№ 865
гр. Перник, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720101595 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и ал. 2, във
вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. В. С., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
***** *****, бл.**,вх.*,ет.*,ап.* срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54,
представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров –
изпълнителни директори.
Ищецът твърди, че между него и ответника на 16.09.2021 г. е сключен договор за
потребителски кредит № **********/16.09.2021 г. по силата, на който ответникът му е
предоставил в заем сумата от 6100 лв., а той се е задължил да я върне на 48 погасителни
вноски, при годишен лихвен процент - 41.13%, годишен процент на разходите - 48.9% и общ
размер на плащанията - 17888.58 лв. Поддържа, че по договора се дължи застрахователна
премия в размер на общо 2616.95 лв., от които 475.53 лв. - застраховка „BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА“ и 2137.42 лв. - застраховка „ВАNК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“.Счита, че
същият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Поддържа, че в „условия за усвояване на кредита“ не е посочено как се формира
главницата по него. Сочи, че предоставената сума в заем е 6100 лв., а ответникът, без
изрично да посочи това, формира главницата от сбора на заетата сума и застрахователната
сума от 2616.95 лв.
Твърди, че ГПР е посочен в договора само формално, като в него не е включена
дължимата от потребителя застрахователна премия. Счита, че тя е част от ГПР и
същевременно с нея се надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер от
пет пъти законната лихва за страната.
Сочи, че в договора е посочен размерът на годишния лихвен процент без да се разясни
1
дали е с фиксиран срок или е променлив. Не е посочено и какъв е размерът на главницата
върху който се начислява. Излага, че не е посочен и общият размер на възнаградителната
лихва за целия период на договора. Поддържа, че не са отразени компонентните на
годишния процент на разходите. Твърди, че към договора не е приложен погасителен план, в
който по разбираем начин да са посочени размерите на: главницата, лихвата, застраховката,
такси, както и с каква част от погасителната вноска се погасяват съответно главница, лихви
и разноски. Сочи, че при сключването на договора не са му представени общите условия към
същия.
Искането към съда е да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит №
**********/16.09.2021 г., сключен между И. В. С. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на 16.09.2021 г.
и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща част от цялата
сума от 11788.58 лв., платена без основание по нищожен договор за потребителски кредит
№ **********/16.09.2021 г., сключен между И. В. С. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на 16.09.2021
г.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК г. е
постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но за неоснователен.
Сочи, че твърденията на ищеца не кореспондират на разпоредбите на договора. Излага,
че в чл. 9, т. 1, т. 2 и т. 3 от него са посочени съответно лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и размерът на лихвата на ден, като счита, че ЗПК не изисква
уточняване на възнаградителната лихва като сума, а само като процент. Въпреки това, сочи,
че размерът и е виден от погасителния план в колона „лихва лв.“ и е 9171.63 лв.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния. Излага, че методът за изчислението му е посочен в закона и в случая е
спазен. Сочи, че неправилно изчисления ГПР няма за последица нищожност на договора за
кредит, а само на клаузата, определяща ГПР.
Поддържа, че съгласно разпоредбите на европейския съюз и националното право ГПР
представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от
общия размер на кредита и има за цел да осигури възможност на потребителя за лесно
сравнение на различни оферти. Затова счита, че законовото изискване е в договора да бъде
посочено само процентното изражение на ГПР, но не и начина на изчислението и
компонентите му.
Сочи, че в процесния договор липсват неясноти, поради което не се налага в ГПР да се
включват допускания.
Счита, че дължимата от потребителя застрахователна премия не следва да е част от ГПР,
тъй като потребителят е дал лично съгласие за сключването на договор за застраховка, като
не е бил задължен да прави това. Посочва също, че застраховката не е била условие за
сключването на договора за кредит, поради което не е разход, който следва да се включва в
ГПР. Застрахователната премия се явява цена на услуга, поради което не е част от ГПР.
Освен това потребителят е бил предварително запознат с общите условия за всички
застрахователни пакети и той е избрал какъв договор за застраховка да сключи.
Поддържа, че погасителният план, представляващ неразделна част от договора за
потребителски кредит съответства изцяло на изискванията на закона, като освен това
потребителят по всяко време може да поиска извлечение то сметката си, съответстващо на
погасителния план.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди направените съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В случай на частично уважаване на
2
исковете, моли за присъждане на разноски по компенсация. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. Б. поддържа предявените
искове. По негово искане, в открито съдебно заседание на 12.09.2025 г. е допуснато
изменение на кумулативно съединения частичен осъдителен иск, като размерът му е
увеличен от 50 лв. на 11741.20 лв., представляваща част от цялата дължима сума от 11788.58
лв. Искането към съда е да уважи предявените искове и да присъди направените съдебни
разноски.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание, не е изпратил представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди
събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни. Съображенията за това са следните:
Обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата,
че между тях на 16.09.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит №
**********/16.09.2025 г. и че в посочения в него годишен процент на разходите не е
включена дължимата от потребителя застрахователна премия.
За установяване на твърденията си страните са представили договор за потребителски
кредит № **********/16.09.2021 г. и погасителен план към него, заявление за
рефинансиране на задължения от 16.09.2021 г., заявление – декларация за установяване на
договорни отношениу, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на
кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 16.09.2021 г., сертификат №
1**********2021/16.09.2021 г., копие на лична карта № *********, издадена на 17.02.2021 г.
от МВР – Перник.
От тях се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да
предостави на ищеца в заем сумата от 6100 лв., представляваща общ размер на кредита,
както и сумата от общо 2616.95 лв., представляваща общ размер на застрахователна премия,
от която 479.53 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и 2137.42 лв. по
договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА. Общият размер на кредита е
посочен като 8716.95 лв.
В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се предоставят не по-рано
от 11.00 ч. на деня, следващ деня на сключване на договора и се усвояват на каса в офис на
Изипей АД. Съгласно чл. 7.2.2 в случаите, в които потребителят е пожелал да сключи някоя
от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, частта от
средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се
превежда директно по банкова сметка на застрахователя или застрахователния посредник, за
което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора.
В чл. 9 е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като
годишен лихвен процент е 41.13%, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 дни в
месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по
кредита е 48.9%. Общата сума дължима от потребителя по кредита е 17888.58 лв.
В чл. 19 от договора е предвидено,че потребителят не е длъжен да сключва застраховка,
като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или
да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството
3
му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора
за потребителски кредит.
От погасителния план, който е неразделна част от договора се установява, че общата
предоставена в заем сума от 8716.95 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 9171.63
лв. подлежи на връщане на общо 48 броя равни месечни вноски от по 372.68 лв., с
изключение на последната, която е в размер на 372.68 лв., всяка с падеж 25-то число от
месеца, с първо плащане на 25.10.2021 г. и краен срок на договора 25.09.2025 г.
В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай“ ЕАД.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Я. А., която съдът кредитира изцяло, като пълна, обективна и обоснована,
дадена от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. От
заключението на вещото лице се установява, че размерът на сумата, предоставено от
ответника на ищеца по процесния договор за потребителски кредит е 6100 лв. За погасяване
на задълженията си по договора ищецът е заплатил сумата от общо 17841.20 лв., с която са
осчетоводени, като погасени 8716.95 лв. – главница, 9099. 17 лв. – договорна лихва, 16.99
лв. – наказателна лихва, 6.86 лв. – такса ПП и 1.26 лв. – надплатена лихва. Общо внесената
сума от ищеца е 17841.20 лв., като след приспадане от нея на предоставения кредит от 6100
лв. остава сумата от 11741.20 лв. Експертът е констатирал, че застрахователната премия в
размер на 2616.95 лв. е включена в главницата по договора за потребителски кредит и
същата е формирана като сума от 8716.95 лв. Върху този размер за целия срок на договора е
начислявана договорната лихва с ГЛП от 41.13 %. Тя е включена при определянето на ГПР.
Вещото лице е изчислило, че годишният процент на разходите при главница от 8716.95 лв.,
представляваща сбор от предоставения кредит от 6100 лв. и застрахователната премия от
2616.95 лв., при годишен лихвен процент от 41.13%, 48 погасителни вноски от по 372.68 лв.
и общо платена сума от 17841.20 лв., е в размер на 48.90 %, а при главница от 6100 лв.,
годишен лихвен процент от 41.13 % и 48 вноски по 111.88 лв. и общо платена сума от
17841.20 лв. е в размер на 91.62%.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Предмет на делото са искове по чл.26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за
прогласяване на нищожен на сключения между страните договор за кредит и по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за връщане на даденото без основание въз основа на
нищожния договор.
Ищецът – кредитополучател, е физическо лице, което при сключване на договора за
потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради
което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на
общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в
него.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
4
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, като задължително съдържание и условие за
действителност на договора за потребителски кредит, се изисква, в него да бъдат посочени:
общият размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната
цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или
при свързани договори за кредит; лихвеният процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Чл. 11, ал. 2 от ЗПК предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за
кредит и всяка страница се подписва от страните.
Според императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
В настоящия случай, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит не
отговоря на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и не е съобразен с императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК.
В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по
кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
5
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формулиране по
ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа
конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението
на ГПР. В процения договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са
посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не
е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР и по-конкретно – взети
ли са предвид при определянето му допълнително уговорените задължения за заплащане на
застрахователна премия. Отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на
годишния процент на разходите представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
Отделно от изложеното, съдът намира и че договорът нарушава императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите да не надвишава повече
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС е прието, че член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупИ. тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен
процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. В мотивите на решението е прието, че по силата на член 3, буква и) от Директива
2008/48 ГПР съответства на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2 от тази директива. Посочено е, че за да осигури
по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ /решение от 16 юли
2020 г., Soho Group, C-686/19, EU: C: 2020: 582, т. 31 и цитираната съдебна практика/, което
означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора /решение от 21 април 2016 г., Radlinger и
Radlingerovб, C-377/14, EU: C: 2016: 283, т. 84/. Добавено е, че за да обезпечи тази защита,
член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че
разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат
заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите /решение от 11
септември 2019 г., Lexitor, C-383/18, EU: C: 2019: 702, т. 30/. С оглед на това е прието, че
съдът следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни
услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали
действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към договор за кредит, а не за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Уточнил е,
че при тази проверка съдът не може да се основе единствено на обстоятелството, че
допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор за
кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени
6
отделно в първоначалния погасителен план. Прието е, че съдът трябва също така да вземе
предвид всички разпоредби на разглеждания договор за кредит и неговите общи условия,
както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за
да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи
условия или при предлаганите условия, и дали в действителност с разглежданата договорна
конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън
рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да
не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла
на Директива 2008/48. Съдът следва да провери дали невключването на цената на
посочените допълнителни услуги в ГПР всъщност има за цел да се заобиколи забраната по
член 19, ал. 4 от ЗПК.
Съдът счита, че независимо, че в процесния договор е посочено, че ГПР е 48.90 % /чл.
10/, действителният такъв е 91.62% и надвишава размера на императивно нормативно
определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Към датата на сключване на договора основният лихвен
процент на БНБ е 1.82%, а годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения, определен по реда на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. е 11.82 %.
Петкратният размер на последния, посочен като максимално допустим ГПР по
потребителски кредити в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е 59.10%.
Съдът счита, че в конкретния случай разходите на потребителя за заплащане на
застрахователна премия, както и начисляваната от кредитора възнаградителна лихва върху
тях попадат в обхвата на § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК и представляват общи разходи, които следва
да бъдат включени в ГПР по кредита. Това е така, тъй като кредиторът, действащ като
застрахователен агент по смисъла на чл. 294, ал. 1, т. 1, изр. 1 от КЗ на застрахователя,
предоставящ застрахователните услуги, от една страна срещу заплащане от последния
посредничи за сключване на застраховката с потребителя, а от друга - предоставя на
застрахования кредитополучател кредит за заплащане на застрахователната премия за
застраховане на риска от настъпване на събития, водещи до невъзможност той да погасява
получения от него от застрахователният агент, но в качеството му на банка, потребителски
кредит. Върху сумата за застрахователната премия, банката начислява възнаградителна
лихва, която се явява печалба. Тя получава и възнаграждение от застрахователя, чиито
застрахователни услуги разпространява/чл. 294, ал. 1, т. 1 от КЗ/. От друга страна
потребителят заплаща задължението си по договора за застраховка на месечни вноски към
застрахователния агент под формата на месечни погасителни вноски за сумата, предоставена
му като част от поискания от него кредит за заплащане наведнъж на застрахователната
премия, като същевременно при доказателствена тежест на кредитора, той не е доказал да е
заплатил тази застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя към момента на
сключване на договора и съгласно уговореното в чл. 7.2.2 от същия. Съдът счита, че от така
формулираната с договорите за потребителски кредит и за застрастраховка, конструкция,
следва извода, че сключването на договора за застраховка и начина на заплащане на
дължимата по него застрахователна премия имат за цел скритото предоставяне на непоискан
кредит за сумата, представляваща стойността на застрахователната премия и съответно
генериране на допълнителна печалба за кредитора и допълнителен разход за потребителя.
Последният следва да бъде включен в ГПР. При това положение действителният ГПР по
договора е 91.62% и надвишава максимално допустимия такъв съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Затова на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. 22 от ЗПК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от ЗЗД целият договор за потребителски кредит е нищожен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Чистата сума по процесния договор за кредит е 6100 лв. и на
7
основание чл. 23 от ЗПК само тя е дължима от потребителя – ищец. В изпълнение на
договора за потребителски кредит той е заплатил на ответника общо 17841.20 лв. Поради
което сумата от 11741.20 лв. е платена без основание и на по силата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
подлежи на връщане.
Предвид всичко изложено предявените искове са основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски в размер на 715.55 лв. – заплатена държавна
такса и 300 лв. – депозит за вещо лице. В полза на адвокат Б. Б. на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗА следва да се присъди сумата от 1460.00 лв. – адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, определено от съда в съответствие с чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и разясненията,
дадени от Съда на Европейския съюз, с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.
Предвид изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК договор за потребителски кредит №
**********/16.09.2021 г., сключен на 16.09.2021 г. между И. В. С., ЕГН ********** от гр.
Перник, ул. ***** *****, бл.**,вх.*,ет.*,ап.* и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54,
представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров –
изпълнителни директори, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров
Димитров – изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на И. В. С., ЕГН ********** от гр.
Перник, ул. ***** *****, бл.**,вх.*,ет.*,ап.* сумата от 11741.20 лв./единадесет хиляди
седемстотин четиридесет и един лева и двадесет стотинки/, претендирана като част от
сумата от 11788.58 лв., заплатена без основание по недействителен договор за
потребителски кредит № **********/16.09.2021 г., сключен между страните на 16.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 23 от ЗПК „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Николай
Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров – изпълнителни директори ДА
ЗАПЛАТИ на И. В. С., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ****** *****,бл.**,вх.*,ет.*
сумата от общо 1015.55 лв. /хиляда и петнадесет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща направени съдебни разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА и
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър
Чавдаров Димитров – изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б., член на
8
Софийска адвокатска колегия, ЛН **********, със съдебен адрес гр. Перник, ул. Найчо
Цанов № 34, ет. 3, офис 6 сумата от 1460.00 лв./хиляда четиристотин и шестдесет лева/.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ да се заплатят по банкова сметка, разкрита в Обединена
българска банка АД, с титуляр адвокат Б. Б. Б., с IBANBG97UBBS80025073482050.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, както следва – на ищеца по реда на чл.
38, ал. 3 от ГПК на посочения от пълномощника му електронен адрес, на ответника по реда
на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК чрез ЕПЕП.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9