Р Е Ш Е Н И Е
№….........../04.07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Ана Ангелова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16085 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр.
чл. 10 ЗУТОССР.
Предмет на разглеждане е предявен от
И.Д.Н., ЕГН **********,***, срещу ТП
на НОИ – Варна установителен иск с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в
отношенията между страните, че в периода от 26.09.1975 г. до 31.03.1976 г.
ищцата е полагала труд в АПК – гр. Георги Трайков, клон Овощно предприятие,
плодохранилище в гр. Долни чифлик, като сортировач (след прекратяване на производстово с влязло в сила протоколно определение от
25.03.2019 г. в частта по предявения иск за периода от 01.04.1976 г. до 16.04.1976 г.).
По твърдения в исковата молба,
уточнени с последваща молба на л. 22 от делото, по силата на сключен трудов
договор с АПК - гр. Георги Трайков, клон Овощно предприятие, в периода
26.09.1975 г. – 16.04.1976 г. ищцата е работила като сортировач в
плодохранилище в гр. Долни чифлик, при осемчасов работен ден и петдневна
работна седмица, с право на платен годишен отпуск. Трудовото й възнаграждение е
получавано в брой, срещу подпис на ведомост. Твърди, че при подготовката на
документи за пенсиониране е установила, че в трудовата й книжка правилно е
отразена датата на постъпване на работа - 26.09.1975 г., и тази на прекратяване
на трудовия договор - 16.04.1976 г., но не е записана продължителността на
трудовия стаж.
Излага, че предприятието е прекратило дейността си и предало
разплащателните ведомости, поради което поискала издаването на удостоверение от
НОИ – гр. Търговище, за удостоверяване на зачетения стаж, но в издаденото
такова е удостоверено, че за периода от м. 09.1975 г. до м.04.1976 г. липсват
данни за лицето. Издадено е и последващо удостоверение от ТП на НОИ
(архивохранилище) – гр. Търговище, от което е видно, че разплащателните
ведомости на АПК „Георги Трайков“ са
приети от НОИ, но липсват данни за лицето в периода 26.09.1975 г. – 16.04.1976
г.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и претендира
присъждането на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба и направеното в
нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Обосновава
възраженията си за недопустимост на иска, с твърдения че липсва приложено
удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, както и че с приемо-предавателен
протокол № 289-03/29.06.2007 г. и опис № 1 от 28.06.2007 г. към него
осигурителят е предал в Архивохранилището на НОИ първичната трудово-правна
документация за периода от 01.01.1957 г. до
31.12.1993 г., в това число и ведомостите на АПК – Георги Трайков, клон
Овощарство, за времето от 01.01.1975 г. до 31.12.1976
г.
По изложените
съображения формулира искане за прекратяване на производството по делото,
евентуално – за отхвърляне на предявения иск.
В отрито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора на
исковата молба и направеното искане.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за успешното провеждане на иска ищцата следва
да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че в периода от 26.09.1975 г. до 31.03.1976 г. е полагала труд в АПК – гр.
Георги Трайков, клон Овощно предприятие, Плодохранилище в гр. Долни чифлик,
като сортировач, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.
Според разпоредбата на чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се
установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е
прекратил дейността си и няма правоприемник, какъвто е настоящият случай, ал. 2
от същата разпоредба предвижда, че следва да бъде представено удостоверение от
съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж.
В тази връзка ищцата е ангажирала по делото
удостоверение, издадено от НОИ, ТП - гр. Търговище (л. 5), в което е
посочено, че разплащателните ведомости на АПК „Георги Трайков“ са
приети от НОИ, но липсват данни за лицето в периода 26.09.1975 г. – 16.04.1976
г. Обстоятелството, че въпросните ведомости са предадени в Архивното
стопанство, се установява по делото и от представените от ответника писмени
доказателствени средства – приемо-предавателен
протокол № 289-03/29.06.2007 г. (л. 33) и опис № 1/28.06.2007 г. (л. 34).
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като
правилно и обосновано, се потвърждава този факт. От същото се изяснява още, че
за периода от 26.09.1975 г. до 16.04.1976 г. в наличните книги не се съдържат
записи за ищцата, като такива фигурират за друг период, следващ исковия (27.04.1976
г. – 31.12.1976 г.). При така установените факти, съдът намира, че е налице законовото
изискване на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и за ищцата е налице правен интерес от предявения
установителен иск, респективно същият е допустим, а възраженията на ответника в
обратна насока – неоснователни. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в определение № 841 от 14.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
706/2012 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че липсата на данни за
отработени дни и възнаграждение в разплащателните ведомости за определени
месеци или периоди, макар и лицето да фигурира с данни за трудов, респективно
осигурителен стаж, е доказателство, че липсват писмени данни за претендирания
стаж по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР.
За установяване на положения труд при работодателя АПК – гр. Георги Трайков, клон Овощно
предприятие, ищцата е представила заверено копие от трудовата й книжка (л.
6-8), в която е отразено, че е постъпила на работа в предприятието на
26.09.1975 г. и трудовият й договор е прекратен на 16.04.1976 г.
По делото са ангажирани
и гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели. Техните
свидетелски показания съдът счита за допустими, предвид представените документи
по чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР – трудови книжки, явяващи се начало на писмено
доказателство съгласно изискванията чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР. Видно от съдържанието
им (л. 9-14 и 23-25), всеки от тримата свидетели е работил в АПК – гр. Георги
Трайков в периода 1975 – 1976 г., през който се твърди да е придобит претендираният от ищцата стаж, поради
което са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.
Свидетелката В.А. излага, че е работила с ищцата в АПК
гр. Долни чифлик, където било сформирано младежко звено от около 12 момичета,
току-що завършили селскостопански техникум. Те полагали труд в
плодохранилище, където сортирали плодове
при осемчасов работен ден и шестдневна работна седмица с тарифна ставка от 4
лв., като възнаграждението получавали на ведомост при счетоводител.
Свидетелката Ж.П.сочи, че е била счетоводител в АПК в
периода от
По данни на свидетелката В.Х., същата е съученичка и
приятелка на ищцата. След завършването им заедно ги назначили в младежка
бригада като работнички в овощарството – сортирали ябълки в плодохранилище в
гр. Долни чифлик по 8 часа на ден, включително в събота, като заплатите
получавали на ръка.
При така установените по делото факти, въз основа на
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, обосновано се налага извод за основателност на исковата претенция. От
разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът цени като достоверни, се
доказва, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение, при пълен
работен ден в АПК – гр. Георги Трайков, клон Овощно предприятие, Плодохранилище
в гр. Долни чифлик, като сортировач. Всички свидетели по това време са били
трудово ангажирани при този работодател и са работили заедно с ищцата. Показанията
им в частта относно релевантните за спора факти (елементите на трудовото правоотношение)
са обективни, последователни и взаимодопълващи се,
съответстващи на останалия доказателствен материал.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото е
установено ищцата да е полагала труд като сортировач при сочения работодател в
периода от 26.09.1975 г. до 31.03.1976 г., който се признава за
трудов стаж и стаж при пенсиониране, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Според
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2015 г., ОСГК на
ВКС, в производството по чл. 1, ал. 1,
т. 3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските.
Съобразно
тези указания и предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 лв.
за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие № 3 от 04.02.2019
г. (л. 63), в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой.
Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер, установен в чл. 7, ал.
1, т. 4 във вр. чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцата И.Д.Н.,
ЕГН **********,***, и ответника ТД на НОИ-
гр. Варна, че в периода от 26.09.1975 г. до 31.03.1976 г. И.Д.Н.,
ЕГН **********, е работила на пълно работно време в АПК
– гр. Георги Трайков, клон Овощно предприятие, Плодохранилище в гр. Долни
чифлик, на длъжност „сортировач“, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР;
ОСЪЖДА ТД на НОИ- гр. Варна, да заплати на И.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: