МОТИВИ към Присъда №187 от 04.07.2019г. по НОХД №4594/2018г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия И.А.И., ЕГН:**********, за това, че за периода от началото на
месец декември 2013 год. до края на същия месец 2013 год. в гр. Измир, Р.
Турция, гр. Бургас и гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, след предварително
сговаряне с Д. И. П., ЕГН:**********, с цел да набави за себе
си и за другиго - Д.И.П., ЕГН:********** имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение, така както следва:
- за периода от началото на месец декември 2013 год.
до 20.12.2013 год. в гр. Измир, Р. Турция и в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, след предварително сговаряне с Д.И.П., ЕГН:**********
с цел да набави за себе си и за другиго - Д.И.П., ЕГН:********** имотна облага
е възбудил и поддържал заблуждение у Н.М.Д., ЕГН:**********, представител на
чуждестранното търговско дружество „Пънар Транс“ -
със седалище в гр. Измир, Р. Турция и с това е причинил имотна вреда на
търговско дружество „Хасниделилер“ ООД - със седалище
в гр. Измир, Р. Турция /“Hasnideliler“ LTD -Izmir/ в размер на 108 557.49 евро /сто и осем хиляди
петстотин петдесет и седем евро и четиридесет и девет цента/ с левова
равностойност 211 687.11 лева /двеста и единадесет хиляди шестстотин осемдесет
и седем лева и единадесет стотинки/
- за периода от началото на месец декември 2013 год.
до края на същия месец 2013 год. в гр. София, гр. Бургас и гр. Пловдив с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М.И.П.,
ЕГН:********** *** и с това е причинил имотна вреда в размер на 39 953.00 лева
/тридесет и девет хиляди деветстотин петдесет и три лева/, собственост на „ББ“
ЕООД гр. София, всичко на обща стойност 251 640.11 лева /двеста петдесет и една
хиляди шестстотин и четиридесет лева и единадесет стотинки/, като вредата е в
големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение и срещу подсъдимия Д.И.П., ЕГН:**********, за това, че за периода от началото
на месец декември 2013 год. до 20.12.2013 год. в гр. Измир, Р. Турция и в гр.
Пловдив, след предварително сговаряне с И.А.И., ЕГН:********** с цел да набави
за себе си и за другиго - И.А.И., ЕГН:********** имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Н.М.Д., ЕГН:**********, представител на чуждестранното
търговско дружество „Пънар Транс“ - със седалище в
гр. Измир, Р. Турция и с това е причинил имотна вреда на търговско дружество „Хасниделилер“ ООД - със седалище в гр. Измир, Р. Турция /“Hasnideliler“ LTD - Izmir/ в
размер на 108 557.49 евро /сто и осем хиляди петстотин петдесет и седем евро и
четиридесет и девет цента/ с левова равностойност 211 687.11 лева /двеста и
единадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/, като
вредата е в големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр.
чл.209, ал.1 от НК.
По внесения в съда обвинителен акт е било образувано
НОХД №2315/2017г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ н.с., по което е била
постановена Присъда №83 от 02.04.2018г., с която подсъдимият И.А.И., ЕГН:**********
е бил признат за виновен, в това, че за периода от началото на месец декември
2013 год. до края на същия месец 2013 год. в гр. Измир, Р. Турция, гр. Бургас и
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, след
предварително сговаряне с Д. И. П.,
ЕГН:**********, с цел да набави за себе си и за другиго - Д.И.П., ЕГН:**********
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение, така както следва:
- за периода от началото на месец декември 2013 год.
до 20.12.2013 год. в гр. Измир, Р. Турция и в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, след предварително сговаряне с Д.И.П., ЕГН:**********
с цел да набави за себе си и за другиго - Д.И.П., ЕГН:********** имотна облага
е възбудил и поддържал заблуждение у Н.М.Д., ЕГН:**********, представител на
чуждестранното търговско дружество „Пънар Транс“ -
със седалище в гр. Измир, Р. Турция и с това е причинил имотна вреда на
търговско дружество „Хасниделилер“ ООД - със седалище
в гр. Измир, Р. Турция /“Hasnideliler“ LTD -Izmir/ в размер на 108 557.49 евро /сто и осем хиляди
петстотин петдесет и седем евро и четиридесет и девет цента/ с левова
равностойност 211 687.11 лева /двеста и единадесет хиляди шестстотин осемдесет
и седем лева и единадесет стотинки/
- за периода от началото на месец декември 2013 год.
до края на същия месец 2013 год. в гр. София, гр. Бургас и гр. Пловдив с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М.И.П.,
ЕГН:********** *** и с това е причинил имотна вреда в размер на 39 953.00 лева
/тридесет и девет хиляди деветстотин петдесет и три лева/, собственост на „ББ“
ЕООД гр. София, всичко на обща стойност 251 640.11 лева /двеста петдесет и една
хиляди шестстотин и четиридесет лева и единадесет стотинки/, като вредата е в
големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК му е било наложено наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което на осн. чл.57,
ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Имало е произнасяне и съобразно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК,
като е било приспаднато от изтърпяване на наказанието от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА времето, през което подсъдимият И.А.И.
е бил задържан по реда на НПК, считано от 09.09.2016г.
до влизане в сила на присъдата. Със същата присъда подсъдимият И.А.И. е бил
осъден да заплати на „ББ” ЕООД с
ЕИК131295261, представлявано от М.И.П., сумата от 39 953 /тридесет и девет
хиляди деветстотин петдесет и три/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в следствие на престъплението по чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 31.12.2013г. до окончателното й изплащане.
Със същата присъда подсъдимият Д.И.П., ЕГН:**********,
е бил признат за виновен, в това, че за периода от началото на месец декември
2013 год. до 20.12.2013 год. в гр. Измир, Р. Турция и в гр. Пловдив, след
предварително сговаряне с И.А.И., ЕГН:********** с цел да набави за себе си и
за другиго - И.А.И., ЕГН:********** имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у Н.М.Д., ЕГН:**********, представител на чуждестранното търговско
дружество „Пънар Транс“ - със седалище в гр. Измир,
Р. Турция и с това е причинил имотна вреда на търговско дружество „Хасниделилер“ ООД - със седалище в гр. Измир, Р. Турция /“Hasnideliler“ LTD - Izmir/ в
размер на 108 557.49 евро /сто и осем хиляди петстотин петдесет и седем евро и
четиридесет и девет цента/ с левова равностойност 211 687.11 лева /двеста и
единадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/,
като вредата е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2
и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК му е било наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА И
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което на осн.
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е било постановено да се изтърпи при първоначален ОБЩ
режим. Със съдебния акт е имало
произнасяне по направените по делото разноски и по тези, направени от гражданския
ищец.
Посоченият съдебен акт е преминал през въззивен контрол по жалба на подсъдимия Д.П., с искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна. Присъда №83 от
02.04.2018г., постановена по НОХД №2315/2017г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ
н.с. е била отменена и делото върнато на РС – Пловдив за разглеждане от друг
съдебен състав.
В хода на съдебното производство по настоящото дело
ощетените юридически лица „Хасниделилер“ ООД и „ББ“
ЕООД са били надлежно уведомени за възможността да се конституират като страна
в процеса – граждански ищец. От тази възможност се е възползвало „ББ“ ЕООД,
като дружеството е предявило против подсъдимия И.А.И. граждански иск за сумата
от 39 953 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат на престъпление по чл.201, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увредата.
Предявеният граждански иск не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство, тъй като би затруднил разглеждане на делото в наказателната му
част.
Съдебното производство по делото е проведено по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК,
като е одобрено изразеното съгласие на подсъдимите И.А.И. и Д.И.П. и техните
защитници – адв. В.И. и адв. И.К., да не
бъде провеждан разпит на свидетелите Д.Н.Д., Г.В.П., М. Е.М., З.И.М., Й.Д.В., М.Д.В.,
А.Т., К.М.М., Д. Ц.Н., Х.А.З., М.И.П., А.Я.А., Ц.Г.Д.,
Г.Д.М., М.В.К. и Р.И. Р., както и на вещото лице Р.Х.С.,
изготвила експертното заключение на стоково – оценъчната експертиза в хода на
досъдебното производство, като е обявено, че при постановяване на присъдата си съдът
непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит
на тези свидетели, както и от експертното заключение по назначената и изготвена
стоково – оценъчна експертиза в хода на досъдебното производство.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същите правни квалификации на деянията.
По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия
И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, при
първоначален строг режим, от което да бъде приспаднато времето, през което е
бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на
подсъдимия П. да бъде наложено наказание от една година и осем месеца лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Направените по
делото разноски счита, че следва да бъдат възложени на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия И. - адв. В.И., моли за
налагане на наказание лишаване от свобода в рамките на задържането му от 09.09.2016г. до 11.04.2018г.
Подсъдимият И.А.И. се признава за виновен, дава
обяснения. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а при дадената
му последна дума изразява съжаление за стореното.
Защитникът на подсъдимия П. - адв. И.К., счита, че повдигнатото
спрямо подзащитния му обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК не е
доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Подсъдимият Д.И.П. не се признава за виновен, дава
обяснения. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а при
дадената му последна дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И.А.И. е роден на ***г***, постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***, б.., бълг. гр., разведен,
осъждан, със средно образование, работещ, ЕГН:**********.
Подсъдимият Д.И.П. е роден на ***г. в гр. ***,
постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, б.., бълг. гр., разведен, осъждан, безработен, с висше
образование, ЕГН:**********.
Подсъдимият И. ***, но живеел в гр. ***. През 2013г. същият
изпитвал финансови затруднения, поради което решил да увеличи имотното си
състояние, като извърши измама. Взел решение да приеме товар за превозване и
вместо да го превози до уговорената крайна точка, да се разпореди с него в своя
полза.
По същото това време свид. А.Я.А.
/A.Y.A./, който бил *** гражданин, имал фирма, която се занимавала с търговия
на платове. В края на 2013г. свид. А.решил да внесе в
Турция платове с произход от Китай. Поради тази причина се свързал със свой
приятел - свид. М.И.П., който живеел в гр. *** и също
имал частна фирма - „ББ“ ЕООД гр. София. В един от разговорите между двамата свид. А.поискал от свид. П. да
закупи и да внесе в България стока - платове от Китай, като доставката трябвало
да бъде извършена по море. Двамата постигнА.договорка
свид. П. да извърши вноса чрез неговата фирма и след
като стоката пристигне в България, той от своя страна да я продаде на фирмата
на *** си приятел. В изпълнение на така постигнатата договорка свид. П. се свързал с китайска фирма, на която поръчал
доставянето на стока - плат 1 939 ролки – топа, с тегло 25 776 кг. и направил
плащането по банков път от средства на „ББ“ ЕООД гр. София. Чрез дружеството на
свид. П., стоката пристигнала в България, като
свидетелят заплатил, както стойността на плата, така и цената на превоза. След
около 10 дни провел разговор със своя приятел – свид.
А., и му съобщил, че стоката е пристигала на територията на Република България.
Поради тази причина свид. А.споделил на друг свой
приятел от България, че има стока, която желае да бъде превозена от България в
Турция и по-точно в гр. Истанбул. По същото това време подс.
И. контактувал с негов познат О.Т./неустановен в хода на производството/, като
последният му казал, че има братовчед, който се казвал „Е.“, който от своя
страна имал познат - свид. А.Я.А., като последният
имал нужда от превоз на товар около 30 тона плат. Подс.
И. получил телефонния номер на „Е.“, като с него провел разговор, от който
разбрал, че стоката, която трябвало да се превози до гр. Истанбул в безмитната
зона, била закупена от Китай и трябва да се вземе от митнически склад на „Деспред“ АД, клон – гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас,
кв. „Долно Езерово“. Още в този момент подс. И. решил
да изпълни предварително взетото от негова страна решение да се обогати
материално чрез извършването на измама, като преценил, че именно платът, който
трябвало да бъде превозен, се явява идеална възможност за неговите намерения.
Именно поради тази причина и в изпълнение на така взетото свое решение, след
като му бил предоставен мобилния номер на свид. М.П.,
подс. И. се свързал с него в началото на месец декември
2013г. Още при започване на разговора подсъдимият И. заблудил свид. П., че ще вземе товара /платовете/ от склада в
гр.Бургас и ще го превози до гр. Истанбул в Република Турция. Неговите
намерения обаче били други, а именно да се разпореди с товара, след като го
превози до гр. Пловдив от склада в кв. „Долно Езерово“. В разговора между
двамата подс. И. посочил и данните на фирмата, която
да бъде вписана като контрагент за продажбата на плата, а именно „Димакс Лоджистик“ ЕООД гр.
Стамболийски, с. Йоаким Груево, ул. „19-та“ №35. Същите данни били посочени на свид. М.П. и от свид. А., поради
което у свид. П. не се породило съмнение за някаква
нередност. Уговорката била заплащането да стане няколко дни след получаването
на стоката. След като получил информация за купувача, свид.
П. наредил при пристигане на подс. И. в гр.Бургас,
стоката да бъде освободена и да му бъде предадена, заедно с необходимите
документи. На посоченото място в гр.Бургас подс. И.
отишъл заедно със свид. З.М.. Междувременно по
телефона подс. И. се свързал със свид.
Д.Д., като му обяснил, че има товар за превозване от
гр. Бургас до гр. Пловдив. По тази причина от своя страна свид.
Д. се свързал със свид. П.С., който работел като ***
от 2013г. във фирма „***“ ЕООД. Същият притежавал влекач марка „Волво ФХ 12“ с
peг. №***, както и ремарке „Кроне“ с peг. №***. С посочената
композиция отишъл в гр. Бургас, като там на място за пръв път срещнал подс. И., както и свид. З. М..
Заедно с него бил и свид. И.Й.. Пред тях подс. И. обяснил, че желае стоката от платове да бъде закарана
от складовата база на „Деспред“ АД в гр. Пловдив. Свид. С. се съгласил, като по пътя го придружил отново свид. И.Й.. Композицията /в която се намирала част от
ролките платове/ била докарана първо в гр. Първомай, а впоследствие в гр.
Пловдив. Свид. М.К., като *** на друга композиция,
също бил натоварен със стока платове /останалата част от ролките платове/ от
склада в гр. Бургас по разпореждане на подс. И. и
разтоварен съответно в митнически склад в гр. Пловдив. Към онзи момент подс. И. ползвал мобилен номер ***, като провеждал
разговори от своя номер с мобилен номер ***, ползван от свид.
П.С.. Разговори били провеждани и между подс.И. от
горепосочения мобилен номер с мобилен номер ***, който бил ползван от свид. М.К.. Подс. И. разпоредил
на свид. С. да закара товара в гр. Първомай, където
стоката била разтоварена в имот, ползван от свид. Д.Д., а впоследствие била откарана в склад на фирма „Униспед Инс“ ЕООД - гр. Пловдив в
гр. Пловдив. Още при пристигането на плата в гр. Първомай, подс.
И. споделил пред свид. З.М., че започва да търси хора
и места, където да бъде продаден плата, поради което и взел няколко мостри от
него, с цел да ги показва. Една от ролките дал на С.К., а друга предоставил на свид. Р.Р., който също имал
транспортна фирма /“***/. Представяйки мострите от плата на горепосочените
лица, подс. И. сочел, че същият е собственост на
някакви турци, но искА.да го продават, като освен
това много бързА.това да стане в рамките на няколко
дни. Такава мостра подс. И. занесъл и на подс. П., като за срещата разбрал и свид.
З.М.. Междувременно подс. И. често се срещал със С.К.,
подс. Д.П. и свид. Р.Р.. Впоследствие С.К. намерил купувач на плата, като товарът
- ролки платове, бил натоварен и експедиран от склада на фирма „Униспед Инс“ ЕООД - гр. Пловдив. Цялата
своя деятелност, както и разговорите по време на проведените срещи с подс. Д.П. и С.К., подс. И.
споделял със свид. З.И.М., по прякор „З.“, с когото
се познавал от 2010г. От момента на запознаването им двамата започнали
периодично да се чуват и да се срещат „на кафе“. През 2013г. срещите им
зачестили, като понякога свид. З.М. оставал да
пренощува в апартамента, където живеел подс. И.,***.
С подсъдимия И. и свид. З.М.
се познавал свид. Д.Д.,
който към 2013г. осъществявал дейност с фирма „***“ ЕООД. Фирмата била със
законен управител Б.З.К., но реално дейността й се управлявала от свид. Д.Д.. Същата се занимавала
с международен транспорт, като по повод на работата последният познавал и свид. М.М.. През месец декември
2013г. свид. Д. свързал подс.
И. със свид. И.Ш., по прякор „И. Д.“. Подс. И. споделил пред свид. З.М.,
че трябва да се срещне с човек с прякор „И. Д.“, от когото трябвало да вземат 2
бр. ТИР карнети. Подс. И. поискал от свид. З.М. да се представи като шофьор на камион, за да
може да им дадат на двамата общо 2 бр. ТИР карнети. Двамата отишли в гр.
Септември, където се срещнали със свид. И.Д.Ш., по
прякор „И. Д.“, който пък бил собственик на фирма ЕТ „***“***, която се
занимавала с *** дейност. По повод на изпълнение на тази дейност през декември
2013г. му били останали неизползвани два ТИР карнета, които трябвало или да
използва, или съответно да върне на „Асоциацията на българските превозвачи в
България“. Споделил пред свои близки, че желае да отстъпи карнетите на други
хора и по този повод с него се свързал свид. Д.Д., който също имал транспортна фирма и чрез познат се
свързал с подс. И., за когото разбрал, че има два
камиона и се занимава с превозването на товари от Турция до България. Пред свид. Ш., подс. И. представил
себе си и свид. З.М. като шофьори на свид. Д.Д.. През повечето време
на разговора участвал предимно подс. И.. Той показал
документи за композиция - влекач с №***и ремарке с №***, като освен това
предоставил и двата големи талона на превозните средства. Свид.
З.М. представил друг набор на документи, свързан с другата композиция с влекач
№***и ремарке №***, като в документите не били включени оригинали, а копия на
такива. Пред двамата свид. Ш. посочил, че трябва да
бъдат назначени към неговата фирма на договор, т.е. да станат шофьори към
фирмата и съответно чрез нея да наеме двете композиции, за да могат съответно
двамата да използват лиценза. Още на място в дома на свид.
Ш. били изготвени трудови договори, както и договори за наем, като за композиция
влекач №***и ремарке с №*** като наемодател бил упоменат „Вили Транс 03“ ЕООД
гр.Чирпан, а за композиция влекач с № ***и полуремарке № ***, от името на
собственика К.М.М., се подписал свид.
З.М.. Всички документи били оформени от свид. Ш. и
подписани съответно от свид. З.М. и подс. И.. След това свид. Ш.
предоставил свободните два броя ТИР карнети на подс. И.,
за да ги ползват, за което съответно платили на свид.
Ш. пари в размер на 200 лв.
Свид. М.М. работил като *** към
фирма „***“ ЕООД гр. ***, с управител Б.З.К., но реално фирмата се управлявала
от свид. Д.Д.. Свид. М.използвал композиция от влекач и ремарке, които
били собственост на неговия син К.М.Е.. Още през 2013г. свид.
М.се разбрал да продаде полуремарке марка „САМРО“ с peг. № *** на *** гражданин
с името О.Т./неустановен в хода на производството/. Последният започнал да го
ползва, но през лятото на 2013г. направил катастрофа в гр. Истанбул, след което
върнал полуремаркето на свид. М.. Месец след това на
кафене на митницата при него отишли подс. И. и свид. З.М.. С тях двамата свид. М.се
познавал по повод на това, че и те често посещавали „барчето“ на митницата в
гр. Пловдив. На място пред свид. З.М., подс. И. се договорил със свид. М.да
му продаде горепосоченото полуремарке за сумата от 3 000 евро. Свид. М.се съгласил, като се договорили, че парите ще бъдат
платени на няколко вноски. Още тогава свид. М.предоставил
полуремаркето във владение на подс. И..
Подс. И. се познавал с подс. Д.П.,
като двамата имали изключително близки отношения. Последният знаел, че подс. И. има познати в сферата на транспортиране на стоки
до различни дестинации. В началото на месец декември 2013г. двамата започнали
да обсъждат вариант, при който да открият и вземат натоварен камион с мед и
след като се разпоредят с него да се обогатят имотно. Освен това подс. Д.П. се познавал и със свид.
Д.Д., с когото също били обсъждали и извършвали
такива схеми. За изпълнение на предварително уговореното, подс.
И. разбрал, че в гр. Измир има турска фирма, която се занимава с товари от медна
скрап /мед/, която чрез спедиторски фирми се извозва за България. Освен това
същият бил разбрал, че една от фирмите, която осъществява превозите е турската
фирма „Пънар Транс“ ООД. Двамата подсъдими често се
срещали и обсъждали въпросите, свързани с изпълнение на предварително
уговорената схема, като подс. И. следвало да заблуди
служител на горепосочената фирма, с цел да му бъде възложено изпълнението на
превозването на товара, а от своя страна подс. П.
следвало да подсигури разпореждането с товара. Уговорката била двамата да си
разделят получените пари от продажбата на медта. Подс.П.
споделил пред подс.И., че има приятели в гр.Варна,
където ще може да пласират товара. С цел реализиране на намислената измамлива
схема, подс. И. се свързал чрез общ познат със свид. П.П., който бил ***, но
през 2013г. бил останал без работа. Свидетелят П. се срещнал в началото на
месец декември с подс. И. в присъствието на свид. З.М.. Пред двамата подс. И.
пояснил, че търси *** за курсове от Република Турция към Република България. По
повод на така направеното предложение и поради обстоятелството, че имал нужда
от средства, свид. П. се съгласил. В тази връзка поел
курс с композиция от влекач с № ***, модел „Рено Премиум“,
собственост на „АСГ Интернационал Траста Трейлъс“ ЕООД гр. Кърджали, с представител Л.М., и
полуремарке с peг. № ***. С тази композиция свид. П.
се насочил към гр.Сливен, като натам пътувал празен, а при пристигането си в
града се срещнал със свид. З.М., който го завел до
фирма, откъдето натоварили в полуремаркето кожи. След като му предоставил
всички необходими документи, цялата композиция тръгнала към европейската част
на Турция. След като разтоварил на уговореното място, според дадените
инструкции от подс. И., свид.
П. тръгнат към гр. Измир без товар. В началото бил насочен да остане на паркинг
в кв. „Алсанджак“, където имало и митница. Подс. И.
му обяснил, че му предстоят преговори с фирма „Пънар
Транс“ ООД, с които евентуално можело да постигнат договорка за курс към
България.
Свид. А. Т. /А. T./ бил *** на турското дружество „Хасниделилер“ ООД гр.Измир /“Hasnideliler
LTD – Izmir“/. През декември 2013г. фирмата имала
договорка с фирма в България –„Аурубис България“ АД
гр.Пирдоп за доставка на отпадъчна мед. В изпълнение на тази договорка турската
фирма следвало периодично да изпраща отпадъчна промишлена мед. Собствеността се
прехвърляла на акционерното дружество едва след влизане на товара на
територията на завода, който се намирал в гр. Пирдоп. Предварително плащане по
повод на договорката не се правело, като такова се извършвало след получаване
на стоката. За превозната дейност като спедитор била използвана турската фирма
„Елмаз“ ООД гр.Измир, като за курсове до България последната фирма
преотстъпвала спедицията на турска спедиторска фирма
„Пънар Транс“ ООД /Pinar Trans LTD/, със седалище в гр.Измир, Република Турция, с
адрес: улица /sokak/ 1469 №61, квартал Ансанджак. Там работела свид. Н.М.Д.,
която била родена в ***, но живеела в ***. Същата много добре говорела
български и турски език и в тази връзка работила и като *** в „***“ ООД от
около 20 години. Между двете турски дружества имало постигнато споразумение за
превозването на товарите, собственост на „Хас Ниделилер“ ООД гр. Измир до българската фирма в гр. Пирдоп.
В тази връзка нямало проблеми когато фирмата спедитор преупълномощавала
други лица с изпълнението на постигнатото споразумение. В изпълнение на
предварително уговорените действия с подс. Д.П., с
цел извършването на измама, в началото на месец декември 2013г. по телефон в
офис на фирмата със свид. Н.Д. от мобилен номер ***
се свързал подс. И.. Последният с цел да формира
невярна представа у свидетелката и за да може да я убеди да му предостави за
превоз товар от мед, както и с цел да я заблуди относно своята самоличност, се
представил с малко име „О.“. Същият говорел на добър турски език, но с диалект
и й заявил, че е от турско говорящото малцинство в
България. Пояснил, че иска да работи с фирмата, в която работила свидетелката и
иска да поеме курс. Посочил, че е от гр. Първомай и негови познати от там са
дали координати на фирмата. Последното обстоятелство породило учудване в свид. Д., защото същата познавала доста хора от гр. Първомай,
а пък него не го познавала. В тази връзка подс. И.
пояснил, че повечето време пребивавал в гр. Чирпан. По време на разговора
свидетелката забелязала номера изписан на дисплея на служебния телефон в офиса,
а именно ***. В изпълнение на така взетото предварително решение от двамата подсъдими
да се сдобият с товар от мед, подс. И. продължил да
се представя пред служителя на „Пънар Транс“ ООД като
О.и бил изключително настоятелен да му бъде възложен търсеният от него курс. В
подкрепа на това той посочил, че има камион в гр. Измир, но нямал обратен курс
за него и поради тази причина търси стока за връщане в България. Свидетелката Д.
му предложила товар за гр. Сливен с маслини. Това предложение било съобразено с
искането на подсъдимия И., а именно товарът бил за един камион и заплащането
било добро. Последният обаче го отказал, тъй като същото не отговаряло на
плана, който предварително били съставили с подс. Д.П.,
като посочил, че търси по-вътрешен курс в страната. По същото това време
фирмата, в която работила свидетелката Д., имала поръчка за превоз на товар -
мед от гр. Измир към България и по-точно към гр.Пирдоп, но поради обстоятелството,
че товарът бил много скъп, фирмата предпочитала да изберат превозвач, който да
й е известен. На следващия ден, след проведения вече разговор, подс. И. отново се свързал по телефона със свид. Д. и продължил да поддържа първоначално създаденото у
нея заблуждение, като отново се представил с малко име „О.“. Обаждането било от
същия телефонен номер, като този път той директно я попитал дали нямат курс за
гр. Пирдоп с мед, защото бил чул, че има такава възможност. Освен това посочил,
че един такъв курс би бил много удобен за него. Свидетелката Д. отговорила
отрицателно на този въпрос. Подс.И. обаче посочил, че
отново ще се обажда за такъв курс. В продължение на пет дена от същия телефонен
номер подс. И. се свързвал със свид.
Д., като поддържал създаденото у нея убеждение, че се обажда „О.“. Всеки път
питал за конкретен товар - мед, като обяснявал, че камионът му чака на паркинга
в гр.Измир и ще остане там да чака именно този товар. В края на тези пет дни по
повод на това, че „Пънар Транс“ ООД имала възможност
да изпрати товар - мед за още един камион, но нямало под ръка такъв и в
резултат на създаденото у свидетелката Д. впечатление от страна на подс. И., същата разговаряла с него по телефона и му съобщила,
че е излязъл такъв товар, какъвто търси той. На въпроса от страна на свид. Д. как да се свърже с неговия камион, подс. И. й казал да затвори и че той отново ще се свърже с
нея. След кратко време свидетелката получила обаждане отново от подс. И., представящ се с името „О.“, при което й посочил
координати на неговия камион с peг. №***, който се намирал на паркинг в кв.
„Алсанджак“, гр.Измир. Служител на фирмата отишъл на посоченото място и открил
камиона, заедно с неговия *** - свид. П.П.. След като пристигнали представители на фирма „Пънар транс“ ООД пред тях свид. П.
посочил, че няма пари да плати паркинга за престоя на камиона и затова турската
фирма заплатила направения разход. Служителят освен това предоставил и адреса,
на който трябва да отиде камиона, за да натовари медта. От своя страна свид. П.П. предоставил ТИР
карнет, ЧМР, талоните на превозните средства, разрешителни за товарене и превоз
в страната. На базата на създаденото погрешно впечатление и поддържаното
заблуждение у свид. Н.Д. от страна на подс. И. товарът - медна скрап 22.7 тона на стойност 108
557,49 евро /сто и осем хиляди петстотин петдесет и седем евро и четиридесет и
девет цента/, на левова равностойност 211 687,11 лева /двеста и единадесет
хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/, собственост на
турската фирма „Хасниделилер“ ООД гр. Измир бил
натоварен от фабриката на фирмата, след което композицията се върнала отново на
паркинга, където били оформени всички документи. На място имало представител,
както от фирма „Пънар Транс“ ООД, така и от фирма
„Елмаз“ ООД гр. Измир. Преди да потегли с товара на свид.
П.П. му били предоставени и платени и пари в размер
на 1150 евро, което представлявало стойността на „навлото“ на курса. След като
камиона потеглил на дата 13.12.2013г. свид. Н.Д. се
свързала по телефона с подс. И., като му казала, че
товарът е потеглил. Още преди да тръгне свид. П.П. забелязал от документите, че товарът трябвало да бъде
закаран до гр. Пирдоп в Република България. По пътя камионът имал проблем,
защото губил доста вода. Веднага свид. П.П. съобщил за това на подс. И.,
който му казал, че няма проблем, важно е да стигне с товара до България. На 16.12.2013г.
през ГКПП „Капитан Андреево“ на територията на България влязъл товарен
автомобил „Рено Премиум“ с peг. №***и полуремарке с
peг. №***, управляван от свид. П.П..
От служители, работещи в контролния пункт не била извършена проверка,
изразяваща се във физически контрол, единствено документите били обработени от ***
служител Г.Т.. В момента, в който свид. П. съобщил на
подс. И., че е преминал границата и се намира на
територията на Република България, последният му казал да закара товара в гр.
Пловдив, на паркинга „на митницата“. Веднага подс. И.
се свързал с подс. Д.П., като му съобщил, че товарът
е налице, но влекачът е развален. От своя страна подс.
П. му казал, че хората, които е уредил го чакали и поради тази причина трябва
да намери друг влекач, с който да закарат ремаркето с товара до уговореното
място. Час след като товарът пристигнал на паркинга „на митницата“ там дошли свид. З.М. и подс. И.. Пред
шофьора посочили, че трябва да се раздели композицията, защото е необхоД.на влекача да се направи ремонт. След като бил разкачен влекача бил откаран от свид.
П.П. за ремонт, като по пътя бил съпроводен от свид. З.М. и подс. И.. След това
последните двама оставили свид. П. пред дома му, като
му казали, че при нужда ще му се обадят и му заплатили за извършения курс сумата
от 300 лв. За да може да реализира до край уговорения план с подс. П. и медта да бъде продадена, подс.
И. веднага се свързал по телефона със свид. П.С. и в
присъствието на свид. И.Й. му предложил да „направи
курс“ с медна скрап, като пояснил, че товарът трябва да стигне до гр.Варна.
Първоначално след като свид. П.С. посочил цена от два
лева на километър, подс. И. се отказал и казал, че ще
търси други шофьори, но по-късно отново позвънил и съобщил, че е съгласен с
така посочената цена. Свид. П.С. отишъл с неговия
влекач на посоченото от подс. И. място, а именно:
паркинга до митницата в гр. Пловдив. Със свид. С.
отишъл и свид. И.Й.. На място заварили двамата
подсъдими, които били в джип „Мерцедес Джи ел 450“ с peг. №***, собственост на И.Н.
В.от с.Т.- дядо на подс. Д.П.. Последният не се
представил пред свидетелите, но коментирал в разговор, че бил от Смолянско. Подс. И. посочил, че
ремаркето и товарът трябва да бъдат закарани до гр.Варна, но пояснил, че тьй като товарът е тежък и композицията ще се движи по -
бавно, те с джипа ще минат по-напред и ще ги чакат в гр. Варна. Подс.И. платил таксата на охраната на паркинга и заедно с подс. П. потеглили с горепосоченото моторно превозно
средство. Веднага след тях потеглил и свид. П.С.,
заедно със свид. Й.. По време на пътуването често подс. И. се обаждал по телефона, за да разбере докъде са
стигнали с товара. На няколко пъти подс. И. се обадил
от мобилния апарат на подс. Д.П.. Последният също
провел разговор със свидетелите, по повод на това къде се намират. На входа на
гр. Варна двамата подсъдими спрели, за да изчакат композицията, като там се
срещнали и с посредници на уредените от подс. П. купувачи. Заедно всички конвоирали камиона до
гр.Девня. Там в промишлената зона на града на паркинг спрели ремаркето. Паркингът
бил отворен и очаквал товара, като на свид. П.С. му направило
впечатление, че самият паркинг е ограден, има автопортал,
къщичка за пазач, дърва за огрев. В него бил разположен и друг влекач, като свид. С. така ориентирал ремаркето, че същото да бъде лесно
за скачване. Подс. И. сам разкачил
влекача и платил за курса, след което казал на двамата свидетели да си тръгват.
На паркинга останали двамата подсъдими. На следващия ден ремаркето с товара
било откарано в друг склад, а в последствие една част от медната скрап била
транспортирана в гр. Силистра. Подс. П. посъветвал подс. И. да се „покрие“ някъде, като той ще се свърже с
него когато е необходимо. Поради тази причина подс. И.
се прибрал в своя дом в гр. Търговище. Два дни след това се върнал в гр.
Пловдив. В гр. Пловдив подс. Д.П. и С.К. му казали,
че най-добрият вариант за него самия е да напусне страната. Поради тази причина
подс. И., заедно със свид. З.М.,
отишъл в гр. Сандански, със своя собствен автомобил, а пред него шофирал С.К..
През нощта подс. И. се срещнал с подс.
П., като последният му дал 10 000 евро, които били част от парите получени от
продажбата на медта. Приятелят на подс. П. - С.К.,
помогнал на подс. И. и на свид.
З.М. да преминат пеша през границата на Република България, а автомобилът на подс.И. бил прекаран /шофиран/ през ГКПП от С.К.. След това
подс. И. и свид. З.М. се
качили на автомобила и продължили за Гърция, а С.К. се върнал пеш в България.
По пътя подс. И. споделил на своя приятел, че не е
получил всички пари от продажбата на медта, така както са се били уговорили
предварително, а подс. Д.П. му донесъл само 10 000
евро. Подсъдимият И., заедно със свидетеля З.М. минали от Гърция през Италия и
стигнали до Австрия. Там се установили и дори свид. З.М.
започнал работа. Двамата се настанили в едни и същи хотел, но имали различни
стаи, като докато свид. З.М. работел, подс. И. често пътувал. След около месец от своето
пристигане З.М. станал свидетел на това как подс. И.
на два пъти получил пари от подс. Д.П., но на имената
на чужди хора, които изтеглили парите и ги предали на подс.
И.. Именно пред своя приятел, той споделил, че това са пари, които му дължи подс. П. от продажбата на медната скрап. В този период от
време подс. И. разказал пред свид.
З.М. как е участвал заедно с подс. Д.П., като организатор
и извършител на „аферата“ с медната скрап.
Междувременно, след като товарът не пристигнал на
17.12.2013г. и 18.12.2013г. свид. Н.Д. направила опит
да се свърже с подс. И. на известния й телефонен
номер за връзка, но никой не отговарял. Едва на 19.12.2013г. той вдигнал
телефона и казал, че камионът се е повредил и затова не бил пристигнал още в
гр.Пирдоп. На същата дата били проведени множество разговори между подс.И. и свидетелката Д., при които първият продължавал да
поддържа първоначалното създаденото заблуждение у нея и по този начин печелил
време тя да не сезира съответните органи. Двамата се чули по телефона за
последно на 20.12.2013г., като свидетелката му предложила вариант да намери
влекач, който да му предоставят за ползване, но да може все пак стоката да
стигне до крайната си точка. Подсъдимият И. отказал така направеното
предложение. Повече свидетелката не успяла да се свърже с него, защото телефонът
бил изключен. Свид. Д. тръгнала към България, като
междувременно се сетила, че един път подс. И. се
свързал с нея от друг телефонен номер, а именно ***. Поради това тя го набрала
и провела разговор с лице, което се представило за приятел на „О.“, но не знае
нищо за камион с товар мед. Като пристигнала в България свид.
Д. посетила първо адреса на свид. П.П., който имала от преснимания документ за самоличност.
Заедно с нея били и нейни познати. Още на самата врата свид.
П.П. започнал да се оправдава, че нямал нищо общо с
това, че бил оставил товара на паркинг и си бил тръгнал от там с такси. Освен
това посочил, че бил записал номера на таксито, както и данните на шофьора.
Това последно обстоятелство направило силно впечатление на свидетелката Д. и тя
го попитала защо е направил това, след като няма нищо общо. Свид.
П.П. посочил, че двамата - свид.
З.М. и подс. И., са го били наели. Свид. Д. била силно изненадана и попитала, кои са тези две
лица, след като шефът му се казва „О.“. Свид. П.П. пояснил, че не познава такова лице с име „О.“, а първите
двама посочени от него са го наели и изпратили за Турция. Шофьорът предоставил
два мобилни номера, съответно на свид. З.М. и на подс. И.. Пред свидетелката свид.
П.П. пояснил, че камионът бил повреден, защото губел
вода, но това нямало да попречи да стигне до гр. Пирдоп, просто трябвало
периодично да се долива вода. Пред свидетелката освен това шофьорът посочил, че
пристигнал по нареждане на подс. И. ***, където
пренощувал една нощ в него, а като дошли на другия ден свид.
З.М. и подс. И. му взели всички документи и му казали
да се прибира, както и че ще го повикат като стане готов влекача, за да закара
товара. Свид. Д., заедно с нейните познати, се
насочили към паркинга, посочен от шофьора, като там на място от пазача
установили, че товарът е излязъл с влекач „Волво“ с номер ***, без данни за
последните букви. От там се насочили към гр. Септември, където открили свид. Ш., с чието име били свързани издадените ТИР карнети,
като от последния установили данни за подс. И. и за свид. З.М.. Освен това свид. Ш.
им предоставил и копия на заснетите им документи за самоличност. След това свид. Д. подала сигнал до органите на реда и инициирала по
този начин извършването на проверка.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена стоково - оценъчна експертиза, от чието заключение се установява
стойността на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието по
пазарни цени - 22 756 кг. скрапова мед - 211 687.11
лв. /108 557.49 евро/ и 1 939 ролки полиестерен плат - 39 953.00 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимите И. и П.,
дадени пред настоящия съдебен състав; изцяло от показанията на свид. И.Ш., депозирани пред настоящия съдебен състав; изцяло
от показанията на свидетеля Д.Д., дадени пред съда и
частично от показанията му, дадени в хода на досъдебното производство и
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, с оглед проведеното
съдебно производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370,
ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК; частично от показанията на свидетеля П.С.,
депозирани пред съда и изцяло от прочетените му на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното
производство; частично от показанията на свидетеля И.Й., депозирани пред съда и
изцяло от прочетените му на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
показания, дадени пред органа на досъдебното производство; частично от показанията на свидетелката Н.Д.,
депозирани пред съда и изцяло от прочетените й на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното
производство; изцяло от показанията на
свидетеля З.М., дадени пред съда и частично от показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност,
с оглед проведеното съдебно производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, частично от показанията на
свидетеля Р.Р., дадени в хода на досъдебното
производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, с оглед
проведеното съдебно производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК;
изцяло от показанията на свидетелите Г.П., М.М., Й.В.,
М.В., А. Т., К.М., Д. Н., Х.З., М.П., А.А., Ц.Д., Г.М.и
М.К., дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, с оглед проведеното съдебно производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК;
изцяло от прочетените на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.4 от НПК показания на свидетеля П.П., дадени пред
органа на досъдебното производство и изцяло от показанията на свидетеля П. С.,
депозирани пред настоящия съдебен състав.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид
и заключението на назначената в хода на досъдебното производство стоково –
оценъчна експертиза, което е надлежно приобщено към доказателствената
съвкупност и според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно
с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите
доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК –
справки за трафични данни, справка от Началник на
Митница Свиленград, ведно с приложения /л.63 - 78, т.І от дос.пр./,
писмо от Генерално Консулство на
Република Турция, ведно с приложения /л.99 – 104, т. І от дос.пр./,
справка в Централна база КАТ /л.41, т.ІІ от дос.пр./,
заверено копие на договор за наем от 07.06.2011г., ведно със скица /л.84 – 86,
т.ІІ от дос.пр./, заверени копия във връзка с
Европейска заповед за арест /л.57 – 62, т. ІІІ от дос.пр./,
справка от „Аурубис България“ АД, ведно с приложения
/л.21 – 37, т.V от дос.пр./, заверени копия на
документи за товара /л.69 – 75, т.V от дос.пр./,
заверено копие на Решение на Началник Митница Свиленград /л.96- 98, т.V от дос.пр./, справка от Кеш Експрес Сървис
ЕООД /л.161 – 171, т.V от дос.пр./, справка в
Централна база КАТ /л.175, т.V от дос.пр./, справка
от „Хефти Металс“ ЕООД
/л.192 – 193, т.V от дос.пр./, справки в Централна
база КАТ /л.1, л.20 -21, л.24, л.26 т.VІ от дос.пр./,
справки за пътуване на превозно средство /л.2, л.25, л.27 т.VІ от дос.пр./, заверени копия на договори за наем, документи за
самоличност, декларации, тир карнети и документи за МПС – та /л.8 – 17, т.VІ от
дос.пр./, заверени копия на пълномощно и договори за
отдаване под наем /л.42 – 44, т.VІ от дос.пр./,
справка, ведно с приложения от „Аурубис България“ АД
/л.51 – 58, т.VІ от дос.пр./, копия на митнически
документи и фактури /л.17 – 20, т.VІІ от дос.пр./,
справка от „Деспред“ АД, ведно с приложения /л.50 –
53, т. VІІ от дос.пр./, справка от Началник на
Митница Пловдив /л.55, т.VІІ от дос.пр./, справка от
„Униспед инс“ ЕООД, ведно
със заверено копие на товарителница и предварителна бележка /л.58 – 59, т. VІІ
от дос.пр./, справка от Началник на Митница Столична,
ведно с приложения /л.60 – 110, т.VІІ от дос.пр./,
копие на товарителница и РКО /л.120, т.VІІ от дос.пр./,
справки за съдимост, ведно с приложени копия на бюлетини за съдимост за двамата
подсъдими /л.22 – 27 от съд.пр. и л.43 – 46 от съд.пр./, справка от Затвора –
Плевен /л.152 от съд.пр./.
Показанията на свидетелите Г.П., М.М.,
Й.В., М.В., А.Т., К.М., Д. Н., Х.З., М.П., А.А., Ц.Д.,
Г.М.и М.К., дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, с оглед проведеното съдебно производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, прочетените
на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК показания
на свидетеля П.П., дадени пред органа на досъдебното
производство, показанията на свидетеля П. С., депозирани пред настоящия съдебен
състав, показанията на свид. И.Ш., депозирани пред
настоящия съдебен състав, както и показанията на свидетелите З.М. и Д.Д., дадени пред съда се възприемат от съдебния състав
изцяло при изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите
се събития. Показанията на тези свидетели са обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото. Противоречие относно
релевантните факти от предмета на доказване в посочените гласни доказателства
не се наблюдава. Всеки от тези свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
За свидетелите Д.Д. и З.М.
беше одобрено съгласието на подсъдимите И.А.И. и Д.И.П. и техните
защитници – адв. В.И. и адв. И.К., да не
бъде провеждан разпит, като беше обявено, че при постановяване на присъдата си
съдът непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи за
разпит на тези свидетели. Посочените двама свидетели бяха призовани и разпитани
непосредствено и пред съда за факти и обстоятелства, изложени от двамата
подсъдими в техните обяснения /участие на свидетелите Д. и М. в измамата с
медната скрап/, за каквито факти посочените свидетели не са били разпитвани в
досъдебното производство. При разпита им пред съда и двамата свидетели неизбежно
споменаха и факти, за които са били разпитвани в досъдебното производство. За последните
съдебният състав ще анализира казаното от тях в досъдебното производство, но не
и пред съда. Изнесените твърдения от посочените двама свидетели, непосредствено
пред съдебния състав, че не са взимали никакво участие в измамата с медната
скрап, казаното от свид. З.М., че той не е провеждал
комуникация по телефона със свидетелката Н.Д. и не се е представял за „О.“,
както и заявеното от Д.Д., че не е съветвал подс. И. и свид. М. да напускат
страната, се ценят от съда. Изолирано от събраната доказателствена съвкупност,
в частност от показанията на цитираните двама свидетели, е посоченото от подс. И., че в престъплението с медната скрап са взели
участие не само той и подс. П., но и свидетелите З.М. и Д.Д.,
че и З.М. е провеждал разговори по телефона със свид.
Н.Д., представяйки се за „О.“, че свид. Д.Д. го е съветвал да напусне страната, както и заявеното от подс. П., че преводите по „Уестър Юнион“ са били направени
по поръчка на свид. Д.Д.. В
аспекта на казаното следва да се отбележи, че свид. Н.Д.
е категорична, че е провеждала телефонната комуникация, при която е била
въведена и поддържана в заблуждение, само с едно лице. Поради това и няма как
да се даде вяра на подс. И., който твърди, че и свид. З.М. е участвал в измамата. Нелогично е и заявеното и
от подс. П. досежно направените от негово име парични
преводи. Извън обясненията на подсъдимите за посочените обстоятелства няма никакви
други доказателства, които да вменяват някаква вина на свидетелите Д.Д. и З.М.. Вярно е, че свид. З.М.
е бил почти неотлъчно до подс. И. по време на
извършване на измамата с медната скрап, както и на тази с платовете.
Физическото му присъствие обаче не е достатъчно, за да се приеме, че той е бил
част от извършителите на измамата. Няма никакви доказателства, освен
обясненията на подс. И. /които в тази част не се
кредитират от съда/, от които да се установява участие в измамата и на свид. Д.Д.. Поради това и
съдебният състав дава вяра на казаното от двамата свидетели, непосредствено
пред съда, че не са взимали никакво участие в измамата с медната скрап. Показанията
им, дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, с оглед проведеното съдебно производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК се
ценят частично. Не се дава вяра на казаното от свид. Д.Д., че в измамата е взел участие и свидетелят М.М., както и за естеството на проведения с П.С. разговор,
непосредствено след изчезването на медта. И тук следва да се посочи, че няма
никакви доказателства за съпричастност на свид. М.М. в извършване на престъплението. За присъствието на това
лице по време на измамата сочат единствено свидетелите Д.Д.
/неопределено/ и З.М. /провеждани разговори между свид.
М.М. и подс.И./. Това обаче
не е достатъчно, за да се аргументира извод за участие на посочения свидетел. На
заявеното от свид. Д.Д., че
е посъветвал свид. П.С. да не лъже в полицията се
противопоставя изнесеното от последния, че свид. Д.Д. му е казал, ако го викат органите на реда да каже, че не
е карал камиона и товара до гр. Девня, а че го е оставил на някакъв паркинг по
– наблизо. Именно неговите твърдения съдът цени. Същите се подкрепят и от
показанията на свид. И.Й., в кредитираната от съда
част. В останалата част, показанията на свид. Д.Д. се възприемат при изграждане на изводите от фактическа
страна. Не се дава вяра на казаното от свид. З.М. при
проведения му разпит на 24.03.2015г. В него той излага коренно различна фактическа
обстановка за развилите се събития /за ТИР карнетите, за обстоятелства около
транспортирането на медната скрап, за напускането му на страната/. Следващите
разпити на този свидетел, проведени в хода на досъдебното производство са
коренно различни и именно изнесеното в тях се възприема от съдебния състав, като
съответно на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност,
кредитирана от съда. От тях не се цени единствено заявеното участие на свид. М.М. в престъплението,
както беше посочено по – горе.
Показанията на свидетеля Р.Р.,
дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, с оглед проведеното съдебно производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК се
ценят частично. Не се възприема казаното от него, че не е участвал по никакъв
начин в преместването на товара /инкриминираните ролки платове/ от склада на „Униспед Инс“ ЕООД - гр. Пловдив,
както и че не познава подс. И.. Посоченото се
опровергава категорично от показанията на свид. З.М.
/в кредитираната от съда им част/, които са изключително богати на детайли.
За свидетелите Н.Д., П.С. и И.Й. не беше дадено
съгласие на подсъдимите И.А.И. и Д.И.П. и техните защитници – адв. В.И. и адв. И.К., да не бъде провеждан
разпит пред съда. Поради това и посочените трима свидетели бяха разпитани устно
и непосредствено пред съдебния състав. И за тримата свидетели, поради наличие
на някои противоречия в казаното пред съда и в проведен разпит в досъдебното
производство, както и поради липса на спомен за много от относимите
към предмета на доказване факти бяха приобщени на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показанията им, дадени пред органа на
досъдебното производство /за свид. Н.Д. – съдържащите
се в протокол за разпит от 05.10.2015г., находящ се на л.65 – 68, том V от дос.пр., за свид. П.С. –
съдържащи се в протокол за разпит от 29.06.2015г., находящ се на л.140 – 141,
том V от дос.пр. и за свид.
И.Й. – съдържащи се в протоколи за разпит от 06.03.2015г. и от 29.06.2015г.,
находящи се на л.35 – 36, том ІІ от дос.пр. и л.142,
том V от дос.пр./. Именно така приобщените показания
на посочените свидетели от досъдебното производство се кредитират от съда при
изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития.
За част от относимите към предмета на доказване факти
свидетелите нямаха спомен при разпита им пред съда, което е нормално и логично,
поради отминалия период от време. В показанията на свидетелката Н.Д. досежно относимите към предмета на доказване факти се очертават
противоречия, свързани с това кое е било лицето, с което първо се е свързал подс. И., казвал ли й е подсъдимият И. от къде е, кой й е
казал, че лицето „О.“ пребивава в гр. Чирпан, съгласявала ли се е почти
изначално свидетелката Д. да предостави курс с медна скрап на лицето „О.“,
както и че последният е бил съгласен на курс с товар, различен от медта. За
посочените факти не се ценят показанията й, дадени непосредствено пред съда, а
тези, дадени пред органа на досъдебното производство, надлежно приобщени към
доказателствата по делото. За да стигне до този извод съдът прецени
категоричната позиция на свидетелката Д. заета от нея след прочитане на
показанията й, в която същата ясно и недвусмислено заяви, че всичко е било
така, както й беше прочетено. В показанията на свидетеля П.С. досежно относимите към предмета на доказване факти се очертават
противоречия, свързани с това кой е бил градът, където са доставили медната
скрап, видял ли е лицето, което е управлявало лекия автомобил джип „Мерцедес
Джи ел 450“ с peг. №*** и бил ли е отворен паркингът, където са оставили
ремаркето с медната скрап. За посочените факти не се ценят показанията му,
дадени непосредствено пред съда, а тези, дадени пред органа на досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. За да стигне до
този извод съдът прецени категоричната позиция на свидетеля С. заета от него
след прочитане на показанията му, в която същият заяви, че е вярно това, което
му беше прочетено. Наред с това досежно тези факти показанията му са съответни
на показанията на свид. И.Й., в кредитираната от съда
им част.
В показанията на свидетеля И.Й. досежно относимите към предмета на доказване факти се очертават
противоречия, свързани с това бил ли е подсъдимият И. при закачане на ремаркето
с медната скрап, кой е разкачил ремаркето в гр. Девня
и бил ли е отворен паркингът, където са оставили ремаркето с медната скрап. За
посочените факти не се ценят показанията му, дадени непосредствено пред съда, а
тези, дадени пред органа на досъдебното производство, надлежно приобщени към
доказателствата по делото. За да стигне до този извод съдът прецени
категоричната позиция на свидетеля Й. заета от него след прочитане на
показанията му, в която същият заяви, че е вярно това, което му беше прочетено.
Наред с това досежно тези факти показанията му са съответни на показанията на свид. П.С., в кредитираната от съда им част.
Обясненията на подсъдимите И. и П. се ценят отчасти. В
частта, в която не се дава вяра на техните обяснения, съдът счита, че същите
представляват израз на възприетата от тях защитна позиция, тъй като са
изолирани и не са в синхрон с останалата доказателствена съвкупност, особено
със събраните гласни доказателства, които в кредитираната от съда им част не се
конфронтират помежду си. Действително обясненията на подсъдимите имат двояка
природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да
може да се изграждат изводите от фактическа страна върху техните обясненията,
същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
което в случая не е така. Обясненията на подсъдимия П. се ценят само относно
изнесеното от него твърдение, че е бил на мястото и е управлявал джип „Мерцедес
Джи ел 450“ с peг. №***, като той и подс. И. са
съпроводили камиона до местоназначението му в гр. Девня. Израз на възприетата
защитна позиция е обаче заявеното от този подсъдим, че не е знаел нищо за
товара и за камиона, че не е съпричастен към извършената измама с медната
скрап, че само и единствено е направил услуга на подс.
И. да го закара с автомобила си срещу сумата от 500 лева без да знае защо,
както и че е направил превод по „Уестър Юнион“ по молба на свид.
Д.Д., отново без да е наясно защо и за кого са
парите. Посоченото се опровергава категорично от събраните по делото гласни
доказателства - обясненията на подс. И. /в
кредитираната от съда им част/, показанията на свидетелите П.С. и И.Й.,
показанията на свид. З.М., показанията на свидетеля Д.
Н., както и от писмените доказателства – справка от „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД /л.161 – 171, т.V от дос.пр./
и справки за трафични данни. От тези доказателства
става ясно категоричното участие на подс. П. в
престъплението с медната скрап. Същият не само е бил на мястото по време на
транспортиране на товара от гр. Пловдив до гр. Девня, но е осъществявал активна
комуникация както с шофьора на камиона по време на превоза, така и с подсъдимия
/15 телефонни разговора помежду им в деня на транспортиране и множество
телефонни разговори в периода от 03.12.2013г. до 18.12.2013г./. За участието му
в измамата се сочи не само в обясненията на подс. И.,
но и в други гласни доказателства – показанията на свид.
З.М. и свид. Д.Д.. Нелогично
е и изнесеното от подс. П. твърдение, че по заръка на
свид. Д. е осъществил парични преводи по „Уестър
Юнион“. Това не само се опровергава от гласните доказателства – показанията на свид. Д.Д. и обясненията на подс. И., но и от приложената справка от „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД, от която е видно, че преводите са три и то в
немалък времеви период /от 10.07.2014г. до 12.03.2015г./. Тъй като обясненията
на подс. П. са изолирани и не са подкрепени от
доказателствата по делото е очевидно, че с тях той единствено се опитва да
отрече съпричастността си към престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
Обясненията на подсъдимия И. не се ценят в частта, в
която заявява, че участие в престъплението с медната скрап са взели освен той и
подс. П., така и свидетелите З.М. и Д.Д.. В тази връзка подс. И. посочи,
че и четиримата са измислили това и че свид. З.М. се
е представял като „О.“ при разговори по
телефона със свид. Н.Д.. Вече беше посочено по – горе
в мотивите поради какви съображения съдебният състав не дава вяра на казаното
от подс. И., че свидетелите З.М. и Д.Д. са съпричастни към това престъпление. Не се дава вяра и
на изнесеното от подс. И. твърдение, че подс. П. е научил и започнал участието си в престъплението
едва след като товарът – медна скрап, е пристигнал на територията на Република
България. На първо място следва да се отбележи, че за това обстоятелство
обясненията му са вътрешно противоречиви, тъй като хем твърди, че е говорил с подс. П. за намерението му да продаде медта и да не я
достави още преди да замине камиона за Турция, казва в обясненията си също: „Аз,
З., Д.Д. и Д.П. измислихме това“, хем пък сочи, че подс. П. е разбрал за измамната схема след като медта е
пристигнала в България и едва тогава е започнал участието си в нея. За това, че
подс. П. е бил съпричастен към измамата с медната
скрап още от началото и че е налице предварителен сговор за извършване на това
престъпление от двамата подсъдими има достатъчно убедителни доказателства,
които са в директно противоречие с твърденията на подс.
И.. В тази посока са показанията на свидетелите З.М., Д.Д.
и Д. Н.. От тях се установява, че е имало активна комуникация между двамата
подсъдими още преди да започне заблуждаването и поддържането на заблуждение у свид. Н.Д.. Наред с това житейски логично е подс. П. да е знаел за товара още преди пристигането му на
територията на страната, тъй като е подсигурил разпореждането с него /намерил е
купувачи/ изключително бързо след това. Не се дава вяра на казаното от подс. И. и за това, че свид. Д.Д. го е съветвал да напусне страната. Това твърдение е
изолирано и в директно противоречие с показанията на посочения свидетел, че не
е давал такива съвети. Съдът поглежда критично на обясненията на подс. И. и в частта им, в която разказва за престъплението
с платовете. Израз на възприетата от него защитна позиция е заявеното от него,
че действията му във връзка с платовете са били свързани единствено с
узаконяването им в България и в най – общ план, че не е целят извършването на
измама. Обясненията му в посочената част са в директно противоречие както с
показанията на свидетелите М.П., З.М. и Д. Д., от които се установяват действия
на подсъдимия И. определящи престъплението измама.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И.А.И., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.210, ал.1, т.2 и
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за периода от началото
на месец декември 2013 год. до края на същия месец 2013 год. в гр. Измир, Р.
Турция, гр. Бургас и гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, след предварително
сговаряне с Д. И. П., ЕГН:**********, с цел да набави за себе
си и за другиго - Д.И.П., ЕГН:********** имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение, така както следва:
- за периода от началото на месец декември 2013 год.
до 20.12.2013 год. в гр. Измир, Р. Турция и в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, след предварително сговаряне с Д.И.П., ЕГН:**********
с цел да набави за себе си и за другиго - Д.И.П., ЕГН:********** имотна облага
е възбудил и поддържал заблуждение у Н.М.Д., ЕГН:**********, представител на
чуждестранното търговско дружество „Пънар Транс“ -
със седалище в гр. Измир, Р. Турция и с това е причинил имотна вреда на
търговско дружество „Хасниделилер“ ООД - със седалище
в гр. Измир, Р. Турция /“Hasnideliler“ LTD -Izmir/ в размер на 108 557.49 евро /сто и осем хиляди
петстотин петдесет и седем евро и четиридесет и девет цента/ с левова
равностойност 211 687.11 лева /двеста и единадесет хиляди шестстотин осемдесет
и седем лева и единадесет стотинки/
- за периода от началото на месец декември 2013 год.
до края на същия месец 2013 год. в гр. София, гр. Бургас и гр. Пловдив с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у М.И.П.,
ЕГН:********** *** и с това е причинил имотна вреда в размер на 39 953.00 лева
/тридесет и девет хиляди деветстотин петдесет и три лева/, собственост на „ББ“
ЕООД гр. София, всичко на обща стойност 251 640.11 лева /двеста петдесет и една
хиляди шестстотин и четиридесет лева и единадесет стотинки/, като вредата е в
големи размери.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д.И.П., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.210, ал.1, т.2 и
т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, тъй като за периода от началото на месец декември
2013 год. до 20.12.2013 год. в гр. Измир, Р. Турция и в гр. Пловдив, след
предварително сговаряне с И.А.И., ЕГН:********** с цел да набави за себе си и
за другиго - И.А.И., ЕГН:********** имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у Н.М.Д., ЕГН:**********, представител на чуждестранното търговско
дружество „Пънар Транс“ - със седалище в гр. Измир,
Р. Турция и с това е причинил имотна вреда на търговско дружество „Хасниделилер“ ООД - със седалище в гр. Измир, Р. Турция /“Hasnideliler“ LTD - Izmir/ в
размер на 108 557.49 евро /сто и осем хиляди петстотин петдесет и седем евро и
четиридесет и девет цента/ с левова равностойност 211 687.11 лева /двеста и
единадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/,
като вредата е в големи размери.
От обективна страна с действията си подсъдимият И., с
цел личното си имотно облагодетелстване за периода от началото на месец декември 2013 год. до края на същия
месец 2013 год. в гр. София, гр. Бургас и гр. Пловдив е възбудил и поддържал
заблуждение у М.И.П., че ще вземе товар /платове/ от склада, в който се намира
в гр.Бургас и ще го превози до гр. Истанбул в Република Турция. За да затвърди
формираните у свид. П. неправилни представи за
действителността той му предоставил и данни на фирма, която била посочена на свидетеля
и от неговия приятел – свид. А./лицето, за което
трябвало да бъде внесен плата в Турция/. Още изначално обаче подсъдимият не е
имал никакво намерение да превози плата до гр. Истанбул в Република Турция, а е
целял да се обогати материално, като се разпореди с него. Поради това и вместо
да транспортира плата до уговореното място, той разпоредил инкриминираното
количество ролки плат да се доставят в гр. Първомай и в гр. Пловдив. Намерението
на подсъдимия да се облагодетелства материално се наблюдава не само в
действията му по транспортиране на товар на друго място, но и в последващите му
действия – търсене на купувачи на ролките платове. В резултат на неправилните
възприятия, създадени от подсъдимия И. у свид. М.П.,
той му предоставил стоката - плат 1 939 ролки – топа, с тегло 25 776 кг.,
платени на собственика по банков път от средства на „ББ“ ЕООД гр. София. Т.е. свид. М.П. извършил акт на юридическо разпореждане със
стоката. В резултат на това разпореждане, за „ББ“ ЕООД гр. София настъпила
имотна вреда - в размер на 39 953.00 лева.
Налице е и по – тежката квалификация на чл.210, ал.1,
т.5 от НК, тъй като от измамата резултира вреда в
„големи размери”. Причинената от престъплението вреда за ощетеното юридическо
лице надвишава сбора на 70 минимални работни заплати за страната по същото
време /МРЗ към инкриминирания период е била 310 лева/, което е предпоставка за
квалифициране на тази измама по чл.210, ал.1, т.5 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият И. е съзнавал неговия общественоопасен
характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му
последици, като е действал с предвидената в закона користна цел – набавяне на
имотна облага за себе си. Същият напълно е съзнавал, че формира и поддържа неправилна представа у свидетеля М.П..
Още при заявеното от него, че ще вземе от гр. Бургас ролките платове и ще ги
достави до крайната им дестинация в гр. Истанбул, Република Турция, той е бил
наясно, че няма да го осъществи, а ще се разпореди с тях, с цел имотното си
облагодетелстване. Въпреки това обаче е взел инкриминираното количество ролки
платове, с ясното съзнание, че ще се разпореди с тях в свой интерес. Ясно е, че
е целял престъпния резултат - настъпването на имотната вреда за ощетеното
юридическо лице.
В периода от началото на месец декември 2013 год. до
20.12.2013 год. подсъдимият И. е осъществил и друга измама, този път съвместно
с подс. П.. От обективна страна двамата подсъдими,
след предварително сговаряне, с цел да се облагодетелства материално, с
действията си са въвели и поддържали заблуждение у свид.
Н.Д. /представител на чуждестранното
търговско дружество „Пънар Транс“ - със седалище в
гр. Измир, Р. Турция/ и с това са причинили имотна вреда на търговско дружество
„Хасниделилер“ ООД - със седалище в гр. Измир, Р.
Турция /“Hasnideliler“ LTD - Izmir/
в размер на 108 557.49 евро /сто и осем хиляди петстотин петдесет и седем евро
и четиридесет и девет цента/ с левова равностойност 211 687.11 лева /двеста и
единадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/,
като вредата е в големи размери. Налице е квалификацията на чл.210, ал.1, т.2 от НК – извършена от две лица, сговорили се предварително, тъй като от събраните
по делото доказателства се установява, че двамата подсъдими предварително са
взели решение за извършване на инкриминираното деяние, не непосредствено преди
извършването му, а в един по - ранен момент. Предварително са се споразумели за
средствата, за начина на осъществяването му, поради което и в случая е налице
предварителен сговор между тях за осъществяване на престъплението. Уговорено
било, а и така се е случило, подсъдимият И. да намери камион с товар - медна
скрап, като въведе служител на фирмата в заблуждение и поддържа това
заблуждение, а подс. П. да подсигури разпореждането с
товара. Уговорката била двамата да си разделят парите от продажбата на медта. Подс. И. въвел в заблуждение свид.
Н.Д. /служител на спедиторската фирма „Пънар Транс“
ООД, която превозвала товари на ощетеното юридическо лице „Хасниделилер“
ООД, собственик на инкриминираното количество медна скрап/, че иска да превози
медна скрап до гр. Пирдоп в Република България. Уверил я, че има свободен
камион за превоз и се нуждае именно от този курс. Така посочената формирана
неправилна представа у измаменото лице подсъдимият И. е поддържал до
20.12.2013г. Мотивирана от неправилните си представи за действителността свид. Н.Д. извършила акт на юридическо разпореждане - предоставяйки товара - медна скрап 22.7
тона, собственост на турската фирма „Хасниделилер“
ООД гр. Измир. В резултат на това за дружеството, собственик на медната скрап,
настъпила имотна вреда в размер на 108 557,49 евро /сто и осем хиляди петстотин
петдесет и седем евро и четиридесет и девет цента/, на левова равностойност 211
687,11 лева /двеста и единадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и
единадесет стотинки/. Налице е квалифицирана измама по чл.210, ал.1, т.5 от НК,
тъй като от същата резултира вреда в “големи размери”.
Още изначално подсъдимите не са имали никакво намерение да превозят медната
скрап до гр. Пирдоп в Република България, а са целели да се обогатят
материално, като се разпоредят с товара, за което разпореждане се е погрижил подс. П.. Поради това и вместо товарът с медна скрап да
бъде транспортиран до уговореното място, той бил закаран в гр. Девня, за да
бъде продаден.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимите И. и П. са съзнавали неговия общественоопасен
характер, т.е., че това, което вършат е противоправно и наказуемо, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като са действали с предвидената в закона користна цел – набавяне на
имотна облага за всеки от тях. Същите напълно са съзнавали, че формират и
поддържат неправилна представа у свидетелката Н.Д., че медната скрап ще бъде
доставена до крайната й дестинация в гр. Пирдоп, но са били наясно, че това
няма да бъде осъществено, а ще се разпоредят с товара, с цел имотното им
облагодетелстване. Въпреки това обаче, след предварителен сговор, са взели
инкриминираното количество медна скрап, с ясното съзнание, че ще се разпоредят
с него в техен интерес. Двамата подсъдими са знаели, че се касае за усложнена
престъпна дейност – извършено престъпление от две лица, след предварително сговаряне,
като всеки от извършителите обективно допринася за постигане на целения общ
престъпен резултат.
Касае се за няколко извършени от подсъдимия И. деяния
в инкриминирания период /от началото на месец декември 2013 год. до края на
същия месец 2013 год./, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно
и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Посоченото определя и приложение на разпоредбата
на чл.26, ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на подсъдимия И. като
осъществена при условията на продължавано престъпление.
Причини за извършване на престъплението и за двамата
подсъдими съдът намира в незачитане на установения в страната правов ред, в
стремежа им за лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската им
правна култура.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия И. съдът
отчете съобразно разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността
обстоятелства признаването на вината, оказаното съдействие /макар и частично/,
трудовата му ангажираност и отминалия период от време от извършване на
престъплението до постановяване на присъдата. Продължителността на
наказателното производство, в конкретния случай не следва да се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство с изключителен характер. Вярно е, че от момента на
извършване на престъплението до момента на постановяване на присъдата е изминал
период от близо шест години, но това обстоятелство не следва да се отчете с
относително голяма тежест в изпълнение на изискванията на принципа на
равенството, според който при сходни наказателно правни характеристики на
деянието и на дееца справедливите наказания следва да са равни или почти равни,
а при неравенство на тези характеристики
- следва да са различни. Настоящият случай се отличава от останалите
аналогични случаи на такива по вид престъпления с по – висока степен на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Поради което и съдът
счита, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се прецени по – високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление, доколкото се касае за
продължавано престъпление и усложнена престъпна дейност, с причинени имотни вреди, които значително
надвишават стойността, която практиката влага в понятието “големи размери”. Наред
с това следва да се отчете и обстоятелството, че подс.
И. е лице с висока степен на обществена опасност, обусловена от предходния му
досег със съдебните органи. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва на
подсъдимия И. да се наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното,
така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало
своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се
отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, защото не са налице материалноправните
изисквания на посочената правна норма, предвид на това, че преди извършване на
престъплението, предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил осъждан
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС следва така
наложеното на подсъдимия И.А.И. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК следва от
така наложеното на подсъдимия И.А.И. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по
реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 09.09.2016г. до
11.04.2018г., като един ден задържане да
се зачита за един ден лишаване от свобода.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия П.
съдът отчете съобразно разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало към момента на извършване
на престъплението, затрудненото му материално положение /безработен/ и отминалия
период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата. И
за този подсъдим продължителността на наказателното производство не следва да
се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство с изключителен характер.
Вярно е, че от момента на извършване на престъплението до момента на
постановяване на присъдата е изминал период от близо шест години, но това
обстоятелство не следва да се отчете с относително голяма тежест в изпълнение
на изискванията на принципа на равенството, според който при сходни наказателно
правни характеристики на деянието и на дееца справедливите наказания следва да
са равни или почти равни, а при неравенство на тези характеристики - следва да са различни. Настоящият случай се
отличава от останалите аналогични случаи на такива по вид престъпления с по –
висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Вярно
е, че подс. П. е бил с чисто съдебно минало към момента
на извършване на престъплението, но впоследствие е осъждан два пъти все за
тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК престъпления /чл.143 от НК – принуда и
чл.210 от НК – измама/. Поради което и съдът счита, че не може да намери
приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства прецени по – високата степен на обществена опасност
на извършеното престъпление, доколкото се касае за усложнена престъпна дейност,
с причинена имотна вреда, която значително надвишава стойността, която
практиката влага в понятието “големи размери”. Наред с това следва да се отчете
и обстоятелството, че след извършване на престъплението подс.
П. е имал досег със съдебните органи /два пъти осъждан, като едно от
престъпленията е такова, за каквото е признат за виновен и по това наказателно
производство/. Като анализира така индивидуализиращите отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва на подсъдимия П. да
се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното,
така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало
своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се
отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
Съдебният състав счита, че не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Високата степен на обществена
опасност на деянието и личната висока степен на обществена опасност на подс. П., мотивират съда да приеме, че той следва да
изтърпи наложеното му наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА реално.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното
на подсъдимия Д.И.П. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА следва да бъде изтърпяно при първоначален ”ОБЩ РЕЖИМ”.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.А.И. следва
да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 60,37 /шестдесет лева и
тридесет и седем стотинки/ лева, както и следва да заплати по сметка на РС -
Пловдив сумата от 95,00 /деветдесет и пет/ лева, представляващи направени по
делото разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.И.П.
следва да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 60,37 /шестдесет лева
и тридесет и седем стотинки/ лева, както и следва да заплати по сметка на РС
Пловдив сумата от 95,00 /деветдесет и пет/ лева, представляващи направени по
делото разноски.
По делото няма приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ