Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС. С решение № 32/24.03.2005 г., постановено по НАХД № 37/2005 г., Момчилградският районен съд е измени наказателно постановление № 44/25-06.2005 г. на Директора на Държавно лесничейство – с.Кирково, с което на Красимир Мартинов Мъсърлиев от с.Бенковски, общ.Кирково, с ЕГН **********, на основание чл.101, ал.1 от ЗГ е наложена административна санкция – глоба в размер на 200 лв., отнети са в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението – 8 м3 дърва за огрев от дъб и е определено да заплати обезщетение в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл.58, ал.3 от ЗГ, като е намалил наложената административна санкция от глоба в размер на 200 лв. на глоба в размер на 50 лв., като в останалата част е потвърдил наказателното постановление. Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът Красимир Мартинов Мъсърлиев, който го обжалва с молба същото да бъде отменено. Като касационно основание в жалбата е посочено неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че отсечените дъбови дървета се намирали в нивата, собственост на неговата съпруга Айше Нуриева Мъсърлиева. Сочи още, че не било установено да е действал виновно, поради което не следвало дървесината да бъде отнемана в полза на държавата. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Сочи още, че наказанието отнемане в полза на Държавата и глоба в размер на 200 лв. било твърде голямо. Ответникът по касационната жалба Държавно лесничейство – с.Кирково, общ. Кирково, представлявано от Директора Минчев оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Момчилградския районен съд. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Момчилградския районен съд. Окръжният съд, след преценка на доказателствата по повод направеното касационно оплакване, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Решението на Момчилградския районен съд е обосновано и правилно, като при постановяването му не е нарушен материалния закон. За да постанови своя акт, първоинстанционният съд е приел, че жалбодателят е извършил нарушението, визирано в наказателното постановление, като е съобразил тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Този извод е обоснован и правилен и се споделя и от настоящата инстанция. От показанията на разпитаните по делото свидетели Красимир Минчев и Веселин Стоянов, се установява по несъмнен начин, че Красимир Мъсърлиев е отсякъл 8 м3 немаркирани дъбови дървета, намиращи се в ДГФ. Твърдението, че дървесината се намирала в нивата на съпругата на касатора е най-малкото нелогично, тъй като са касае за земеделска обработваема земя, а не за горски масив или гора по смисъла на ЗГ. Дори и да приемем, че т.нар. нива е била собственост на съпругата на Мъсърлиев, то несъмнено отсечените дървета са били немаркирани, поради което това деяние осъществява състава на нарушението, описано в разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗГ. Посоченият текст визира немаркирани дървета, без оглед на правото на собственост – дали са собствени на този, на когото е разрешено да ги отсече или на друго лице. Ето защо нарушението е осъществено както от обективна, така и от субективна страна, а определеното от първоинстанционния съд административно наказание съответства на тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя като са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Що се отнася до изложения от касатора довод, че в представеното от него наказателно постановление липсва диспозитив за отнемане на вещите, предмет на нарушението, то следва да бъде посочено, че съгласно чл.113, ал.4 от ЗГ наказателното постановление в частта му, с която е постановено отнемане в полза на държавата обезщетение не подлежи на обжалване, тъй като стойността на отнетите вещи и обезщетението е до 1000 лв. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде оставено в сила решение № 32/24.03.2005 г., постановено по НАХД № 37/2003 г. от Момчилградския районен съд. Ето защо и на основание, чл.40 ал.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение 32/24.03.2005 г., постановено по НАХД № 37/2003 г. от Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател:
Членове:1.
2. |