№ 2483
гр. В., 06.07.*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
в присъствието на прокурора С. Ст. С.
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
***3110100*** по описа за *** година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД , заведена във ВРС с рег. вх. № 3592/17.01.*** г.,уточнена с молба
рег. вх. № 7451 /30.01.*** г. , както и с молба с рег. вх. № 16554/24 от 2.3.*** г., прекратено
частично в недопустимата част с Определение № 1300/31.01.*** г.
Отправеното до съда ИСКАНЕ е: РС В. да постанови Решение, по силата на което да
бъде осъдена ответната страна - П. на РБ, с адм.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. И.
Т., ЕГН **********, с адрес: *** законната лихва върху сумата от 4000 лева, равняваща
се на сумата от 867,77 лв., за периода от 04.09.*** г. - датата на която е влязло в законна
сила Постановлението на П. за прекратяване на наказателното производство (ДП № ***/***
по описа на Второ РУ ОД МВР В., пр.пр. № ***/*** г. по описа на РП В.) до 24.10.*** г.,
датата на която е постъпило по банков път плащането от ответната страна към ищеца , на
сумата от 4000 лв., последната представляваща главница - присъдено в полза на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с Решение №
***/***.*** г. по гр.д. № ***/*** г. по описа на Окръжен съд В., потвърдено с Решение №
***/*** г. по в.гр.д. № ***/*** г. по описа на Апелативен съд В., влязло в з.с. на 30.08.*** г.,
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр.В., ***, чрез адв. П.Д., е сезирал РС
В. с осъдителен иск с посочена първоначална цена 1215 лв. и правно осн. чл. 86 ЗЗД.
Осъдителният иск, предмет на претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД, е предявен против
ответната страна - П. на РБ, а искането на ищеца е да бъде постановено Решение, по силата
на което съдът да осъди ответната страна да му заплати законна лихва върху главницата от
4000 лв., за периода от 04.09.*** г. до 24.10.*** г. (Пресметнат от съда посредством
АПИС изчислителни системи, за исковия период размера на законната лихва възлиза на
867.77лв. Същият размер и способ за определяне на размера на законната лихва е използвал
и ответника П. на РБ, прилагайки разпечатка към отговора на искова молба).Исковата си
1
молба и искането си до съда ищецът е обосновал на база изложените в искова молба и
две уточнителни молби лаконични твърдения за дължимост на законната лихва върху
присъденото му с влязло в законна сила Решение обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 4000 лв.
В исковата си молба ищецът е посочил номерата на решенията на ОС В. и ВнАпС и
номерата на делата, по които първа и въззивна инстанция са се произнесли по предявен от
него против П. на РБ иск с правно осн. чл.2 ЗОДОВ.Изрично е уточнено в молба от 30.1.***
г., че Решението на Апелативен съд В., с което е било потвърдено Решението на Окръжен
съд В. и с което в полза на ищеца е било присъдено обезщетение от 4000 лв., без да му е
присъдена законна лихва , не било обжалвано в едномесечния срок пред ВКС , влязло в
законна сила на 30 август *** г. Ищецът е твърдял, че ответникът - П. на РБ му е изплатил
на дата 24 октомври *** г. по банков път, по банкова сметка , с титуляр майката на ищеца,
обезщетението от 4000 лв., но не му е изплатена законната лихва
Ето защо , ищецът търси заплащане на законна лихва върху вече присъденото му
обезщетение от 4000 лева, като е уточнил , че претенцията му е за периода от датата, на
която е влязло в законна сила Постановлението на П. за прекратяване на наказателното
производство, до датата на плащането на главницата от 4000 лв. Видно от третата, последна,
уточнителна молба - за периода от 04 септември *** г. до 24 октомври *** г.
За доказване на размера на иска си ищецът е отправил доказателствено искане по
делото да бъде допусната ССчЕ , която за установи точния размер на законна лихва.
Отправено е и искане по делото да бъдат изискано и приобщено като доказателство гр.дело
№ ***/*** г. по описа на ОС В. .
Запознавайки се с исковата и уточнителната молба, съдът с Определение №
1300/31.01.*** г. е прекратил частично производството по р.дело № ***/*** г. по описа
на РС В., XLII - ри състав, в частта досежно заявената претенция за присъждане на
законна лихва от 1215 лв. върху присъденото на ищеца обезщетение от 4000 лв. за периода
от 01.09.*** г. до 28.08.*** г., като недопустимо на основание чл.130 ГПК .За да прекрати
частично производството по делото настоящият съдебен състав е констатирал, че с
Решение № ***/***.***г. Окръжен съд В. , XII - ти състав по гр.д. № ***/*** г. по описа на
ОС В. се е произнесъл по предявения от ищеца против П. на РБ осъдителен иск с правно
осн. чл. 2, ал.1 , т.3 ЗОДВ като е присъдил обезщетение на ищеца от 4000 лв. за
претърпените от М.Т. неимуществени вреди: оскърбление и потиснатост и тревожност в
резултат на незаконно обвинение по ДП № ***/*** г. по описа на Второ РУ ОД МВР, пр. пр.
№ ***/*** г. по описа на РП В., по което на ищеца са били наложени мерки за
неотклонение, както следва : задържане под стража от 01.09.*** г. до 01.05.2018 г. и
подписка от 01.05.2018 г. до 12.08.2018г. и което е прекратено с постановление от 24.08.***
г., както и сумата от 10 лв. представляваща сторените разноски : платена държавна такса на
осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ. Със същия първоинстанционенен съдебен акт искът на ищеца за
заплащане на горницата над присъдената сума от 4000 лв. до претендираната сума от 130
000 лв. ведно със законната лихва върху присъдената сума и върху горницата до
претендираната сума от 01.09.***г. до 28.08.*** г. е бил отхвърлен .От мотивите на
Решение № ***/***.***г. ВРС е установил, че ОС В. се е позовал на ТР 3/22.04.2005 г. на
ВКС , по т.гр.д. № 3/2004 г. ОСГК , съгласно което началният момент на забава и
съответно дължимост на мораторна лихва е влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство, който в процесния случай е бил 04.09.***
г. Искът за забава ОС В. е констатирал, че е за предходен период, поради което и като
неоснователен е бил отхвърлен ( за периода от 01.09.*** г. до 28.08.*** г.) . С Решение №
***/ 25.07.*** г. Апелативен съд В. , Втори състав, по в. гр .д. № ***/*** г. е потвърдил
първоинстанционното Решение на ОС В..
В уточнителната си молба, сам ищецът сочи, че Решението на ВнАпС не е
обжалвано , влязло в законна сила на 30.08.*** г., след изтичане на срока за касационно
обжалване, уточнява, че с въззивната си жалба е искал отново да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху присъденото обезщетение от 4000 лв. за периода от 04.09.*** г.,
2
когато е влязло в сила Постановлението на П. за прекратяване на наказателното
производство. От страница втора от уточнителната молба , абзац първи, става ясно, че
претенцията на ищеца се състои в искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
законната лихва върху присъдената главница от 4000 лв., считано не от 01.09.*** г. до
28.08.*** г. и в посочения размер, а от датата 04.09.***г., когато е влязло в законна сила
Постановлението на П. за прекратяване на наказателното производство .
От мотивите на Решението на Апелативен съд В. е видно, че ищецът е обжалвал
първоинстанционното решение с оплаквания за занижен размер на присъденото
обезщетение и неправилно отхвърляне на претендираната законна лихва от влизане на
прокурорския акт в сила от 04.09.*** г. до постановяване на процесното решение върху
присъденото обезщетение.
При така изложеното по -горе, съдът в настоящия му съдебен състав е приел, че за
периода от 01.09.*** г. до 28.08.*** г. исковата претенция на ищеца с цена от 1215 лв. е
недопустима, т.к. е налице произнасяне на Окръжен и Апелативен съд В. и формирана
СПН.
Настоящият съдебен състав е посочил в Определението си за частично прекратяване,
че съгласно трайната съдебна практика - последица от разрешения със СПН спор е неговата
непререшаемост - чл. 299, ал. 1 ГПК, а това означава, че правото на иск на всяка от страните
се погасява, т.к. всяка от тях е длъжна да не оспорва СПН формирана по предмета на делото.
Общото правило обуславя недопустимост на повторно заведено дело със същия предмет и
страни- чл.290, ал.2 ГПК. Като процесуална пречка за упражняване на правото на иск , СПН
представлява процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и при констатация
за наличието й той следва да прекрати производството по повторно заведения процес (така
Приложен коментар на ГПК - „ИК Труд и Право - С. ***“).
В частта, която ищецът е въвел като предмет на настоящото исково производство
присъждане на законна лихва върху главницата от 4000 лв., считано от дата 04.09.*** г. ,
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД , при данните по делото, ВРС е приел , че претенцията е
допустима ,като се е позовал и на част от съдебната практика (Решение № 474/14.1.2013г.
по гр.д. № 1499/2011 г. на Четвърто г.о., ГК по гр.д. № 1499/2011 г. на ВКС и Определение
№ 305/09.11.*** г. на ВКС, Второ г.о. , по ч.гр.д. № ***/***)г.
Видно и от третата уточнителна молба, предмет на настоящия иск с правно осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД е присъждане н а законната лихва върху сумата от 4000 лв. за периода от
04 септември *** г. до 24 октомври *** г., а размера на паричното вземане е посочен с
молба от 08.06.***г.( л. 64 - ти от делото) , в изпълнение на дадените от съда указания
по чл.101 , ал.1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани два отговора на искова молба, които са
подадени от П. на РБ, чрез Калина Петкова Анкова - процесуален представител , както и
РП В. , чрез прокурор при РП В. Р.Петрова - представител на П. по право съгласно т.5 от ТР
№ 3 / 2004 .
В ОТГОВОРА на искова молба П. на РБ чрез младши експерт -юрисконсулт К.А.
счита предявения иск за допустим и основателен , с оглед на което и го признава.
Прилага справка - извлечение от електронен калкулатор на АПИС,удостоверяваща размера
на претендираната законна лихва, а именно 867,77 лв. Счита, че не е необходимо
назначаване на поисканата от ищеца съдебно - икономическа експертиза със задача да
установи размера на обезщетението за забава, т.к. изчисляването не представлява сложна
математическа операция .Предвид изложеното в Отговора на искова молба с peг. №
28969/23 от 19.04.*** г. ответната страна желае съдът да се произнесе в Решение съобразно
признанието и да приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК като възложи в тежест на ищеца
разноските по делото.
В депозирания по делото ВТОРИ ОТГОВОР на искова молба РП В. намира иска за
недопустим позовавайки се на влезлите в з.с. Решения на ОС В. и ВнАпС и чл.229 , ал. 1
ГПК .В условия на евентуалност РП В. намира иска за неоснователен и недоказан.
3
В изпълнение на дадените от съда указания ответната страна е представила и по
делото на лист 68 - ми е приложено изрично пълномощно даващо право на надлежно
упълномощения процесуален представител на П. на РБ да признае иска .
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 30.06.*** г. ищецът не
се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат В.
Й.. Ищецът е изпълнил в пълнота дадените му по реда на чл.101 , ал.1 ГПК указания, по
същество моли съда да уважи иска , желае постановяване на Решение при признание на
иска, ведно с присъждане на разноските по делото съгласно представения списък по чл.80
ГПК .
Ответната страна - П. на РБ не изпраща процесуален представител за открито съдебно
заседание, но в писмено становище от 16.06.*** г. заявява , че иска е допустим и
основателен, с оглед което и мл. експерт - юрисконсулт К.А. признава иска, желае
произнасяне на съда с оглед признанието на иска, като счита че разноските по делото следва
да останат в тежест на ищеца съгласно чл. 78, ал.2 ГПК .В условията на евентуалност
ответникът, чрез надлежно и изрично упълномощения си процесуален представител е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца .
В откритото съдебно заседание представител на Районна прокуратура В. - прокурор
С. моли съда да се произнесе съобразно становището на представителя на Главния прокурор
, а относно разноските - счита искането на ищеца за неоснователно .
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от дата 30.06.*** г. съдът е
намерил, че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответникът е признал иска.
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска , по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно
признанието. Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска а съгласно алинея 3 –та съдът не може
да постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая а именно
– тогава, когато : 1. Признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Т.е. налице са положителните предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради
което и съдът се произнася с Решение , съобразно направеното признание на предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и цена от 866,77 лв.
Единствено и само за пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да
конкретизира, че не са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки
изключващи произнасяне с Решение при условията на чл.237 ГПК.
С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска съдът уважава предявения
от ищеца осъдителен иск .
4
При произнасянето си по същество , независимо от признанието на иска, съдът
следва да приложи нормата на чл. 81 ГПК, която повелява, че във всеки акт , с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася си по искането за разноски.
Искане за присъждане на съдебно - деловодни разноски е обективирано и
поддържано само от ищеца .
В приобщения по делото на лист 75 - ти списък по чл. 80 ГПК ищецът е вписал два
разхода , които желае да му бъдат присъдени : сумата от 50.00 лв. за заплатена държавна
такса по предявения иск и сумата от 400.00 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение . Двата разхода са доказани и по основание и по размер въз основа на
преводното нареждане приложено на л. 3 - ти по делото и приобщения на лист 63 - ти
договор за правна защита и съдействие Серия Б № *** имащ характера на разписка .
Ответникът се е позовал на нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, като моли в негова тежест да
не се присъждат разноски, а в условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар съгласно чл. 78, ал.5 ГПК .
За да бъде приложена нормата на чл. 78, ал.2 ГПК е необходимо да бъдат установени
двете кумулативни предпоставки : ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото и да признае иска . Признанието на иска само по себе си не води до
прилагане на нормата на чл. 78 , ал. 2 ГПК . Видно е от материалите по делото , че в
предходно водено между страните производство, ответникът е бил осъден да заплати
главница от 4000 лв. в полза на ищеца , като Решението, с което е бил осъден ответника да
заплати посоченото парично вземане е влязло в законна сила на 30.08.*** г. ( л. 4-5 и 9 ).
Страните по делото не спорят, че с преводно нареждане от 24.10.*** г. ответникът е
платил главницата от 4000 лв. в полза на ищеца по банков път , след като е бил осъден с
влязлото в законна сила Решение от 30.08.*** г.
Ищецът е претендирал законна лихва върху търсеното от него от ответника
обезщетение още в предходното водено производство , като предмет на настоящото дело е
единствено и само присъждането на законна лихва върху погасената чрез плащане главница
от 4000 лв. за периода от 04.09.*** г. до 24.10.*** г. в размер на 867,77 лв. Началния период
на забава на ответника ищецът свързва с влизане в законна сила на постановлението на П. за
прекратяване на ДП № ***/*** г. по описа на Второ РУ - ОД МВР В. - пр. пр. № ***/*** г.
по описа на РП В., а крайния - 24.10.*** г. е датата, на която е постъпило плащането по
банков път от ответната страна към ищеца . Фактът, че както Окръжен съд , така и
Апелативен съд В. са намерили предявения от ищеца против П. на РБ с правно основание
чл.2 , ал.1, т.3 ЗОДОВ за основателен за сума от 4000 лв. , а и трайната съдебна практика по
въпроса за началния момент от който може да се търси обезщетение по посочения текст от
ЗОДОВ, обосновават правния извод, че считано от датата от която е влязъл в законна сила,
актът с който наказателното производство е било прекратено против ищеца е началния
момент, в който ответната Прокуратура се поставя в забава .
По настоящото дело съдът освен, че зачита предметните предели на СПН на
5
Решението по което е уважен иска на ищеца против П. на РБ за обезвреда на
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, констатира , че от деня в който П.
е изпаднала в забава - 04.09.*** г., а и до края на съдебното дирене не се твърди и не се
представят доказателства затова да е заплатена законна лихва върху главницата от 4000 лв.
Ето защо, след като и към датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция ( съдебно заседание от 30.06.*** г. ), вземането за законна лихва
дължима от 4.9.*** г. до 24.10.***г.се оказва непогасено и дължимо, поради което и не
може да се приеме, че с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на
настоящото исково производство . Хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК би била налице ако
ответникът не само бе признал иска, но и бе представил доказателства затова, че е заплатил
освен главницата ( присъдена в полза на ищеца с влязло в законна сила Решение от
30.08.*** г.) и законната лихва върху главницата, дължима до датата на плащането - т.е. до
24.10.*** г. . Доказателства по делото, ангажирани от ответника на база на които да се
изведе обоснован извод затова, че ответникът не е станал причина за завеждане на
настоящия иск , не са събрани. Ето защо, съдът приема, че по настоящото производство
следва да възложи в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, сторени от ищеца
в общ размер на 450.00 лв. ( сбора от платена д.т. от 50 лв. и 400 лв. адвокатски хонорар ) ,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
На последно място , съдът дължи произнасяне и по възражението на ответника с
правно основание чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца за заплащане . Възражението на ответника, заявено в условията на
евентуалност, е изцяло неоснователно . Това е така, т.к. минималните размери на
адвокатските възнаграждения се определят по правилата на Наредба № 1 / 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно актуалната редакция на
чл. 7, ал.2 т. 1 от Наредба № 1/2004 (ДВ, бр. 88 от *** г.), минималния размер на
адвокатското възнаграждение е именно 400 лв. Ето защо и ВРС присъжда разноски в пълния
поискан от ищеца размер на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на РБ, с адм.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** законната лихва върху сумата от 4000 лева, равняваща се на
сумата от 867,77 лв. ( осемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки), за периода от 04.09.*** г. - датата на която е влязло в законна сила
6
Постановлението на П. за прекратяване на наказателното производство (ДП № ***/*** по
описа на Второ РУ ОД МВР В., пр.пр. № ***/*** г. по описа на РП В.) до 24.10.*** г., датата
на която е постъпило по банков път плащането от ответната страна към ищеца , на сумата от
4000 лв., последната представляваща главница - присъдено в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с Решение № ***/***.*** г. по гр.д.
№ ***/*** г. по описа на Окръжен съд В., потвърдено с Решение № ***/*** г. по в.гр.д. №
***/*** г. по описа на Апелативен съд В., влязло в з.с. на 30.08.*** г., на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. на РБ, с адм.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** СУМАТА от общо 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева )-
представляваща сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно - деловодни
разноски , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 127, ал.4 ГПК присъденото парично вземане може да бъде
заплатено по банков път, по посочената от ищеца банкова сметка с реквизити : IBAN ***,
BIC *** водена при банка „*** „АД с титуляр П.Г.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред Окръжен съд В. /чрез РС В. /.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7