МОТИВИ ПО НОХД № 1454/2018
г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против
С.С.М. за това, че на 25.12.2016г. в гр.Кричим, обл.Пловдив, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно, в
немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – 1бр. акумулаторен винтоверт марка „PRO WORK 12“ на стойност 16 лева, 1 бр. малък ъглошлайф
марка „SKIL“ на стойност 64 лева, 1 бр. ръчен електрически трион зеге марка „AEG
STPE 400“ на стойност 18 лева, 1 брой ръчен трион марка „PALISAD“, 1 брой
алуминиева стълба на стойност 35 лева, 4 бр. хартиени чашки за кафе на стойност
0,40 лева и сумата от 400.00 лева, всичко на обща стойност 540, 40 лева, от
владението на А.С.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал.
1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК.
По делото не е бил предявяван
граждански иск и не са конституирани допълнителни страни.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
като моли същият да бъде признат за виновен, да му се определи наказание
лишаване от свобода по реда на чл.54 от НК около минималния предвиден в закона
размер, което съобразно с чл.58а от НК да се намали с една трета. Предлага се
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57, т.
3 от ЗИНЗС. Прави се искане подсъдимият да бъде осъден да заплати направените
по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия М., адв.М., също моли за определяне на наказанието лишаване от
свобода около предвидения в закона минимален размер и намаляването му с една
трета. Изтъква се наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият М. се признава за виновен, като
изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, отказва да дава
обяснения, изразява съжаление за стореното, сочи, че поддържа становището на
защитника си.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият С.С.М. е роден на *** ***. Той е б., български гражданин, неженен, без
образование и неграмотен, осъждан, работещ като д. преди задържането му в
затвор, понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Бобов
дол, с ЕГН ************.
Подсъдимият М. е осъждан, както следва: По НОХД №
107/2014 г. със съдебен акт в сила от 12.11.2014 г. на РС - Девин му е било
наложено наказание пробация за срок от шест месеца за престъпление по чл.195,
ал.1 от НК, извършено от него като непълнолетен, което наказание М. е изтърпял;
по НОХД № 3687/2017 г. с влязъл в сила на 13.07.2017 г. съдебен акт на РС -
Пловдив на М. е било наложено наказание една година лишаване от свобода,
отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195, ал.1 от НК; по НОХД № 7273/2016 г. на РС - Пловдив с влязъл в сила на 17.07.2017 г.
съдебен акт на М. е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл.198, ал.1 от НК и по НОХД № 2199/2017 г. на РС -
Перник с влязъл в сила на 10.01.2018 г. съдебен акт на М. е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при общ режим на
изтърпяване. С определение в сила от 26.01.2018 г. на РС - Перник е било
извършено групиране на наказанията на подсъдимия М. по НОХД № 3687/2017 г. и
НОХД № 7273/2016 г. и двете дела по описа на РС - Пловдив, като му е определено
общо и най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при
режим на изтърпяване - общ /л.69-72 дос. пр./.
Свидетелят А.Д. ***.
Свидетелят си събирал в хартиени чашки за кафе монети от по 1 лев и от по 0,50
лв., като събирал във всяка чашка по 100 лева и след това започвал да събира
монети в следваща. Към 25.12.2016 г. по този начин свидетелят бил събрал монети
с обща стойност от 100 лева в общо 8 чашки, наредени в две редички по 4 бр.
чашки, които държал на рафта за книги в хола си на посочения адрес. На двора
под терасата на къщата си свидетелят Д. съхранявал следните свои вещи
-акумулаторен винтоверт марка „PRO WORK 12“, малък ъглошлайф марка „SKIL“,
ръчен електрически трион зеге марка „AEG STPE 400“, ръчен трион марка „PALISAD“
и алуминиева стълба 3 метра.
Към месец декември
2016 г. подсъдимият М. нямал постоянна работа, бил зависим от наркотични
вещества, като за набавяне на такива му били необходими парични средства. За да
се сдобие с пари подсъдимият решил да извърши кражба на вещи, които да продаде
след това.
На 25.12.2016 г.
свидетелят Д. излязъл от дома си в около 15,00 часа, като оставил отключени
вратите на двора и къщата си. На същата дата подсъдимият М., минавайки по
улицата, на която живеел Д. влязъл през незаключената врата в двора на къщата
на свидетеля Д., след което и в къщата му. От къщата подсъдимият взел 4 броя от
чашките с монети, всяка съдържаща по 100 лева, а от двора взел винтоверта,
ъглошлайфа, електрическия трион - зеге, ръчния трион, както и алуминиевата
стълба и с вещите напуснал дома на свидетеля. Няколко дни след отнемане на
вещите подсъдимият продал на свидетеля Р.М. винтоверта и ъглошлайфа, а на
свидетеля В.Ю.– ръчния трион и електрическия трион - зеге. Към 19,00 часа на 25.12.2016
г. свидетелят Д. се върнал в дома си и установил извършената кражба, като подал
жалба в РУП Стамболийски. При извършените оперативно- издирвателни мероприятия
било установено, че извършител на кражбата е подсъдимият М., който признал
отчасти извършеното от него деяние и посочил лицата, на които е продал част от
откраднатите вещи. Същите били предадени от свидетелите, които са ги закупили с
протоколи за доброволно предаване и съответно били върнати на свидетеля Д..
Така описаната в рамките на обвинителния
акт фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото
в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на
чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира
напълно свидетелските показания на свидетелите А.Д., Р.М., В.Ю. и Сл.К., дадени
на досъдебното производство. Свидетелските показания съдът възприема като
логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото
писмени доказателства. Всеки от свидетелите М. и Ю. е посочил в показанията си
и прякора, под който е установено да е бил известен подсъдимият в гр. Кричим, като
са дали достатъчно индивидуализиращи данни за същия, за да се направи извод, че
именно подсъдимият М. им е продал инкриминираните вещи. Същите данни относно
личността на подсъдимия е дал в показанията си и свидетелят К., който е
полицейски служител с месторабота в ПУ Кричим към РУП Стамболийски.
Направеното от подсъдимия отчасти на досъдебното производство и
изцяло пред съда признание на вината е напълно съответно на цялата съвкупност
от кредитирани доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
Кратките обяснения на подсъдимия от досъдебното производство се възприемат от
съда, но само отчасти и то само доколкото са съответни на останалите
кредитирани доказателства. В тази насока не се възприема твърдението на
подсъдимия М. относно това, че е отнел само част от инкриминираните вещи, което
се явява несъответно на останалите доказателства по делото и по-конкретно
обстоятелството, посочено от свидетеля Д. в показанията му, че е открил липсата
на всички заявени от него като откраднати вещи веднага при завръщането в дома
си на 25.12.2016 г. вечерта, тоест веднага, след като преди това подсъдимият е
бил в дома на пострадалия свидетел. Прави впечатление, че подсъдимият не
признава на досъдебното производство единствено кражбата на онези вещи, които
са останали невъзстановени на пострадалия, което е показателно, че тези му
обяснения се явяват и като средство за защита, доколкото на подсъдимия е
известно, че възстановяването на вещите, предмет на престъплението, би било
благоприятно за него обстоятелство. Ето защо и съдът при постановяване на
присъдата си взе предвид преди всичко направеното признание на фактите от
страна на подсъдимия в съдебната фаза на процеса, което, както се каза, се
явява съответно на останалия доказателствен материал.
При постановяване на
присъдата си съдът взе предвид и писмените доказателства и доказателствени
средства – протоколи за доброволно предаване, разписки, справка от ГДИН ОСИН
Пловдив, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, както и
справка от УИС на Прокуратурата на Република България.
Съдът кредитира изцяло изготвените
на досъдебното производство съдебно-оценъчна и допълнителна такава експертиза,
които дават отговор на въпроса относно стойността на инкриминираните вещи
именно към датата на деянието, който е релевантният за обвинението момент.
Изводите на тези две заключения се приемат от съда като обосновани и направени
с необходимите професионални знания и опит.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват противоречия или
непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения
в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите
констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези доказателства по
делото съдът прие, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му престъпление в пълния обем на същото,
посочен в обвинителния акт.
Налице са безспорни
доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението кражба,
като тези изводи са основани преди всичко от показанията на свидетелите, както
и на признанието на подсъдимия. Установява се безспорно, че подсъдимият, като
се е възползвал от обстоятелството, че дома на свидетеля Д. е останал
незаключен, е извършил противозаконно отнемане на инкриминираните в
обвинителния акт вещи, като е успял да ги изнесе необезпокоявано от дома на
свидетеля и да установи трайна фактическа власт върху същите. По този начин
подсъдимият е лишил пострадалия свидетел от владението върху собствените му
вещи, предмет на кражбата. При това положение и престъплението е било
довършено. Установява се още от доказателствата по
делото и че подсъдимият след това се е разпоредил с част от инкриминираните
вещи като със свои, като ги е продал на свидетелите Ю. и М., за да се сдобие с
парични средства.
Престъплението правилно е квалифицирано по реда на
чл.195, ал.1, т.7 от НК и във връзка с чл.28, ал.1 от НК, тоест като извършено
повторно, защото, видно от справката за съдимост, преди датата на
престъплението подсъдимият М. вече е бил осъждан за престъпление кражба по НОХД
№ 107/2014 г. на РС Девин, като от изтърпяване на наказанието по това осъждане не е бил изтекъл
все още срокът по чл.30 от НК, доколкото, видно от справката от ОСИН-Пловдив,
то е било изтърпяно към 26.06.2015 г. Освен това, случаят не може да бъде
определен като маловажен, като се имат предвид броя и общата стойност на
инкриминираните вещи.
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил умишлено със съзнавани и целени
общественоопасни последици. Предвид установеното разпореждането от страна на
подсъдимия с част от отнетите вещи в своя полза се установява и наличието на
изцяло користна цел на престъплението.
Относно определяне на наказанието,
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид
императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, бе обвързан със
задължително спазване условията на чл.58а от НК. Като взе предвид, че с оглед
вида на проведената по делото процедура признанието на вината от подсъдимия не
може да се преценя отделно като смекчаващо вината му обстоятелство, освен при
наличието на описаните в т.7 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС условия, които в
случая не са налице, съдът не отчете отделно направеното самопризнание като
смекчаващо вината обстоятелство. Като такива съдът прецени, че могат да се
разглеждат единствено изразеното съжаление за извършеното, както и оказаното
съдействие за установяване и връщане на част от инкриминираните вещи на
пострадалия чрез посочване на техните купувачи. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът взе предвид сравнително високата стойност на причинената на
пострадалия щета. Предходното осъждане не бе оценено като отегчаващо вината
обстоятелство, доколкото същото се прецени вече веднъж при определяне на
по-тежката квалификация на престъплението. Наличните последващи осъждания
обаче, сочат на недобри характеристични данни за подсъдимия, който в рамките на
кратък период от време от около четири години е демонстрирал един утвърден престъпен
модел на поведение.
При наличието на тези обстоятелства и с оглед
преценката по чл.54 от НК съдебният състав счете, че следва да определи
наказание лишаване от свобода в размер около, но все пак над предвидения
минимален размер и под средния предвиден такъв в нормата на чл.195, ал.1 от НК.
Затова и като справедливо, съответно на личността на подсъдимия, както и
достатъчно за постигане целите на наказанието, съдът определи при условията на
чл.54 от НК наказанието на подсъдимия М. в размер на една година и три месеца лишаване от свобода.
Така, при задължителното приложение и на чл.58а, ал.1 от НК и намаляване с една
трета на определеното по реда на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода,
окончателно наложеното с присъдата наказание остана десет месеца лишаване от
свобода.
Предвид липсата на формалните
основания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и като счете, че в случая са
налице основанията по чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдебният състав
определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното окончателно
наказание от десет месеца лишаване от свобода. Предложението на прокурора
относно определянето на общ първоначален режим за изтърпяване на наказанието не
се възприе от съдебния състав, доколкото същото очевидно изхожда от преценка на
основанията по ЗИНЗС, направена към момента на извършване на деянието от страна
на подсъдимия. Правилният юридически подход според настоящия състав, а и според
трайната и последователна практика на ВКС /напр. Решение № 78/02.03.2010 г. на
ВКС, III н.о., Решение № 174/20.04.2012 г. на ВКС, I н.о., също и Решение №
133/23.10.2017 г. на III н.о./ е преценката относно приложимия първоначален
режим на изтърпяване на наказанието по ЗИНЗС да бъде правена не към момента на
извършване на престъплението, а към момента на постановяване на съдебния акт, с
който се определя ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Ето защо и като взе предвид факта, че към момента на постановяване на
присъдата, която е за умишлено престъпление, подсъдимият М. търпи наказание
лишаване от свобода в затвор по друго свое предходно осъждане /по НОХД №
2199/2017 г. на РС Перник/, то съдебният състав прецени, че са изпълнени изцяло
условията по чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и тъй като поради множеството му
осъждания не са налице условията по чл.57, ал.3 от ЗИНЗС за подсъдимия М., то
затова и се определи първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното
наказание от десет месеца лишаване от свобода.
С оглед данните за направените в
хода на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещи лица от
общо 86,16 лева, то на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си съдът осъди
подсъдимия да ги заплати по сметката на направилия ги орган ОД на МВР Пловдив.
Като причина за извършване на
деянието съдът определи незачитането на чуждото право на собственост,
произтичащо от липсата на образование и правна култура.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.К.