Р Е
Ш Е Н
И Е
№_________
гр.
Варна, _______.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември, през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ХРИСТОВА
ДИАНА
СТОЯНОВА
при секретаря ХРИСТИНА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№1205 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано по е по
въззивна жалба от А.П.М., чрез адв.А. срещу постановеното решение
№2529/01.06.2018г. по г.д.№16768/2017г. на ВРС, 17-ти състав в частта, с която
са отхвърлени предявените от въззивника срещу ЗАД „Армеец” АД, гр.София искове,
както следва: за разликата над 5000лв. до 25 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
на преживяно ПТП на 06.09.2016г. в гр.Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и за
разликата над 329,83лв. до 1 645,97лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата от 25 000лв. за периода от 10.03.2017г. до 01.11.2017г.
В жалбата се твърди, че
решението в отхвърлителната му част е неправилно и незаконосъобразно. Излага
се, че от събраните по делото доказателства се установява, че претърпените от
ищеца болки и страдания надхвърлят обичайния интензитет, предвид обстоятелството,
че са продължили в период от четири месеца, през който ищецът не е можел да
работи. Установено е трайното влошаване на здравословното му състояние
вследствие на инцидента, което продължава и към настоящия момент, което се е
отразило негативно на целия му живот, както и този на семейството му.
Размерът на определеното
от съда обезщетение не отговаря на критериите за справедливост, сравнен с
претърпените болки страдания и неудобства, както и с размера на неполученото
трудово възнаграждение вследствие на невъзможността за полагане на труд за
период от четири месеца.
По същество се
претендира отмяна на решението в обжалваните му части, уважаване на исковете в
пълен размер и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ЗАД
„Армеец” АД, гр.София с писмен отговор, чрез адв. И., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че решението на ВРС в обжалваната му част е правилно,
законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства.
Предявеният иск е
недоказан по размер и неоснователен. Сумата претендирана като обезщетение е
прекалено завишена и не съответства на действително претърпените болки и
страдания от страна на ищеца. Оспорва доводите за определяне на обезщетението
съобразно минималния осигурителен доход, като по делото не са представени
доказателства за получаваното от ищеца месечно възнаграждение.
Излага, че от събраните
доказателства се установява единствено обстоятелството, че ищецът е претърпял
дискомфорт в продължение на един месец, като получените травми не са променили
съществено начина му на живот и са довели единствено до неприятни усещания,
включително и на неговите близки, като последните не са предмет на предявените
искове.
Не е доказано, че
твърденията за хронична депресия на пострадалия са единствената причина за
евентуалното такова състояние.
По същество моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ВРС в обжалваната му част
да бъде потвърдено.
В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява. С писмено становище поддържа подадения отговор и
моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени искове от А.П.М. срещу ЗАД „Армеец” АД,
гр.София за заплащане на сумата от от 25000лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди за претърпените болки, страдания и негативни
преживявания, вследствие на нанесените му телесни увреждания, получени от
претърпяно ПТП, на 06.09.2016г. в гр.Варна по вина на Р.М.И., управлявала л.а.
„Пежо 307” с ДК №В 7667 НВ, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
1645.97лв, считано от 10.03.2017г. - датата на предявяване на претенция по
чл.380 от КЗ до 01.11.2017г. - дата на завеждане на исковата молба, както и
законната лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане
на сумата.
Предявените
искове са с правно основание чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ вр. чл.432 от КЗ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 06.09.2016г., в гр.Варна на кръстовището на
бул."Цар Освободител" и ул."Отец Паисий", лек автомобил
„Пежо 307", с ДК № В7667НВ, собственост на Н.Н.Я., ЕГН ********** и с
водач Р.М.И., ЕГН **********, е преминал на забраняващ сигнал (червен) на
светофарната уредба и е блъснал странично, навлизащия в кръстовището лек
автомобил „Мерцедес" Е-320 с ДК № В3132НС, управляван от собственика А.П.М.,
ЕГН **********. На водача Р.И. е съставен АУАН №411250/06.09.2016г. от
контролните органи. Автомобилът, причинил катастрофата е застрахован в ЗАД
Армеец със задължителната застраховка „Гражданска отговорност" с полица
№BG/11/116000951220, валидна от 28.03.2016г. до 27.03.2017г.
Излага
се, че вследствие на инцидента, на ищеца А.П.М. са нанесени множество травми по
главата, тялото и крайниците – контузия на лявата ръка и на главата.
Непосредствено след него ищецът е изгубил
съзнание за известен период от време и не е имал спомен за случилото се,
изгубил е пространствена ориентация и е останал в неведение за събитията и
хората около себе си. Веднага след инцидента е откаран в
Консултативно-диагностичен център/Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна -
Варна", където са му направени редица изследвания за вътрешни травми и
наранявания. Поставена му е диагноза „мозъчно сътресение", като му е
предписано домашно лечение за период от 14 дни.
Впоследствие,
при проведена консултация с психиатър му е поставена диагноза „Смесена тревожно
депресивна реакция" и е насочен към лекарска комисия. Лекарската комисия
му е поставила диагноза „разстройство в адаптацията" и е предписала
домашно-амбулаторен режим на лечение, който е бил продължен.
Вследствие
на произшествието ищецът преживявал ред неудобства, като в продължение на
седмици е бил принудително поставен в дискомфорт, породен от контузиите на
ръката, главата и мозъчното сътресение, повлияли отрицателно ежедневието му,
провокирайки неприятни усещания, както и върху начина на живот на неговите
близки, семейство.
Вследствие
на претърпяното ПТП у него се е проявило и психично разстройство на здравето,
реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, което е в пряка причинно
следствена връзка с пътния инцидент. Постоянното тревожно състояние и страх,
съпътстващи пост-травматичния период, са обусловили ограничения в неговия обичаен
начин на живот. Специфичната фобия е рефлектирала в изолация и затваряне в себе
си, в притеснения в общуването и от заобикалящата го социална среда.
Твърди,
че е изпаднал във форма на хронична депресия, с характерните прояви на
негативизъм, неудовлетвореност, безнадеждност и апатия, сочещи на изключително
тежки последици за самия него. Налице е трайно влошаване на здравословното му
състояние документирано за период поне от 4 месеца, което продължава и до днес
с различен интензитет.
Твърди,
че е отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетение, по реда на
чл.380 през месец март 2017г., като при ответника е образувана ликвидационна
преписка по щета №10017100100872Н.
С
писмо от 28.03.2017г. застрахователят е изискал допълнителни документи, надлежно
представени на 06.04.2017г. След многократни разговори и обсъждания комисията е
определила обезщетение в размер на 8000лв., които впоследствие са договорени
като 10000-12000лв., но плащане не е последвало и към настоящия момент, което
обосновава интереса от предявените искове.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, с писмено
становище, оспорва исковете по размер, с твърдения, че същият е завишен, не
отговаря на преживените болки и страдания и на изискванията за справедливост.
По
същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът
намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
За да
бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да
бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Решението на ВРС в частта, с която
предявените от А.П. М. искове за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е уважен за сумата от 5000лв., ведно със законната лихва
върху нея считано от подаване на исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното
й заплащане, както и за сумата от 329.83лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.03.2017г. до 01.11.2017г., е влязло в законна сила.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин
обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица
гражданска отговорност №BG/11/116000951220, за лек автомобил „Пежо 307", с
ДК № В7667НВ, валидна от 28.03.2016г. до 27.03.2017г., поради което ответникът
ЗАД «АРМЕЕЦ» АД, гр. София е надлежно легитимиран да отговаря по предявения
спрямо него иск.
Обстоятелствата
от фактическия състав на произшествието – механизъм, вреди и вина на водача,
както и причинна връзка са установени с влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд.
Предвид
изложеното, при разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе по
наведените в жалбата твърдения относно размера на определеното обезщетение, а
именно за несъобразяване на същото с вида на получените травматични увреждания,
развитата вследствие на произшествието
«смесена тревожно депресивна реакция» прераснала в «разстройство в
адаптацията-тревожно депресивна реакция».
За установяване вида и степента на
получените от ищеца травматични увреждания по делото пред ВРС е допусната
съдебно – психиатрична експертиза. От заключението по същата, прието като
обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се
установява, че вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищецът
е получил «разстройство в адаптацията – тревожно депресивна реакция», което
състояние на психиката го прави тревожен, с богати вегетативни реакции, при
разговор на тема свързан с ПТП. След инцидента ищецът е с недостатъчна социална
реализация, самостоятелност и самочувствие. Има намален фрустрационен толеранс
и от тук при фрустрация често решенията му са нецелесъобразни и не ефективни,
свързани със значими социални ангажименти.
Към момента на изготвяне на
заключението ищецът е диагностициран с «разстройство в адаптацията – смесена
тревожно-депресивна реакция», като депресивната реакция означава психогенно по
своята същност състояние, предизвикано от психотравмено въздействие. В резултат
на това настроението става подтиснато, страдащите са тъжни, с намалена волева
активност, затруднени социални контакти, непрекъснато мислят за психотравмата.
При ищеца е налице и страх да не би случилото се да се повтори. За справянето
му с тези неудоволствени изживявания към настоящия момент той е редуцирал и
избягва ситуации предизвикващи дискомфорт. Вещото лице е установило още
свърхценна разработка на събитието. Посочило е още, че поради характеровите
особености на ищеца и невъзможността му да преработи случилото се до датата на
освидетелстването, той е със силен афектогенен ефект върху него. Преживяното
произшествие е психотравма с последица, както върху емоционалното му
равновесие, така и върху социалното му функциониране.
Обстоятелствата констатирани от вещото
лице – нарушение в нормалното функциониране на ищеца, както и развито психично
разстройство в адаптацията след преживяното произшествие и депресивни мисли и
поведение, се установява и от показанията на разпитаните пред ВРС свидетели - К.М.М.,
които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, тъй като същата е съпруга
на ищеца и Л.А.И.- К., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни.
От същите се установява още, че след
катастрофата ищецът се е оплаквал от болки в главата, от изтръпване на ръката,
световъртежи. Изпитвал е постоянен страх, отказвал е да излиза сам, защото нещо
лошо ще му се случи, като в продължение на около два три месеца е излизал само
с придружител и е ходил пеша – страхувал се е да се качи в кола. Станал е
затворен, необщителен, изгубил е желание да комуникира, да върши нещо конкретно,
изпадал е в затворено състояние. Започнал е да ходи на работа след нова година,
но само за по няколко часа, като поведението му е било вяло, отпуснато и не е
имал никакво желание за работа. До месец май 2017г. е отказвал да кара
автомобил, като се е придвижвал само пеш, но след като се е наложило е започнал
да шофира с голямо нежелание и плахо. Първоначално се е качил в кола като
пътник и едва по-късно е започнал да я управлява. Свидетелките посочват, че в
момента ищецът е по-активен, на него може да се разчита, но при шофирането е
плах. Избягвал е разговорите за катастрофата, защото е изпадал в паник атаки –
получавал е стягания в сърдечната област и задушаване, съпроводено с вдигане на
кръвно.
Свидетелите посочват, че преди
катастрофата ищецът е бил деен, активен, динамичен, общителен, приветлив и
сериозен човек, който държи на работата си. След нея е станал апатичен,
отпуснат, със страх да излезе от дома си и да шофира, без никакъв интерес към
работата. И двете свидетелки посочват, че е започнал да шофира в периода
май-юни /след катастрофата/, но изпитва страхове докато управлява автомобила.
Според свид. К. се е случвало да спре някъде и след това да измести колата,
защото могат да го ударят.
Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищеца А.П.М.
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили
обстоятелства.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията - сътресението на мозъка и
развитото вследствие на него и произшествието психическо разстройство в
сравнително тежка степен през първите четири месеца след инцидента, което е
наложило домашно лечение и не му е позволявало да функционира нормално в
ежедневието си. Следва да се отчете факта, че макар и в подобрено състояние,
същото не е отшумяло и продължава да съществува и към настоящия момент, като се
отразява на качеството му на живот - невъзможност да управлява автомобил в
продължителен период от време, продължаващите затруднения и към настоящия
момент, както и емоционалната му нестабилност довела до промяна в начина на
общуване, депресивното състояние повлияло работната, социалната и семейна му
среда.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалия са причинени болки
и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размера
достатъчен за компенсацията им, а именно 20 000 лв. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия и психическия дискомфорт,
който е прераснал в разстройство съществуващо и налагащо продължително лечение
и към настоящия момент, продължавайки да бъде източник на негативни емоции у
ищеца.
Съдът намира, че с така
определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
Предвид уважаване на иска за
неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва,
считано от забавата на застрахователя – 10.03.2017г. до подаване на исковата
молба – 01.11.2017г. в размер на 1316.67лв., на основание чл.493 от КЗ.
На основание чл.86 от ЗЗД основателна
се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното й
заплащане.
Водим от горното съдът намира
предявените искове от А.П. М. срещу ЗАД „АРМЕЕЦ”, гр.София за заплащане на
разликата над 5 000лв. до
20 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от причинените му телесни повреди вследствие на ПТП,
настъпило на 06.09.2016г. в гр.Варна по вина на Р.М.И., управлявала л.а. „Пежо
307” с ДК №В 7667 НВ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №BG/11/116000951220, издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ”, гр.София,
ведно с мораторна лихва върху главницата за разликата над 329,83лв. до
1316,67лв, считано от 10.03.2017г. - датата на предявяване на претенция по
чл.380 от КЗ до 01.11.2017г. - дата на завеждане на исковата молба, както и
законната лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане
на главницата за основателни и счита, че като такива същите следва да бъдат
уважени.
В останалата част за разликата над
20 000лв. до претендираните 25000лв. – главница и за разликата над
1316,67лв. до претендираните 1645,97лв. – мораторна лихва за забава за периода
от 10.03.2017г. - датата на предявяване на претенция по чл.380 от КЗ до
01.11.2017г. - дата на завеждане на исковата молба, исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Предвид частичното не съвпадане
правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде отменено в
частите, с които са отхвърлени предявените от А.П. М. срещу ЗАД „АРМЕЕЦ”,
гр.София за заплащане на разликата над 5 000лв. до 20 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от причинените му телесни повреди вследствие на ПТП, настъпило на
06.09.2016г. в гр.Варна по вина на Р.М.И., управлявала л.а. „Пежо 307” с ДК №В
7667 НВ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №BG/11/116000951220, издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ”, гр.София, ведно с
мораторна лихва върху главницата за разликата над 329,83лв. до 1316,67лв,
считано от 10.03.2017г. - датата на предявяване на претенция по чл.380 от КЗ до
01.11.2017г. - дата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от
датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на сумата, и вместо
него постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в посочените
размери.
В останалата част, с която предявените
искове са отхвърлени за разликата над 20 000лв. до претендираните 25000лв.
– главница и за разликата над 1316,67лв. до претендираните 1645,97лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 10.03.2017г. - датата на предявяване на
претенция по чл.380 от КЗ до 01.11.2017г. - дата на завеждане на исковата
молба, решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и
направеното искане ЗАД „АРМЕЕЦ”, гр.София следва да бъде осъдено да заплати на А.П.
М. сумата от 1035,22лв., представляваща направените пред ВРС разноски, съразмерно
уважената част от исковете и сумата от 1444,76лв., представляваща направените
пред настоящата инстанция разноски, съразмерно уважената част от жалбата.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, при
съобразяване фактическа и правна сложност на делото, както и направеното в този
смисъл искане, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за осъществената от
процесуалния представител на ЗАД «АРМЕЕЦ» АД защита в хода на настоящото
производство в размер на 200лв.
С оглед на горното, съдът счита, че
въззивникът А.П. М. следва да бъде осъден да заплати на ЗАД «АРМЕЕЦ» АД сумата
от 49,97лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№2529/01.06.2018г. по г.д.№16768/2017г. на ВРС, 17-ти състав, в частта, с която
са отхвърлени предявените от А.П. М., ЕГН **********,***, срещу «ЗАД Армеец»
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа" № 2, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 06.09.2016г. в гр. Варна, за разликата над
присъдените 5 000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2017г. до
окончателното й изплащане, ведно с мораторна лихва върху главницата за
разликата над 329,83лв. до 1316,67лв, считано от 10.03.2017г. - датата на
предявяване на претенция по чл.380 от КЗ до 01.11.2017г. - дата на завеждане на
исковата молба, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА «ЗАД Армеец» АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа" № 2, представлявано от Р.Р.Г.и Ц.Д.К.ДА ЗАПЛАТИ НА А.П. М., ЕГН **********,***,
разликата над 5 000лв. до 20 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му
повреди, резултат от ПТП, настъпило на 06.09.2016г. в гр.Варна по вина на Р.М.И.,
управлявала л.а. „Пежо 307” с ДК №В 7667 НВ, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/11/116000951220,
издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ”, гр.София, ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва върху
главницата за разликата над 329,83лв. до 1316,67лв., считано от 10.03.2017г. -
датата на предявяване на претенция по чл.380 от КЗ до 01.11.2017г. - дата на
завеждане на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2529/01.06.2018г. по г.д.№16768/2017г. на ВРС, 17-ти състав, в частта, с която
са отхвърлени предявените от А.П. М., ЕГН **********,***, срещу «ЗАД Армеец»
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа" № 2, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 06.09.2016г. в гр. Варна, за разликата над
присъдените 20 000лв. до претендираните 25 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
01.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и за мораторна лихва върху
главницата за разликата над 1316,67лв. до претендираните 1645,97лв., считано от
10.03.2017г. - датата на предявяване на претенция по чл.380 от КЗ до
01.11.2017г. - дата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА «ЗАД Армеец» АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа" № 2, представлявано от Р.Р.Г.и Ц.Д.К.ДА ЗАПЛАТИ НА А.П. М., ЕГН **********,***,
сумите от 1035,22лв, представляваща направените по делото разноски за разглеждане
на делото пред ВРС, съразмерно уважената част от исковете, и сумата от
1444,76лв., представляваща направените разноски за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П. М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА «ЗАД Армеец» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от Р.Р.Г.и Ц.Д.К.сумата
от 49,97лв., представляваща направените разноски за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на основание
чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
РЕШЕНИЕ
№2529/01.06.2018г. по г.д.№16768/2017г. на ВРС, 17-ти състав в останалата му
част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: