Р Е Ш Е Н И Е
№2388/22.12.2020г.
Град Пловдив, 22.12.2020
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори
декември две хиляди и двадесета година, в състав
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретаря Севдалина
Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1808 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.145
и сл. от АПК, вр. чл.220, ал.1 ЗМ.
Образувано е по жалба на „Лийт груп” ООД против решение рег.№
32-184747 от 29.06.2020 г. към МД № 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г. на директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници”, с което е отказано да се приеме
митническата стойност на декларираните стоки с № 3 и № 26 по МД MNR: 19BG002002000185R9 от 10.01.2019
г.; определена митническа стойност по митническа декларация 19BG002002000185R9 от 10.01.2019
г. за стока № 3 – 2025 лева (0,90 лева х 2250 броя) и стока № 26 – 2130 лева
(0,25 лева х 8520 броя); разпоредена е корекция на митническа декларация MNR: 19BG002002000185R9 от 10.01.2019
г.; като са определени дължими суми за доплащане: мито в размер на 235,73 лева,
ДДС в размер на 480,67 лева и лихва за забава.
Според
дружеството-жалбоподател оспореното решение е изцяло немотивирано, издадено при
липса на доказателства за връзка между изложената фактическа обстановка и
правните основания за неговото издаване. Иска се отмяна на оспореното решение и
присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на
спора са изложени в представените на 08.12.2020 г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Твърди, че оспореното решение е законосъобразно. На дружеството е дадена
възможност да представи допълнителни доказателства за цената на стоките, но
такива не са били представени, а справедливата цена е в пъти по-висока от
декларираната. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата
е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение, чиито
права са пряко и неблагоприятно засегнати от това решение, с което за
дружеството се създават нови публични задължения, и в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването, видно от известието за доставяне (л.11), поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
От представената
административна преписка се установява, че на 10.01.2019 г. с митническа
декларация № 19BG002002000185R9 дружеството-жалбоподател е декларирало за допускане за свободно обращение
31 стоки, 787 колета, по фактура № TY20181101 от 01.11.2018 г., с фактурна
стойност 13 970,04 щатски долара, внос от Китай.
Във връзка с извършена
повторна проверка на митническа декларация с MNR 19BG002002000185R9 от 10.01.2019
г. с писмо от 13.02.2020 г. (л.31-32) дружеството е поканено да предостави
документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност и е
уведомено, че ако в определения 10-дневен срок не се представят изисканите
документи и информация митническите органи ще продължат процедурата за
определяне на нова митническа стойност.
С писмо от 26.02.2020 г.
(л.29-30) дружеството е дало писмени обяснения и е представило документи за
извършените пътувания на представител на дружеството до Китай, за транспортни
разходи, фактури и разплащателни документи, счетоводни регистри и справки за
извършените последващи продажби.
Със съобщение от 10.04.2020 г. (л.21-26) по
реда на чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е уведомено за
мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно митническа декларация с MNR 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г., че започва административно производство
и на дружеството е дадена възможност да изрази становище по мотивите.
Директорът на ТД Северна
морска е посочил, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което
не следва да бъде приложен чл.70 от Регламент (ЕС) № 925/2013. Въз основа на
приложената фактура № TY20181101 от 01.11.2018 г., фактури за услуги и други
документи е установено, че за стока № 3 по МД 19BG002002000185R9 от 10.01.2019
г. „чанта за кръст от изкуствени материали – 2250 броя”, 200,60 кг нето, код по
КН **********, декларираната цена е 4,81 лева/кг, а справедливата цена за ЕС е
18,93 лева/кг; за стока № 26 „микрофибърна кърпа – 8250 броя”, 317,60 кг нето,
код по КН **********, декларираната цена е 3,22 лева/кг, а справедливата цена
за ЕС е 11,32 лева/кг. Тъй като декларираната стойност на стоки с № 3 и № 26
по МД 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г. е по-ниска от съответната
справедлива цена, валидна за тях в ЕС, възникват съмнения относно реалността на
декларираната митническа стойност, поради което се прилага чл.140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
925/2013.
Директорът на ТД Северна
морска е описал действията по уведомяване на дружеството с писмото от
13.02.2020 г. и отговорът на дружеството от 26.02.2020 г., описани са
приложените към отговора писмени документи. Тъй като към представените
документи не са приложени външнотърговски договор, кореспонденция, заявки и
други документи по сключената сделка, оферти, поръчки, митническите органи не
разполагат с достатъчно доказателства в подкрепа на действително платената
цена. Без да оспорват автентичността на търговската фактура митническите органи
считат, че вносителят не е представил достатъчно доказателства или сведения за
установяване точността на декларираната договорна стойност, които да отхвърлят
възникналите съмнения.
Директорът на ТД Северна
морска е посочил, че за целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система митническите органи използват
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия
със стоки за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение за
многогодишен период, обикновено последните четири последователни години –
т.нар. „справедливи цени”. Когато декларираната от вносителя стойност на дадена
стока е по-ниска от определената рискова прагова стойност, определена на базата
на справедливи цени, предоставени на разположение на държавите членки на ЕС
чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на ЕК, както е в
случая, възникват съмнения относно декларираната митническа стойност.
С оглед установеното за
стоки № 3 и № 26 по МД 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г. и факта, че митническата стойност на
внесената стока за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска
фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки,
както и липсата на документи в подкрепа на декларираната митническа стойност,
остава съмнението относно действителния размер на митническата стойност на
стоки № 3 и № 26.
Описан е основният метод за определяне на митническата стойност, даден в
чл.70, § 1 от Регламент (ЕС), който е договорната цена и който следва да се
преценява заедно с чл.74 от регламента, предвиждащ и други методи за определяне
на митническата стойност. Цитирана е практика на Съда на ЕС – решение от 16.06.2016
г. по дело С-291/15, където съдът приема, че при извършване на проверка на
декларираната митническа стойност тя следва да бъде сравнявана със
справедливата цена, извлечена от информационната система ТЕЗЕЙ на Съвместния
изследователски център към ЕК, а не с рисковия праг, а нова митническа стойност
следва да бъде определена чрез последователно прилагане на методите, определени
в чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013; съответно в тези случаи е налице
достатъчно основание да се отхвърли декларираната по реда на чл.70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 митническа стойност без да бъде оспорвана автентичността на
предоставените документи.
Съответно съобразявайки нормата на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е направен
извод, че не може да се определи митническата стойност въз основа на идентични
стоки, тъй като описанието на стоките в кл.6/8 на митническите декларации за
допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е
недостатъчно – не включва качество на изделията, изчерпателно описание на
артикулите, състава на материала и т.н., което не позволява прилагането на
метода за идентичност на стоките по смисъла на определението по чл.1, § 2, т.4
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Посочено е, че за да се приложи методът,
трябва безспорно да бъде установено, че стоките с приети договорни стойности са
еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики,
качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата
държава, в която са произведени декларираните стоки, допуснати за свободно
обращение в същия момент или по същото време. В настоящия случай митническите
органи не са открили достатъчно изчерпателна информация за тези показатели, не
е открита информация и при допълнителното проучване и анализ, поради което този
метод не може да бъде използван.
При прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност
по чл.74, § 2, б.”б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на сходни стоки, е
анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в
същата държава, които имат подобни характеристики и подобни съставни материали
с декларираните стоки, което дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, и които са били допуснати до
свободно обращение в приблизително същото време. Факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качество, авторитет, доверие, известност на стоките
и търговска марка. При изследване на метода е направен анализ в митническата
база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно
потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време, т.е., във
време възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение
на стоките, подлежащи на остойностяване. Съответно намерени са декларирани и
приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски.
Изхождайки от правилото на чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, че
за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от установените договорни стойности, митническият орган е ползвал декларираните
и приети в съответствие с чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митнически
стойности по митническа декларация 18BG002002H0181806 от 28.12.2018 г. за стока
№ 3, като новата митническа стойност следва да бъде 0,90 лева/брой, и по
митническа декларация 17BG005100H0733470 от 29.09.2017 г. за стока № 26, като
новата митническа стойност следва да бъде 0,25 лева/брой.
Няма данни в преписката
от страна на дружеството да е изразено становище във връзка с мотивите на
предстоящото решение.
На 29.06.2020 г. е
издадено оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство.
Представената в хода на
съдебното производство от ответника справка от митническата информационна система
(л.98-131) не е ново доказателство, а е част от административната преписка по
издаване на оспореното решение, и съдържа данни за митническите декларации и
приетите митнически стойности за идентични или сходни стоки. Във справката са
вписани и митническите декларации (МД), използвани като база за определяне на
нова митническа стойност на процесните стоки №№ 3 и 26 – МД 18BG002002H0181806 от 28.12.2018 г. (л.120) и МД 18BG005807H0117492 от
14.05.2018 г. (л.123), като в представената със справката служебна бележка от
11.08.2020 г. (л.97) главен инспектор от отдел „Митническа дейност”, сектор
„Митнически процедури” е посочила, че при изготвяне на решението на директора
на ТД Северна морска е допусната техническа грешка при вписване на митническата
декларация, използвана като база за определяне на нова митническа стойност за
стока № 26 вместо МД 18BG005807H0117492 от 14.05.2018 г. е вписана МД 17BG005100H0733470
от 29.09.2017 г.
Представените с молба от
06.10.2020 г. от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател писмени
доказателства (л.178-409) – фактури за последващи продажби и митнически
декларации от 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – не са нови доказателства. Същите са
били изискани от административния орган в хода на проверката, предшествала
издаването на оспореното решение за определяне на нова митническа стойност на
стоки № 3 и № 26, но не са представени. От друга страна, представените
митнически декларации за осъществени три вноса през 2014 г. и по един през 2015
г. и 2016 г. не доказват, че по тези декларации също не е било проведено
производство за определяне на нова митническа стойност. А самите фактури за
последващата продажба на стоките не е доказателство за цената, на която са били
купени и внесени на територията на страната.
В хода на съдебното
производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства.
Вещото лице е посочило,
че общата фактурна стойност по инвойс № TY20181101 от 01.11.2018 г., издадена
от китайското дружество, е в размер на 13 970,04 щатски долара, и на
19.02.2020 г. е нареден валутен превод в размер на 42 548,99 щатски долара
в полза на китайското дружество с основание за плащане три инвойс фактури
TY20181023, TY20180914 и TY20181101. Във връзка с наредения валутен превод в
счетоводството на дружеството вещото лице е намерило извършени съответните
счетоводни записвания. Според вещото лице е налице съответствие между платената
цена и декларираната митническа стойност в процесната митническа декларация.
Вещото лице е изследвало
фактурите за продажба, приложени по делото, и в таблици и посочило цените без
ДДС за стоките №№ 3 и 26.
Вещото лице е установило
също, че в счетоводството на дружеството-жалбоподател са извършени съответните
счетоводни записвания във връзка с разходи за командировки и самолетен билет за
пътуване до Китай.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за
настоящия спор относно митническата стойност на внесените стоки под №№ 3 и 26
по МД 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г. и е изцяло неотносимо към предмета
на спора. Както се каза по-горе, продажната цена на внесените стоки при тяхната
реализация в страната не е доказателство за цената, на която са договорени, купени
и внесени тези стоки. Счетоводните записи не са спорен въпрос и също не
доказват действителната договорена цена на процесните стоки.
При тези доказателства
съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно.
Страните нямат спор по фактите. Спорът е за правилното приложение на
материалния закон.
Съдът намира, че оспореното решение е издадено от материално, териториално и
персонално компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 ЗМ, съгласно който за
целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. От своя страна, чл.29 от Регламент (ЕС) №
952/2013 разпорежда, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28
се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да
е подало предварително заявление. Следователно може да се направи обоснован
извод, че оспореното решение е издадено от директора на ТД Северна
морска при спазване пределите на предоставените му от закона правомощия.
Неоснователно е
възражението на дружеството-жалбоподател за нарушено право на изслушване на
лицето преди неговото издаване. Противно на застъпеното становище, в административната
преписка е налице съобщение от 10.04.2020 г. (л.21-26), получено от управителя на „Лийт груп”
ООД на 13.04.2020 г. (известие за доставяне – л.27), с което по реда на чл.22,
§ 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които
ще се основава решението по МД с MNR 19BG002002000185R9 от
10.01.2019 г., че започва административно производство по издаване на решение и на
дружеството е дадена възможност да изрази становище по мотивите, от което право
то не се е възползвало.
Следователно, административният
орган е изпълнил задължението по чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да
запознае дружеството с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното
решение, даден е 30-дневен срок за представяне на становище от датата на получаване
на съобщението (от 13.04.2020 г.), а решението е издадено на 29.06.2020 г.,
т.е., след изтичане на определения срок за отговор, поради което не е налице
нарушение на процедурните правила. Активното поведение и реализирането на
предоставените по закон права на участващите в административното производство
по издаване на индивидуален административен акт лица е тяхно право и въпрос на
личен избор, върху който административният орган не може да влияе, но и
страната не може да черпи благоприятни за себе си последици от своето пасивно
поведение.
Следва да бъде
отбелязано, че оспореното решение не се различава по съдържание съществено от
съобщението от 10.04.2020 г., мотивите са идентични, като е посочено
несъответствието между декларираните митнически стойности и т.нар. справедливи
цени, чието приложение е обосновано с мотивите на решението от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, което решение е
неправилно интерпретирано от митническите органи, защото съобразяваната
в случая информация (справка от митническата информационна система) не отговаря
на това условие, тъй като от посочените статистически данни не може да се
извърши преценка дали се касае за средностатически размер на покупните цени на
сходни стоки.
Основателно е възражението
на дружеството-жалбоподател за неспазване на правилата на чл.70 и чл.74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки под №№ 3
и 26 от МД с MNR 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г.
Прилагането на
вторичните методи по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на
митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на
основния метод по чл.70. В случая приложението на вторичните методи е обосновано
с ниската декларирана стойност на процесните стоки, която е по-ниска от
справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК. Така според констатациите
на митническите органи, за стока № 3 декларираната цена е 4,81 лева/кг, а
справедливата цена на ЕС е 18,93 лева/кг. За стока № 26 декларираната цена е
3,22 лева/кг, а справедливата цена за ЕС е 11,32 лева/кг. По административната
преписка обаче липсват доказателства, обосноваващи тези изводи.
В изпълнение на задължението по чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 митническите органи са поискали от дружеството-жалбоподател
да предостави допълнителна информация с писмо от 13.02.2020
г. (л.31-32), но съмненията им не са отпаднали, но мотивите са бланкетни и
неаргументирани, неподкрепени от никакви доказателства.
Не е направен необходимия анализ по чл.141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с използвания вторичен
метод за определянето на митническата стойност на процесните стоки. Митническият орган се е позовал бланкетно на справка в
митническата информационна система без да посочи каквато и да било статистика
за цени и съпоставката им с покупната цена на процесните стоки, не са изложени
мотиви, че е използвана същата информация, съдържаща се в представената в
съдебното производство справка за митническата стойност на сходни стоки,
предмет на внос в периода май – декември 2018 г.
Съгласно чл.141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
В случая сходството на процесните стоки и стоките по
използваните от административния орган митнически декларации за стойност на
„сходни стоки“ не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на
търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъждано и преценявано.
Тези характеристики на доставките са описани в оспореното решение, но реално не
е извършена преценка, а само декларативно и бланкетно са изброени като критерии,
по които трябва да бъде извършена преценката за сходни стоки.
Следва да се обърне внимание и на
факта, че съобразявайки правилото на чл.141, § 3 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в оспореното решение са посочени
декларациите с най-ниска декларирана договорна стойност, като обаче за стока №
26 тя е неправилно посочена, видно от служебна бележка от
11.08.2020 г. (л.97). Т.е., определената нова митническа стойност за стока № 26
се явява изцяло необоснована и недоказана.
Следователно
директорът на ТД Северна морска не е направил
необходимия анализ по чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на
съществените елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето
на митническата стойност на процесните стоки №№ 3 и 26, поради което оспореното
решение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото
и своевременно направеното искане от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 750
лева (50 лева за държавна такса, 400 лева за възнаграждение за вещо лице и 300
лева за адвокатско възнаграждение – л.171) следва да се уважи и да бъде осъдена
Агенция „Митници” да заплати на дружеството тази сума.
Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба „Лийт груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 147, склад 76, представлявано от управителя Т.Б.Д.,
решение рег.№ 32-184747 от 29.06.2020 г.
към МД № 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г. на директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници”, с което е
отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 3 и № 26
по МД MNR: 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г.; определена митническа стойност по митническа декларация
19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г. за стока № 3 – 2025 лева (0,90 лева х 2250 броя) и стока
№ 26 – 2130 лева (0,25 лева х 8520 броя); разпоредена е корекция на митническа
декларация MNR: 19BG002002000185R9 от 10.01.2019 г.; като са определени дължими суми за доплащане: мито в
размер на 235,73 лева, ДДС в размер на 480,67 лева и лихва за забава.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да
заплати на „Лийт груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Брезовско шосе” № 147, склад 76, представлявано от
управителя Т.Б.Д., Агенция „Митници” сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева, разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен съдия: