Решение по дело №125/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от А. Е. З., [ЕГН], [населено място], чрез адв. Д. М., АК – Перник против Заповед № [Наименование]от 13.03.2025 година, издадена от В. А. П. на длъжност командир отделение към 02 РУ при ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че след спирането му за проверка и положителният тест за алкохол е оспорил резултата от теста, съответно е дал кръвна проба за изследване, поради което мярката е издадена без основание. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед като материално незаконосъобразна и постановена при нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по жалбата В. А. П., на длъжност - командир на отделение към 02 РУ при ОД на МВР-Перник, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт (ЗППАМ) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 3820508/13.03.2025г.

От фактическа страна се основава на това, че на 13.03.2025г. водачът А. Е. З. управлява собственото си МПС – лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер] в [населено място] по [улица], с посока на движение от [улица]към [жк] след употреба на алкохол, установено с техническо средство – Алкотест дрегер модел 7510/[Наименование]Резултатът от пробата в 09:12ч. е положителен - 0.91 промила в издишания въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 129744 със 7 стикера. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на алкохол, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП на А. Е. З., при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда и е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В хода на съдебното следствие като писмени доказателства е приета представената от ответника административна преписка, както и допълнително представените мотивирана резолюция № 25-3796-[рег. номер]/01.04.2025г. на началника на 02 РУ Перник на основание чл. 54, ал.1, т.1 ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство поради получена експертна справка за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с № 96/24.03.2025г. с краен резултат 0, 00 промила.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед № [Наименование]от 13.03.2025 година за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от командир на отделение към 02 РУ Перник, ОДМВР – Перник, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 1.7 са делегирани правомощия на командирите на отделения в РУ при ОДМВР – Перник. От служебна бележка изх. УРИ № 313р-8825 от 09.05.2025 година е видно, че към 13.03.2025 година издателят на процесната заповед заема длъжност-командир на отделение в „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Перник при ОД на МВР - Перник.

Процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът е управлявал под въздействието на алкохол, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Според тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът управлява ППС след употреба на алкохол.

Редът, по който се установява употребата на алкохол от водачи, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. При съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване. Предвидено е в чл. 15, ал. 6 от същата наредба, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая показанията на техническото средство са били оспорени от А. Е. З. и е дадена кръвна проба за химическо изследване.

От експертната справка № 96 от 24.03.2025 година за определяне концентрацията на алкохол се приема, че от представената за анализ проба кръв не се доказва присъствие на алкохол в кръвта. Крайният извод на експерта е концентрация на алкохол – 0.00 промила. При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи, съобразно разпореденото в чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП. Предвид така установеното с безспорни доказателствени средства, оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

По силата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ се преценява към момента на издаването й, като се съобразят конкретните обстоятелства по случая. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Предвид това, нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е постановил своето решение, или отменят съществуването на тези факти.

От доказателствата по делото не се установява водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол, така както е прието от страна на административния орган. С оглед на това, съдът намира, че фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Не са налице и предпоставки за реализиране на превантивен, преустановителен или възстановителен ефект, по отношение на нейният адресат. Ето защо, обжалваната заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Иска се присъждане на съдебни разноски в размер на 1010 лева, от които 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 14.03.2025г. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая съдът взе предвид от една страна липсата на фактическа и правна сложност на спора (малко по обем доказателства и неусложнена фактическа обстановка), а от друга – отсъствие на значими по обем процесуални действия и представителство от страна на пълномощника на жалбоподателя – изготвяне на жалба, делото е приключило в едно съдебно заседание, без участие на защитата. Като справедлив размер на същото следва да се приеме сумата от 500 лв., която следва да се възложи в тежест на ЮЛ, в чиято структура е ответника,

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Перник, [Наименование]състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Е. З. заповед № GРAM-1333753 от 13.03.2025 година, издадена от В. А. П. - командир отделение към 02 РУ при ОДМВР – Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник да заплати на А. Е. З., с [ЕГН], съдебни разноски по делото в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 АПК.