РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500792 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265426/25.01.2021 г., депозирана от
К. А. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Нидерле“ № 3,
ап. 2А, чрез пълномощника му адвокат Н.Т., с адрес за призоваване гр.
София, бул. „...................а“ № 81, ет. 3, ап. 8, срещу Решение №
261708/17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 7007 по описа на РС-Варна за
2017 г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от К. А. Б. иск за намаляване
на дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Н.Р. Б.а, до
размера на 1/3 ид.ч. в полза на ответника, обективирано в НА № 108, том I,
дело № 98/ 26.10.2011 г. на нотариус Ст.К., с предмет недвижими имоти,
както следва: апартамент № 1Г с идентификатор № 10135.2560.234.1.4 по
КККР, одобрени със Заповед РД – 18-92/ 14.10.2008г. с площ от 44.87 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, ул. „Нидерле” № 3, при граници на същия етаж
обекти с идентификатори № 10135.2560.234.1.3 и 10135.2560.234.1.5, под
обекта –10135.2560.234.1.35, 10135.2560.234.1.36, 10135.2560.234.1.37 и
10135.2560.234.1.38 и над обекта - 10135.2560.234.1.8, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 4, с площ от 5 кв.м., както и 1.7294
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с
идентификатор № 10135.2560.234, и апартамент № 2В с идентификатор №
10135.2560.234.1.8 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-92/ 14.10.2008г. с
площ от 44.67 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Нидерле” № 3, при граници
на същия етаж обекти с идентификатори № 10135.2560.234.1.7 и
1
10135.2560.234.1.59, под обекта –10135.2560.234.1.4, и над обекта -
10135.2560.234.1.12, ведно с принадлежащото му избено помещение № 8, с
площ от 3.33 кв.м., както и 1.7718 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху ПИ с идентификатор № 10135.2560.234, както и е
ОТХВЪРЛЕН предявения от К. А. Б. срещу Р. А. Б. иск за делба на двата
недвижими имота.
Въззивникът сочи, че изводът на решаващия състав на първоинстанционния
съд за неоснователност на претенцията е неправилен с оглед разпоредбата на
закона, която предполага недвижимите имоти да се оценят в състоянието, в
което се били при подаряването, при което неправилно и безкритично е
прието за меродавно заключението на в.л. Р.П. Намира за неправилно, че по
делото не е съобразено, че двете дарствени разпореждания са извършени през
значителен период от време, при различна степен на завършеност на
обектите, като за магазина това е станало преди въвеждането на обекта в
експлоатация.
Предвид изложеното, моли за отмяна на решението на първоинстанционния
съд, като вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№ 279989/24.03.2020г., подаден от Р. А. Б. , действащ чрез процесуалния си
представител адвокат М.Ф..
Въззиваемият намира жалбата за неоснователна, тъй като обжалваното
решение е правилно и обосновано, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми.
Сочи, че съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 31 от Закон за
наследството, според която за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя, към момента на смъртта му.
Твърди, че между страните е безспорно, че към момента на откриване на
наследството на Н.Р. Б.а, същата не е имала собствено имущество, поради
което в наследствената маса следва да се включат само подарените от нея
имоти на двамата ѝ синове – магазин на ищеца и две гарсониери на ответника.
Сочи, че стойността на имотите е следвало да се определи към момента на
откриване на наследството, като в този смисъл е била и поставената от съда
задача на вещото лице.
Твърди, че по делото не са релевирани твърдения, че състоянието на имотите
към момента на даряването им е било различно от това, към момента на
откриване на наследството. Заявява, че от събраните по делото гласни
доказателства се е установило, че след дарението на магазина, за същия не са
извършвани подобрения и той е в същия вид и състояние. Твърди, че от
всички събрани по делото доказателства се е установило, че всеки от
2
дарените имоти е бил довършен през 2004г. със средства на дарителката.
Сочи и, че недоказани са останали твърденията на въззивника, че се е
увеличило наследството му, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗНасл.
Предвид горното моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
претендира и присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът не се явява
и не се представлява, но чрез писмена молба, депозирана преди заседанието
от процесуалния му представител адвокат Т., сочи, че поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемият, чрез адвокат Ф. моли за потвърждаване на обжалваното
решение, доколкото е правилно и законосъобразно, като поддържа
изложените аргументи в отговора на въззивната жалба. Претендира
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от
ГПК, констатира следното:
Производството по гр.д. № 7007/2017г. на РС Варна е образувано по
предявени от К. А. Б. срещу Р.А. Б. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 30 ЗН и чл. 34, ал. 1 ЗС, с предмет
Намаляване на дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Надка
Б.а до размера на 1/3 ид. ч. в полза на ответника, обективирано в НА № 108,
том I, дело № 98/26.10.2011 г., с предмет недвижими имоти, както следва:
апартамент № 1Г с идентификатор № 10135.2560.234.1.4 и апартамент № 2В с
идентификатор № 10135.2560.234.1.8.; Възстановяване запазената част на
ищеца в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на Надка Б.а, както и Допускане
и извършване на делба на гореописаните обекти, при квоти една трета
идеална част за ищеца и две трети за ответника.
Ищецът твърди, че страните на синове и законни наследници на Н.Р. Б.а,
починала на 24.07.2013 г. в гр. Варна. Въз основа на пълномощно от
06.10.2011 г. от наследодателя към ответника, последният е дарил сам на себе
си апартамент № 1Г с идентификатор № 10135.2560.234.1.4 и апартамент №
2В с идентификатор № 10135.2560.234.1.8, съставляващи цялото имущество
на наследодателя им. Към датата на откриване на наследството, Надка Б.а не е
притежавала друго имущество, поради което с извършените дарения е
накърнена запазената част на ищеца от наследството на майка му.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът излага съображения за допустимост, но неоснователност на
исковете. Сочи, че въз основа на договор за делба от 29.12.2003 г., освен
описаните в исковата молба жилища, майката на страните е получила в дял и
магазин, прехвърлен на ищеца по силата на договор за продажба от
12.06.2008г. Този договор е бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно
3
решение, поради симулативност на сделката, прикриваща дарение, което
изразява действителната воля на страните. Твърди, че считано от лятото на
2008 г. грижите за наследодателката са поети изцяло от ответника, което я е
мотивирало за извършените дарения. Възразява още, че ищецът следва да
"прихване" запазената си част от дарението на магазина.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че К.Б. и Р.Б. са единствени наследници на починалата на
24.07.2013 Надка Б.а, която е тяхна майка.
Не е спорно, че приживе, Н. Б.а с Договор за дарение, обективиран в НА 108
от 26.10.2011г. /лист 8 от делото/ е дарила на сина си Р.Б. апартамент № 1Г с
идентификатор № 10135.2560.234.1.4 и апартамент № 2В с идентификатор №
10135.2560.234.1.8, находящи се в гр. Варна, ул. „Нидерле“ № 3.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 144 от
12.06.2008г. /лист 51 от делото/, се установява, че Н. Б.а е продала на сина си
К.Б. собствения си недвижим имот, представляващ магазин № 2, находящ се в
гр. Варна, на ъгъла между ул. „Нидерле“ № 3 и ул. „Морска сирена“ № 25,
разположен на партерен етаж, с площ от 42.89 кв. м., ведно с 1.6646 % от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.
От влязло в сила Решение № 6/11.01.2019г. на Апелативен съд Варна,
постановено по в. гр.д. № 577/2018г. по описа на АпСВ, се установява, че
обективирания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №
144 от 12.06.2008г. договор между Надка Б.а и К.Б. е прогласен за нищожен,
като привиден, а вместо него съдът е обявил действителността на прикритата
с него сделка, имаща характера на дарение.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че към момента на смъртта
си, Надка Б.а не е разполагала със нейно собствено движимо и недвижимо
имущество.
По делото е била назначена Съдебно-техническа експертиза за установяване
стойността на дарените имоти към момента на смъртта на дарителката. В
заключението по същата вещото лице е посочило, че процесните имоти се
намират на около 1 км. от центъра на гр. Варна, в един от най-
предпочитаните за живеене райони. Същите се намират в масивна монолитна
жилищна сграда, строена и въведена в експлоатация с Акт обр. 16 през 2002г.
Вещото лице е посочило, че към 2013г. (момента на откриване на
наследството), имотите са имали пазарна стойност както следва: Апартамент
4
№ 1Г- 61 000 лв., Апартамент № 2В – 61 000 лв. и Магазин № 2 – 67 000 лв.
Така изложеното заключение не е оспорено от страните, а съдът намира
същото за пълно, ясно и обосновано, поради което и същото следва да бъде
кредитирано.
По делото е било допуснато събиране на гласни доказателства, като за всяка
от страните са били разпитани по двама свидетели.
В показанията си свидетелката Т.Д.П. – разпитана на страната на ищеца сочи,
че познава страните, тъй като е била собственик на имота, в който е построена
сградата. Свидетелката сочи, че сградата е получила акт 16 през 2004г., като
от тогава гарсониерите и магазинът са се давали под наем. Магазинът бил за
продажба на плодове и зеленчуци, после за „всичко по един лев“.
Свидетелката сочи, че не знае с какви средства са били завършени процесните
обекти, но към 2008г. всичко е било завършено.
При разпита си, свидетелката В.С., допусната на страна на ищеца сочи, че
дъщеря е закупила апартамент в сградата, в която са трите процесни имота.
Не може да си спомни дали към 2005г. магазинът е бил завършен, но помни,
че отначало в него е имало плод и зеленчук. Свидетелката твърди, че към
2009г. – 2010г. всички обекти в сградата са били готови и напълно завършени.
В показанията си свидетелката Я.С.Г., сочи, че живее на семейни начала с
ответника Р.Б. от 2008г. Твърди, че майката на К. и Р. получила от строежа на
сградата два големи апартамента, две гарсониери и един магазин. Единия от
големите апартаменти дала на К., другия на Р., а за себе си оставила
гарсониерите и магазина. През 2003г. започнали ремонт на магазина, който
бил завършен през 2004г. Н. Б.а давала под наем магазина и двете гарсониери
до 2008г., когато подарила на К. магазина. Към момента на дарението през
2008г. магазинът бил завършен и от тогава подобрения в него не били
правени. Средствата за довършване на получените от Надка имоти били
осигурени от нея, първоначално чрез продажба на имот, от който получила 10
000 щатски долара, както и от нейните пенсии.
При разпита си свидетелката М. Я. Ф. сочи, че познава Н. Б.а, като дори се е
грижила за нея. Твърди, че Н. дала на Кр.апартамент и магазин, а на Р.
апартамент и две гарсониери. През 2004г. майката вече давала двете
гарсониери и магазина под наем, като средствата които получавала давала на
синовете си, за да завършат те апартаментите си. Свидетелката сочи, че
доколкото си спомня, Н. била получила сума в щатски долари, която дала за
довършване на магазина и гарсониерите. Сочи, че магазинът първо бил даден
под наем през 2004г. и се ползвал за „всичко по едно левче“, като след
известно време го дарила на Кр.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
5
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд
е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на
допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми. В настоящия
случай по делото е изложено възражение, че съдът не е съобразил оценката на
имотите към момента на даряването им, както и че двете дарения в полза на
страните са направени през голям период от време.
Предявените от ищеца искове са за намаляване на дарение от общата на
страните наследодателка, за възстановяване на засегната запазена част от
наследството, както и за допускане до делба на съсобствени имоти между
страните.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители
или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да
иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения, с изключение на обичайните дарове. Материалноправно
легитимирани по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН са наследник с право на запазена
част и лицето, облагодетелствано от извършената безвъзмездна
разпоредителна сделка от наследодателя.
При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът трябва да установи
наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от
наследодателя, а ответникът - че наследството не се изчерпва само с дарения
имот, а наследодателят е оставил и друго имущество, което е достатъчно да
покрие запазената част на наследника, претендиращ възстановяването (така
решение № 50 от 16.05.2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г. на ВКС, І г. о. и др.).
6
Накърняване на запазената част на наследник, разполагащ със запазена част, е
възможно само при наличие на безвъзмездна сделка, с която наследодателят
приживе се е разпоредил със свое имущество, било веднага (с дарение), било
за след смъртта си (със завет). В конкретния случай ищецът твърди, че
запазената му част от наследството на покойната му майка е накърнена
именно посредством безвъзмездно разпореждане – дарение в полза на брат
му.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, запазената част от наследството
на наследодателя, когато той не е оставил съпруг, а само две деца, е 2/3 от
цялото имущество, респективно по 1/3 за всяко от децата. Видно от
доказателствата по делото, починалата Надка Б.а е оставила като законни
наследници двамата си синове – К. и Р.Б.и. Безспорно по делото се установи,
че наследодателката не е разполагала с движимо и недвижимо имущество към
момента на смъртта си, но приживе с дарствени актове е прехвърлила
собствеността върху собствените си недвижими имоти. Същата е дарила на
сина си К.Б. процесния Магазин № 2, а на сина си Р.Б. двата процесни
апартамента.
Предвид горното при преценка за засягане правото на запазена част, за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, следва да се образува една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като към нея се
добавят даренията с изключение на обичайните такива, според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството. Както вече беше казано, наследодателката Б.а
не е имала никакво имущество към момента на смъртта си, поради което и
наследствената маса следва да се образува само от дарените от нея
недвижими имоти.
Към момента на всяко едно от даренията, съответно 2008г. за ищеца и 2011г.
за ответника, всеки от имотите е бил завършен и се е отдавал под наем. Това
се установява от събраните по делото гласни доказателства, в това число от
разпитите на свидетелите, допуснати за всяка от страните. В показанията си
свидетелката Тана Димитрова Петрова сочи, че сградата е получила акт 16
през 2004г., като от тогава гарсониерите и магазинът са се давали под наем.
Същото се установява и от показанията на свидетелката Я.Ст. Г., която е
посочила, че през 2003г. двамата братя започнали ремонт на магазина, който
бил завършен през 2004г. Н. Б.а давала под наем магазина и двете гарсониери
до 2008г., когато подарила на Кр. магазина. Към момента на дарението през
2008г. магазинът бил завършен и от тогава подобрения в него не били
правени. От показанията на свидетелката М. Ф. се установи, че имотите били
отдадени под наем през 2004г., като вече били готови, а средствата за техните
довършителни работи били осигурени от Н. Б.а, от продаден от нея друг
недвижим имот. Ремонтните работи били извършени от двамата братя.
7
Предвид горното, съдът намира, че по делото се е установило, че към
момента на откриване на наследството на Н.Б.а, процесните имоти са били в
състоянието, в което са били дарени на всяка една от страните по делото. Това
заключение обуславя неоснователност на релевираното във въззивната жалба
възражение, че съдът не е съобразил състоянието на имотите към момента на
даряването им и към момента на откриване на наследството.
Поради изложеното, съдът кредитира заключението на вещото лице Р. П.,
като обективно и компетентно изготвено, тъй като оценката по него е
съобразена със състоянието на магазина и двете гарсониери, към момента на
огледа от експерта, но същото предвид събраните по делото доказателства е
било идентично и към момента на двете дарения и към момента на откриване
на наследството през 2013г.
От заключението на вещото лице съдът приема, че общата стойност на
наследствената маса на починалата Н. Б.а, към момента на нейната смърт, е в
размер на 189 000 лв. От така определената наследствена маса, всеки от
синовете на наследодателката има право на запазена част в размер на 1/3,
респективно на имущество на стойност от 63 000 лева.
От доказателствата по делото и по-конкретно от дарствените актове, с които
собствеността на процесните имоти е била прехвърлена, се установи, че
ищецът К.Б. е получил Магазин № 2. Съгласно заключението на вещото лице
по делото, към момента на откриване на наследството, този имот е бил със
средна пазарна оценка от 67 000 лв.
Както беше посочено по-горе, нормата на чл. 30 от ЗС предвижда, че
наследник, който не може да получи пълния размер на запазената си част от
наследството, може да иска намаляване на даренията в полза на трети лица,
но след като прихване направените в негова полза дарения. Доколкото
запазената част на К.Б. е в установен по делото размер на 63 000 лв., а
дареният в него полза недвижим имот е на стойност от 67 000 лв., то и
наследствените му права не са накърнени. Напротив, по делото се установи,
че същият е получил имот с дори по-висока стойност от тази на запазената му
част.
Предвид горното, предявеният иск за намаляване на дарственото
разпореждане и за възстановяване на 1/3 запазена част от наследствената маса
на ищеца е неоснователен и като такъв същият следва да бъде оставен без
уважение.
Тъй като съдът намира горния иск за неоснователен, неоснователен се явява и
обусловеният от него иск за допускане до делба на процесните недвижими
имоти, доколкото по делото не се установи наличието на съсобственост
между страните, възникнала вследствие на възстановяване на запазена част от
наследството.
8
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по
неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира
разноски в размер на 1 500 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна помощ и съдействие от 23.03.2021г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната страна не е релевирала възражение срещу така посочените
разноски на въззиваемия, поради което и същите следва да бъдат присъдени
така, както са претендирани от страната.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261708/17.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 7007 по описа на РС-Варна, 35 съдебен състав, за 2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. А. Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ № , ап. , ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Б. с
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Н.“ №, ап. , сумата от 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9