РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 09.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 6 състав, в публично заседание на двадесет
и шести май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията административно дело №
165 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „
Ге-Ра-18“ ООД със седалище гр.Русе
представлявано от управителя Г.Т.Г.
, чрез адв. М.Ф. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 27-ФК/14.01.2020г. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с решение №
ГДФК-17/12.02.2020г. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП ,с която на търговеца е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ)
- запечатване на търговски обект
– кафе- аперитив , находящ
се в гр.Русе, на бул.“Христо Ботев“№ 1 пазар, стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт ЗДДС.
В
жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на заповедта поради
противоречие с материалноправни норми, за съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.
Иска
се съдът да отмени оспорената заповед, както и да присъди направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, дава становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка писмени доказателства, се
установява, че при извършената на 12.01.2020 г. проверка в стопанисвания от
жалбоподателя търговски обект - кафе-аперитив,
находящ се в гр.Русе, бул.“Хр.Ботев“ №
1, било установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност 36,55
лв., не била издадена фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой в
14:55 ч от наличното въведено в експлоатация и работещо ФУ с изградена
дистанционна връзка с НАП. Контролните органи били обслужени от свидетелката П.Г./
дъщеря на управителя на търговеца/, която им представила „сервитьорска
бележка“за извършената консумация и за калкулирана сума от 36,55лв., която сума
била веднага заплатена. Извършването на нарушение се потвърждава от изведен
КЛЕН от фискалното устройство в 15:11ч, опис на касовата наличност в деня на
проверката и „сервитьорска бележка“.
Резултатите от проверката приключила в 16:30ч. са
отразени в съставен протокол за извършена проверка серия АА №0383033/12.01.2020
г. Във връзка с констатациите при проверката е прието, че дружеството не било
спазило реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите съгласно чл. 25
ал.1 т.1 вр.ал.3, вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и във вр.чл.118 от ЗДДС. Това обосновало издаването на процесната заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ПАМ) на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16
от 17.05.2018 г. на изп.директор на НАП, на
основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „а“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС, като на търговеца е наложена
принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в гр.Русе, бул.“Хр.Ботев“
№ 1, стопанисван от дружеството,
както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
За административното нарушение впоследствие
е съставен и АУАН №
F535736 от 28.01.2020
г.
От представените от жалбоподателя и неоспорени писмени
доказателства е видно, че в 16:22 ч. е маркирана сумата от 36,55лв. със
съответните артикули, съвпадащи с тези по т.нар.“сервитьорска бележка“.
Видно от представяния трудов договор и правила за работа
на сервитьор, които са в синхрон с показанията на св.П.Г., същата е била
инструктирана да създава „ сервитьорски бележки“ за извършената консумация
преди издаването на ФКБ и приемането на плащането, а проверката е извършена във
втория й работен ден. Свидетелката не отрича липсата на издадена ФКБ при
извършеното плащане при представянето на бележката, както и маркирането на
продажбата по време на проверката.
Видно от
удостоверение № 1802020001033264/21.05.2020г на ТД на НАП Варна офис Русе
жалбоподателят няма задължения
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от търговеца на 28.01.20г., видно
от собственоръчно попълнена и подписана от него разписка. Жалбата по адм.ред е
подадена на 10.02.2020г., а решението на директора на дирекция „ОД“ ,ГД „ФК“ в
ЦУ на НАП, с което е оставена без уважение жалбата, е връчено на 24.02.2020г. Жалбата
до местно компетентния съд е подадена на 09.03.2020 г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1
от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал. 1, т. 1
от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал.4 от ЗДДС и
чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 24 от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от
страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена
покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в
ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от
горецитирания ПИП от 12.01.2020 г.,
по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са
процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на
органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0383033 от 12.01.2020 г.,
съставен в присъствието на представляващ дружеството. В протокола са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Протоколът от проверката,на който се основава и оспорената заповед, е съставен
по установения ред и форма от органите по приходи в кръга на правомощията им,
който се ползва с материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК за извършените от органа по
приходите действия и за установените по време на проверката факти и
обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелствата по
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Протоколът е съставен в присъствието на представляващият търговеца и е подписан
от лицето без възражения. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие, органът по приходите да наложи ПАМ.
Не може да бъде споделено твърдението, че заповедта е
издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради
липсата на съставено Наказателно постановление. Административнонаказателното
производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с
мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред
при проверка от органите по приходите административно нарушение
Обжалваната заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Според
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006,
фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Цитираните
разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ.
За нарушения на
посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. В допълнение на това,
законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и налагането
на ПАМ – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е
установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен
редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на
нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който
е констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При запечатване на обект, се следва и постановяване на
забрана за достъпа до него – чл.187, ал.1 ЗДДС.
Видно и от показанията на
свидетелката П.Г. безспорно се установява факта на изготвянето от нея на „
сервитьорска бележка“, в която е отразена консумацията и нейната стойност-
36,55лв. и по която бележка/ непредвидена в закона/ е извършено плащането, като
при приемането му не е издадена касова бележка. Създадената в обекта
организация на работата и задълженията на сервитьора / л.28 от делото/ вменява
задължение за водене на сметка за сервираните храни и напитки и представянето й
на клиента, но същевременно и вменява задължение при заплащане на цената за
издаване на касов бон. Безспорен е и факта, че по време на проверката в 16:22ч
е издадена касова бележка за сумата, но значително време след приемане на
плащането. Практически този фискален бон е
издаден повече от час след плащането и легитимирането на служители от
приходната администрация.
В ПИП е отразена и разлика във
фактическата и касовата наличност от 5,30лв., което свидетелства за
неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на
фискална касова бележка, като същата сума е маркирана по време на проверката в
16:05ч, т.е не са отразени по реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба.
При тези съображения
следва да се потвърди извода на контролните органи, че е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на
материалния закон.
Съдът приема, обаче, че определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, постановен в
условията на оперативна самостоятелност, макар и на средата на законово
определения, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с
целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
незаконосъобразен.
Административният орган, макар и да е изложил
съображения за определената продължителност, при определянето на срока на
правно действие на мярката не е отчел характера на извършеното правонарушение и
цялостното поведение на търговеца, като не е съобразил и разпореждането в тази
му част с изискванията на чл.6, ал.2 АПК. По делото не са налице данни за
извършени други правонарушения от дружеството от вида на процесното. Представеното
удостоверение за липса на задължения към НАП сочи на спазване на данъчната
дисциплина, противно на приетото в мотивите относно продължителността на
марката, че е налице отклонение от данъчно облагане. Това обстоятелство не е
отчетено, било е наложително то да се интерпретира наред с факта, че при
проверката е била установена незначителна разлика между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата такава, чийто размер определено не е процесната
сума. Безспорно е и, че процесната сума е маркирана и е издадена касова бележка
в хода на проверката. Наличието в търговския обект на
регистриран ЕКАФП предполага да е създадена "нормална организация" за
отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги.
В този смисъл изложените мотиви в заповедта, за
настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на
обективно установените факти.
При преценката на продължителността
на наложената ПАМ следва да се има предвид и вида и характера на търговския
обект, за който тази мярка се налага. В случая става въпрос за кафе-аператив, чийто
дневен оборот не е и не би могъл да е особено голям, видно от съкратените отчети,
а стойността на покупката, за която се налага процесната ПАМ, е отразена по
фискален път.
Принципа за съразмерност, прогласен с
чл. 6, ал. 2 АПК сочи, че административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Продължителността на
административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според съда, би
постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения и при продължителност от 5 дни, който срок
съответства на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата е частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който съдът
следва да измени на 5 дни.
При липсата на уредба относно
изменение на обжалвания административен акт, съдът намира, че в случая е
приложима нормата на чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК.
С оглед частичната
основателност на жалбата, във връзка със своевременно заявените претенции и на
двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете искания следва
да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата
Оспорващият е сторил
такива за адвокат в размер на 300 лв., видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 24.2.2020 г. /л.42- 43 от делото/ и 50 лв. - за държавна
такса /банков документ на л. 16 от делото/ или общо 350 лв. Възнаграждението за
юрисконсулт на ответника съдът определя на 100 лева,поискан в минимален размер
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. След прихващане, разноски се присъждат на жалбоподателя в размер
на 61 лева
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ по жалба
на „ Ге- Ра-18“ ООД със
седалище гр.Русе представлявано от
управителя Г.Т.Г. Заповед
за налагане на
принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 27-ФК/14.01.2020г. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с решение №
ГДФК-17/12.02.2020г. на директор на дирекция „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП ,с която на търговеца „ Ге- Ра-18“ ООД е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – кафе- аперитив , находящ се в
гр.Русе, на бул.“Христо Ботев“№ 1 пазар, стопанисван от „ Ге- Ра-18“ ООД
търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а" oт ЗДДС, като намалява срока на
мярката и забраната от 14 (четиринадесет) дни на 5 (пет) дни.
ОСЪЖДА НАП, със седалище гр.София, да заплати на „ Ге- Ра-18“ ООД ЕИК ********* представлявано от
управителя Г.Т.Г. , със седалище
гр.Русе, с адрес на управление:ул. Прага № 11 вх.1 ет.3 , сумата от 61 лв. ,
представляваща разноски по делото по компенсация.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: