№ 107
гр. Габрово, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Попов
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600086 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
В. П. Т. от гр. Габрово е обжалвал Определение № 66 от 12.04.2022 г. на
РС Габрово по ЧНД № 217/2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от
НПК е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 19.11.2021 г. на РП Габрово по Досъдебно производство №
1752 ЗМ 521/2019 г. на РУ Габрово, водено за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В жалбата са релевирани възражения за неправилно приложение на
закона, като се иска отмяна на определението на РС Габрово, отмяна на
постановлението на прокурора за прекратяване на НП и даване на указания за
продължаване на разследването. Твърди се, че фактите не били обстойно
обсъдени. При закупуване на имота жалбоподателят не получил подробен
опис на намиращите се в помещенията вещи и не е правил инвентаризация.
Затова не можел да ги опише с голяма точност. За такива подробности
следвало да се разпита неговия съсед. В.Т. нямал намерение да става "частен
следовател", тъй като това било задължение на държавните органи.
Районният съд преписал съображенията на прокурора и не направил
собствено обсъждане.
Претендира се да бъде отменено обжалваното определение на съда и
постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да
се върне за продължаване на разследването по случая.
Настоящият състав на ГОС, след проверка на материалите по делото
намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал. 7
1
от НПК, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на проверка
първоинстанционен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Досъдебното производството било образувано за това, дали през периода
месец септември 2018 г. до 26.07.2019 г. в гр. Габрово от помещение в имот,
находящ се на ул. ************ чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство са
били отнети чужди движими вещи - дървен материал и стопански сечива от
владението на В. П. Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да
бъдат присвоени - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 194, ал.
1 от НК.
От фактическа страна се установява, че жалбоподателят В. П. Т.
притежавал имот, находящ се в гр. Габрово, ул. ************. Имотът
представлявал дворно място оградено с телена мрежа, с метална врата, която
се заключвала със секретен ключ. В.Т. бил поставил допълнително верига
около бетонна колона и самата врата, която била заключена с катинар. В
двора на имота имало едноетажна къща, входната врата на която се
заключвала със секретен ключ. В съседство до къщата имало постройка,
състояща се от две помещения. Едното било снабдено с врата, която се
заключвала с обикновен ключ, а другото с врата, заключваща се със секретен
ключ. Последното помещение било пълно според показанията на свид. Т. с
дървен материал. В.Т. притежавал този имот от октомври 2018 г. и не го
посещавал често, тъй като работата му била свързана с чести пътувания извън
страната. На 29.07.2019 г. В.Т. посетил имота си в гр. Габрово, ************
и установил, че веригата на входната врата на двора е срязана. Отделно от
това била разбита врата на едно от помещенията на допълнителната
постройка в двора, която се заключвала със секретен ключ. Свидетелят Т. се
усъмнил, че от това помещение липсва около 1/3 от намиращия в него дървен
материал. За случилото се уведомил РУ Габрово. На място дошъл свид. Хр.
В. Ив., пред когото В. Т. заявил, че не може да конкретизира какви вещи по
вид и количество липсват, тъй като самият той не знае какви вещи са
останали от предишния собственик на имота. В хода на разследването по ДП
В. П. Т. е разпитан в качеството на свидетел. В показанията си същият отново
2
не може да конкретизира предмета на кражбата, като заявява, че за наличието
на такава съди по разбиването на входната врата на помещението и факта, че
същото е празно с 1/3, в сравнение с това което е видял при закупуването на
имота.
За да потвърди постановлението на ГРП районният съд е приел, че в
наказателното производство е абсолютно необходимо установяването на
предмета на престъплението. При проведения в хода на разследването разпит
свидетелят Т. заявил, че визуално помещението е било пълно. Съдът е
цитирал соченото в разпита, а именно: "Обадих се, защото ми изглеждаше, че
допреди пълното до вратата помещение с дървен материал, 1/3 е свободно, а
не пълно както преди... Не мога да посоча какво липсва конкретно, защото не
знаех точно какво всичко има. Само въз основа на предположението ми за
освободеното място предположих, че липсва дървен материал". ГРС е стигнал
до извод, че по този начин предметът на престъплението няма как да бъде
установен. Това, че свидетелят Т. не е имал нито повод, нито време за
обстойна инвентаризация, не може да се вмени във вина на разследващите
органи и не представлява пропуск в разследването. Кражбата е резултатно
престъпление, което за да бъде съставомерно е необходимо от обективна
страна да бъде установен неговия предмет. Предметът на престъплението
кражба може да бъде само движима вещ, притежаваща следните особености:
да бъде чужда (да не е изключителна собственост на дееца); да се намира в
нечие чуждо владение; да има определена стойност, изчислима в пари. Без
конкретика относно липсващите вещи последното условие не е налице.
Следва да се съгласим със становището на районния съд, че по делото
липсват данни за конкретен предмет на престъпление кражба, което е пречка
да се проведе разследване. Съгласно разпоредбата на чл. 102, т. 1 и т. 2 от
НПК предметът на доказване включва извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него, както и характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието. Няма как да се установи какъв е характерът и размерът на вредите
при престъплението по чл. 194 от НК, ако не е известно какъв е предмета на
кражбата. В случая, информация за този предмет би могла да бъде получено
единствено от показанията на пострадалия В.Т., тъй като единствено той
твърди, че е възприел състоянието на постройката до къщата преди и след
срязването на веригата, с която бил заключен имота. Свид. В.Т. е дал
показания на л. 34 и 35 от ДП. В тези показания твърди, че се съмнява за
3
отнети стопански сечива и дървен материал. Твърди също: "Обадих се защото
ми изглеждаше, че допреди пълното до вратата помещение с дървен
материал, 1/3 е свободно, а не пълно, както е било преди". Описва се, че този
дървен материал се състои от пакетирани чамови дъски. Относно сечивата
предполага, че при преместването на дървения материал те били затрупани.
Преместването на дървения материал не било направено от него. Понеже не
видял сечивата, казал на полицията, че липсват. После не е проверявал дали
сечивата са там, а заминал за Австрия. Към момента на разпита си също не
бил проверил това обстоятелство. За пакетираната дървесина твърди, че не
била подредена, а се намирала в "хаотично състояние". От този разпит е
видно, че свид. Т. въобще не е сигурен какви и колко стопански сечива са
отнети от имота му. Не е сигурен и, че те реално липсват, тъй като допуска да
са били затрупани с дървен материал, което не си е направил труда да
провери както към момента на подаване на сигнала в РУ Габрово, така и след
това.
Правилно районният съд е приел, че по делото липсват ясни данни за
отнети стопански сечива, за техният вид, характеристики и брой, което е
пречка да се издирват и оценят. На л. 35 Т. казва, че зад вратата имало
"някакви си сечива", които не може да посочи конкретно. Освен това, свид. Т.
сам допуска такива сечива въобще да не са отнети, а същите да са затрупани с
друго негово имущество, което той не е предприел действия да провери.
Относно дървения материал липсват данни за неговите конкретни
характеристики и количество и дали е бил идентичен с останалите на място
пакетирани чамови дъски. Сам жалбоподателят твърди, че не е правил
"инвентаризация" и оглед на намиращото се в постройката, състояща се от
две помещения. Освен това, В.Т. не може да потвърди със сигурност и, че
такъв дървен материал въобще липсва. На няколко места в разпита си
изтъква, че това е само негово предположение на база спомените му при
приемането на имота от предишния собственик. На л. 34 от ДП казва, че се
обадил на полицията, защото му "изглеждало", че помещението е на 1/3
празно. На л. 35 от ДП казва, че не може да посочи колко дървен материал
липсва. На същият лист твърди, че пакетите с дървесина не били подредени, а
били в "хаотично" състояние, което е допълнителна пречка да се установи
колко дървен материал липсва и дали въобще липсва такъв. На л. 34 свид. Т.
казва: "Не мога да посоча какво липсва конкретно, защото не знаех точно
4
какво всичко има. Само въз основа на предположенията ми за освободеното
място предположих, че липсва дървен материал... Аз не съм правил
инвентаризация какво има вътре, аз преди това не съм знаел нищо". Следва да
се съгласим с изводите на прокурора и първоинстанционния съд, че самият
пострадал не е сигурен каква е липсата на дървен материал и дали такава
липса въобще е налице, тъй като изявленията му се базират единствено на
предположения, без конкретна обосновка.
Жалбоподателят счита, че липсата следвало да се установи чрез разпит на
негов съсед, който не индивидуализира. От разпита на полицейския служител
Хр. Ив. /л. 36 от ДП/ става ясно, че същият е разговарял с един от съседите от
когото е разбрал, че е идвал един от предишните собственици, който обаче си
е взел негов "багаж - лични вещи" а не дървен материал. При огледа в
постройката е установено, че освен много дървен материал, там имало и
други вещи. На място В.Т. не можал да конкретизира какво лисва и въобще
има ли липси. Видно е, че твърденията на жалбоподателя за възможност да се
установи липса чрез разпита на други лица /съседи/ също са несъстоятелни.
Установяване на липси чрез разпит на предишни собственици също е
невъзможно, тъй като няма гаранции, че към момента състоянието на
имуществото в постройката с две помещения е запазено във вида, в който е
било при посещението на полицейските служители в края на месец юли 2019
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от НПК, след като получи делото,
прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или предложение за споразумение за решаване
на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице
основанията за това. При липсата на основание за спиране, прокурорът може
да повдигне обвинение за конкретно престъпление срещу конкретно лице,
само когато по делото са събрани убедителни доказателства за извършването
на престъпно деяние. Доказателствата следва да са такива, че да дават
възможност на прокурора да защити тезата си и в същинската фаза на
процеса, пред съдебната инстанция, тъй като върху него лежи
доказателствената тежест. Ако не разполага с такива убедителни
доказателства, прокурорът може единствено да приеме, че не се доказва
5
извършено престъпление и да прекрати наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което е сторено и по настоящото дело с
мотивирано постановление. Прекратителното основание възниква и когато не
може да се установи, че е налице предмет на престъплението, което е пречка
да се приеме, че е извършено деяние.
Изводите на районния прокурор и първоинстанционния съд, че по делото
няма достатъчно данни за извършено от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са
правилни. След като не се установява да е отнета конкретна вещ и липсва
посегателство върху защитения обект - собствеността на гражданите,
въпросите за авторството на престъпление "кражба" не могат да се обсъждат.
По делото са събрани всички относими към правния спор писмени и гласни
доказателства. Няма данни за съществуването на други доказателства, които
биха въвели нови обстоятелства. Относими такива не сочат и в жалбата на
пострадалия. Подлежащите на проверка постановление на прокурора и
определение на районния съд са мотивирани и при изготвянето им не са
допуснати процесуални нарушения.
По тези съображения Габровски районен съд е постановил
законосъобразен, обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 във вр. с ал. 7 от НПК,
окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 66 от 12.04.2022 г., постановено по
ЧНД № 217/2022 г. на Габровски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7