Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1142 / 09.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети юни, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1636 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Ищецът
Е.Ю.А., ЕГН **********, с адрес понастоящем Затвора Бургас, е предявил иск
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение
в размер на 15 000 лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
незачитане на човешките му права, чувство на малоценност, беззащитност,
уронване на човешкото му достойнство, притеснение за здравословното му
състояние, понесени в периода 16.05.2017г.-01.09.2017г. вследствие на
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора Бургас.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Конкретно
посочва, че в Затвора Бургас липсва стая, в която да се поставят разрешените от
министъра на правосъдието ел.уреди, като котлони и малки фурни, с които да се
приготвя храна, а същевременно не е позволено да получи такива уреди и да ги
използва. Няма специално помещение, в което да се простират дрехи след пране,
въпреки нормата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, в която се твърди, че е
регламентирана възможността на лишените от свобода да получат условия за къпане
не по-малко от два пъти седмично и изпиране на дрехи, спално бельо и лично
бельо. Твърди се още, че в Затвора Бургас липсва и фитнес зала, която да
спомага за поддържането на физическото и здравословното състояние на лишените
от свобода. Посочено е, че в затвора има на разположение два лоста с тежести,
една лежанка, една успоредка и един лост за набиране, а бягането по време на
карето, което е един час на ден, е строго забранено. В исковата молба се твърди
още, че в спалното помещение, в което бил настанен ищецът (№410), били общо 13
лишени от свобода на площ от около 20 кв.м, което е в нарушение на изискването
за минимална площ от 4 кв.м за всеки лишен от свобода. В исковата молба е
заявено, че в това спално помещение имало две осветителни тела, от които едното
не работело, три прозореца, неотговарящи по размер на нормите, посочени в
Наредба № 7 – чл.113. Според ищеца през претендирания период той не е имал
непрекъснат достъп до санитарен възел, тъй като през нощта спалното помещение
се заключвало и единствената възможност за облекчаване е била в две кофи, които
стояли в самото спално помещение денонощно. Отделно от това в общата баня
нямало душове, а само кранове за вода, като за къпане се използвала кофа, в
която се наливала вода и къпещият се поливал с пластмасова бутилка. В спалното
помещение, което ищецът обитавал, имало общо четири шкафчета, една маса и два
стола за 13 обитатели на помещението. Счита, че описаното състояние на битовите
условия му е нанесло претендираните неимуществени вреди, чието обезщетяване
желае.
В
съдебно заседание ищецът лично поддържа исковата молба, ангажира доказателства
и пледира за уважаване на исковата молба, като заявява, че в условията на
евентуалност съдът може да му присъди и по-малко обезщетение от претендираните
15 000 лв., а именно такова в размер на 5 000 лв.
Ответникът
– редовно призован, не изпраща представител. В отговора на исковата молба
заявява, че предявеният иск е допустим, но не е основателен. Счита, че ищецът
не е доказал настъпването на преки вреди от твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на Затвора Бургас. Счита, че нормите,
установяващи минимална жилищна площ и осигуряване на достъп до санитарен възел
и течаща вода не са били действащи през периода, за който се претендира
обезщетение. С тези възражения ответникът иска от съда да отхвърли предявения
срещу него иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Представителят
на Прокуратурата счита, че искът е частично основателен, тъй като ищецът е бил
поставен в неблагоприятни условия. Що се касае до пренаселеното спално
помещение и отсъствието на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода,
но предлага да му бъде определено по-малко обезщетение от претендираното.
ФАКТИ:
Ищецът
е постъпил в Затвора Бургас на 15.05.2017г. като подсъдим. На 23.05.2017г. е
бил разпределен в групата за обвиняеми и подсъдими. През претендирания период
от три месеца и половина ищецът А. е бил настанен в спално помещение № 406 за
периода от 23.05.2017г.-15.06.2017г. и в спално помещение № 410 за периода от
15.06.2017.-05.09.2017г. Двете спални помещения били с приблизителен размер от
по 21 кв.м. В тях според справка, представена от началника на затвора, А. е бил
настанен с още между 9 и 11 лишени от свобода. Към този момент спалните
помещения, посочени в справката не са разполагали със самостоятелни санитарни
възли. През деня всички помещения били отворени и лишените от свобода са имали
свободен достъп до общия за коридора санитарен възел. Във времевия период от
20:00 часа до 6:30 часа, след заключване на помещенията лишените от свобода
можели да ползват обособени за тази цел кофи. Два дни в седмицата в общия
санитарен възел била предоставяна топла вода, през останалото време
водоподаването било само от студена вода.
В
справката е посочено още, че в Затвора Бургас по установен ред (без да е
заявено какъв е той) се разрешава ползването на котлони само по медицинско
предписание, а ищецът А. не е бил със специално назначена диета или друг режим
на хранене по медицински препоръки.
Отделно
от това е заявено, че според разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС в Затвора
Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода, обвиняемите и
подсъдимите по график два пъти седмично (вторник и четвъртък) от 12:00 часа до
17:00 часа, а спалното бельо се пере ежеседмично в специално обособено перално
помещение със сушилня. Началникът на затвора е посочил, че в определени случаи
там могат да се перат и лични дрехи и бельо, но не е посочил критериите, по
които се квалифицират случаите, на които се предоставя тази възможност. Иначе
на останалите лица, настанени в същата група, била осигурена възможност за
пране на лични дрехи в специално обособено помещение, наречено „мокро
помещение“, където имало постоянно течаща вода. Сушенето на праните дрехи
ставало в спалните помещения.
На
следващо място в справката началникът на затвора е заявил, че физическата
активност на лишените от свобода се осъществява на местата за престой на
открито, които са оборудвани с успоредка, лежанка със щанга и други уреди,
които не са изброени, а на едно от местата за престой на открито било изградено
и футболно игрище, което можело да се ползва ежедневно, но след изготвяне на
списък с желаещи и след съгласуване на списъка с администрацията на затвора.
В
хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Д.Е.Д.. В показанията си свидетелят заяви, че бил настанен в друго
помещение, различно от помещението, което обитавал ищецът, но отговарял за
обвиняемите и подсъдимите при раздаването на храната, при настаняването и т.н.
Освен това заяви, че през деня всички помещения са отворени и свободно може да
се влезе в тях. По отношение помещението, което е обитавал ищецът, свидетелят
заяви, че били настанени най-малко 10 човека, а през някои периоди и 13, като
посочи, че през по-голямата част от времето били 13. Не е сигурен за номера на
килията, но посочи, че е запомнил цифрата 10. Твърди, че на окомер площта на
килията е около 20 квадратни метра, леглата са под формата на вишки. В
конкретния случай били 5, от които три на три
етажа, а останалите двойки. Освен това имало шкафове и маса, но не може да си
спомни за точната им бройка. Относно масите твърди, че били две, тъй като няма
място за други. По този начин пространството в помещението била изцяло
запълнено и когато обитателите му стояли вътре, трябвало да бъдат по леглата
си, защото ако станат прави повече хора, не могат да се разминат, а за да
излезе някой, който се намира във вътрешната страна на помещението, трябвало
другите да станат. Свидетелят заяви, че през времето, когато се претендира
обезщетение, затворът не бил ремонтиран, а достъпът до течаща вода имало само
през светлата част на деня. Общите тоалетни били за около шест килии средно по
10-13 човека в килия, като в тези тоалетни имало само две клекала и съответно в
банята – два душа. От 19:30 часа до 6:00 часа килиите били заключени и тогава
нуждаещите се от тоалетна използвали пластмасова кофа, която била обща за
цялото помещение. Въпреки, че по принцип в групата имало столова, някъде през
май-юни 2017г. там били настанени други лишени от свобода, тъй като започнал
ремонт на затвора. Тогава храната се раздавала по спални помещения. Свидетелят
заяви, че в затвора нямало обособени помещения за пушачи или съответно за
непушачи, като посочи, че ищецът е пушач. Освен това, посочи, че през
претендирания период в затвора имало хлебарки и дървеници, а когато започнал
ремонтът, настъпила напаст от мишки и плъхове, които разнасяли боклуци от
казана, влизали в спалните помещения и ядели храната на настанените там.
Твърди, че от време на време се извършва дезинфекция, която обаче е безполезна,
тъй като не давала никакъв резултат. По отношение осветеността на спалното
помещения свидетелят заяви, че то имало два прозореца, които свидетелят
определи като средно големи. Прозорците се намирали високо горе, над размера на
нормален човешки ръст и за да могат да бъдат отворени, било необходимо човек да
се качи поне на второто легло на вишката. Според свидетеля хигиената на всяко спално
помещение се поддържа от самите лишени от свобода, които са настанени в него,
като в началото на всеки месец администрацията раздавала по два сапуна на всеки
човек, както и препарати за хигиенизиране на столовата, коридора и тоалетните,
които били горе-долу по една малка чашка от 150 ml на спално помещение. Свидетелят посочи, че
спалните помещения са идентични без разлика в материалните условия.
Настаняването ставало предимно с оглед личните характерови особености на
обитателите. В конкретния случай ищецът се разбирал с другите лишени от свобода
и затова не е искал да бъде преместен, но според свидетеля това обективно не е
и нужно, тъй като никъде нямало по-добри условия. Според свидетеля през
септември 2017г. бил открит първият ремонтиран коридор в корпуса на Затвора
Бургас, а ремонтът в коридора, в който се намирал ищецът, е започнал в края на
2017г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода – Затвора Бургас, където ищецът бил настанен в
качеството му на подсъдим, след наложена мярка за неотклонение, през обхванатия
от исковата претенция период 16.05.2017г.-01.09.2017г.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс „Производства за
обезщетения“, където в чл.205 е регламентирано, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, а чл.203, ал.2 препраща за неуредените случаи
към ЗОДОВ. Ответникът, според правилото на чл.205 АПК е юридическото лице,
представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище в София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са
нейни териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да
отговаря по предявеният иск.
Производството по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно средство за лишени от свобода и
задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на
забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в
новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на
Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред националното
законодателство.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл.3 от закона, 2) настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и 3) връзка между тях.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3,
ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).
В
случая ищецът твърди бездействие, което се изразява в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ в килиите, в които е бил настанен в Затвора Бургас,
липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на възможност
за поддържане на елементарна хигиена, неосигуряване на място за пране и сушене
на дрехи, неосигуряване на достатъчно възможност за движение и спортуване, липса
на фитнес зала.
Ищецът
твърди, че поради незаконосъобразното бездействие на служители на ответника да
му осигурят адекватни условия, в които да търпи наказанието си така, както
предвижда законът, за него са настъпили вреди, изразяващи се в незачитане на
човешките му права, чувство на малоценност, беззащитност, уронване на човешкото
му достойнство, притеснение за здравословното му състояние.
Ищецът
твърди неизпълнение на различни задължения от страна на затворническата
администрация, но ефектът от неизпълнението на тези задължения спрямо
евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
(решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата
на чл.3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Следва
да бъде отчетена и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и
която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
По
казуси, сходни с процесния, е налице и обилна съдебна практика на българските
съдилища, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо че към част от релевантните периоди не са действали
норми от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените
от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата
за лишаване от свобода.
В
случая, следва да се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на
човека по делото Н. и други срещу България от 27 януари 2015г., в което
категорично се сочи, че пренаселеността в българските затвори и изключително
лошите материални условия в тях, води до нарушение на член 3 от Конвенцията
(забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях
лишени от свобода.
По
делото е установено, че ремонтът в тази част на затвора, която е обитавал
ищецът, е започнал в края на 2017г., което означава, че през претендирания
период – 16.05.2017г.-01.09.2017г. състоянието на коридора, където е било
спалното помещение на ищеца, все още не е претърпял ремонт и съответства на
състоянието на затвора, описано в Доклад на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, съставен след посещението в България от 24.03.2014г. до 03.04.2014г.
(превод на доклада е публикуван на сайта на Министерство на правосъдието). В
исковата молба се твърди, че ищецът е обитавал само спално помещение № 410, но
от справката се установява, че за кратко време – по-малко от месец
(23.05.2017г.-15.06.2017г.), ищецът е обитавал друго спално помещение, а именно
№ 406. Според справката на началника на затвора двете помещения са били с една
и съща площ – от 21 кв.м и са били населени с относително еднакъв брой лишени
от свобода или подсъдими – между 9 и 11 души. Ищецът твърди, че са били 13 лица
в една килия. Същото сочи в показанията си и свидетелят Д., който заяви, че в
спалното помещение са пребивавали най-малко 10 човека, но в най-голяма част от
времето са били до 13. В справката началникът на затвора е посочил площ на
спалните помещения, която е само с 1 кв.м по-голяма от площта, твърдяна от
ищеца и посочена от свидетеля в показанията. Доколкото свидетелят и ищецът не
са измервали помещението, а твърденията им са за относителен размер на площта,
съдът счита, че в случая следва да приеме размера, посочен от началника на
затвора, който се базира на данни от планове на сградата. Ако се приеме, че
спалното помещение е обитавано от 10 души, то в този случай на всеки се падали
по 2,1 кв.м площ. В справката на началника на затвора максимално па посочени 11
души, което е 1,90 кв.м на човек, а при максимума обитатели на спалното
помещение, изведен от показанията на свидетеля – 13 души, на един човек се пада
по 1,62 кв.м площ.
При
тези факти изводът относно оплакването за пренаселеност е, че те са
основателни. Жилищната площ, която имал възможност да обитава ищецът през
релевантния за делото период не е съобразена с изискванията на ЗИНЗС и на
ЕКЗПЧОС, където се предвижда минимална площ от 4 кв.м. В процесния случай от
събраните доказателства се установява, че за периода, през който се претендира
обезщетение, спалното помещение е било населено най-малко от 10 човека и
най-много от 13 човека и при всяка от тези хипотези площта, с която е
разполагал всеки обитател на спалното помещение е два пъти по-малка от
минимално изискуемата. Затова при определяне на обезщетението, което се следва
за претърпени неимуществени вреди, съдът следва да съобрази това обстоятелство.
Основателно
е и твърдението в исковата молба, че за процесния период ищецът не е имал
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Налице е незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание „лишаване от свобода“ или в
хипотезата на наложена мярка „задържане под стража“, която се осъществява в
пределите на Затвора Бургас, са длъжни да осигуряват на осъдените и подсъдимите
лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото
и психическото им здраве и на човешкото им достойнство.
Аргумент
в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на
Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. В конкретния случай, според
наведените възражения и доказаните факти се касае за нечовешко и унижаващо
отношение. Няма данни и твърдения за подлагане на. Поради това следва да се
приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да
предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична
свобода е ограничена с наложеното им наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които бил настаняван ищецът не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за него бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода в продължение на половината от всяко денонощие и той в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне бил принуден да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В
това помещение всъщност се осъществявали всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно, като спане, хранене и др. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от
свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за неговото здраве поради
липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, в което
лишеният от свобода е длъжен да спи, да пребивава през деня и нощно време, да
се храни, да облекчава физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща
вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
При
тези обстоятелства изводът е, че за целия период, през който се претендира
обезщетение, ищецът не е имал непрекъснат достъп до санитарен възел, което
обосновава основателността на оплакванията му в тази насока.
На
следващо място ищецът твърди, че не му е осигурена възможност да тренира във
фитнес зала, тъй като такава няма, а това според него влияе на здравословното
му състояние, защото не разполага с възможност да се движи и да спортува. В
справката, представена от началника на затвора, не се отрича отсъствието на
фитнес зала, но изрично е посочено, че възможност за физическа активност
съществува и тя е на местата за престой на открито, които са оборудвани с
фитнес уреди, макар и малко на брой, а на едно от местата за престой на открито
има и футболно игрище. На първо място следва да се посочи, че ответникът няма
законово задължение да изгражда фитнес зали в местата за лишаване от свобода и
в този смисъл отсъствието им не представлява незаконосъобразно бездействие, а
при липса на незаконосъобразно бездействие, отсъства един от елементите на
фактическия състав на нормата на чл.284 от ЗИНЗС, което води до извода, че за
това оплакване липсват основания за обезщетяване. Освен това съдът счита, че
ограничената възможност за ползване на фитнес уреди – само по време на престой
на открито и само по отношение на малко по възможност фитнес уреди, би могло да
се третира като обстоятелство, което внася някакъв дискомфорт и неудобство у
лица, имащи нужда от по-голяма двигателна активност, но тези неудобства по
степен и интензитет не са такива, че да бъдат квалифицирани като причиняващи
страдание или уронващи достойнство. Същият извод следва да се направи и относно
оплакванията свързани с възможностите за пране и съхнене на дрехите – създават
неудобства, които обаче не причиняват страдание или унижение.
Изложените
мотиви водят до извода, че искът е частично основателен що се касае до
установената по-малка от минимално допустимата жилищна площ за целия
претендиран период и липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода също
през целия претендирания период. В останалата част възраженията са
неоснователни.
Поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС относно
неосигуряването на минимална жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен
възел и течаща вода само по себе си представлява третиране способно да породи у
него физическо, емоционално и морално страдание, каквито той твърди. Липсата на
елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава
физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, храни се и
съхранява хранителните продукти, липсата през същия период на течаща вода в
помещението и пренаселеността на помещението са от такова естество, че
предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените
от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена
вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев
срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Ш. срещу България и
др.).
Като
се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко
накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително
третиране и фактът, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен
възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството,
че се осъществява само за кратки периоди от деня, през които малкото на брой
санитарни помещения не могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи
етажа – две клекала за 60-70 човека, според свидетелските показания, в
неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода се пуска
два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи извода, че
ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на
ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените
морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на
условията, размера на престоя на ищеца в Затвора Бургас за претендирания период
16.05.2017г.-01.09.2017г., размерът на обезщетенията, които Съдът по правата на
човека присъжда в своите решения по казуси, близки до процесния (решение от
18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г.
на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България
и др.), и след като отчете обстоятелството, че с посочените решения е
определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните
основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, както и практиката на ВАС
в тази насока, както и като взе предвид, че вредите са понасяни през
сравнително недълъг период от време, съдът счита, че справедливото обезщетение
следва да е в размер на 650 лв. за процесния период, като в останалата част до
пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В
процесния случай ищецът не е претендирал разноски.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Е.Ю.А., ЕГН **********,
с адрес понастоящем Затвора Бургас, обезщетение в размер на 650 лв. за
претърпени неимуществени вреди – незачитане на човешките му права, чувство на малоценност,
беззащитност, уронване на човешкото му достойнство, притеснение за
здравословното му състояние, вследствие противоправно бездействие на служители
на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване
на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден в периода от 16.05.2017г.-01.09.2017г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15 000 лева.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: