№ 704
гр. Плевен, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600835 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.63 от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от С. Д. М., ЕГН
********** – обвиняем по Досъдебно производство № ЗМ 200/2025г. по описа
на РУ-Долни Дъбник, пр. № 6239/2025г. по описа на РП-Плевен, чрез
процесуалния му представител адв. Б. П. от АК-Плевен с искане за изменение
на Определение №1025 от 29.10.2025г. по ЧНД №1986/2025г. по описа на РС-
Плевен, с което е оставена без уважение депозираната от страна на
обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от
продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се
укри или да извърши престъпление. Навеждат се доводи, че деянието, за което
е повдигнато обвинение на обвиняемия, не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от
НК, в който смисъл наложената мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ се явява неоправдано тежка. Излага се несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд, че не са представени убедителни доказателства,
налагащи изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното
определение и да постанови ново, с което да промени взетата спрямо
обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на
съда.
1
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия.
Обвиняемият С. Д. М. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем С. Д. М. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 06.09.2025г. в гр. *******************
е нарушена Заповед за защита от домашно насилие № 2/10.01.2025г., издадена
от PC-Плевен за недоближаване на лицето Л. М. А. от гр. Д.Д. за срок от 18
месеца – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
В производство по чл. 64 НПК с определение №849 от 15.09.2025г.,
постановено по ЧНД № 1659/2025 по описа на Плевенски районен съд по
отношение на обвиняемия С. Д. М. е взета мярка за неотклонение ”Задържане
под стража“.
С Определение от 23.09.2025 г., постановено по ЧНД №704/2025г. по
описа на ОС-Плевен съдът е потвърдил първоначалното вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия С. Д. М..
Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът
настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от влизане в сила на последния акт на съда.
В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след
първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
по отношение на обвиняемия С. Д. М., които да налагат изменение на тази
мярка за неотклонение.
Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент
продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на
2
настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното
производство доказателства.
На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства,
които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по
смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към
извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл съгласно
константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е
описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв
поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във
взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи
дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.
Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение
степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното
производство:в това число протоколите от извършените действия по
разследването, а именно от разпитите на свидетелите Л.М.А., А.Г.А., М.М.А.,
Н.Г.А., Т.И.М., К.Д.М. и П.Г.Г..
Сред кориците на делото са налице данни, които към настоящия момент
не разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния
по посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към
настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата
на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от
обвиняемия.
Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към
законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че
съществуват.
За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика,
включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни
фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта
на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.
В настоящия случай се касае за лице с висока степен на обществена
опасност, изводима от съдебното му минало и от механизма и начина на
извършване на процесното деяние.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия,
се установява, че същият е осъждан за извършени престъпления в период,
близък до настоящата деятелност. Настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на осъждане на обвиняемия С. М. по НОХД №403/2025г.
по описа на РС-Плевен, отново за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, и
отново по отношение на лицето, с което е съжителствал на семейни начала –
Л. А., по което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
3
години, изпълнението на което е отложено с петгодишен изпитателен срок.
Актът на съда е влязъл в законна сила на 11.03.2025г., а настоящото деяние е
извършено само няколко месеца по-късно.
Наказанието по НОХД №403/2025г. по описа на РС-Плевен е наложено за
извършени престъпления по чл.144а, ал.3 от НК и за престъпление по чл.296,
ал.1, вр. чл.26 от НК, извършени в периода от месец декември 2024 г. до
03.01.2025 г.
Последното води до извода, че съществува реална опасност обвиняемият
М. не само да се укрие, с цел избягване на наказателна отговорност, но и да
извърши друго деяние.
Освен това, от приложената сред кориците на делото характеристична
справка е видно, че срещу обвиняемия е постановена мярка за закрила по реда
на ЗЗДН на друго лице лице – И. В. В., постановена на дата 03.12.2024г.,
отново в период близък до настоящата деятелност и по време на извършване
на деянието, по което е осъден по НОХД №403/2025г. по описа на РС-Плевен.
С оглед анализираните данни, в настоящия случай се касае не за единичен
акт на посегателство върху личността, а за няколко такива и то по отношение
на един конкретен гражданин – пострадалата Л. А., осъществени в
изключително кратък период от време, характеризиращи се с изключителен
интензитет, упоритост и дързост. В този смисъл извършените отделни
последователни и настойчиви действия характеризират обвиняемия като
личност с висока степен на обществена опасност. По НОХД №403/2025г. по
описа на РС-Плевен съдът е одобрил споразумение, като е признал
обвиняемия в настоящото производство С. М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 144а, ал. 3, вр. aл. 1 от НК спрямо пострадалата и в
настоящото производство Л. А., както и за престъпление по чл. 296, aл. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, извършено отново спрямо пострадалата Л. А..
Настоящата деятелност е извършена в един изключително близък до
предходната такава период, като отново е за деяние по чл.296, ал.1 от НК,
отново е спрямо същото лице – Л. А., като наложеното наказание явно не е
въздействал възпиращо и поправително на обвиняемия.
В този смисъл съдът счита, че действията на обвиняемия предизвикват
страх и значително надхвърлят обичайно допустимите и възприемани от
социума емоционално повлияни постъпки, които застрашават правата на
останалите членове на обществото, в частност тези на пострадалата А..
Същият този факт води до висока степен на обществена опасност както на
отделните деяния, така и на дееца.
Опасността от извършване на деяние е завишена именно от факта, че
обвиняемият системно и упорито извършва неправомерни действия спрямо
пострадалата А., които действия са наложили вземане на най-тежката мярка за
процесуална принуда с цел избягване на възможността за продължаване на
деятелността спрямо конкретното пострадало лице.
4
Именно данните за личността на обвиняемия, които първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е преценил в съдебния си акт, преценявани в
съвкупност с настоящата деятелност, която не е еднократна, сочат за наличие
на реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние.
В тази връзка, съдът счита за правилен извода на първоинстанционния
съд, че към настоящия момент от страна на защитата и на обвиняемия С. Д. М.
не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства, които да обуславят
промяна в обстоятелствата, които вече са били взети предвид от съдебните
състави при определяне на мярката за неотклонение. Доводът, че пострадалата
Л. А. се намира извън пределите на Република България към настоящия
момент не променя извода за наличие на висока степен на обществена
опасност, предвид възможността във всеки един момент да се завърне в
страната.
Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия. Видно от материалите,
намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство
активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно
обосноваване на обвинението. Доводът, че всички действия по разследването
вече са извършени и досъдебното производство е към своя край, не
разколебава тезата за наличие на висока степен на обществена опасност на
дееца, предвид факта, че изцяло в правомощията на ръководно решаващия
орган е да прецени кога да премине към стадия след приключване на
разследването. Законово регламентирания двумесечен срок по чл.63, ал.4 от
НПК за продължаване на МНО „Задържане под стража“ изтича съответно на
15.11.2025г., когато лицето следва да бъде освободено. Така определеният в
закона срок противоречи на определения от първоинстанционния срок по
чл.65, ал.6 от НПК, в който лицето няма право да иска от съда промяна на
наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към
момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие
на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а
определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК,
Плевенският окръжен съд
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1025 от 29.10.2025 година по ЧНД
№1986/2025 година по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение
5
депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на С. Д. М., ЕГН
********** – обвиняем по Досъдебно производство № ЗМ 200/2025 година по
описа на РУ-Долни Дъбник, пр. № 6239/2025г. по описа на РП-Плевен
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6