Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2652/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „С.Т.“ ООД, с която е предявен срещу „Т.2“ ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 06.11.2017 г. е сключил с ответника договор, по който ответникът по възложение на ищеца е поел задължение да извърши проектиране, производство, монтаж и сертифициране на асансьорна уредба, а ищецът е поел задължение да плати възнаграждение. Сочи се от ищеца, че на 06.11.2017 г. е заплатил аванс в размер на 28 961,93 лв., но ответникът не е изпълнил задължението да изпълни възложената работа, поради което с писмено уведомление, изпратено с куриерска служба, а и с електронно писмо, ищецът е развалил едностранно договора. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 28 961,93 лв., която е получена от ответника на отпаднало правно основание.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че процесният договор не е развален, а представените с исковата молба писма и уведомления на ищеца не са получени от ответника. Освен това се сочи, че възложената по договора работа е изпълнена и е изработена поръчаната от ищеца асансьорна уредба, но ответникът няма контакт с ищеца.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа иска с довода, че ответникът е в пълно неизпълнение на поетите договорни задължения и не е спазил нито един от уговорените срокове. Освен това ищецът е направил всичко възможно да уведоми ответника, който се е укривал. Сочи се, че с получаване на исковата молба ответникът е уведомен за изявление на ищеца за разваляне на договора.Оспорва се от ищеца ответникът да изпълнил задълженията си по договора за изработка на асансьорната уредба.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Представен е договор N 01141 T2 от 06.11.2017 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът по възложение на ищеца е поел задълженията да проектира, производе, монтира и да сертифицира асансьорна уредба, а ищецът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение в размер на 24 680 лв. /без ДДС/.
Представена е фактура N 175/06.11.2017 г., в която се сочи, че се дължи от ищеца авансово плащане по договор в размер на 28961,93 лв.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 06.11.2017 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се преведе по сметка на ответника сумата от 28 961,93 лв. – по фактура N 175/06.11.2017 г.
Представено е уведомление от 10.10.2018 г., с което ищецът е определил на ответника 7-дневен срок за изпълнение на задълженията по договора и го е предупредил, че при неизпълнение разваля договора.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД.
Не се спори, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът в качеството на изпълнител е поел по възложение на ищеца задълженията да проектира, произведе, да монтира и сертифицира асансьорна уредба, а ищецът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение в размер на 24 680 лв. /без ДДС/. Наличието на облигационно правоотношение с посочените параметри се установява и от представения по делото двустранно подписан договор N 01141 T2 от 06.11.2017 г.
От страна на ответника, имащ качеството на изпълнител по договора за изработка, не се представиха доказателства за факта, че е проектирал, произвел и монтирал поръчаната уредба, за която въобще няма данни да е изработена фактически като вещ. Не са представени доказателства, че ответникът е предложил на ищеца възложител предаването за монтиране на асансьорната уредба, поради което съдът намира за недоказано ответникът да е поискал от кредитора ищец да му окаже необходимото съдействие по смисъла на чл.95 ЗЗД за приемане изпълнението на възложената работа. Няма и данни ответникът да е сторил посочените в нормата на чл.97 ЗЗД действия по предаване дължимия резултат за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението.
При тези факти съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че ответникът е в неизпълнение на задълженията да изработи възложената с договора работа. Недоказано е ищецът възложител да е изпаднал в забава в качеството на кредитор. Следователно ответникът е неизправна по договора страна.
Фактът на неизпълнение на договорните задължения от ответника води до пораждане в полза на ищеца на потестативното право по чл.87 ал.1 ЗЗД да развали едностранно договора и да се освободи от договорната обвързаност. Тук следва да се спомене, че ищецът в качеството на възложител е изправна по договора страна, защото се установи от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 06.11.2017 г., че е платил на ответника уговорения аванс в размер на 28 961,93 лв. Доколкото платежното нареждане не е оспорено от ответника, съдът приема, че сметката на ответника е заверена с наредената от ищеца сума и е налице валидно безкасово плащане по чл.305 ТЗ. Получаването от ответника на сумата от 28 961,93 лв. не е оспорен факт, поради което с определението за доклад от 02.05.2019 г. съдът на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК е приел за безспорно установено и ненуждащо се от доказване фактическото обстоятелство, че по процесния договор ищецът е платил на ответника сумата от 28 961,93 лв.
По делото е представено уведомление от 10.10.2018 г., с което ищецът е определил на ответника 7-дневен срок за изпълнение на задълженията по договора и го е предупредил, че при неизпълнение разваля договора. Няма данни куриерската пратка, съдържаща изявлението на ищеца за разваляне, да е получена от адресата ответник, както и няма данни електроните писма на ищеца да са получени, но съдът намира, че това обстоятелство не е пречка за разваляне на договора.
Константна е практиката на съдилищата, че
исковата молба, с която се претендират последиците от разваляне на договора има
качеството на покана и на изявление на изправната страна за едностранно
разваляне на договора / решение № 178 от
12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС ВКС, ТК, I т.о,
решение № 186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. и решение № 218 от
29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в което е прието, че „договорът може да бъде развален и с искова молба.
В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се
осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от
развалянето“. В решение № 269 от 22.10.2018 г. по т.д. № 1980/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е прието, че „потестативното право за извънсъдебно разваляне на двустранен договор се
упражнява с едностранно волеизявление от изправната страна по договора, което
може да се направи преди завеждане на делото, или с исковата молба, вкл. и когато с последната се претендират последици от развалянето на договора“.
Следва да се спомене, че към предявяване на иска, с който се претендират от ищеца последиците от разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията от ответника, е изтекъл уговореният между страните срок за изпълнение на възложената работа, а това фактическо обстоятелство потвърждава извода за възникнало в полза на ищеца потестативно право да развали едностранно неизпълнения договор с изтекъл краен срок, от действието на който към момента няма интерес.
Ответникът е получил исковата молба, в която ищецът се е позовал на факта на неизпълнение на задълженията по процесния договор за изработка и с петитума на която е заявил присъждане на платената по договора сума. Следователно изявлението на ищеца за разваляне е достигнало до ответника и е породило конститутивно действие по разваляне на договора, доколкото ответникът не доказа да е изпълнил задълженията си.
С разваляне на договора е отпаднало с обратна сила правното основание за получаване от ответника на сумата от 28 961,93 лв., която подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.2“ ЕООД, ***, да заплати на „С.Т.“ ООД, *** N 32A, партер, на основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД сумата от 28 961,93 лв., платена по развален договор N 01141 T2 от 06.11.2017 г. за проектиране, производство, доставка, монтаж и сертифициране на асансьорна уредба, ведно със законната лихва от 14.12.2018 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 2876 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: