РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Исперих, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Н.а
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100352 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1680/18.05.2023 г. от
„*******” АД, ЕИК: ********, гр.Ш., представлявано от изпълнителния
директор Ст. Н. Т., действащ чрез адв.Х. Н. от АК – Разград, срещу Н. П. Н.,
ЕГН: **********, от гр.И., с която моли съда да постанови решение, с което,
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи солидарно с кредитополучателя С. Ж. М., ЕГН: **********, на
ищцовото дружество следните суми по договор за потребителски кредит №
302234 от 20.01.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 183/2023 г. по описа на РС
– Исперих: 3500.00 лв. главница, ведно със законната лихва върху процесната
сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 09.03.2023 г. до датата на окончателното плащане, 799.23 лв. –
договорна лихва върху главницата за периода от 20.01.2020 г. до 20.01.2021
г., 757.36 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.01.2021 г.
до 09.03.2023 г. Претендират се и разноските за водене на ч.гр.д. № 183/2023
г. и по настоящото дело, включващи заплатени държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 20.01.2020 г. в офис на ищцовото
дружество в гр.И. е бил подписан Договор за потребителски кредит № 302234
от 20.01.2020 г. между ищеца в качеството на кредитор и С. Ж. М. с ЕГН:
**********б, в качеството на потребител, по силата на който е предоставен
потребителски кредит в размер на 3500.00 лв., за срок от 12 месеца, при
договорна лихва в размер на 3 % на месечна дата, или 36 % на годишна база.
1
Страните се договорили, че заемната сума ще бъде върната на равни месечни
вноски, като сумите и падежните дати били надлежно вписани в
предоставения на клиента погасителен план. Сумата по договора била
предоставена на потребителя с разходен касов ордер № 102343 от 20.01.2020
г.
Договорът бил подписан и от ответника Н. П. Н. в качеството на
поръчител, като същият е поел задължение да отговаря заедно с
кредитополучателя пред ищцовото дружество за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по процесния договор за потребителски
кредит.
Въпреки че падежът на договора бил настъпил потребителят и
поръчителят не изпълнили задължението си за връщане на предоставената
парична сума. По този повод ищцовото дружество предприело постъпки и по
реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично
задължение за същите вземания по ч.гр.д.№ 183/2023 г. по описа на РС -
Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена на поръчителя Н.
П. Н. при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът
депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
Упълномощеният адв.Х. Н. от АК - Разград поддържа исковите претенции и
моли да се постанови неприсъствено решение на основание чл. 239, ал. 1
ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Н. П. Н., при редовно уведомяване, не представя отговор, не
заявява становище по иска, не прави искания и възражения, не сочи
доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не е
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявените искове за
установяване на парични вземания за главница и лихва за забава са
допустими и намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при спазване
указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 183/2023 г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.03.2023 г.
Разгледани по същество – исковете са основателни. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е правил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение. Същевременно Съдът съобрази, че са налице
предпоставките на чл. 239 ал.1 от ГПК, а именно: 1. На ответника със
съобщението, с което му е изпратен препис от исковата молба и с призовката,
с която е призован за съдебно заседание, редовно връчена, са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2. Искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът прецени, че следва да постанови
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, като ищцовата
претенция се уважи изцяло.
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1, ответникът
2
дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил
списък на разноските по чл. 80 ГПК, като следва да бъде осъден ответника да
заплати в полза на ищеца за разноски в хода на заповедното производство
сума в размер на 901.14 лв. и по настоящото дело сума в размер на 1972.86
лв., включваща 1450.00 лв. адвокатско възнаграждение, 138.86 лв. държавна
такса, 2.00 лв. банков превод, 200.00 лв. депозит за възнаграждение на вещо
лице и 2.00 лв. за банков превод.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните, че ответникът Н. П. Н., ЕГН:
**********, от гр.Исперих, дължи солидарно с кредитополучателя С. Ж. М.,
ЕГН: **********, на „******” АД, ЕИК: ********, гр.Ш., представлявано от
изпълнителния директор Ст. Н. Т., следните суми по договор за
потребителски кредит № 302234 от 20.01.2020 г., за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
183/2023 г. по описа на РС – Исперих: 3500.00 (три хиляди и петстотин)
лева, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху
процесната сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 09.03.2023 г. до датата на окончателното плащане,
799.23 (седемстотин деветдесет и девет лв. и 23 ст.) лева ,
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 20.01.2020 г.
до 20.01.2021 г., 757.36 (седемстотин петдесет и седем лв. и 36 ст.) лева ,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.01.2021
г. до 09.03.2023 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. Н., ЕГН: **********, от
гр.Исперих, ДА ЗАПЛАТИ на „********” АД, ЕИК: *********, гр.Ш.,
представлявано от изпълнителния директор Ст. Н. Т., направените от
страната съдебни и деловодни разноски в хода на заповедното производство
сума в размер на 901.14 (деветстотин и един лв. и 14 ст.) лева и по
настоящото дело сума в размер на 1972.86 (хиляда деветстотин
седемдесет и два лв. и 86 ст.) лева.
Решението не подлежи на обжалване /чл.239 ал.4 от ГПК/.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3