№ 860
гр. Пазарджик, 07.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220103640 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ищеца ДСП – Пазарджик, редовно призован се явява ст. юрк. М.
редовно упълномощен да го представлява с днес представено пълномощно.
Не се явяват ответниците. За тях се явява назначеният им особен
представител адв. П., редовно призована.
Не се явява представител за РП – Пазарджик, редовно призовани.
Явява се детето В. В. АЛ..
Явява се Й. Д. социален работник към отдел Закрила на детето –
Пазарджик.
Явява се Н. Д. П. - управител на ЦНСТ – гр. Пазарджик, ул. „*********.
СТ. ЮРК. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
СТ. ЮРК. М.: Поддържаме подадената искова молба. Уточнения и
допълнения няма да правим. Моля да приемете представените към молбата
1
писмени доказателства. На този етап други писмени доказателства няма да
сочим.
АДВ. П.: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения по
представените писмени доказателства и моля да се приемат.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която са предявени искове с правно
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права.
Твърди се в подадената искова молба, че В. В. АЛ. е роден от
съвместното съжителство на Й. Н. Д. В. СТ. АЛ.. Сочи се, че родителите на
детето са живеели на семейни начала. От съжителството си имат родени 3
деца - Л., В. и А.. Г-н А. има и син от предишно съжителство - Н. В. А.. По
данни па бащата 2014 г. майката е напуснала семейното жилище без
предварително да е съобщила намеренията си. Била е обявена от г-н А. за
издирване след което той е разбрал, че Й.Д. е заминала за Гърция. За период
от около един месец след изчезването на майката, бащата е полагал грижи за
В., с помощ от негов роднина, след което е сигнализирал, че не е в състояние
да се справя с грижите по тяхното отглеждане и възпитание.
Сочи се, че със Заповед №ЗД-ЗД 22/0058/11.07.2014 г. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Оборище малолетното дете спешно е
настанено в ДМСГД "Св.Иван Рилски" - гр.София, поради констатиран риск
за живота и здравето му. След навършване на 3 - годишна възраст на В.,
мярката за закрила е преразгледана и със заповед № ЗД-ЗД 22/17/05.02.2015 г.
на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Лозенец е
прекратено настаняването на В. в ДМСГД "Св.Иван Рилски" и същият е
временно настанен в Дом за деца - кв. "Драгалевци". След изразено желание
от страна на професионален приемен родител да полага грижи за детето в
семейна среда и приключила процедура по напасване между г-жа К. К. и
детето, със заповед на Директора на ДСИ-Красно село с №ЗД-ЗД
16/100/22.06.2015 г. е прекратено настаняването на В.А. в ДД -
кв."Драгалевци" и същият е настанен в семейството и същият е настанен в
семейството на К. Н. К., за срок до промяна в обстоятелствата и произнасяне
на съда с решение № 3 -83- 323/10.11.2015 г. на Софийски районен съд. 3-то
гр.отделение, 83 състав, по гражданско дело №42926 но описа на съда за 2015
г.
2
Сочи се, че след констатирана сериозна промяна на ситуацията в
приемното семейство и факта, че приемният родител не може да се справи с
поведението на В. и изразява желание детето да бъде изведено от
семейството, със Заповед № ЗД/Д-С-СК-033/06.03.2018 г. на Дирекция
"Социално подпомагане" - гр.Сердика, В. е настанен в Кризисен център
поради констатирана невъзможност за настаняване в приемно семейство или
друга услуга от резидентен тип. Видно от писмо с изх.№СЛ/Д-С-СК/14-
137/05.09.2018 г. до майката Й. Д. и писмо с изх.№ СЛ/Д-С-СК/14-
136/05.09.2018 г. до началника на сектор "Режимна дейност" към ГДИН-
гр.София, са връчени срещу подпис Заповед №ЗД/Д-С-СК- 149/04.09.2018 г. и
Заповед №ЗД/Д-С-СК-152/05.09.2018 г. на биологичните родители на В..
Същите не са предприели действия по връщането на В. в тяхното биологично
семейство.Видно от социален доклад с №СЛ-/О-С-СК/14-134/04.09.201 8 г. на
Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Сердика е констатирано, че майката
тотално се е дезинтерссирала по отношение на детето и няма информация за
нейното местонахождение, а бащата е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода" в Централния софийски затвор.Видно от същия доклад, бащата е
посещаван в своето жилище по повод съдебни заседания по чл.28, ЗЗДто
относно настаняването на В. в приемно семейство.Видно от писмо на
Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Оборище същият не разполага с
необходимия родителски капацитет за отглеждането и грижите по отношение
на В..Видно от материалите по случая бащата не е обжалвал по надлежния
ред решение № 3 -83- 323/10.11.2015 г. на Софийски районен съд, 3-то
гр.отделение, 83 състав, по гр. дело №42926 по описа на съда за 2015 г., с
което В. е настанен за отглеждане в семейството па К. Н. К., за срок до
промяна в обстоятелствата, което говори за занижения родителски капацитет
както на майката така и на бащата. Налага се изводът за нарушени
емоционални връзки между биологичните родители и В.. Освен всичко друго
г-н А. и г-жа Д. не дават и издръжка дори и в минимален размер по
отношение па своето дете, което е съществено условие същите да бъдат
подведени под отговорността но чл.132, ал.1, т.2 от Семейния кодекс.
Сочи се, че лишаването от родителски нрава представлява както
защитна мярка спрямо детето срещу противоправно поведение на собствения
му родител, така и една от най-тежките санкции, свързана с отнемане на
възможността за упражняване на лични права, предвидена в гражданското
3
право. Поради това основанието за лишаване от родителски права по реда на
чл.132, ал.1, т.2 от Семейния кодекс, съставлява виновно поведение на
родителя спрямо детето, кумулативно изразено в две правни форми -
неполагане на грижи за детето и неплащане на издръжка - за които законът
изисква да са трайно установени във времето и да липсва основателна
причина, поради която родителят не изпълнява тези свои задължения.
Съставът на чл.132, ал.1, т.2 от Семейния кодекс не е формален, пито е
резултатен от обективните факти на неполагане на родителска грижа и
недаване на му субективно отношение към тези негови родителски
задължения, чието изпълнение напълно и трайно е пренебрегнал по причини,
за които той отговаря, критериите, въз основа на които съдът преценява
наличието на тези предпоставки, следва да се основават на житейската
практика или на морала, а изводите му следва да се формират въз основа на
всички обстоятелства, характеризиращи конкретния случай.Грижата по
смисъла на чл.132, ал.1, т.2 от Семейния кодекс е съвкупност от действия на
родителя, насочени към правилното психическо и физическо развитие на
детето.Родителят полага грижи за детето като проявява активност и
настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им
взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за
отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от
пълнолетния и трудоспособен родител представлява неизпълнение на
задължението за материалното осигуряване на детето. Недаването на
издръжка за осигуряване на живота на детето и трайното неполагане на грижи
за отглеждането му говори за дезинтересиране и пренебрегване на
родителските задължение.Родителят, който не упражнява родителските права,
не се възползва от предоставения му режим на лични контакти с детето без
основателни причини, не проявява интерес към здравето, към нуждите на
своето дете, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не
дава средства за издръжката му не изпълнява родителския си дълг по смисъла
на Семейния кодекс.
Твърди се, че е налице е трайното неполагане на грижи за детето и
липса на финансов или друг материален принос за отглеждането
му.поведението на родителите представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при
условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, както и дезинтересиране
4
и пренебрегване на родителските си задължения.ответникът не проявява
интерес към здравето и нуждите на детето си, към физическото и моралното
му развитие. Същевременно не дава средства за неговата издръжка.като се
вземе предвид гореизложеното, в неговата цялостна съвкупност, категорично
се налага изводът за тотално неизпълнение на родителския дълг по смисъла
Семейния кодекс.
Искането към съда е да постанови решение, с което да лиши от
родителски права ответниците Й. Н. Д. и В. СТ. АЛ., които без основателна
причина не полагат грижи за своето дете В. В. АЛ..
Към молбата са приложени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответниците, с който счита, че предявения
иск срещу родителите на малолетния В. В. АЛ., роден на ****** г. е допустим
и вероятно основателен.
Сочи се, че съгласно чл.132, ал.2 от СК, родител може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не ме дава издръжка.
Сочи се, че от приложените към исковата доказателства е видно, че
майката Й.Д. през 2014 г. е напуснала дома си и оттогава не се е интересувала
за детето си.
Сочи се, че бащата В.А., след като майката е изоставила семейството си,
първоначално се е опитал с помощта на свой роднина да се грижи за В., но не
е успял да се справи. Спрямо детето В. от съда е наложена мярка за закрила,
като последователно е настанявано в кризисен център, дом за деца, както и в
приемно семейство, но в крайна сметка от 2015 г. детето отново е в дом.
Освен това бащата, въпреки, че периодично се е интересувал от детето е бил в
невъзможност да полага каквито и да било грижи за него: изтърпявал е в
затвора наказание „лишаване от свобода“, както има трайни физически
увреждания на крайниците вследствие на травматичен инцидент, не разполага
с условия или доходи за отглеждане на детето.
Сочи се, че през целия този период са разрушени и емоционалните
връзки между детето и неговите биологични родители, което е довело и до
поведенчески проблеми у детето.
Заявява се, че особеният представител на ответниците ще се ползва от
5
представените с исковата молба доказателства.
С определение от 14.04.2022 г., постановено в производството по
делото, съдът е дал правна квалификация на предявените искове. Приел е
представените от ищеца писмени доказателства.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Пазарджик, с входящ
номер от 30.05.2022 г.
СТ. ЮРК. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Да се
приеме социалния доклад.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Да се приеме
социалния доклад.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства както и социален доклад на ДСП – Пазарджик с вх. №
11135/30.05.2022 г.
С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДто пристъпва към
изслушване на детето В. В. АЛ.. Изслушването на детето се извършва в
присъствието на социалния работник Й. Д..
В. В. АЛ. – Здравейте госпожо. Аз съм на 11 години. Живея в дома.
Ходя на училище. В училище „*********“. Ходя редовно на училище, ходя
когато нямам работа. Обикновено ходя, но когато нямам възможност не ходя.
Моите родители не съм ги виждал от когато бях малък. Нямам конкретен
спомен. Не познавам родителите си. Само знам, че баща ми е без една ръка.
Ако го видя случайно няма да го разпозная, че това е моят баща. Ако срещна
майка ми по улицата няма да я разпозная. Последния ми спомен е, че като бях
много малък бяхме някъде в Центъра като Закрила на детето и тя каза „В.“ и
аз тръгнах да тичам. Тогава съм бил на три години. За баща ми нямам спомен.
През последните няколко години не съм виждал моите родители. Те не ми се
обаждат по телефона, нито по интернет, нито по Фейсбук. Не съм чул от
социалните работници или от директора нещо за родителите ми. Знам, че се
опитват се да ги намерят, но не могат. Имам две сестри и един брат. Познавам
само двете ми сестри. Те не са при мен в дома, а на друго място. Тях не съм
ги виждал откогато бях на шест даже пет. В дома е малко гадно. Не ми
6
харесва, че на другите идват майките и бащите им и могат да говорят с тях, а
аз не мога. Не съм получавал пощенски записи с пари от родителите ми. Не са
ми изпращали подаръци дрехи обувки. Дрехите и обувките са ми дарение от
дома.
СОЦ. РАБОТНИК Й. Д.: Родителите му не са осъществявали някакъв
контакт с нас. Той е настанен в Центъра през 2018г., а преди това е бил в
приемно семейство. Оттогава родителите не са идвали не са влизали в
контакт с детето, нито със социалните, нито с центъра за настаняване.
УПР. П.: В. беше изчерпателен. Нямаме никакви сигнали, нито
обаждания свързани с родителите. Те са търсени многократно и не са
откривани.
Детето В. В. АЛ. заедно със социалния работник Й. Д. и управителя на
ЦНСТ - Пазарджик напуснаха съдебната зала с разрешението на съда.
СТ. ЮРК. М.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ, с оглед приключването на производството по делото пред
настоящата съдебна инстанция счита, че на особения представител на
ответниците – адв. Е.В. П. ще следва да й се определи възнаграждение за
процесуално представителство на двамата ответници в размер съобразно чл. 7
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно сумата в размер на 150 лв., като
предвид предмета на делото и страната ищец по същото съдът счита, че
възнаграждението на особения представител ще следва да се изплати от
бюджета на съда, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ на особения представител на ответниците адв. Е.В. П.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150 лв., която
сума да се изплати на особения представител от бюджета на съда.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СТ. ЮРК. М.: Уважаема госпожо Председател, от името на директора
7
на ДСП - Пазарджик смятаме, че предявеният иск е допустим и основателен.
В исковата молба сме изложили подробните си съображения и твърдения
защо сме поискали да се предприеме от съда най-тежката мярка по
отношение на родителите, а именно лишаване от родителски права на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Считам, че тези твърдения се доказаха по
безспорен начин, както от представените писмени доказателства към исковата
молба, така и от разпита в днешното съдебно заседание на детето В., което
мисля, че много подробно и ясно изрази своето отношение, така както
чувства към неговите родители. Видно е, че той действително не разпознава
своите родители. Той е бил много малък – тригодишен, а и по твърдение на
психолози, които твърдят, че трудно до три годишна възраст се запазват
спомени. Детето каза, че по отношение на майката има по вяли и неясни
спомени. По отношение на баща си заяви, че няма да го разпознае на улицата.
Както от представените доклади е видно, че детето по обясними причини е
местено от различни домове за деца, дори е стигало до кризисен център,
живяло е при приемно семейство. Сега е също в специализиран дом в
Пазарджик на ул. „*******“. От доказателствата е видно, че родителите не
полагат абсолютно никакви грижи, дори по никакъв начин не са се опитали
под формата на колети, пощенски пратки да му изпратят парична сума, дрехи,
лакомства. Считам, че родителите действително са се напълно
дезинтересирали от роденото от тях дете В., поради което моля да се
произнесете със съдебно решение, с което и двамата да бъдат лишени от
родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, като считам, че както
писмените, така и гласните доказателства по делото потвърдиха това наше
искане. Освен разпита на детето, все пак и социалният работник беше
категоричен, все пак тяхната информация е от 2018 г., че между детето и
родителите няма никакъв контакт.
АДВ. П.: Уважаема госпожо Председател, от представените множество
писмени доказателства, както и от изслушването на детето няма как да не се
съгласим, че се намираме в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, а именно,
че без основателна причина родителите на детето трайно не полагат грижи за
него, не дават издръжка, не се интересуват от него. Безспорно е, че майката
още в ранна детска възраст го е изоставила, а бащата въпреки, че детето не си
спомня, от представените писмени доказателства е видно, че е имал някакви
епизодични прояви на интерес, но в крайна сметка не е се грижил за него.
8
Детето е лишено от родителска грижа и интерес. Едно такова съдебно
решение трябва да бъде в интерес на детето и няма как да не се съгласим, че
тези родители би следвало да бъдат лишени от родителски права, въпреки че
съм техен особен представител. Ето защо моля за Вашият съдебен акт.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:58
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9