МОТИВИ към Присъда N: 101/05.12.2017г. по НОХД N: 1190/2017г. по описа
на ПОС
Спрямо подсъдимия Н.И.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.2, алт.1 и т.6, пр.2, вр. чл.115 от НК за това, че 27.12. 2016 година в село О.К., област Пловдив умишлено е
умъртвил другиго – рождения си син И. Н. Д. с ЕГН: **********, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за убития и И.Д. е починал на 26.02.2017г.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес не е предявен граждански иск от наследника на починалия И. Н.
Д. -В.К.Д.. Същата не е изявила претенции за конституиране и в качеството на
частен обвинител.
Представителят
на Окръжна прокуратура –Пловдив поддържа обвинението от фактическа и правна
страна. Изразява становище, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен
начин се установява, че именно подсъдимия Н.Д. е осъществил състава на вмененото
му във вина престъпление, като е
реализирал и двете квалифициращи обстоятелства, за което е обвинен. Пледира за
осъдителна присъда, като предлага да бъде
наложено наказание “доживотен затвор”, което да бъде изтърпяно при първоначален
„Специален“ режим, съгласно ЗИНЗС, като счита, че не са налице никакви смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия Д., които да налагат определяне на
по-леко по вид наказание, отчитайки лошите му характеристични данни, определящи
се от постоянни конфликти в семейството, провокирани от подсъдимия. Акцентира се
и на степента на обществена опасност на извършеното, което осъществява две
квалификации по чл.116, ал.1 от НК, като посегателството по този начин на
единственото дете, според прокурорът, определя действията на подсъдимия като
проява на изключително нечовешко поведение. Поради това прокурорът приема, че целите
на наказанието ще бъдат изпълнени чрез определяне на по-тежкото от предвидените
за престъплението алтернативни наказания, а именно „доживотен затвор“.
Защитникът
на подсъдимия Н.Д.-адв.М. оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация на деянието. В този смисъл излага доводи, че липсват доказателства
относно това, че именно подс.Н.Д. е залял с бензин и
запалил сина си, като според защитата безспорно установено е единствено, че пострадалият
И.Д. е горял, като впоследствие му е оказана помощ по загасяване от неговите
родители. В този смисъл се иска оправдаване на подс.Д.
по вмененото му обвинение по чл.116 от НК. Твърди се също, че няма
доказателства за наличие на умисъл за умъртвяването на пострадалия, като според
защитата от доказателствата единствено може да се приеме заливане в краката на
пострадалия И.Д., с което не е целяно причиняване на
смърт, а сплашване или евентуално причиняване на телесна повреда. В контекста
на изложеното, от съда се иска да приеме, че подсъдимият е действал при
„несъзнавана непредпазливост“ или алтернативно да се преквалифицира извършеното
като престъпление по чл.124 от НК.
Подсъдимият
Н.И.Д. дава подробни обясненията в хода
на съдебното следствие, като не се признава за виновен и дава обяснения, в
които заявява, че е чул викове и писъци, и когато е излезнал
установил, че синът му гори в горната част на тялото, за което веднага със
съпругата му са го вкарали в банята и са го гасили. След това твърди, че са го
извели, а той се заел да гаси пламъци в остъклението
на къщата, докато съпругата му е търсила помощ от съседи. В последната си дума заявява,
че не е извършил никакво престъпление и моли да бъде оправдан.
I.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От
събраните по реда на съдебното
следствие доказателства
, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът
намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.И.Д. е роден на ***г. в гр.Р., живее в с О.К., обл.Пловдив, български гражданин е. Има завършено средно
образование. Женен е и към инкриминираната дата е бил неосъждан, видно от справка
за съдимост на л.37 от д.п.. Бил е безработен.
Пострадалият И. Н. Д. бил рожден и единствен син на подсъдимия,
видно от удостоверение за раждане на л.31 от д.п.
Подсъдимият Н.Д., заедно със съпругата си –В.Д., синът им
И.Д. и снаха им – свидетелката В.Д., живеели в с.О.К., обл.Пловдивска,
ул.***. В имота, където живеели имало две отделни постройки. В по-малката от
тях, която имало остъклено предверие, живеели подс.Н.Д. и неговата съпруга В.. В другата-едноетажна къща,
живеел пострадалия И.Д., заедно със св.В.Д.. Последната работила на различни
места в селото, но през месец септември 2016г. се преместила при роднини в
гр.Пловдив, където започнала работа и рядко посещавала с.О.К.. Въпреки това
ежедневно се чувала със съпруга си-И.Д., виждали се, а също и той идвал при нея
в гр.Пловдив, като и двамата имали планове да се преместят в града. Към онзи
момент обаче, пострадалия И.Д. работил като тракторист в кооперацията в селото.
Подс. Н.Д. системно злоупотребявал с алкохол, а в резултат на алкохолното
повлияване той ставал агресивен и в семейството им ежедневно възниквали
скандали. Те били най-чести между бащата и сина, но и другите живущи нерядко
били намесвани. При тези скандали подсъдимият отправял закани, включително и за
убийство спрямо сина си, като двамата стигали и до сбивания, като потърпевши
били и съпругата В., както и снахата В.Д.. По този повод нееднократно били
подавани сигнали до полицията за скандал и тормоз спрямо В.Д. и В.Д.. В тази
връзка са приложените и приети по делото справки от РУ на МВР-гр.Р./ на л.59-63
от делото/.
На 27.12.2016 г. вечерта подс.Д.
бил в дома си в с.О.К., обл.Пловдивска, където
консумирал алкохол- ракия. В резултат на употребения алкохол той започнал да се
заяжда със съпругата си В.Д., като повод за това бил факта, че синът им –
пострадалият И.Д., бил взел заем в размер на 10 лв. от човек от село О.К.. В.Д.
се помъчила да успокои съпруга си , като обяснявала, че синът им ще върне този
заем. Подсъдимият обаче не се успокоил, взел една бутилка от сок с вместимост 1
литър, която била пълна с бензин и казал, че отива да запали автомобила на сина
си. В този момент пострадалият И.Д. влязъл в къщата на родителите си, като
донесъл и телефона на майка си и се срещнали в остъкленото антре. Между подсъдимият
Н.Д. и сина му И.Д. отново възникнал конфликт по повод взетия от последния
заем, като в яда си Н.Д. изсипал върху главата на сина си бензинът от
бутилката, който се стекъл надолу и попил в дрехите му. След това щракнал със
запалката дрехите на И.Д., които били пропити със запалителната течност и в
резултат на това те пламнали. Огънят бързо обхванал, както дрехите на
пострадалия, така и областта на лицето, тялото и ръцете. В.Д., като видяла, че
синът й гори, го вкарала в банята и го
поляла с вода. Подсъдимият Д. също се включил в гасенето на дрехите на сина си. И.Д. след поливането с вода бил изведен от
банята и оставен да лежи на площадка пред къщата, която обитавал. В.Д. съблякла
горящите дрехи, като срязала част от тях. Пострадалият изпитвал интензивни и
силни болки, поради което В.Д. изтичала до дома на съседа си – св.Д.К. с молба да
помогне на синът й И.. Свидетелят К. веднага тръгнал дома на Д.. Там св.К.
видял, че И.Д. е силно обгорен по видимите части на
тялото, глава, ръце, лице, шия. Той незабавно позвънил на телефон 112, за да
потърси помощ.
След около 10-тина минути на местопроизшествието дошли
полицейски служители от РУ на МВР гр.Р. – св.П. и св.Л., които заварили
пострадалия в стая на къщата, завит с одеяло, като по стълбите им направило
впечатление, че има разпръснати обгорели дрехи. Тъй като състоянието на И.Д.
било тежко, св. К. отново позвънил на тел.112 с искане за изпращане на линейка
и малко след второто обаждане пристигнала линейка на „Бърза помощ“, в екипа на
която била свидетелката К.К. ***. Тя също се качила в
стаята, където на леглото, завит с одеяло, се намирал пострадалия И.Д. и
установила, че има изгаряния по лицето и по главата от ІІ-ІІІ степен. Освен
това имал изгаряния в областта на гръдния кош , корема и ръцете. Носът на И.Д.
бил силно обгорен и запушен. Това наложило св.К. да предложи
да му сложи маска, каквато той отказал. Пострадалият И.Д. бил в съзнание,
контактен и провел разговор със св.К., обяснявайки й какво се е случило, но
продължавал да изпитва силни болки, причинени от изгарянията и да се тресе
силно.
Пострадалият И.Д. бил закаран с линейката в УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив и настанен в Клиника по изгаряния. Същият бил
придружаван от майка си В.Д.. Там било проведено спешно оперативно лечение.
Започнато било интензивно лечение, включващо изкуствена белодробна вентилация, антибиотична, противооточна, антикоагулантна, гастропротективна,
симптоматична и инфузионна терапия. Въпреки
проведеното лечение на 26.02.2017 г. И.Д. починал.
Същата вечер бил извършен оглед на местопроизшествие,
за което бил съставен надлежен протокол
/на л.3-4 от д.п./. Били направени и фотоснимки /л.5-11 от д.п./. При това
действие били иззети обгорели дрехи и
вещи, които са приложени като веществени доказателства по делото.
От ръцете на Н.Д.
били взети проби /протокол на л.92 от д.п./, като същият предал доброволно
долнище на тъмносин анцунг и плетена блуза, за което
бил съставен надлежен протокол /л.93 от д.п./.
От извършената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни / на л.51-57 от д.п., приета и
изслушана в съдебно заседание, се установява, че при станалия инцидент на
27.12.2016 г. на И. Н. Д. било причинено: изгаряне на главата, лицето, шията, торакоабдоминалтата област, гърба и двата горни крайника от
ІІ-ра АВ-ІІІ-та степен – 30%. Шок. Инхалация на
токсични газове. След инцидента Д. е бил хоспитализиран по спешност в Клиниката
с изгаряне на главата и тялото. Постъпва в тежко общо състояние, с клинични
признаци на тежък комбусционен шок и съмнения за
тежка инхалация на токсични газове. Проведено е спешно оперативно лечение,
включващо ексцизионно почистване /дебридмен/
на рана, инфекция или изгаряне, извършване на два некротомни
разреза в областта на лявата мишница и предмишница и
по гърба на лявата длан и щателна хемостаза. Поради
прогресиращия оток на лицето и шията, и неефективното дишане е взето решение за
интубация и апаратна вентилация. Започнато е
комплексно интензивно лечение, включващо: изкуствена белодробна вентилация, антибиотична, противооточна, антикоагулантна, гастропротективна,
симптоматична и инфузионна терапия. В хода на
диагностично-лечебния процес са извършени образни и лабораторни изследвания,
извършени са вливки на големи количества биопродукти
и хуман-албумин. Касае се, според вещото лице, за
термична травма, настъпила в резултат на пламъково
изгаряне /в конкретния случай след поливане на пострадалия с бензин и последващо запалване/. Изгарянията са локализирани в анатомични
зони, които са богато инервирани, което дава
основание да се приеме, че пострадалия Д. е изпитвал интензивни,
продължителни болки и страдания. Тоест травматичните увреждания са причинени по
особено мъчителен за пострадалия начин.
В хода на съдебното следствие, при изслушването в съдебното заседание на
02.10.2017г./ на л.46 гръб от делото/, в.л. д-р И.Д. уточнява, че изгарянето
боли страшно много, като болките и страданията са налични от момента на
причиняване до момента на смъртта и не са отшумели.
Установява се от заключението на извършената
съдебномедицинска експертиза на труп / на л.60-64 от д.п./, че на И. Н. Д. е
причинено: изгаряне от ІІ-ра А и Б-ІІІ-та степен на
лицето, шията, гръдния кош, корема и горните крайници на площ 30 %, оток на
мозъка и белите дробове, възпалителен процес на белите дробове /бронхопнеумония/, септично променени слезка
и черен дроб, наличие на трахео езофагиална
фистула, ерозивен гастрит, състояние след трахеотомия,
състояние след проведени оперативни интервенции. В резултат на това е прието,
че смъртта на И.Д. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна слабост,
настъпили в резултат на тежките процеси на ендогенна интоксикация от пламъковото обгаряне и възникналия като усложнение сепсис
/генерализирана инфекция на организма/ с последвала полиорганна
недостатъчност. Описаните некротични изменения на
кожата на лицето, шията, гръдния кош и горните крайници са в резултат от
действието на висока температура – пламъково
изгаряне. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка със станалия
инцидент - при поливане и запалване с бензин.
В хода на съдебното следствие е изслушана и приета съдебно-психиатрична
експертиза / на л.68-75 от д.п./ от която се установява, че подс.Н.Д.
не страда от психично заболяване и не се води на учет
към ЦПЗ – Пловдив. Към момента на инкриминираното деяние – 27.12.2016 г. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
действията и постъпките си. Може да дава достоверни обяснения по факти, имащи
значение по делото и да участва пълноценно във всички фази на наказателния
процес. Допълнително се уточнява от в.л. д-р Л./ на л.43 от делото/, че
количеството алкохол не е дало отражение на действията на подсъдимия, същият
ясно описва създалата се ситуация, няма данни за липса на спомени и за психотично мотивирано поведение.
В хода на досъдебното производство е извършена
съдебномедицинска експертиза на живо лице /л. 78-80 от д.п./ касаещо подс.Н.Д., която установява, че при прегледа на подсъдимия
е било установено изгаряне по дясната гривнена става,
дясната длан и ІІ, ІV и V пръсти на дясната ръка. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на високата температура и е възможно да
станат при пламъково изгаряне, така както съобщава
освидетелствания. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. При изслушване в съдебното производство/ на л.44 от
делото/ вещото лице д-р Б. уточнява, че уврежданията са само по дясната ръка и
това е възможно да се получи и когато е хванал сина си, който е горял, и ако по
някаква причина е попаднала запалителна течност върху ръката му и при контакт с
горящия да се е възпламенила. Като вещото лице обяснява, че изгарянията са на отделни площи, не са
обширни и не са по цялата повърхност.
Извършена е и съдебномедицинска експертиза на живо лице /на
л-84-85 от д.п./, която установява, че и при прегледа на В.Д. са констатирани некротични участъци на кожа по гърба на дясната китка в
основата на ІІ и ІІІ пръст, както и по ІІ и V пръсти. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на суха топлина с висока температура /пламъково изгаряне/ от ІІ-ра АБ
степен. Напълно е възможно това изгаряне на дясната китка да е получено при
въвеждане на ръката до горящо тяло при опита за гасене и спасяване. Било е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По делото е приета и изслушана химическа експертиза /на л.89
от д.п./, която установява, че по обтривките, иззети от ръцете на подс.Д.,
няма наличие на следи от петролни продукти. По мъжкото долнище на анцунг, плетената блуза също няма следи от петролни
продукти. По множеството обгорени дрехи, слепени, овлажнени /иззети при
извършения оглед/ също няма следи от петролни продукти. При изслушване на
експертизата в последното съдебно заседание, вещото лице уточнява, че е
възможно, ако изследваните дрехи са били преди това третирани с вода или с
препарат, да не е останала следа по тях. Петната може да бъдат отмити от
водата, с препарати и да не попият в дрехите. Това зависи от материята на
дрехата, какъв е бил типът на измиването, продължителността, качеството на
перилния препарат. Посочва се също, че бензинът се изпарява при много висока
температура. Ако не е имало горене, той може и след дълго време да бъде
установен, но ако има горене, бензинът изгаря и не може да се установи, че е
съществувал там. Бензинът е най-летливия продукт и най-бързо изгаря.
Описаните
обстоятелства се установяват по категоричен начин от приложените по делото писмени
доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие/ на л. 3-11 от д.п./, протокол
за изземване на проби и за доброволно предаване/ на л.л.92
и л.93 от д.п./, постановление на РП-Пловдив/ на л.40 от НОХД/, справки от РУ
на МВР-Р./на л.59-63 от НОХД/, удостоверение за раждане, акт за смърт, удостоверение
за наследници, съобщение за смърт/ на л.31-35 от д.п. /, характеристична справка
/ на л.38 от д.п./, свидетелство за съдимост/ на л.37 от д.п/, а също и от
показанията на свидетелите К.К., С.П., Т.Л., Я.К., Д.К.,
В.Д., К. К., К.К. и Н.М., които съдът кредитира. Фактическата
обстановка съдът приема за изяснена отчасти и от обясненията на подсъдимия Н.И.Д..
Съдът
възприема изцяло заключенията на изготвените по делото съдебно-медицински
експертизи, изслушани и приети в хода на съдебното следствие, като обективни и
безпристрастни, изготвени от лица с необходимите познания в съответните
области. Всички тези експертизи са достатъчно пълни и обосновани относно начина
на причиняване на нараняванията, така и относно характера на уврежданията и
техния интензитет.
Съдът
кредитира изцяло и заключението на изготвеното в хода на досъдебното
производство и прието в настоящото производство, съдебно-психиатрична експертиза
по отношение на подс.Н.Д., като професионално
изготвена и с необходимата пълнота и обоснованост.
Същото
е отношението на съда и относно химическата експертиза, назначена в хода на
досъдебното производство, която беше защитена и обоснована при изслушване в
хода на съдебното следствие, където вещото лице несъмнено установи каква е
причината за липса на налични следи от петролни продукти по изследваните вещи.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ :
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. От обективна
страна подсъдимия Н.И.Д. е осъществил състава на престъплението, за което е предаден
на съд – по чл.116, ал.1,
т.3, пр.2, алт.1 и т.6, пр.2, вр.
чл.115 от НК за това, че 27.12.2016
година в село О.К., област Пловдив
умишлено е умъртвил другиго – рождения си син И. Н. Д. с ЕГН: **********, като деянието
е извършено по особено мъчителен начин за убития и И.Д. е починал на
26.02.2017г.
За горните изводи настоящата инстанция обсъди в
съвкупност събраните гласни и писмени доказателства, като счита, че показанията
на свидетелите Т.Л./ на л.73-75 от делото/ и С.П./ на л.48-49 от НОХД/, следва
да бъдат възприети изцяло с доверие, тъй като и двамата с пристигането си са
възприели обстановката в къщата на подсъдимия, разговаряли са с него, както и с
пострадалия, а също и с неговата майка В.Д., като последователно и без
противоречия описват това, което са възприели и чули за инцидента, на който са
се отзовали след обаждане на тел.112. Така
и двамата свидетели говорят, че са намерили пострадалия в стая в къщата, където
е била и неговата майка В., като безпротиворечиво
описват състоянието на пострадалия И.Д.- с ясни, видими белези от изгаряния по
лицето, шията, ръцете
и тялото. Целият е треперил в резултат на изгарянията,
според показанията, но е бил контактен и двамата свидетели са провели разговор
с него за случилото се. Както св.П., така и св.Л. са категорични, че лично от
пострадалия в този момент са разбрали, че случилото се с него е в резултат от
скандал възникнал с баща му за взети назаем пари, като е имало заплахи от
бащата, че ще залее автомобила, но неочаквано е залял сина си с бензин,
приготвен за резачката в бутилка от сок и го е запалил. Категорични са
свидетелите, че казаното от пострадалия И. за случилото се и причината за това,
е било потвърдено и от майката В.Д., която е уточнила, че всичко се е развило в
остъклението на къщата, където живеят майката и
бащата на пострадалия/ показано на фотоалбум на л.6 от д.п., сн.2/. И двамата свидетели твърдят, че са разбрали за
опитите на родителите да изгасят огъня, като описват и наличието на множество
изгорели предмети вътре в самото помещение, където се е развил инцидента,
описани и в протокола за оглед. Съвсем логично е в резултат от огъня, обхванал
пострадалия И., да са се възпламенили и да са изгорели част от вещите, намиращи
се в помещението, за което свидетелства огледния
протокол и фотоалбума към него. По-нататък, показанията на свидетелите П. и Л.
са последователни и относно обстановката в къщата, наличието на паркиран
автомобил в двора на къщата, както и по отношение състоянието на подс.Н.Д., с когото и двамата установяват, че са водили
разговор. Според показанията на полицейските служители, подсъдимият е твърдял
пред тях, че синът му И. се е самозапалил, но самият той силно е лъхал на
алкохол, което е провокирало полицаите да го изпробват с техническо средство.
Според показанията им, апаратът е отчел наличие на алкохол около 2 промила,
според св.Л. и над 1,9 промила-според показанията на св.П.. Показанията на
свидетелите Л. и П. напълно кореспондират с показанията на св.К.К., които ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите, както и на
обективните данни отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и
изготвения към него фотоалбум, където е отразена обстановката в къщата и в предверието, за която свидетелстват полицейските служители,
тъй като тяхната грижа е била запазването й до идване на оперативна група.
Въпреки, че бяха прочетени на основание чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.1 от НПК показанията на св.Л., дадени от досъдебното производство за
някои обстоятелства, то съдът след прочитането и разяснението от страна на
св.Л., намира, че не са налице съществени противоречия, които да се отразят на
показанията, тъй като същият уточни, че и с пострадалият и с неговата майка е
разговарял за случилото се, като последната е дала пред него повече подробности
за това. Показанията на тези свидетели съдът кредитира изцяло с доверие,
предвид тяхната обективност и съответствието им помежду им и на останалите
писмени и гласни доказателства. Свидетелите П. и Л. са първите, които обстойно
са контактували с всички лица, замесени в конфликта и са добили непосредствени
сведения от тях.
Показанията на свидетелите П. и Л. напълно кореспондират
и с показанията на св.К.К./ на л.44-45 от делото/,
която е била следващият човек, който е контактувал с пострадалия И.Д. и
неговата майка, при пристигането си в къщата.
Тази свидетелка, напълно логично и последователно описва какво е видяла
и установила при пристигането си на инцидента, където е отишла като част от
екип на Бърза помощ по повод получен сигнал за обгорял мъж. И според
показанията на свидетелката К., при пристигането й пострадалият вече е бил в
стая в къщата, съблечен до кръста, завит с одеяло и треперещ, предвид
състоянието на хипотермия
в резултат от изгарянията. Категорична е, че в този момент пострадалият И.Д. е
бил в съзнание, контактен и тя е успяла в разговор с него и с неговата майка,
да разбере какво се е случило. Св.К. описва това, което е разбрала за случилото
се по следния начин „…Казаха, че като са
били на масата нещо се сдърпали с бащата. Той станал, взел шише с бензин, полял
го и го запалил“. Категорична е, че
за това е говорила с пострадалото момче и неговата майка, като и тя твърди, че
пострадалият е бил адекватен и до момента на качването му в линейката.
Несъмнено от показанията на тази свидетелка, която е била ангажирана с
почистване на раните и оказване на първа помощ на пострадалия, се установява,
че последният не е имал никакви наранявания по краката от изгаряне и дори сам
се е качил в линейката, а единствените наранявания са били в горната част на
тялото, от които е изпитвал силна болка. По-нататък в показанията си тази свидетелка
твърди, че е говорила с „пострадалото момче“, както го описва, по време на
пътуването в линейката, като той е споделил, че е бил залят с бензин за
резачката и не е очаквал такова поведение спрямо него, за това и не е реагирал.
Показанията на свидетелите С. П., Т.Л. и К.К. са депозирани от лицата, които първи са се отзовали на
подадения сигнал за помощ и във връзка с изпълнението на служебните им
задължения, всеки един от тях е направил опит да установи какво се е случило,
като и тримата са провели разговори в тази връзка с лицата, замесени в
конфликта. Показанията им са напълно идентични относно състоянието на
пострадалия И.Д., съобщеното от него за случилото се и това, че казаното от
пострадалия е било потвърдено и от неговата майка В.Д. пред тях. Категорични са
и за това, че подсъдимият Н.Д. е стоял през цялото време на пребиваването им на
двора и е бил в нетрезво състояние, като описват и обстановката в къщата,
доколкото са били ангажирани да я възприемат и безспорно сочат, че на стълби
пред къщата е имало хвърлени обгорели дрехи. За това и съдът намира, че
няма основания да не кредитира с доверие
показанията на тези свидетели и най-вече за обстоятелствата, които лично са
възприели и за които, показанията им са напълно последователни и
непротиворечиви. Те кореспондират и с показанията на св.К. К. от д.п./ на
л.49/, които са приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2 пр.2 от НПК, който като шофьор на линейката също е бил на местопроизшествието,
макар и по- малко да е контактувал с пострадалия. Това, което безспорно
установява и св.К., е че лекарският екип е пристигнал след полицейския и
доколкото той е успял да възприеме, пострадалият е имал изгаряния по главата,
като е бил откаран в гр.Пловдив за оказване на помощ.
За изясняване на фактите по делото съдът обсъди и
показанията на св.В.Д./ на л.75-77 от НОХД/, която макар да не е очевидец на прекия конфликт
между И. и Н.Д. и не е присъствала в момента на случващото се в дома им, то
тази свидетелка дава ценни сведения за отношенията в семейството на подсъдимия
и пострадалия, най-вече за отношенията между бащата и сина, като описва и какво
е разбрала за конкретния случай на 27.12.2016г. Свидетелката В.Д. е била снаха
в дома на подс.Д., като от 2010г. е била омъжена за
пострадалия И.Д. и е живяла в къщата в с.О.К.. Макар няколко месеца преди
инцидента да не е живяла в селото, св.В.Д. подробно описва какви са били
отношенията в семейството. Според нейните показания, конфликтите между подс.Н.Д. от една страна и съпругата му, включително и сина
му от друга, са били почти ежедневие, като причината за това е употребата на
алкохол и агресивните изблици на подс.Н.Д. спрямо
останалите членове в семейството. Установява, че отношенията между баща и син
са били доста обтегнати, като често се е стигало и до физическа разправа, като
нееднократно е била сигнализирана и полицията. Свидетелката не отрича, че пострадалият И.Д. е употребявал
също алкохол, но твърди, че не той е бил причината за скандалите в дома им, а
прекалената злоупотреба с алкохол на подс.Н.Д.. В
тази част показанията на св.Д. изцяло намират подкрепа с приложените по делото
писмени доказателства-справки от РУ на МВР-гр.Р. и постановление на РП-Пловдив
от 08.12.2015г. В тези писмени доказателства се съдържат сведения за скандали,
провокирани от подс.Н.Д., при които той е проявявал
агресия, съпроводена със закани и заплахи спрямо съпругата си В.Д. и снаха си- св.В.Д.. Въпреки посещенията на
полицейски служители, както установява св. В.Д., скандалите са приключвали с
предупреждение по ЗМВР, а видно и с отказ за образуване на досъдебно
производство по неин сигнал, най-вече поради желание на свекърва й да се потуши
скандала. С оглед на това, твърденията на св.В.Д. за отношенията в семейството
на подсъдимия и пострадалия, макар и да са единствените гласни доказателства в
тази насока, не са изолирани, което дава основание на съда да ги възприеме в
тази им част.
Отделно от това св.В.Д. дава сведения и за
обстоятелствата, които са и станали известни във връзка с инцидента на
27.12.2016г. Една част от обстоятелствата тя е възприела лично при разговор със
своя съпруг-И.Д., с който е разговаряла през деня и който й се е оплакал отново
от проблеми с родителите му. По-късно,
според показанията на свидетелката, е била уведомена по телефон за случилото се
вечерта с И. и е посетила медицинското заведение в гр.Пловдив, за да го види.
Именно там, св. Д. разговаря със своята свекърва В. и от нея, според
показанията й разбира, че Н. е залял И. с бензин и го запалил, без да й обясни
причината, освен „…че ставало въпрос за
някакви 10 лева“. Т.е. от показанията и на тази свидетелка, която съвсем
логично е, като съпруга на пострадалия, да разпитва за това какво и защо е
станало, се установява, че причината И.Д. да е с изгаряния, е заливането му с
бензин и запалването му от страна на Н.Д.. Колкото и В.Д. да се е опитвала да
спести подробности, в стремежа да защити съпруга си, то това, което е обяснила
на своята снаха при първоначалната им среща в болницата, не е за инцидент,
който И. сам си е причинил, а за такъв причинен от неговия баща –подс.Н.Д.. Именно подобна версия за развоя на събитията,
св.В.Д. е възприела и при разговор с
бабата на И.-баба В., която няколко дни по късно й съобщила, че „баща му го залял с бензин“. В този смисъл, показанията на св.В.Д.,
допринасят за изясняване на обстоятелствата за това, как е получил
нараняванията пострадалия И.Д., защото
макар и да не е очевидец на случилото се вечерта на 27.12.2016г., тази
свидетелка е била загрижена и е търсила информация за случилото се и то от
близки на семейството. Това, което същата е разбрала изцяло кореспондира с
показанията обсъдени по-горе на полицейските служители и св.К. за възникнал
скандал относно дължима от И. сума пари и последвалото му заливане с бензин , а
след това и запалване от страна на неговия баща. Показанията на св.В.Д. са
напълно логични, последователни и съответстващи
на останалия доказателствен материал, поради което
същите следва да бъдат възприети изцяло с доверие.
Въпреки пестеливостта им, съдът кредитира и показанията
на свидетелите Д.К./ на л.50-52 от делото/ и Я.К./ на л.77 гръб/. Всъщност това
са свидетелите, които първи са възприели молбите на В.Д. за помощ, когато
последната е посетила техния дом, тъй като, както твърдят и двамата свидетели,
тя им е съобщила, че „И. изгоря“. И двамата свидетели К. са отишли до къщата на
подсъдимия, понеже са роднини, а и живеят на една улица, но първи там е
пристигнал Д.К. и е позвънил на тел.112. Същият твърди, че И.Д. е имал
обгаряния по ръцете и по лицето, но самият той не се е интересувал как е
станало това, а се е задоволил с отговора на В.Д. -„..с бате ти К. нещо се спречкаха“.
Оттам насетне свидетелят говори, че е бил ангажиран с упътването на
полицията и линейката до къщата на пострадалия и не е бил непрекъснато там, на
което съдът отдава и леките разминавания в показанията му относно това, как е
бил пренесен в стаята на къщата пострадалия И.Д.. Тези несъответствия не се
отразяван като цяло на показанията на св.К.. Този свидетел, както и неговата
майка Я.К., твърдят, че не са се интересували за това какво се е случило
въпросната вечер и как се е стигнало до смъртта на И.Д., които показания в тази им част, настоящият
състав намира за неестествени, тъй като очевидно случилото се, освен засягащо
техни роднини е и с летален край.
Настоящият състав възприе и показанията на свидетелите К.К. и Н.М., депозирани в последното съдебно заседание, които
са присъствали като поемни лица на огледа на
местопроизшествие, но и дават сведения, като лица, които познават семейството
на Д.. Като поемни лица същите дават показания за
това, което са установили при огледа в остъклението,
като показанията им не противоречат на отразеното в огледния
протокол. Това , което най-общо свидетелите помнят от огледа са следите от
изгаряне и изгорели вещи. И двамата свидетели твърдят, че са водили разговор с подс.Н.Д., който е бил на двора в къщата, като последният
им казал, че не е палил И., а пред св.М. заявил, че синът му сам се е запалил,
тъй като влезнал с цигара. Според показанията на двамата свидетели К. и М., подс.Н.Д. е употребявал алкохол, като според К. дори
съпругата му В. е търсила съдействие от нея.
Показанията на тези свидетели следва да се кредитират с доверие, тъй
като същите дават сведения за това, което са възприели като обстановка в къщата,
както и за отношения, които са им известни като съселяни. Безспорно е, че никой
от двамата свидетели не е бил близък на семейство Д. и не е посещавал често
дома им.
Обясненията на подсъдимия Н.Д./
на л.78-80 от делото/, настоящия състав кредитира също отчасти, поради
противоречие с другите гласни доказателства, вътрешната им противоречивост,
както и несъответствие с установеното от съдебномедицинските експертизи относно
характера на уврежданията и начина на причиняването им. Относно случилото се
през деня на 27.12.2016г., обясненията на подсъдимия не се оспорват и не са в
противоречие с други доказателства, като същият твърди, че двамата със сина му
са помагали на близки за нарязване на дърва и около обяд са се разделили. След
това подс.Н.Д. се прибира, а И. остава в магазина в
селото, където се е черпил с бира. За това свидетелства и В.Д., която твърди,
че е водила разговор с И.Д. към 17 часа, когато той е бил в магазина. Освен
това непротиворечиви са и обясненията, за това, как са се помещавали в двете
постройки и какви са били намеренията на младите за работа и живот в
гр.Пловдив, където непосредствено преди инцидента е живяла В.Д.. Съдът
възприема обясненията в тези им части, тъй като не срещат противоречие с други
доказателства. Що се отнася обаче, до зараждането на конфликта по- късно
вечерта, причината за това и начина на
протичането му, то за тези обстоятелства обясненията на подс.Н.Д.
са противоречиви и нелогични, поради което настоящата инстанция не намира
основания да ги кредитира.
На първо място, в обясненията
си в хода на съдебното следствие, подсъдимият твърди, че И. се прибрал подпийнал от заведението, като между двамата възникнал
скандал по повод желанието на последния да излезе с автомобила, на което бащата
се противопоставил. За подобен скандал има дефицит на факти, дали такъв е имало
на въпросната дата, но дори и да се приеме за вярно казаното от подсъдимия, то
това е станало много преди по-нататъшното развитие на събитията. Защото, според
обясненията на подс.Н.Д. синът му се прибрал в
къщата, която обитавал и чак след половин –един час отново се появил при тях.
Така че и да е имало подобно пререкание, то е било отминало и не може да се
приеме, че е причината И. да се върне отново при родителите си. По-нататък
обаче в обясненията си, Н.Д. твърди, че докато са били в стаята със съпругата
си, чува силни викове, писъци и излиза в остъклението,
където вижда горящият И., около когото са се омотали горящи найлонови пердета.
Подсъдимият твърди, че вика съпругата си и двамата вкарват И. в банята, където
го поливат с легени с вода и пускат душа с вода отгоре му. Единствено, относно
обстоятелствата касаещи предприети действия по гасене на пострадалия,
обясненията на Н.Д. намират опора в някои от другите гласни доказателства. В
останалата част обаче, противоречат на показанията на свидетелите, които
непосредствено са разговаряли същата вечер и с пострадалия И.Д., когато същият
е бил адекватен и с В.Д., като от показанията им категорично се установява различен
развой на събитията. Това са показанията на свидетелите П., Л., К., В.Д.. Както
беше посочено по-горе, от показанията на тези свидетели става ясно, че те са
възприели различен повод за възникване на скандала и различни действия
предприети от подсъдимия. И показанията на тези свидетели са напълно идентични,
като макар да не са очевидци, те по идентичен
и непротиворечив начин са възприели от непосредствени разговори с
пострадалия, включително и от неговата майка В.Д., че причина за избухването на
подсъдимия е взет заем от И.Д., а това,
че същият е бил запален, което е безспорно, е резултат от действията на неговия
баща. Освен противоречиви на другите данни, обясненията на подс.Н.Д.
в коментираната част са и нелогични, защото всички действия по
„самозапалването“ на И.Д., включително и неговото влизане през вратата на остъклението, са останали незабелязани и нечути от
подсъдимия и съпругата му. Резонно е в процеса на горене да бъдат обхванати и
други вещи, каквито несъмнено има установени в предверието
на къщата, включително и пердета, както се твърди от защитата, че е имало на
прозорците. Само че, версията за поливане с бензин и самозапалване от страна на
пострадалия И.Д., не само е неестествена и нелогична, но и противоречи на това,
което лично пострадалият, а и майка му, са възпроизвели пред още четирима
свидетели същата вечер. Към настоящия момент тази версия, застъпена в
обясненията на подсъдимия, е напасната на защитната
му позиция, но не е подкрепена от никакви други доказателства. Некореспондиращо с показанията на останалите
свидетели е и твърдението на подсъдимия Д., че е изпил около 100 грама ракия,
тъй като трима напълно незаинтересовани свидетели, установяват, че той е бил
силно повлиян от алкохол, което и личало в поведението му. Това се установи от
показанията на свидетелите П. и Л., които са тествали подсъдимия с техническо
средство и си спомнят значителното отчетено количество алкохол, както и
показанията на св.К.. Това според заключението на съдебно-психиатричната
експертиза не се е отразило на
способността на подс.Д. да разбира случващото се и да
ръководи постъпките си.
Така, предложената в хода на
съдебното следствие версия от подсъдимия, съдът приема за изцяло защитна,
нелогична и противоречаща на останалите доказателства. От изслушаните и приети СМЕ-зи на
пострадалия се установява, че причинените му увреждания са от изгаряния по лицето, шията, гръдния
кош, корема, и горните крайници, и са резултат от действието на висока
температура -пламъково изгаряне. Нито едно увреждане
не е установено в долната част на тялото или по краката, каквато версия беше
застъпена от защитника на подсъдимия.
За пълнота следва да бъде даден
отговор на възраженията на защитника, застъпени в хода на съдебните прения. На
първо място, пред настоящият съдебен състав В.Д., като съпруга на подсъдимия,
отказа да дава показания и се възползва от правата си по чл.119 от НПК. При
това положение, съдът няма никакво основание да коментира нейните показания от
досъдебното производство и да ги обсъжда в мотивите си, както на няколко пъти в
пледоарията такава препратка беше направена от защитата. Дали показанията на В.Д.
от досъдебното производство са логични на позицията, която същата зае в хода на
съдебното производство, като не се конституира като допълнителна страна, е ирелевантно за настоящото дело. За изясняване на фактите по
делото, съдът обсъди показанията на всички останали разпитани свидетели, които
са били ангажирани с инцидента и които по повод на това, са водили разговор с
пострадалия И.Д. и то в присъствие на неговата майка, за да изяснят случилото се. Липсата на разпит на
пострадалия в хода на досъдебното производство/ по обективни причини/, не прави
негодни показанията на свидетелите, които непосредствено след инцидента са
говори с него за случилото се и то в момент, когато същият е бил адекватен и
контактен. От тези показания, както беше посочено и по-горе в мотивите, съдът
категорично приема, че именно подсъдимият е залял с бензин в горната част на
тялото сина си И.Д. и след това го е запалил. СМЕ-зи
на пострадалият говорят за наранявания само в горната част на тялото му, не и
за такива по краката, каквато версия макар да не е застъпена от подсъдимия, е
поддържана от защитникът му в хода на пренията. В тази насока са и показанията
на св.К., която първа е прегледала пострадалия и установява, че същият сам се е
качил в линейката, тъй като не е имал нараняване по краката.
На следващо място, не може да
бъде споделено разбирането на защитника- адв.М., че
след като В.Д. е оставила сина си сам с баща му, когато тя е търсила помощ, то
тя се е чувствала спокойна и това й поведение говори за липсата на мотив у
подсъдимия за убийство. Това е така, защото В.Д. според доказателствата по
делото, е тръгнала да търси помощ предвид сериозните наранявания на сина й и
неговото тежко състояние след инцидента, а не защото е била изключително
спокойна за отношенията между баща и син.
При това, според данните по делото, пострадалият И.Д. е бил изведен и оставен
на стълба пред къщата, в която той е живеел, а през това време, според
обясненията на подс.Н.Д., самият той е бил ангажиран
с потушаване на огъня в предверието и последиците от
това. За това и не може да се сподели твърдението, че едва ли не В. е оставила
сина си в „компанията“ на баща му.
Колкото до отношенията между
бащата Н.Д. и сина –И.Д., се събраха несъмнени доказателства, за това, че са
били крайно обтегнати. Скандалите, провокирани от подсъдимия в резултат на
употреба на алкохол, които са прераствали във
физическа саморазправа или най-малкото в сериозни словестни
конфликти, са били почти ежедневие,
поради което и двамата са живели в конфликтна обстановка. За това свидетелства В.Д.,
която в деня на инцидента е разбрала лично от пострадалия И., че отново е имало
конфликт между него и баща му. Така че, твърденията, че подс.Н.Д.
и съпругата му са помагали на младото семейство с осигуряване на къща за
живеене или при покупката на автомобил, не променя изводите за съществуващо
между бащата и сина напрежение от честите скандали, съчетани и с прояви на
агресия. И това според показанията на свидетелката Д., а и видно от писмените
данни, са отношения, които са се насложили в годините.
Множество доводи са направени
от страна на защитата по отношение вината на подс.Д.,
предвид последващото му „критично“ отношение, когато
след като пострадалият е бил запален и след като огънят се е разгорял и
обхванал горната част на тялото му, последният е бил заведен в банята, издърпан
от майка си и баща си и полят с вода. Безспорно е, от приетите СМЕ-за на живо
лице, по отношение на подс.Н.Д., че са установени
изгаряния, най-общо казано в определени участъци само по дясната ръка, които е
възможно да са в резултат на пламъково изгаряне. Но
също така вещото лице Б. е уточнил в с.з., че обхванатите площи не са обширни,
което говори, че лицето е имало контакт, но не на цялата площ на дланта, поради
което и не може да се каже, че той е дърпал горящия с тази ръка. Подобно
увреждане по дясната ръка е констатирано и при В.Д.. Участието на подсъдимият в
това т.нар.спасително действие, не заличава неговата вина. Вината е психическо
отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на
извършване на деянието, а не след това. При наличните по делото безспорни
доказателства, че подсъдимият Н.Д. е залял с бензин сина си в областта на
главата и гърдите и го е запалил след това, то участието му post
factum в гасенето на
огъня обхванал пострадалия, след като престъпното деяние е завършено, не
заличава проявената преди това вина. В този смисъл е разбирането и в практиката
на ВКС Р№ 386 от 06.11.1995г. по н.д.№308/95г. на 1-во н.о. и Р№14 от
22.01.2015г. на ВКС по н.д.№ 1588/2014г. на 3-то н.о.
Предвид изложеното
съдът намира за доказано по несъмнен начин наличието на всички признаци от
обективната страна на престъплението, вменено във вина на подсъдимия-
чл.116, ал.1, т.3, пр.2, алт.1 и т.6, пр.2, вр. чл.115 от НК, за
това, че на 27.12.2016
година в село О.К., област Пловдив умишлено е умъртвил другиго – рождения си син
И. Н. Д. с ЕГН: **********, като деянието
е извършено по особено мъчителен начин за убития
и И.Д. е починал на
26.02.2017г. Безспорно установено
е, че с действията си подс.Н.И.Д. е причинил смъртта
на пострадалия И. Н. Д., която според приетата съдебно- медицинска експертиза е
в резултат на остра сърдечно-съдова и дихателна слабост,
настъпили в резултат на тежките процеси на ендогенна интоксикация от пламъковото обгаряне и възникналия като усложнение сепсис
/генерализирана инфекция на организма/, с последвала полиорганна
недостатъчност. Описаните некротични изменения на
кожата на лицето, шията, гръдния кош и горните крайници, са в резултат от
действието на висока температура – пламъково
изгаряне. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка със станалия
инцидент - при поливане и запалване с бензин. Няма спор относно качеството на рожден син, което е имал
пострадалия И.Д.. От обективна страна установено е и наличието на квалифициращия
признак по т.6, пр.2 на чл.116 НК -деянието да е извършено по „особено мъчителен начин“ за убития. Практиката
на съдилищата в тази насока последователно приема, че следва да се установи от
доказателствата по делото, че пораженията върху пострадалия са особени и той
преди да умре е изживял извънредни мъки, болки и страдания в един
по-продължителен период от време. По делото от приетата СМЕ-за по писмени данни, е видно, че пострадалият И.Д. е постъпил в Клиника по изгаряния в тежко общо състояние, с клинични признаци
на тежък комбусционен шок и съмнения за тежка
инхалация на токсични газове. Проведено е спешно оперативно лечение, но поради
прогресиращия оток на лицето и шията, и неефективното дишане е взето решение за
интубация и апаратна вентилация. Започнато е
комплексно интензивно лечение, включващо: изкуствена белодробна вентилация, антибиотична, противооточна, антикоагулантна, гастропротективна,
симптоматична и инфузионна терапия. Изгарянията,
според експерта, са локализирани в анатомични зони, които са богато инервирани, което дава основание да се приеме, че пострадалия
Д. е изпитвал интензивни, продължителни болки и страдания, които са налични
от момента на причиняване до момента на смъртта и не са отшумели. За този извод съда изхожда не само от експертното становище, което разбира
се е водещо и обосновано в случая, но и от гласните данни по делото, като
показанията на св.К.К., която е оказала първа помощ
на пострадалия и сочи, че същият още при нейната поява е изпитвал болка, за
което е започнала лечение с течен аналгин. А от показанията на св.В.Д. се
установи, че и по време на престоя си в болница, И.Д., предвид множеството
изгаряния и операции не е бил в състояние да общува и е бил в изключително
тежко състояние. Т.е същият е изпитвал изключителни страдания, които не биха
били налице, ако деецът не беше употребил като средство за причиняване на
смъртта запалителна течност. Несъмнено установено е, че смъртта не е настъпила
веднага, а е резултат от двумесечна
агония и страдания и е настъпила на 26.02.2017г., видно от приложения акт за
смърт / на л.33 от д.п./.
От субективна страна-
деянието е извършено от подс.Н.Д. при пряк умисъл с
целени и настъпили обществено опасни последици. Същият е съзнавал обществено опасния
характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал това. Изводът, че подсъдимия е действал с пряк умисъл- да
лиши от живот пострадалия, се подкрепя от обективните данни по делото. При
установения начин на въздействие- чрез поливане
на пострадалия със запалителна течност, каквато е бензина в областта на главата
и гръдния кош, където се намират важни органи –сърцето и дихателни органи, и последващото запалване и възпламеняване, което бързо
обхваща цялата горна част на тялото-глава, лице, гърди, ръце, у подсъдимият
несъмнено е оформено съзнание, че
причинява смъртта на пострадалия. Включително е съзнавал, че изгарянето е
съпроводено с изключителни болки. Всички описани действия водят до изводи, че деянието
е осъществено от подсъдимия Н.Д. с умисъл за убийство, а не само за причиняване
на телесно увреждане, поради което възражението на защитникът му за
преквалифициране на деянието по чл.124 от НК в убийство по непредпазливост
вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно. В конкретния казус, инкриминираната дейност на подс.Н.Д., обективирана в
упражнено след употреба на алкохол насилие спрямо неговия низходящ, предхождано
от пореден бурен скандал между двамата и последвалото заливане със запалителна
течност и запалване на лицето, и след съобразяване локацията и характера на
телесните увреждания-изгаряния по лицето, главата, гърдите, където се намират
жизненоважни органи, обуславят безспорни изводи за умишлено извършено деяние. С
оглед на това липсват обективни предпоставки за обсъждане на друга правна квалификация от
гледна точка на субективното отношение на подс.Н.Д.
към резултата.
Предвид всичко изложено
по-горе не могат да се споделят и доводите
на защитника, че подс.Д. е действал при несъзнавана
непредпазливост. При описания и възприет механизъм на извършване на деянието и
причиняване на травмите на пострадалия, които са резултат от изгаряне,
вследствие заливане с бензин и последвало запалване от подсъдимия, то
несериозно е да се приеме, че в съзнанието на дееца въобще няма представа за
настъпването на общественоопасните последици.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
С оглед на установената правна
квалификация на извършеното, като се съобрази и със степента на обществена
опасност на подсъдимия, и най-вече за постигане целите на наказанието, съдът е
на становище, че най-подходящо по вид е наказанието „лишаване от свобода”,
предвидено алтернативно за престъплението по чл.116 от НК, наред с наказанията
доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Това наказание по отношение на
подсъдимия Н.И.Д. в достатъчна степен ще изпълни целите на чл.36 от НК, но
според настоящия състав ще следва да се
определи изцяло при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като такива съдът отчете проявената
от подс.Н.Д. неоснователна агресия и то по отношение
на собствения му син, определяща начина и характера на извършеното, като в
продължение на месеци пострадалият И.Д. е търпял изключителни болки; липсата на критичност към извършеното; лошите
характеристични данни, определящи подсъдимия като конфликтен, агресивен човек,
който не е проявявал уважение към собственото си семейство в продължение на
години, в резултат на което, освен честите скандали в семейството, се е стигало
и до търсене на помощ и съдействие от полиция и дори от кмета на селото/ виж
показания на св.К./. Безспорно, подсъдимият Н.Д. е с чисто съдебно минало, но
само по себе си това обстоятелство, не налага изводи за допълнително смекчаване
на положението на подсъдимия, предвид на това, че в случая се касае до преследване
и реализиране на най-тежкото спрямо личността престъпление и то спрямо
собствения му син, който е бил в изключително млада възраст. Наличието на две
квалификации по чл.116, ал.1 - по т.3 и т.6, пр.2 от НК също завишава степента
на обществена опасност на извършеното деяние, но според съда не е основание за
определяне на друго, по-тежко по вид наказание като доживотен затвор, в който
смисъл е искането на представителя на ОП-Пловдив. Несъмнено причиненият
резултат е изключително тежък и с трагични последици, но тези обстоятелства не
определят деянието като изключително тежко, което да налага по-тежко по вид
наказание, тъй като, според съда целите по чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати спрямо подсъдимия Д. и чрез наказанието“ лишаване от свобода“.
При така
очертаните отговорността обстоятелства, както и висока степен на обществена опасност на
извършеното, съдът е на становище, че най-справедливо е на подсъдимия Н.И.Д. да
му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съобразно нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗИНЗС определеното наказание от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подсъдимия Н.Д. следва да изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим. Така определения размер на
наказанието и начин на изтърпяване съответстват на целите на индивидуалната и
генералната превенция и ще въздействат възпиращо и поправително, както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Налице са основанията на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК за приспадане на времето, през което подсъдимия е бил
задържан, считано от 27.12.2016г. до
влизане на настоящата присъда в сила. В този период, съгласно посочените норми
влизат, както времето през което подс.Д. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, така и времето , в което е бил
задържан по ЗМВР, а така също и с
прокурорско постановление на срок от 72 часа.
Съдът се произнесе и относно веществените доказателства,
приложени по делото- пластмасова стопилка – 3 бр., обгоряла чанта със стопилка, обгорели
дрехи, тъмносин анцуг с по два
бели канта на крачолите, плетена
блуза на цвят кафяво и мръсно
бяло, като прие, че същите следва ДА
СЕ УНИЩОЖАТ, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия Н.И.Д. да заплати по
сметка на ОД на МВР, направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 732,70 лева, произходящи от платени в досъдебното производство възнаграждения
за изготвените експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОС-Пловдив направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
220 лева.
Причини за извършване на деянието-ниска култура в
отношенията с околните, слаби емоционални и волеви задръжки.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН-СЪДИЯ: