№ 164
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20241100607496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от 08.11.24г. по НЧД № 15011/2024 г. , СРС, НО, 14 с-в е определил на
основание чл.306, ал.1, т.1, вр. чл.25, ал.1, вр.чл. 23,ал.1 НК едно общо най-тежко наказание
на осъдената К. Г. И., с ЕГН ********** измежду наказанията наложени по НОХД №
8118/2024 г. на СРС, НО, 14 състав, НОХД № 7076/2024 г. по описа на СРС, НО, 7 състав,
НОХД № 16146/2023 г. по описа на СРС, НО, 21 състав и по НОХД № 967/2021 г. по описа
на СГС, като е определено едно общо най-тежко наказание, а именно наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на две години. Съдът на основание чл. 24 от НК е увеличил така
определеното общо най- тежко наказание от 2 (две) години „Лишаване от свобода“, с 1
година, като общото най-тежко увеличено наказание по определено на „Лишаване от
свобода“ в размер на три години. Съдът на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС е
определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното общо най-
тежко наказание. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено към така определеното
едно общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ и наказание „глоба“ в размер на пет
хиляди лева, наложено на осъдената по НОХД № 967/2021 г. на СГС. Съдът на основание
чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от така определеното общо най - тежко наказание времето,
през което осъдената е изтърпяла изцяло или отчасти наказанието, по която и да е влезлите в
сила съдебни актове, предмет на групиране.На основание чл. 59, ал. 1-ал. 3 от НК е
приспаднато и времето, през което осъдената е била с мярка - „задържане под стража” и/или
1
приравнената „домашен арест”, като обвиняем и/или подсъдим, както и времето за всяко
друго задържане по реда на НПК и ЗМВР.
Срещу първоинстанционното определение е постъпила жалба от осъдената К. И. чрез
служебният й защитник- адв. И. И., с която се оспорва приложението на чл.24 НК,
определеният режим на изтърпяване и присъединяване на наказанието глоба.Излагат се
подробни съображения за несправедливо увеличаване на общото най-тежко наказание на
осн. чл.24 НК. Претендира се отмяна на чл.24 НК, изменение на режима от строг на общ и
отмяна на приложението на чл.23, ал.2 НК досежно глобата.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдената, както и разпит на свидетели и
вещи лица.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на
осъдената К. И. – адв. И. И. моли за уважаване на жалбата по съображенията изложени в
нея.
Представителят на държавното обвинение намира обжалваното определение за
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без
уважение.
Осъдената К. И. редовно уведомена се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното й право на последна дума моли да се отмени определението в частта
относно наложеният режим на изтърпяване на наказанието й, както и приложението на чл.24
НК и чл.23, ал.2 НК досежно глобата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице.
Същата отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото и направи собствена
преценка на данните за осъжданията на К. Г. И. и изтърпените от нея наказания, и след
техния самостоятелен анализ, счете, че депозираната въззивна жалба е неоснователна.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации,
касаещи наличието на релевантните към предложението на СРП осъждания на К. Г. И. с
различни влезли в сила съдебни актове, а именно:
1.С определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл.196, ал.1, т. 1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК по НОХД № 8118/2024 г. на СРС,
2
НО, 14 състав, като и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години,
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим като деянието е извършено на
20.08.2023 г. и съдебният акт е влязъл в сила на 07.10.2024 г.
2.С определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл.196, ал.1, т. 1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК по НОХД № 7076/2024 г. на
СРС, НО, 7 състав, като и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две)
години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим като деянието е извършено в
периода 12.08-16.08.2023 г. и съдебният акт е влязъл в сила на 03.10.2024 г.
3. С определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1,вр. чл.26, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК по НОХД № 16146/2023 г. на СРС,
НО-21 състав, в рамките на което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8
(осем) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, като деянието е
извършено на 24.08.2023 г. и съдебният акт е влязъл в сила на 12.12.2024 г.
4.За К. И., е налице предходно на горното осъждане - за престъпление по чл.354а, ал.
1 НК по НОХД № 967/2021 г. на СГС, за което й е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 2 (две) години, което да изтърпи ефективно, при първоначален общ режим на
изтърпяване и наказание глоба в размер на пет хиляди лева. Деянието е извършено на
10.05.2019 г. и съдебният акт е влязъл в законна сила на 16.11.2023 г.
Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от
фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране
на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
от НК за определяне на общо наказание измежду наложените с отделните присъди.
При преценка на отделните осъждания, правилно са групирани наказанията,
наложени на К. И. по НОХД № 8118/2024 г. на СРС, НО, 14 състав, НОХД № 7076/2024 г. по
описа на СРС, НО, 7 състав, НОХД № 16146/2023 г. по описа на СРС, НО, 21 състав и по
НОХД № 967/2021 г. по описа на СГС като е определено общо най-тежко наказание, а
именно две години лишаване от свобода. Престъпленията, за които И. е осъдена, са
извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените
наказания са от един и същи вид, поради което между тези четири осъждания са налице
условия за определяне на общо наказание. Именно така е сторено от първоинстанционния
съд, с което са съобразени материалноправните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от
НК.
При спазване на законовите правила на основание чл. 23, ал. 3 от НК на осъдената К.
И. правилно е било присъединено и наложеното й наказание "Глоба" в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева.
Правилно първоинстанционният съд на основание чл. 24 от НК е увеличил с 1
година, определеното общо най- тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода“, като е
определил окончателен размер на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на три
години.
3
На следващо място, въззивният съд намира приложението на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗИНЗС за адекватно с оглед обществената опасност и морална укоримост на престъпното
поведение на осъденото лице, както и на неговата престъпна упоритост (предвид краткия
период от време, в който същата е осъществила четири престъпления). Ето защо и
настоящата инстанция се солидализира с извода на СРС че определянето на първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание, би довело
до цялостното поправяне и превъзпитание на осъдената К. И., като наред с това нормата е
приложима, с оглед обстоятелството, че не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на осн. чл.
66, ал. 1 НК.
Спорните части на проверяваното определение, с които процесуалният представител
на осъдената не е съгласен, засягат приложението на чл. 24 от НК, изменение на режима от
строг на общ и отмяна на приложението на чл.23, ал.3 НК досежно глобата.
Настоящият въззивен състав споделя позицията на контролирания
първоинстанционен съд за наличието на предпоставките за приложение на чл. 24 НК спрямо
И., базирайки се на наличните по делото данни, големия брой и кратката темпорална
отдалеченост между престъпните деяния, формиращи групата на съвкупност/а и между тях и
престъпленията, които не са обхванати от нея/, обстоятелството, че някои от тях са били
осъществени от осъдената в условията на опасен рецидив - все фактори, определящи К. И.
като лице с висока лична степен на обществена опасност. Необходимо е да бъде посочено, че
наказанията наложени на осъдената И. по всяко от коментираните по-горе наказателни
производства са били определени при съблюдаване изискванията на чл. 54-55 НК в резултат,
на което решаващите съдилища по тези дела са изследвали въпроса за наличието или
липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на И. обстоятелства,
съобразявайки се и с изтъкнатите пред въззивния съд от служебния защитник на осъдената
аргументи от житейски и социално-битов характер. В производство по чл. 25 вр. чл. 23 НК
съдебните състави не разполагат с процесуалната възможност да ревизират тези влезли в
сила съдебни актове, но това не е и необходимо. В тези съдебни производства, както вече бе
посочено по-горе, решаващият съд има възможност, а и задължение, да изследва
престъпната деятелност на осъдения в мащаб, значително по-голям от този, ограничен в
конкретно общ характер наказателно производство, за да стигне до обосновано заключение
относно размера на възможно необходимото общо наказание, което в най-голяма степен би
способствало за постигане целите, визирани в чл. 36 НК спрямо всяко отделно осъдено лице,
като при необходимост си послужи със законовия инструмент, предвиден в чл. 24 НК. В
конкретния случай, както съда посочи по-горе, предвид характера и обществената опасност
на установената по съответния ред продължителна и разнообразна престъпна дейност на
осъдената И., спрямо нея са налице фактическите основания, налагащи увеличаване на
определеното й общо най-тежко наказание "лишаване от свобода". Съдът е съобразил и
правилно е приложел нормата на чл.24 НК доколкото неприлагането й би могло да създаде
или затвърди погрешна представа у осъдената, че законът толерира извършването на
4
множество престъпления - 4 броя до настоящия момент, като налага реално наказание само
за най-тежкото от тях, а останалите остават фактически ненаказани.
В конкретния случай, както това е констатирал и районния съд, спрямо осъдената К.
И. са налице фактическите основания, налагащи увеличаване на определеното й общо най-
тежко наказание, тъй като характера на престъпната й деятелност и демонстрираното от нея
за продължителен период от време незачитане на обществените порядки, извършвайки
множество общественоопасни деяния и след като е била обект на съответно поправително и
възпитателно въздействие в пенитенциарни заведения, сочат, че специалната превенция
спрямо нея не може да бъде осъществена успешно с изтърпяване единствено на наложеното
й общо наказание "лишаване от свобода" в размер на две години. В тази връзка настоящата
инстанция се солидаризира и със заявеното от представителя на държавното обвинение в
хода на въззивното производство, че именно с цел превъзпитание на осъденото лице към
така определеното едно общо и най-тежко наказание е присъединено и наказание от друг
вид. Тези наказания, присъединени на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, според СГС
също ще допринесат за изпълнението на целите на наказанието. Поради това депозираната
от защитника на осъдената И. и поддържана пред въззивния съд жалба се явява
неоснователна.
Първоинстанционният районен съд законосъобразно е определил и първоначалния
режим за изтърпяване на така увеличеното наказание "лишаване от свобода" за срок от 3
години. В този смисъл, спазвайки императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б
ЗИНЗС, районният съд правилно е определил първоначален "строг" режим за изтърпяване на
това общо най-тежко и увеличено наказание "лишаване от свобода".
Безспорно, в разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС е предвидена възможност на
съда да определи първоначален по-лек режим, ако осъденото лице не е с висока степен на
обществена опасност. В конкретният случай, както правилно е отбелязал първия съд, И. е
лице с обременено съдебно минало, поради което попада в категорията на визираните в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 2 б. Б от ЗИНЗС случаи, за които се предвижда първоначален
"строг" режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Осъждана е
многократно за престъпления против собствеността-чл.196, вр.194 НК, както и за
престъпление по чл.354а НК. Осъжданията й са за деяния, извършени през сравнително
кратки интервали от време. Всичко изброено я характеризира като лице с трайни и
устойчиви престъпни нагласи, върху което предходните осъждания не са изиграли
необходимото възпиращо въздействие. С действията си, осъдената демонстрира
рецидивиращо престъпно поведение, поради което не може да бъде третирана като лице с
ниска степен на обществена опасност, така че по отношение на нея да намери приложение
разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.
Определеният от съда режим може да бъде заменен впоследствие с по -лек от
Комисията по изпълнение на наказанията или със заповед на началника на затвора по реда
на чл. 64 ЗИНЗС, ако са налице основания за това.
Първоинстанционният съд не е пропуснал да съобрази и разпоредбите на чл. 59, ал. 1
5
НК и чл. 25, ал. 2 НК, като законосъобразно е приспаднал времето, през което К. И. е била с
мерки "задържане под стража" и "домашен арест" и изтърпяната част от наказанията
"лишаване от свобода", по включените в групирането присъди, както и времето за всяко
друго задържане по реда на НПК и ЗМВР .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1
НПК, Софийският градски съд, НО, ІX въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.11.2024 г., постановено по НЧД №
15011/2024 г., СРС, НО, 14 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6