Решение по дело №593/2024 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 142
Дата: 1 ноември 2024 г.
Съдия: Деница Ангелова Цветкова
Дело: 20241610100593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Берковица, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100593 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК - „БЪРЗО
ПРОИЗВОДСТВО“.
Образувано е по предявен от В. В. Е., като майка и законен представител
на децата И. Д. Й. и Д. Д. Й. против Д. П. Й. иск с правна квалификация чл.
143 СК – за издръжка за бъдеще време на децата И. Д. Й. и Д. Д. Й. по 250
лева месечна издръжка за всяко от децата, считано от датата на завеждане на
делото, както и акцесорна претенция по чл. 146 СК – за заплащане на законна
лихва при забава.
Ищцата В. В. Е. твърди в исковата си молба, че с ответника Д. П. Й. са
живяли на семейни начала. От съвместното им съжителство се родили децата
И. Д. Й. и Д. Д. Й.. Преди три години ответникът напуснал нея и децата и
създал съжителство с друга жена. Децата към момента живеят с майката на
ответника /баба по бащина линия/ на адрес - гр. Б., като в първото по делото
съдебно заседание ищцата уточни, че и тя живея на посочения адрес заедно с
децата, който факт беше приет за безспорен по делото. Твърди, че сама се
грижи за издръжката на децата, подпомагана от майката на ответника.
Ответникът се среща с децата почти всеки ден, но отказва да участва
1
финансово в подготовката на децата за училище.
Моли съда да постанови решение, с което:
- ответника да бъде осъден да й заплаща като майка и законна
представителка на децата И. Д. Й. и Д. Д. Й. по 250 лева месечна издръжка за
всяко от децата, считано от завеждане на делото до настъпване на условия,
обуславящи промяната или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ответникът Д. П. Й. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Не спори, че децата живеят при
майка му. Оспорва, че не участва в издръжката на децата. Твърди, че участва
активно в издръжката им – както с пари, така и чрез закупуването,
респективно заплащането на всичко необходимо за тяхната издръжка.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил като БЕЗСПОРНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните факти:
- малолетните И. Д. Й. и Д. Д. Й. са деца на страните по делото;
- децата живеят с майката на ответника /баба по бащина линия/ на
адрес - гр. Б. заедно с майката В. В. Е. /който факт беше отделен като
безспорен в първото съдебно заседание/.
От събраните по делото доказателства се потвърди, че страните са
родители на децата И. Д. Й., родена на 23.03.2016 г. /удостоверение за раждане
на л. 5/ и Д. Д. Й., роден на 27.10.2011 г. /удостоверение за раждане на л. 4./
И. е ученичка в първи клас във ....... /удостоверение л. 7/, а Д. е ученик в 7
клас в същото училище /удостоверение на л. 6/.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП – Берковица /л. 50-
51 делото/.
Събрани са и гласни доказателства – разпитани са свидетелите И.С., Р.М.
и Г.П.а.
2
Изслушано е и по-голямото дете Д..
Основният спорен по делото въпрос е кой е родителят, който полага
грижи за децата и по-конкретно дали бащата, от когото се претендира
издръжка също полага грижа за децата и той участва ли в
непосредствените грижи за тяхното отглеждане.
Независимо кой от родителите е поел непосредствените грижи по
отглеждането на децата, задължение и на двамата родители е да издържат
децата си.
Обемът на предоставените грижи от всеки от двамата родители е от
значение НЕ за решаването на въпроса дали родителят дължи издръжка
на своето дете, а при разпределението на дължимата издръжка - тоест
каква част от дължимата за всяко дете издръжка следва да бъде поета от всеки
от двамата родители
Децата са малолетни и имат право на издръжка от бащата, като
задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
По делото не събраха доказателства за конкретните нужди на децата,
поради което съдът намира, че следва служебно да определи сумата
необходима за издръжката на всяко едно от децата. С ПМС № 212/02.11.23 г.
линията на бедност за 2024 г. е определена в размер на 526 лева, който се
явява минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване и от
който размер нагоре следва да бъде определен размера на необходимата
месечна издръжка за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като
съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички случаи не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата, която в момента се
3
равнява на 933 лева или издръжката не може да е по-малка от 233.25 лева за
всяко от децата.
В случая майката претендира издръжка в размер на 250 лева, което е
почти към минимума.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата им възможност да заплаща
издръжка в размер на 250 лева /което е само с 16.75 лева над минималната
издръжка/.
Бащата е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е с
намалена работоспособност или да са налице обективни причини, поради
които не е в състояние да полага труд. По делото се установи, че бащата
работи и реализира месечни доходи над минималната за страната работна
заплата. По делото е представена справка от НАП /л. 45/, че същият работи
във фирма АТЕРРИКА ООД на основна месечна заплата в размер на 130 лева,
но пред социалните работници, които са изготвили представения по делото
социален доклад бащата е заявил, че реално получаваният от него доход от
работна заплата е в размер на 1400 лева, както и че има допълнителен доход
от монтаж на дограма и отглежда малини за търговия, а също и картофи за
продажба /л. 50, последен абзац/. Така направеното извънсъдебно признание
от бащата пред социалните работници се ползва с материална доказателствена
сила, тъй като се отнася за неизгодни за него факти. Доколкото
обективираните в социалния доклад изявления са с неблагоприятно за него
съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на
фактите, тоест ако обстоятелствата са неизгодни /от тях произтичат
неблагоприятни в спора правни последици/ доказателствената стойност е
висока и имат характер на извънсъдебно признание на факт /така Решение №
116 от 22.02.2024г. по гр.д. № 790/2023г. по описа на III гр.о. на ВКС/. Ето
защо съдът приема за доказано, че бащата реализира доход над 1400 лева
месечно. Освен това притежава и МПС /справка за декларирано имущество на
л. 27/.
Майката също работи, но същата реализира значително по-ниски месечни
доходи, които са в размер на минималната за страната работна заплата /според
справка от НАП на л. 46 - 912.18 лева, като пред социалните майката е заявила
доход в размер на 930 лева/. Същата получава и детски надбавки за децата в
размер на общо 110 лева /справка от АСП на л. 36/. В тези доходи не следва да
4
се включват помощите, които майката е получава на основание чл. 70 ЗХУ,
тъй като от справката е видно, че същите не са получавани след месец януари
2024 г.
Съдът намира, че поне половината от издръжката за всяко от децата
следва да бъде поета от бащата, още повече, че претендирания от майката
размер е само с 16.75 лева над минималната издръжка, а от двамата родители
бащата реализира значително по-високи доходи.
От събраните по делото доказателства се установи, че и двамата родители
полагат грижи за децата, макар същите да живеят с майката, бащата също
активно участва в тяхното отглеждане.
Детето Д. заяви пред съда, че и двамата родители се грижат за него и
сестра му – макар да живеят с майката, бащата идва всеки ден, дава им пари
всеки ден и им купува различни неща, води го на футбол. Майката купува
храна и плаща сметките. Като детето заяви „И тате и мама се грижат за
всичко“.
Казаното от детето се потвърди от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
От показанията на свидетелката на ищцата Иванка Стоянова /баба на
децата по бащина линия, която живее с децата и майката в едно домакинство/
се установи, че и двамата родители се грижат за децата и участват в
тяхната издръжка. Майката се грижи за децата помощта на свидетелката,
тъй всички живеят заедно в едно домакинство; те двете - готвят на децата;
двете заедно с чичото, който живее в същото домакинство си плащат битовите
консумативи за ток и вода; майката им купува дрехи, води ги на лекар и
купува лекарства. Бащата също участва в издръжката и грижите за децата –
„Преди да стане делото ми даваше на 4 дена по 50 лева…Като свърши
моята пенсия почва да дава по 40 лв. за храна“. Потвърди също, че бащата
идва редовно в дома, в който живеят децата, като голямото дете /Д./ му помага
в грижите за животните. Установи, че децата също посещават дома на баща
си, като от завеждането на делото децата събота и неделя са при него – „Сега
откакто дадохме за издръжката почна събота или неделя да ги взима горе“.
Свидетелката Г. П.а, която живее на семейни начала с бащата също
свидетелства, че бащата участва в издръжката и отглеждането на децата –
Когато бяха в добри отношения на 4/5 дни е давал по 50 лв., като
5
уговорката беше за децата нещо да им се готви. Имало е и по-големи суми“.
Свидетелства, че бащата всеки ден посещава дома, в който живеят децата и се
вижда с тях – „Всяка сутрин и всяка вечер. Сутрин не всеки път се засичат,
но вече задължително“. Че децата всяка седмица посещават дома на баща си
– „Един път седмично идват децата в нас на вечеря“. Заяви, че бащата дава
джобни на децата и им купува допълнително, от каквото имат нужда –
Седмичните на ден ги осигурява той, когато, когато му иска пари винаги му
дава, дава и за И., но на него, че е по-малка. Каквото са искали децата са
получавали, за рождени дни, подаръци“. Установи, че бащата е ангажиран с
извънкласните дейности на голямото дете – „Тате ела тука, идвам тате,
закарай ме на стадиона, двам тате.“ В посочената част показанията на
свидетелката Габриела П.а, преценени при условията на чл. 172 ГПК, съдът
намира, че следва да се кредитират, тъй като същите кореспондират изцяло с
казаното от детето от детето Д. по време на изслушването му пред
съда, така и с показанията на свидетелката Иванка Стоянова.
По отношение на показанията на свидетелката Росица Манойлова съдът
следва да отбележи, че тази свидетелка няма преки и непосредствени
впечатления за отглеждането на децата, тъй като същата сама заяви, че никога
не е ходила в дома, в който живеят децата и живее на друго място, като
впечатленията й са спорядъчни и изолирани, и то само за определени
дейности – че майката отива на родителска среща и ги води на болница, като
заявеното от нея, че „естествено, че тя се грижи повече за децата“ не се
основава на личните й възприятия, а на предположение. Ето защо съдът не
кредитира показанията на тази свидетелка.
При този разбор на доказателства съдът намира, че по делото не можа да
се установи с категоричност, че гледането на децата се осъществява
изключително и само от единия родител. От изслушването на детето Д. и
показанията на свидетелките Иванка Стоянова и Габриела П.а се установи, че
и двамата родители участват активно в отглеждането на децата, поради което
съдът намира, че издръжката за децата следва да бъде поета поравно от
двамата родители, което съответства и на заявената от майката претенция за
заплащане на издръжка в размер на по 250 лева издръжка за всяко от децата,
още повече, че както многократно се посочи същата е само с 16.75 лева над
минималната издръжка.
6
Ето защо претендираният от майката размер на издръжката следва да
бъде уважен и от общата сума необходима за издръжката на всяко от децата
ответникът следва да заплаща месечно по 250 лева, а останалата част да бъде
поета от майката.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
На основание чл.242, ал. ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Разноски:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право
на разноски, направени в настоящото производство, като ответника й дължи
500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение /договор за правна защита
и съдействие на л. 3/.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси и
разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от исковете
/така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което
държавната такса върху присъдената издръжка следва да се възложи на
ответника и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които събират
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
съответната държавна такса по 360 лева върху присъдения размер на
издръжката за всяко от децата или общо 720 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б.,
ДА ЗАПЛАЩА на В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., като майка и законна
представителка на децата И. Д. Й. с ЕГН ********** и Д. Д. Й. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на по 250.00 /двеста и петдесет/
лева за всяко от децата, считано от 14.08.2024 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на В. В.
Е. с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА 500 лева – направени в
производството разноски.
ОСЪЖДА Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Берковица,
СУМАТА 720 лева /по 360 лева държавна такса върху присъдения размер на
издръжката за всяко от децата/, както и 5.00 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 04.11.2024 г.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8