Определение по дело №2804/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 134, ал. 5 ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „Вени – Генко Иванов“ срещу Решение № 53/25.10.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

В жалбата се излагат доводи, че незаконосъобразно в АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г. са включени задължения за данък върху превозното средство в размер на 5139 лева, за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2021 г., отнасящи се за товарен автомобил марка „ДАФ“, с рег. № ****. Твърди се, че на 03.01.2007 г. търговското предприятие на жалбоподателя е прехвърлено на „Парма Транс“ ООД, което обстоятелство е вписано по ф.д. № 167/1993 г. по описа на ОС – Пловдив и впоследствие отразено в ТРРЮЛНЦ. В тази връзка счита, че е налице бездействие от страна на органа по изследване на всички обстоятелства, поради което за органа се касае за новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК. Допълнително изразява доводи, че пропускът за деклариране по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ от страна на „Парма Транс“ ООД и нарушението на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП от страна на ЕТ „Вени – Генко Иванов“ не следва да водят до неблагоприятни последици, изразяващи се в заплащане на данък за непритежавано МПС.

Ответната страна – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Видно от приложеното свидетелство за регистрация – част I и фактура № 00000584/31.08.2004 г. се налага извод, че през 2004 г. ЕТ „Вени – Генко Иванов“ е придобило собствеността върху товарен автомобил марка „ДАФ“, рег. № ****. В тази връзка от страна на жалбоподателя е подадена по реда на чл. 54 ЗМДТ декларация вх. № 601-2511/17.09.2004 г. за придобитото МПС.

По преписката е приложен договор от 21.12.2006 г., с нотариална заверка на подписите, по силата на който ЕТ „Вени – Генко Иванов“ е продало на „Парма транс“ ООД търговското си предприятие като съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения, всички актово и пасиви, без фирменото наименование, в което се намира към датата на сключване на договора.

С решение № 37/03.01.2007 г. по фирмено дело № 167/1993 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е вписано в регистъра за едноличните търговци при ПОС на ЕТ „Вени – Генко Иванов“ обстоятелството по продажбата на търговското предприятие, което е вписано и по партидата на правоприемника „Парма транс“ ООД.

Извършена е служебна справка в Търговския регистър, от която се установява, че горепосоченото обстоятелство е отразено в регистъра по отношение на ЕТ „Вени – Генко Иванов“.

По преписката е налична справка от 25.09.2020 г., изготвена от сектор „пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, в която е отразено, че ЕТ „Вени – Генко Иванов“ е собственик на товарен автомобил марка „ДАФ“, рег. № ****.

С АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив, издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, на ЕТ „Вени – Генко Иванов“ са установени задължения за данък върху превозните средства, за периода от 01.01.2014 г. до 03.11.2021 г., в общ размер на 5139 лева, в качеството му на собственик на товарен автомобил марка „ДАФ“, рег. № ****, както и лихва в размер на 1968,36 лева.

От направеното отбелязване в АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г., се установява, че същият е влязъл в сила на 18.12.2021 г.

Жалбоподателят е оспорил процесния АУЗД и е последвало постановяване на Решение № 42/24.08.2023 г. на директора на Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив, с което жалбата е оставена без разглеждане, тъй като е просрочена. С определение № 2129/20.09.2023 г. по адм. д. № 2288/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ „Вени – Генко Иванов“ срещу Решение № 42/24.08.2023 г. на директора на Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив.

С Акт № 1489/18.10.2022 г. е възложено събирането на публичното вземане на ЧСИ К.П.. По преписката е приложена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 316/2022 г. по описа на ЧСИ К.П., отнасяща се за вземането по АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г. Същата е получена на 23.03.2023 г., доколкото това е отразено на нейната първа страница.

Подадена е жалба вх. № 23-СГ-125/05.04.2023 г. от ЕТ „Вени – Генко Иванов“, с която от директора на дирекция „МДТ“ към Община Пловдив е поискано на основание чл. 133, ал. 1, т. 1 ДОПК да се възобнови административното производство за изменение на АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив.

В искането се излагат твърдения за сключен договор за прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, поради което излага съображения, че не е собственик на процесното МПС и не дължи данък върху превозното средство. Допълнено е, че главният инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив е бил уведомен за това обстоятелство преди да издаде АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г., но същият го игнорирал о отказал да извърши съответната справка в търговския регистър.

Към искането са приложени горепосочените договор от 21.12.2006 г. за продажба на търговско предприятие и решение за вписване на това обстоятелство.

Последвало е издаване на оспореното Решение № 53/25.10.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с което е отказано искането на ЕТ „Вени – Генко Иванов“ да се възобнови административното производство за изменение на АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив.

Органът е приел, че се касае за влязъл в сила АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г., с който на ЕТ „Вени – Генко Иванов“ са установени задължения за данък върху превозните средства, за периода от 01.01.2014 г. до 03.11.2021 г., в общ размер на 5139 лева, в качеството му на собственик на товарен автомобил марка „ДАФ“, рег. № ****, както и лихва в размер на 1968,36 лева.

В мотивите на оспореното решение са изложени доводи, че прекратяването на регистрацията на МПС представлява факт, водещ до отпадане задължението за заплащане на данък върху превозното средство, но в случая регистрацията на товарен автомобил марка „ДАФ“, рег. № **** не била прекратена, видно от справката на сектор „ПП“ към ОДМВР – Пловдив.

Органът е изложил мотиви, че по преписката липсват доказателства, от които да е видно, че ЕТ „Вени – Генко Иванов“ не е собственик на МПС – то или да е прекратена регистрацията на товарния автомобил. Според органа на основание чл. 145 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП при прехвърляне на собствеността на регистрирано ППС праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данни за приобретателя, а същевременно последният следва в същия срок да предостави договора за поридобиване на собственост пред службата по местоживеене. Отразено е, че липсват доказателства „Парма транс“ ООД да е изпълнило задълженията си по чл. 54 ЗМДТ, а и същото било заличено.

Органът е приел, че основанието, на което се позовава жалбоподателят, е от 21.12.2006 г. и не може да се квалифицира като ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно на лицето, тъй като за жалбоподателя е било известно много преди издаването на АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г. В тази връзка е направен извод, че искането е подадено извън тримесечния преклузивен срок по чл. 134, ал. 3 ДОПК.

В заключение са развити доводи за неоснователност на възражението за погасяване на вземанията по давност.

Съдът намира следното от правна страна:

Основание за изменение на данъчни задължения като извънреден способ, които са определени с влязъл в сила ревизионен акт, е този акт да не е бил обжалван по съдебен ред, като в ал. 2 са посочени лимитативно основанията, на които тези задължения може да се изменят, а това са: 1). когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван; 2). когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт; 3). когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред; 4). когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5). когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи; 6). когато за установените с ревизионния акт задължения има влязло в сила решение по чл. 134е или 134р.

В случая искането по чл. 134, ал. 2 ДОПК се основава на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК (ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за установяване на задълженията за данъци), тъй като се позовава на договор от 21.12.2006 г. за прехвърляне на търговско предприятие, което не е могло да бъде известно и съобразено от издателя на АУЗД № 2714-1/03.11.2021 г., дължащо се на негово процесуално бездействие при изследване на всички релевантни за случая факти.

Според съда тези факти и обстоятелства трябва да са нови, т. е. да не са новосъздадени като възникнали след издаването на административния акт. Иначе казано – да са новоузнати обстоятелства, респ. новооткрити доказателства (да са съществували към момента на издаването на административния акт, но да не са били известни на страна в административното производство), доколкото в нормата на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК е употребено „които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа“, т. е. ако се приеме, че винаги се касае за нововъзникнали обстоятелства, респ. новосъздадени доказателства, то същите естествено няма как да бъдат известни на никое лице към момента на издаване на АУЗД. Допълнително следва да се посочи, че понятието „нови обстоятелства или нови писмени доказателства” означава такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти.

В настоящия случай органът недопустимо е обсъждал възражения за погасителна давност и е изложил доводи за дължимост на данъка, основаващи се на справката на сектор „ПП“ към ОДМВР – Пловдив и декларация от 2004 г. за придобито МПС. Това е така, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за настоящото производство, тъй като органът има задължение да се произнесе само и единствено по въведеното основание, описано в искането по чл. 134, ал. 2 ДОПК. Погасителната давност не е сред обстоятелствата по чл. 133, ал. 2 ДОПК, а изводите за дължимостта на данъка, основаващи се справки и декларации, са по същество на спора, нямащи отношение към производството по чл. 133 – чл. 134 ДОПК.

Органът въобще не е обсъдил приложените писмени доказателства към искането, а именно договор от 21.12.2006 г. за прехвърляне на търговско предприятие и решение за вписване на това обстоятелство по партидата на търговеца. В противоречие с тези доказателства е направен извод, че по преписката липсват доказателства жалбоподателят да е прехвърлил собствеността върху процесното МПС. Тук следва да се посочи, че неизпълнението на задължения по деклариране и регистрация не се отразяват на правото на собственост, тъй като не създават такова право, а го отразяват. Погрешното отразявяне (чрез деклариране или чрез регистриране) води до административно нарушение, но не се отразява на правото на собственост върху МПС.

Не се споделят и доводите на органа за задължение на жалбоподателя по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, тъй като нормата на ал. 1 е отменена, а ал. 2 създава задължение за приобретателя, но не и за прехвърлителя на МПС - то.

Органът е посочил, че въведеното обстоятелство не е ново, тъй като било известно на жалбоподателя през 2006 г., което е много преди издаване на АУЗД, като е изложил мотиви за пропускане на преклузивния срок по чл. 134, ал. 3 ДОПК. На първо място тези изводи са вътрешно противоречиви на диспозитива на оспореното решение, тъй като една страна органът се произнася по същество, а от друга страна приема, че искането е просрочено поради изтичане на преклузивните срокове. На следващо място следва да се отбележи, че никъде жалбоподателят не се е позовал, че спрямо него се касае за новооткрито доказателство или новоузнати обстоятелства. Напротив, въведени са твърдения, че издателят на АУЗД не е могъл да знае за договора за прехвърляне на предприятие, тъй като е извършил процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране на всички доказателства и неизясняване на фактическата обстановка. Разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК се отнася и за органа, тъй като е употребено „които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт“. При обсъжданите процесуални нарушения по изясняване на фактите, органът, който е издал АУЗД, винаги се поставя в положение да не му са известни релевантните факти.

В случая директорът на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив не е обсъдил бездействието (процесуалното нарушение) на органа, издал АУЗД, с което не е направил преценка дали въведените обстоятелство/доказателство са могли да бъдат известни на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „МДТ“ към Община Пловдив. Липсват и изводи дали обсъжданите обстоятелство/доказателство са от съществено значение за установяване на задълженията за данъци, т.е. дали жалбоподателят е собственик на товарния автомобил. Ако приеме, че не се прехвърля право на собственост, то следва да изложи конкретни доводи (напр. чл. 15, ал. 3 ТЗ или други).

Горното налага изводи, че по същността си органът не се е произнесъл по основанието, въведено с искането по чл. 134, ал. 2 ДОПК. Това налага да се отмени оспореното решение, а преписката да се върне на органа, който отново да се произнесе, като разгледа въведеното основание от жалбоподателя при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Решение № 53/25.10.2023 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

ВРЪЩА административната преписка на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, който следва в 30 – дневен срок да се произнесе по искането по чл. 134, ал. 2 ДОПК, като съобрази въведеното основание при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: