Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………..
Гр. София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21
състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Е.Г., като разгледа
докладваното от съдия Данаилова т.д. №
7753 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни
искове по чл. 694 ТЗ от „Е.Т.“ АД (дружество, регистрирано в Р.П.), срещу „Ф.Л.“
(дружество, регистрирано в Б.В.О.) и „И.Б.П.Г.“
ООД, за несъществуване на вземания на „Ф.Л.“ към другия ответник „И.Б.П.Г.“
ООД, в размер на 17 360 839,5 лева, включени в одобрения от съда списък на
приетите вземания по т.д.№ 1361/2014г. по описа на СГС, VІ-16 състав.
Ищецът твърди, че с решение на СГС по т.д. 1361/2014
г. било открито производство по несъстоятелност срещу „И.Б.П.Г.“ ООД, обявено в
ТР на 26.06.2014 г. Първият ответник „Ф.Л.“ предявил вземанията си срещу
несъстоятелния длъжник и втори ответник по настоящото производство, по реда на
685 ТЗ в общ размер на 19 339 829,32 лева, като посочил и основанието на
паричната си претенция. Така заявените вземания били включени в списъците на
приетите и допълнително приетите вземания от временния синдик. Ищецът е
отправил възражение срещу изготвените списъци на приетите и допълнително
приетите вземания, като с определение СГС е изключил само вземането по ред 4 от
първоначалния списък на приетите
вземания, като е оставил без уважение възражението в останалата му част за
вземания в общ размер на 17 360 839,5 лева представляващи: ред 2 в списъка
на приети вземания в размер на 9 838 990,10 лева, на основание
договор за заем от 25.07.2008 г.; ред 3 в списъка на приети вземания в размер
на 90 474,31 лева, на основание решения на ОС на „И.Б.П.Г.“ ООД за
извършване на допълнителни парични вноски; ред 5 в списъка на приети вземания в
размер на 3911464,42 лева, на основание договор за заем от 02.04.2007 г. и ред
2 в списъка на допълнително приетите вземания които в исковата молба се сочи да
са в размер на 3911464,42 лева, представляващи лихви за забава за вземанията за главница по ред 2-ри от първоначалния
списък, но се установява да са приети в размер на 3 519 901,67 лв., като
част от общия размер на приетите вземания от 17 360 839,50лв.
Ищецът оспорва съществуването на така потвърдените от
съда вземания, като твърди, че произтичат от нищожни договори, тъй като
договорите не са подписани от посочените в тях лица, евентуално, че е налице неизпълнение на
насрещно задължение от страна на „Ф.Л.“ по договорите за заем, че вземанията не
са надлежно предявени в производството но несъстоятелност и че са погасени по
давност. По отношение на вземанията по ред 3 в списъка на приети вземания в
размер на 90 474,31 лева, се твърди, че не са налице предпоставките на чл.
1** от ТЗ за приемане на решение от ОС за допълнителна парична вноска.
Ответникът „Ф.Л.“ е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Оспорва материално-правната легитимация на
ищеца по отношение на възможността последния да заявява възражения за
погасителна давност вместо длъжника.
Твърди, че основанията на вземанията
му – договорите за заем и решението за допълнителни парични вноски, са
действителни и не страдат от релевираните от ищеца
пороци, че е изпълнил точно насрещните си задължения по договорите за заем и че
надлежно е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, за които
не е изтекъл давностния срок.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която
поддържа исканията си. По отношение на претенцията си за нищожност на
договорите за заем ищецът твърди, че противоречат на норми от ЗКИ, евентуално,
че заобикалят разпоредби от посочения нормативен акт.
Ответникът „Ф.Л.“ е подал допълнителен отговор, в
който поддържа възраженията си, като счита, че сключените договори за заем
нямат характеристиките на договори за кредит, респективно не заобикалят
забраната за извършването им без лиценз за банка.
Ответникът И.Б.П.Г. ООД не депозрал отговор и
не взема становище по делото.
Синдикът на И.Б.П.Г. ООД също не
взема становище по делото.
Съдът, след преценка на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че
вземанията на ответника Ф.Л. са включени в съставения от синдика списък на
приетите вземания, че е подал възражение срещу тези вземания в срока по 690 ТЗ,
че ответникът Ф.Л. и дружеството П.Ф.Л. ООД извършват по занятие сделки за
предоставяне на парични средства срещу задължение за връщането им и със привлечени
средства набрани публично.
В тежест на ответника Ф.Л. е да докаже фактите, от
които произтича възникването на парични вземания в размерите, посочени в
одобрените от съда по несъстоятелността на И.Б.П. Г. ООД размери, а именно сключването на
валидни договори за заем и споразумения за изменението им, реално предоставяне
на заемните суми от заемодателя, сключването на договор за цесия със
заемодателя по договора от 02.04.2007г., получаване на уведомление от длъжника
от цедента по този договор, качеството си на
съдружник в дружеството И.Б.П. Г. ООД
към датите на вземане на решенията за извършване на допълнителни парични
вноски, вземането на решения от общото събрание на съдружниците
в този смисъл и изпълнение на задължението си за внасяне на определените
допълнителни вноски, както и възраженията си за настъпване на факти, обуславящи
спиране/прекъсване на давността за вземанията.
Не е спорно и не се нуждае от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че оспорените вземания са включени в одобрения
от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на И.Б.П. Г. ООД, след разглеждане на подадено от ищеца
възражение срещу тези вземания.
От обявените по партидата на ответното дружество
обстоятелства във връзка с несъстоятелността се установява, че синдикът на И.Б.П.Г. ООД е съставил и обявил съответно на 28.08.2014г.
и 24.03.2015г. списъци на приетите вземания, в които са включени като приети
вземания на ответника Ф.Л., съответно по първоначалния списък, обявен на
28.08.2014г. – на ред 2- вземане в размер на 9 838 999,10 лв. на основание
договор за заем от 25.02008г. и допълнително споразумение №1 от 02.12.2009г.; на
ред 3 – вземане в размер на 90 474,31 лв. с основание допълнителни парични
вноски съгласно решение на общото събрание на съдружниците,
извършени на 01.11.2010г. и 15.08.2011г.; на ред 4- вземане в размер на 1 978
989,82 лв. на основание договор за заем от 06.05.2008г., сключен между Г.Т.К.
ООД и длъжника, анекс от 08.12.2006г. и договор за цесия от 31.05.2011г., с
който вземането е прехвърлено на Ф.Л. и на ред 5 от списъка – вземане в размер
на 3911464,42 лв., произтичащо от договор за заем от 02.04.2007г., анекс №1 от
04.04.2011г., сключени между длъжника и П.Ф.Л. ООД,
прехвърлени с договор за цесия от 31.05.2011г. на Ф.Л.. Съответно в
допълнителния списък обявен на 24.03.2015г. е включено на ред втори вземане в
размер на 3 519 901,69 лв. с посочено основание – договорна и законна лихва до
25.06.2014г. върху главници по договор
за заем от 25.07.2008г.
От обявеното по партидата на И.Б.п.г.
ООД определение от 24.11.2015г.,
постановено по т.д.1361/2014г. по описа на СГС, представено по делото и в
заверен препис се установява, че срещу вземанията на Ф.Л., включени в
първоначалния списък на ред 2-ри, 3-ти и 5-ти, обявен на 28.08.2014г., възражения
са подали както длъжникът И.Б.П. Г. ООД, така и ищецът в настоящето
производство, като длъжникът се е позовал на изтекла погасителна давност по
отношение на всички вземания на този кредитор, включени в първоначалния списък.
С определението на съда от списъка с приетите вземания е изключено вземането на
ред 4- вземане в размер на 1978 989,82 лв. на основание договор за заем от
06.05.2008г., сключен между Г.Т.К. ООД и длъжника, анекс от 08.12.2006г. и
договор за цесия от 31.05.2011г., с който вземането е прехвърлено на Ф.Л..
По отношение на вземането в размер
на 3 519 901,69 лв., включено в допълнителния списък, възражение обаче е
подал само кредиторът Е.т. АД, като макар и в исковата молба да е посочено да
се оспорва вземане в по-голям размер, съдът приема, че се касае до допусната
техническа грешка, за която на ищецът не са давани указания, поради което и
именно такъв е и размера на оспорваното от него вземане.
Оспорените в настоящето производство
вземания са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания, поради
което и съдът приема, че ищецът е легитимиран да оспорва същите, след като е подал
възражения срещу приемането им в производството по несъстоятелност.
По отношение на общите възражения,
касаещи вземанията, произтичащи от договори за заем от 25.07.2008г. – главници
и лихви и главница по договор за заем от 02.04.2007г. ищецът е направил общи
възражения за нищожност на договорите поради противоречието им със Закона за
кредитните институции и заобикаляне на същия закон с доводи, че заемодателите
по тези договори не са имали качеството на кредитна или финансова институция,
респективно право да отпускат кредит, каквито характеристики ищецът счита да
имат сключените договори, на които се основават част от оспорваните вземания.
Съдът приема, че доколкото не се
твърди, нито установява, че средствата, които са предмет на договорите за заем
от 25.07.2008г. и 02.04.2007г. са добити от заемодателя в резултат на публично
набиране на средства от други лица, то и
не се касае за извършване на дейност като кредитна институция по смисъла на чл.2,
ал.1 от Закона за кредитните институции поради липсата една от предпоставките
за това, а именно предоставените за кредитиране или друго финансиране средства
да са чужди и добити чрез влогонабиране. Следователно по отношение на
заемодателя като страна по тези договори е неприложимо изискването за
лицензиране на банка, респективно останалите правила за извършване на банкова
дейност и сключените от него договори не са нищожни поради противоречие с
изискванията на закона относно извършване на банкова дейност. На следващо
място, доколкото не се установява сключените договори за заем да представляват
основна дейност на заемодателите по тях, то и сключването им не определя
заемодателите като финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ в приложимите
към сключването на договорите и анексите към тях редакции, респективно към тях
е неприложим и регистрационния режим, който е въведен едва през 31.03.2009г. Недоказани
са твърденията, че Ф.Л. системно е отпускало заеми, тъй като същото дружество е
страна единствено по договора за заем от 25.07.2008г., като по другия представен
договор за заем правата му са производни от сключен договор за цесия, а
извършени допълнителни парични вноски в качеството съдружник нямат
характеристиките на сделка. Нещо повече, дори и да се приеме, че по отношение
на заемодателите е бил приложим регистрационен режим, то това не се отразява на
действителността на сключените сделки, тъй като не е предвидена забрана за
извършване на сделки от посочения вид, а единствено би било налице основание за
ангажиране на административно-наказателна отговорност. Следователно възраженията на ищеца за
нищожност на сключените договори за заем поради противоречие със закона или
заобикалянето му са неоснователни.
По отношение
евентуалното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички
вземания, съдът приема, че доколкото възражението за изтекла погасителна
давност е материално, правопогасяващо възражение, то
легитимиран да го предяви е само длъжникът по вземането. Други лица биха могли
да упражняват чужди материални права само в изрично предвидените от закона
случаи. Доколкото по отношение на длъжника е открито производство по
несъстоятелност, то за правата на кредиторите са приложими специалните
разпоредби на Търговския закон и конкретно възможностите за предявяване на
исковете по чл.645, 646 и 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Извън тези хипотези кредиторът
не може да упражнява имуществените права на длъжника, каквато обща възможност
предвижда чл.1** ЗЗД, тъй като разпоредбите за несъстоятелността са специални и
изключват приложението на общите правила. Така например кредиторите не могат да
предявяват осъдителни искове за събиране вземания на длъжника за попълване на
масата на несъстоятелността, каквато
възможност биха имали извън откритото производство по несъстоятелност по реда
на чл.1** ЗЗД /решение № 93 от 03.06.2010 г. по т. д. № 831/2009 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС/. Следователно доколкото длъжникът е направил възражения за
изтекла погасителна давност единствено по отношение оспорените вземания, които
са включени в първоначалния списък, то и само по отношение на тези вземания
съдът следва да обсъди дали са налице предпоставките за прилагане на давността.
По отношение вземането за договорна и законна лихва по договора от 25.07.2008г.
длъжникът не е направил възражение по давност, а възражението на кредитор не
подлежи на разглеждане по вече изложените съображения.
С оглед конкретните възражения за
несъществуване на отделните вземания съдът приема следното:
По отношение вземане в размер на 9 838
999,10 лв. по договор за заем от
25.07.2008г. и вземане в размер на 3519901,69 лв. за договорна и законна лихва върху
главницата по същия договор
По делото е представен договорът от
25.07.2008г., сключен между Ф.Л., дружество, регистрирано по законите на
Британските Вирджински острови, в качеството му на заемодател и И.Б.П.Г. ООД, в
качеството му на заемател, по силата на който договор заемодателят се
задължава да предостави сума в размер на 5000 000 евро на траншове по банковата сметка на заемателя и въз основа на писмено искане от последния, като заемателят
се задължава да заплаща възнаградителна годишна лихва
в размер на 10 %, която се начислява от датата на предоставяне на заема, както
и да върне заетата сума в тримесечен срок от писменото искане за връщането й от
страна на заемодателя.
Установява се от заключението на
приетата по делото графологична експертиза, че
договорът е подписан от посочените в него представители на дружествата –страни
по него, респективно не противоречи и не
заобикаля разпоредби на ЗКИ, поради което и съдът приема да обвързва валидно
страните по него.
От представените по делото
извлечения от сметка и заключението на счетоводната експертиза се установява,
че Ф.Л. е изпълнил поетото обещание за предоставяне на заемни средства, като е
превел по банковата сметка на И. Б.П.Г. ООД съответно на 01.08.2008г. –
1 350 000 евро, на 1108.2008 г . – 100 000 евро, на 28.08.2008
г. – 36 000 евро, на 02.09.2008 г . – 482 966.36 евро, на 23.09.2008
г. – 900 000 евро, на 20.10.2008 г . – 1 000 000 евро и на
25.11.2008 г. – 1 131 0** евро, на 04.03.2009 г. – 11 600 евро и
на 08.06.2009 г. – 19 000 евро или общо получената сума е в размер на
5 030 600,36 евро, която надвишава уговорената. С постъпването на
парите по банковата сметка на заемателя следва да
счита завършен фактическия състав по сключване на договора за заем, респективно
неоснователни са възраженията на ищеца за липса на реално предаване на пари и
произтичаща от това привидност на сделката от 25.07.2008г.
С допълнително споразумение от
02.12.2009г. страните изменили
уговорката си относно размера на заетата сума от 5 000 000 евро на
5030 600,36 евро, а с допълнително споразумение №2 от 15.12.2010г. страните
установили получаването на сумата и изменили уговорката относно дължимостта на договорна лихва, като приели, че такава няма
да се дължи, считано от 01.01.2011г., а заемателят се задължава да върне заетата сума и натрупаната
до 31.12.2010г. в срок от три години, считано от датата на сключване на
допълнителното споразумение, т.е. страните са уговорили определен срок за
изпълнение на задълженията за главница и лихва, а именно до 15.12.2013г.
Авторството на подписите под
допълнителните споразумения също е установено, поради което и обективираните в тях уговорки обвързват страните.
Не се установява заетата сума от
5 030 600,36 евро да е била върната, като същата се води като непогасено
задължение в счетоводството на И.Б. п. Г. ООД съгласно приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, поради което съдът приема вземането да не е
погасено чрез плащане.
Неоснователни са възраженията за
погасяване на вземанията по давност поради направеното от длъжника възражение
за давност по отношение на задълженията за главница.
Макар и първоначално задължението за
връщане на заетата сума да уговорено без срок, то преди погасяването му по
давност поради изтичане на 5-годишен срок от сключване на договора, страните са
изменили уговорката си, като са определили тригодишен срок за изпълнение
считано от сключване на второто споразумение, като задължението вече е с
определен падеж, от настъпването на който на основание чл.114, ал.1 ЗЗД тече 5 годишната давност по чл.110 ЗЗД, която
не е изтекла до подаване на молбата за предявяване на вземанията на 28.07.2014г.
Следователно по делото се установява
съществуването на вземане на Ф.Л. от И.П.Г. ООД в размер на 5030 600,36 евро с
левова равностойност от 9 838 999,10 лв. към датата на откриване на
производство по несъстоятелност и предявеният иск за оспорване на същото вземане
е неоснователен.
Заемателят
дължи и уговорената възнаградителна лихва в размер на
10 % годишно от предоставяне на съответната част от заетата сума до 31.12.2010г.,
тъй като с второто допълнително споразумение е уговорен прекратителен
срок по отношение действието на тази уговорка, а след настъпване на падежа на
задълженията – 15.12.2013г. дължи и законна лихва върху главницата.
Съответно размера на договорната
лихва за периода 10.08.2008г., когато е
предоставен първия транш от заема, до 31.12.2010г., до която дата е уговерено заплащането на лихва, е изчислен от допълнителното заключение на
счетоводната експертиза съответно на 1 137 194,57 евро, която сума е
с левова равностойност от 2 224 159,26 лв.
Считано
от 15.12.2013г. за заемателят е възникнало и
задължение за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума, което до 25.06.2014г., за който период е прието от
синдика и включено и в одобрения от съда списък с приетите вземания, е в размер
на 528 471,** лв., изчислено от съда по реда на чл.160 ГПК при
съобразяване на размера на основния лихвен процент за периода, като елемент от
законната лихва.
Следователно
задълженията за договорна и законна лихва върху
главници по договор за заем от 25.07.2008г., на каквото основание е
предявено вземането, включено в допълнителния списък на приетите вземания на
ред 2 и оспорено в настоящето производство, са общо в размер на 2 752
630,6 лв.
Действително
задължението за договорна лихва също е парично, съответно падежът му е настъпил
и е налице основание и за заплащане на обезщетение за неговото забавено
плащане, но с молбата от 26.09.2014г. за предявяване на вземанията изрично е
посочено, че се предявяват вземания за лихви
върху главници, поради което
и няма основание да се включват в списъка вземания,, които не са предявявани.
Неоснователни
са възраженията за погасяване на вземанията по давност, тъй като на първо място
липсва възражение в този смисъл от длъжника, а кредитор не разполага с надлежна
легитимация да упражни правото на това възражение и на следващо място поради
неизтичане на установения от закона давностен срок,
тъй като за задължението за заплащане на лихва също е уговорен падеж с
допълнителното споразумение от 15.12.2010г., от чието настъпване не изтекъл срокът по чл.110 ЗЗД.
По тези съображения установителния иск за несъществуване на вземанията на Ф.Л.,
включени в допълнителния списък, е частично основателен за сумата,
представляваща разликата над 2 752 630,6 лв. до 3 519 901,69 лв.
По отношение на вземанията в размер
на 90474,31 лв. с основание допълнителни парични вноски съгласно решение на
общото събрание на съдружниците, извършени на
01.11.2010г. и 15.08.2011г.;
Представен е протокол от решения, приети
неприсъствено на Общо събрание на съдружниците на И.Б.П.Г.
ООД от 01.11.2010г., в който е обективирано решение
на съружниците Ф.Л., Л. –
Ко ООД, Ж.Ф.Б. и Ф.Х.Л. за извършване на
допълнителни непарични вноски в размер на не по-малко от 60000 лева, но не
повече от 65 000 лева поради необходимост от покриване на разходи във
връзка с развитие на проект „С.Р.П.“, които вноски са дължими в срок то
31.12.2010г., за които няма да се дължи лихва и следва да бъдат върнати в срок
от 5 години от внасянето им.
Представен е и протокол от решения,
приети неприсъствено от Общото събрание на съдружниците
на „И.Б. П.Г.“ООД от 15.08.2011г., в който е обективирано
взето от съдружниците Ф.Л., Л.
– Ко ООД, Ж.Ф.Б. и Ф.Х.Л. решение за извършване на допълнителни парични вноски,
вносими в срок до 30.09.2011г. по банковите сметки на
дружеството в размер не по-малко от 25 000 лева, но не повече от 30 000
лева, за които няма да се дължи лихва, съответно ще бъдат върнати в срок то 5
години от извършването им.
Установява се от представеното
удостоверение изх.№ 20160921095545/21.09.2016г. от Агенция по вписвания, че към
датата на вземане на решенията на общото събрание ответникът Ф.Л. е съдружник в
дружеството И. Б.П.Л., наред с Л. –Ко ООД, Ж.Ф.Б. и Ф.Х.Л., както и че
представените протоколи са подписани от посочените в тях лица, поради което и
съдът приема, че са налице взети решения на общото събрание на съдружниците за извършване на допълнителни парични вноски,
като източник на задължение за всеки от съдружниците,
включително ответникът Ф.Л..
Тъй като се касае за решения на орган на търговско
дружество, то и по отношение на тях са неприложими общите правила за
недействителност на гражданско-правни сделки, а се прилагат специалните правила
на Търговския закон, които обаче ограничават кръга от лица, които имат право да
оспорват валидността и
законосъобразността на тези решения до членовете на дружеството, респективно
изключват осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност върху тези
решения. Следователно доколкото не се твърди решенията за допълнителни парични
вноски да са атакувани от съдружниците в установените
от чл.74 ТЗ преклузивни срокове, респективно да са
отменени, то и те обвързват съдружниците и пораждат
за тях задължение за извършване на допълнителни парични вноски в определения с
решенията размер и условия, респективно пораждат задължение за дружеството да
върне внесените суми в определения 5 –годишен срок от извършване на вноските.
Установява се от представените
извлечения от сметка и заключението на счетодната
експертиза, че банковата сметка на И.Б.П.Г. ООД е заверена на 03.12.2010г. със
сумата от 31258,73 евро въз основа на извършен превод от Ф.Л., като И.Б.П.Г.
ООД е осчетоводило задължението. Съответно се установява, че въз основа на
извършен превод от Ф.Л. превод на 22201,23 щ.д. банковата сметка на И.Б. П.Г.
ООД е заверена на 17.08.2011г. със
сумата от 15 000 евро, съответно е осчетоводена от получателя и включена в
баланса му за 2011г.
Следователно съдът приема, че
ответникът Ф.Л. и изпълнил задължението си за извъшване
на допълнителни парични вноски, респективно за дружествот
И. Б.П. Г. е възникнало задължение да върне получените суми, съответно сумата
от 31258,73 евро в срок до 03.12.2015г. и сумата от 15 000 евро в срок до
17.08.2016г.
Не се установява тези задължения с
левова равностойност от 90 474,31 лв. да са погасени чрез плащане, а направеното от
длъжника в производството по несъстоятелност възражение за давност е
неоснователно, тъй като до предявяване на вземанията с молба от 28.07.2014г. не
е изтекъл 5-годишния давностен по чл.110 ЗЗД, който
тече от настъпване падежа на задълженията, поради което и исковете за оспорване
на тези вземания са неоснователни.
По отношение вземанията в размер на
3 911 464,12 лв., произтичащи от договор за заем от 02.04.2007г. и
анекс №1/04.04.2011г., сключен с Прайъри
Файненс Лимитед ООД, които
са придобити от Ф.Л. с договор за цесия от 31.05.2011г.
По делото е представен договора за
заем от 02.04.2007 г., по силата на който П.Ф.Л. ООД , в качеството му на
заемодател се задължава в срок до 10.04.2007г. да предостави по банковата
сметка на И.Б.П.Г. ООД, в качеството му на заемател,
сумата от 1 000 000 евро, като заемателят не дължи заплащане на лихва и дължи връщане на
заема при поискавена от заемателя.
С анекс №1 от 04.04.2011г.
, страните уговорили, че освен получената на 02.04.2007г. в заем сума от 1000
000 евро, то и получената на 02.07.2007г. от И.Б.П.Г. ООД с два превода от П.Ф.Л.
ООД също ще се счита за заем, предоставен по силата на договора от 02.04.2007г.
По делото се установява, че
договорът за заем от 02.04.2007 г. е подписан само от И.К. и Ж.Ф.Б., които лица
към датата на сключването му са представлявали заемателя,
като И.К. се е подписал и за заемодателя П.Ф.Л. ООД, без по делото да се
представени доказателства да е разполагал с представителна власт по отношение
на последното дружество.
С анекса № от 04.04.2011г.,
който е оспорен като документ относно авторството на подписите, но съгласно
изслушаната графологична експертиза е подписан именно
от посочените в него представители на страните, съдът приема да са потвърдени изрично
от заемателя П.Ф.Л. ООД извършените от негово име
действия по сключване на заемния договор, поради което и той обвързва страните
по него.
Установява се от представените
извлечения от сметка и заключението на счетоводната експертиза, че сумата от
1 000 000 евро е преведена от П.Ф.Л. ООД на И.Б.П.Г. ООД по банковата
сметка на заемателя в О.Б.Б.
АД, като сметката е заверена на 02.04.2007г. По посочената сметка са постъпили
на 02.07.2007г. още два превода от П.Ф.Л. ООД съответно в размер на
500 000 евро и 500 02,26 евро, като от последната сума е удържана такса за
валутен превод в размер на 102,26 евро. С постъпването на сумите по сметка на заемателя съдът приема да е заемодателят да е изпълнил
задължението си да предостави заемните суми, респективно да е завършен и
фактическия състав по сключването на
договора за заем, който е реален. Съответно за заемателя
е възникнало задължение за връщане на получените суми, което задължение е без установен
срок за изпълнение.
Съответно с договор за цесия от
31.05.2011 г. П.Ф.Л. ООД е прехвърлило
на Ф.Л. вземанията си в размер на 2 000 000 евро от И.Б.П.Г. ООД по
договор за заем от 02.04.2007 г., като се установява че положените по цесионния договор подписи са автентични, респективно
договорът обвързва валидно страните по него.
Съответно с уведомление, получено на
31.05.2011 г. от представителите на И.Б.П.Г. ООД, първоначалния кредитор П.Ф.Л.
ООД е уведомило длъжника –заемател за извършеното
прехвърляне на вземането в полза на Ф.Л., поради което и на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД от датата на получаване на уведомлението договорът за цесия е породил
действие и по отношение на заемателя.
Не се установява сумата от 2 000
000 евро да е била върната на Ф.Л..
Неоснователно е възражението на
ищеца за погасяване на вземането по давност. Действително задължението е без
уговорен срок за изпълнение, поради което и давността на основание чл.114,ал.2 ЗЗД тече от възникване на задълженията,
в случая по отношение на сумата от 1 000 000 евро давността тече от
02.04.2007 г., а по отношение на останалата част от сумата – от 02.07.2007 г.
Преди изтичане на давността е сключен анекса от 04.04.2011
г., с който длъжникът –заемател е признал
задължението си по основание и размер, респективно е прекъснал течението на
давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД ЗЗД, като от
04.04.2011 г. е започнала да тече нова давност, която
до подаване на молбата за предявяване на вземанията на 28.07.2014 г. не е
изтекла и следователно вземанията, които са предявени в размер на 3 911 464,42 лв., като левова равностойност
само на сумите, с които е заверена сметката на длъжника, съществуват в посочения размер, не са
погасени и предявеният иск по отношение на тях е неоснователен.
Право на разноски при този изход от
спора имат, както ищеца, така и ответниците, като
такива е претендирал само ответникът Ф.Л., комуто съобразно уважената част от исковете
следва да се присъди сумата от 955,80 лв., представляваща разноски за депозит
за експертизи.
Съответно ищецът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса по отхвърлените искове в размер на 663 742,74
лв. на основание чл.694, ал. 7 ТЗ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Е.Т. АД, дружество учредено
и регистрирано в П. под рег.№ 725770, дело 1918694, със седалище и адрес на
управление: Р.П., П. 5, К.А., ул.**-та, сграда №**-20
иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, че прието в производството по
несъстоятелност на И.Б.П.Г. ООД, ЕИК *******
по т.д. 1361/2014 г. по описа на СГС вземане на Ф.Л., дружество, регистрирано
на Б.В.О., рег.№ 203507 по
допълнителния списък, обявен на 24.03.2015г. за договорна и законна лихва до
25.06.2014г. върху главници по договор за заем от 25.07.2008г., сключен между Ф.Л.
и длъжника, допълнителни споразумение №1/02.12.2009г. и №2/15.12.2009г. не съществува за разликата над 2 752
630,60 лв. до 3 519 901,67 лв. като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване несъществуването на частта от същото вземане в
размер на 2 752 630, 60 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.Т. АД, дружество
учредено и регистрирано в П. под рег.№ 725770, дело 1918694, със седалище и
адрес на управление: Р.П., П. 5, К.А., ул.**-та,
сграда №**-20 с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване, че не
съществуват приетите в производството по несъстоятелност на И.Б.П.Г. ООД, ЕИК ******* по т.д.
1361/2014 г. по описа на СГС вземания на Ф.Л., дружество, регистрирано на Б.В.О.,
рег.№ 203507, съответно вземания в размер на 9 838 990,10 лева,
произтичащи от договор за заем от 25.07.2008 г., вземания в размер на
90 474,31 лева, на основание решения на ОС на „И.Б. П.Г.“ ООД за
извършване на допълнителни парични вноски и приети вземания в размер на 3 911
464,42 лева, на основание договор за заем от 02.04.2007 г. и договор за цесия
от 31.05.2011г.
ОСЪЖДА „Е.Т.
АД, дружество
учредено и регистрирано в П. под рег.№ 725770, дело 1918694, със седалище и
адрес на управление: Р.П., П. 5, К.А., ул.**-та,
сграда №**-20 да заплати на „Ф.Л.,
дружество, регистрирано на Б.В.О., рег.№ 203507, със седалище и адрес на
управление: ПК №438, П.Г.Х., Р.Т., Т., Б.В.О. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 955,
80 лева разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Е.Т. АД, дружество учредено и регистрирано в П. под рег.№ 725770,
дело 1918694, със седалище и адрес на управление: Р.П., П.
5, К.А., ул.**-та, сграда №**-20 да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, сумата 663 742,74 лв. - държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: