Решение по дело №3429/2019 на Районен съд - Бургас

                                         

                                            Р Е Ш Е Н И Е

                                          № 408/18.03.2020г./08.04.2020г.,  гр.Бургас

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

           Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав:

                                                                                      Председател :    Петя   Георгиева

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : …………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 3429 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

        

     Производството по делото е образувано по повод жалбата на адв.К. от БАК, като пълномощник на А.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, ************ против наказателно постановление № 18-0346-000331/ 07.11.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки.  С жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

   Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано лице и е допустима.

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

    На 25.07.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 25.07.2018г., около 19:50 часа в с.Равадиново, по ул.“******“ до кметството  в посока стопанския двор е управлявал л.а.„**“ с рег.№*********, собственост на В.К.П. ЕГН **********, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7410“ с № ****** за установяване употреба на алкохол. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0000466/25.07.2018г..      

  Актът за установяване на административно нарушение е съставен за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен в съответствие с чл.43, ал.2 от ЗАНН от свидетеля Д. Д. При съставяне на акта жалбоподателят не е направил възражения и не е дал обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.

    Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки. От страна на жалбоподателя е представен препис от наказателно постановление № 18-0346-000331/ 07.11.2018г., видно от който за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки.

  Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата на  чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол или наркотично вещество, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лева.

  Представените пред настоящият съд са представени два различни екземпляра от обжалваното наказателно постановление № 18-0346-000331/ 07.11.2018г., които са с идентично описание на фактическите обстоятелства и дата на връчване на преписа, като разликата между тях е единствено в наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца“. На 30.07.2019г. на жалбоподателя са били връчени и два преписа от наказателното постановление, а именно препис с наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, и препис от същото постановление, но без това наказание.  От приложената справка за нарушител водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, но към датата на нарушението, свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било отнето. Очевидно е, че при издаване на постановлението е допусната фактическа грешка, чиято поправка е извършена преди или едновременно с връчване на преписа от постановлението, като това не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като са му връчени и двата преписа. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза, която установява по категоричен начин, че подписите и ръкописно изписаното име под тях в разписките за връчване на двата екземпляра са изпълнени от жалбоподателя А.И.. Задължително условие за законосъобразност е екземплярът на административнонаказващият орган и този, който се връчва на нарушителя да бъдат абсолютно еднакви, т.е. вторият екземпляр – препис от наказателното постановление, следва да е идентичен с първия, но в случая корекцията относно наказанието е извършена веднага, а не след връчването на преписа на жалбоподателя на 30.07.2019г.. По този начин правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено, тъй като не е налице несъответствие между фактическте обстоятелства и правната квалификация на административното нарушение. Налице е пълна идентичност между словесното описание в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление, от което следва, че на жалбопадателя е предоставена възможност да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира защитата си срещу издаденото наказателно постановление в пълен обем. / решение № 971/ 02. 06. 2017г. на  Административен съд-Бургас, КНАХ дело № 1031/2017г./. В този смисъл настоящият състав счита, че не е допуснато такова съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до абсолютна отмяна на постановлението , като последица от обжалването.

   Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, според съда е безспорно доказано. Установената с акта фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелите П.Х., К. Г. и Д.Д. в показанията си сочат, че нарушението е констатирано по повод сигнал и извършена полицейска проверка. На посочената в акта дата жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство в с.Равадиново, като свидетелите Г. и Д. са преки свидетели очевидци на това обстоятелство. Поканен за проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от контролните органи, жалбоподателят е заявил отказ. Видно от приложения към преписката талон за медицинско изследване № 0000466 жалбоподателят е отказал медицинско изследване за употреба на алкохол, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

  Вмененото нарушение е на просто извършване и не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Същото е извършено виновно при наличието на пряк умисъл, тъй като дееца е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

    При осъществения съдебен контрол относно преценката за наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН съдът намери, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Напротив, видно от приложената справка за нарушител/ водач жалбоподателят е бил многократно наказван и за други нарушения по ЗДвП, което обстоятелство завишава многократно обществената му опасност като водач и на нарушението като деяние. Наложените кумулативни наказания са определени в съответствие с чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

  Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                                

                                                                    Р Е Ш И  :

   ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0346-000331/ 07.11.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на А.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, ******** е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 / дванадесет/ контролни точки.

  ОСЪЖДА А.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, ******** да заплати в полза и по сметка на Районен съд-Бургас разноски по делото в размер на 10 /десет/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

    Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                       Председател:    /П/

 

Вярно с оригинала:З.К.