РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 15.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
4287 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че „Микро Кредит” АД е
предоставило на ответника Н.В.М. паричен заем по договор № 1192-00043199 от
9.10.2018г. в размер на 1200 лева, като заемателят се е задължил да върне заема
на 12 месечни вноски по 117,52 лева всяка или общо е следвало да заплати сума в
размер на 1410,24 лева. Към договора за заем бил сключен и договор за допълнителни
услуги, за които страните договорили цена от 126,72 лева, която следвало да
бъде заплатена разсрочено на 12 месечни вноски по 10,56 лева. На основание
договорът за допълнителни услуги „Микро Кредит” АД предоставило на Н.В.М. финансиране
и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит” АД застраховка
„Защита“ със застрахователна компания „Уника Живот“ АД, като М. се задължила да
върне финансирането на 12 месечни вноски по 79,20 лева или общо 950,40 лева. На
длъжника била начислена лихва за забава в размер на 23,52 лева по договора за
заем и 19,72 лева по договора за допълнителни услуги. Срокът на договора
изтекъл на 09.10.2019г, като Н.В.М. погасил само 716 лева от задълженията
си.
Ответникът не е заплатил задълженията си по договора за заем. На
10.05.2019г. „Микро Кредит” АД е прехвърлило с договор за цесия на „Агенция за
събиране на вземания” АД вземането срещу Н.В.М. по посочения договор, за което
до длъжникът било изпратено уведомление от „Микро Кредит” АД. Ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 7479/2019г. на РРС за сума в общ
размер 1814,60 лева, но ответникът не бил открит и заповедта за изпълнение му
била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Съдът указал на ищеца да установи
вземането си по исков ред, поради което
в настоящото производство се иска установяване на вземането по заповедта
за изпълнение.
Ответницата признава сключването на договор за заем № 1192-00043199 с „Микро Кредит” АД и че е
получила сумата 1200 лева, която следвало да върне на 12 месечни вноски по
117,52 лева всяка. Признава и
извършената цесия, както и че е уведомена за нея. Твърди, че е изплатила вноски
в общ размер на 1033,83 лева. Навежда доводи за недействителност на договора за
допълнителни услуги, както и че посочения в договора годишен процент на
разходите не съответства на реалния такъв. Разходите за застраховка са пряко
свързани с договора за кредит, но не са включени в годишния процент на
разходите. Сочи, че претенциите на ищеца са неоснователни с изключение на
претенцията за сумата 166,17 лева главница, която се явява разликата между
получената сума 1200 лева и изплатените суми от 1033,83 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 09.10.2018г. бил сключен договор за заем № 1192-00043199 между Н.В.М. и
„Микро Кредит” АД със следните параметри посочени в него: чиста стойност на заема- 1200 лева; месечна погасителна вноска- 117,52
лева; брой месечни вноски- 12, дата на първо плащане- 09.11.2018г, фиксиран
лихвен процент- 30,91; ГПР- 50,00%.
Към договора за заем бил сключен и договор за допълнителни услуги, посочени
в договора като „Пакет „Комфорт““ съдържащ:
1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска;
2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит” АД;
3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
Кредит“ АД;
4.
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
5.
Без наказателна лихва при просрочие до 15 дни.
По делото е представен и документ озаглавен „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА ЗА
ЗАСТРАХОВКА „ЗАЩИТА“ № МС320141192-00043199 за сключен договор за застраховка
между застрахователя „Уника Живот“ АД, застраховано лице- Н.В.М. и ползващо
лице- „Микро Кредит” АД. Посочени са следните покрити рискове: Пакет „Премиум Живот“:
Смърт, Трайна пълна неработоспособност над 50% и Хостпитализация вследствие на
заболяване или злополука. Застрахователната сума е 1200 лева, а
застрахователната премия- 949 лева. По делото има приложено писмо от ЗК „Уника
Живот“ АД, в което се сочи, че по застрахователна полица за застраховка
„Защита“ № МС320141192-00043199 е заплатена премия в размер на 950,40 лева от
„Микро Кредит” АД. На ищецът е указано да посочи каква част от платената
застрахователна премия е била платена на
„Микро Кредит” АД като комисионно възнаграждение в качеството му на
застрахователен агент. Ищецът не е отговорил на поставения въпрос, като сочи
само, че „Микро Кредит” АД не е приспадал и не е удържал комисионно
възнаграждение.
На 16.01.2015г. „Микро Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” АД са
сключили Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от първото
дружество на второто. Към договора са сключвани множество анекси, с които срокът
му е удължаван. На 10.05.2019г. „Микро Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” АД
подписват и приложение към договора, в което индивидуализират вземания, които
се прехвърлят, като с това приложение се прехвърля и вземането на „Микро
Кредит” АД срещу Н.В.М. по договор № 1192-00043199
от 09.10.2018г. (л.29). Прехвърлителят на вземането предоставя на приобретателя
документ озаглавен „Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от
Закона за задълженията и договорите“ (л.28). „Микро Кредит” АД упълномощава
„Агенция за събиране на вземания” АД (л.31) да съобщи на длъжниците извършената
цесия, като от своя страна „Агенция за събиране на вземания” АД изпраща
уведомление до Н.В.М. за извършената цесия (л.32).
Ищецът признава, че по договора са платени суми в общ
размер 1026 лева от които 716 лева са платени след издаване на заповедта за
изпълнение.
Правни изводи:
Договорът за заем, както и сключените във връзка с него договор за
допълнителни услуги и договор за застраховка са недействителни по следните
съображения:
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа: „годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите“
В процесния договор № 1192-00043199 от 09.10.2018г. е посочен фиксиран
лихвен процент 30,91% и ГПР- 50,00%, но липсва информация за това как е изчислена
посочената стойност на ГПР и какво друго се включва в нея освен лихвата. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР,
каквото е изискването на закона. Освен това посочения в договора ГПР не
съответства на реалния ГПР изчислен съобразно реалните разходи, които
кредитополучателя прави, като мотиви за това ще бъдат изложени по-долу.
Договорът за допълнителни услуги е недействителен, тъй като т.нар.
„допълнителни услуги“ в голямата си част не представляват реални услуги и не
дават никакви реални права на заемателя. Така договора се явява лишен от
основание (чл.26 ал.2 от ЗЗД), като в същия има множество неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 ал.1 от ЗЗП, които не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Т.нар. „допълнителни услуги“ са пет на брой:
1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска;
2.
Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит” АД;
3.
Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро
Кредит“ АД;
4.
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
5.
Без наказателна лихва при просрочие до 15 дни.
Услугата по т.4 е напълно неопределени, не създават никакви конкретни права
за потребителя и от гледна точка на последния заплащането на възнаграждение за нея
е лишено от основание. Услугата по т.3 също не представлява реална услуга-
безплатното внасяне на вноски в офиса на кредитора е нещо което би могло да се
предполага, доколкото в договора за заем не е предвидена такса при заплащане на
вноските, такава такса не е посочена в разходите по заема, и освен това такава
такса би била в нарушение на чл. 10а ал.2 от ЗПК забраняващ да се събират такси
за управление на кредита. Услугата по т.2 също не представлява реална услуга за
потребителя, тъй като касае разпореждането с вноска, която вече е платена от
потребителя на представител на кредитора, и дали тази сума кредитора ще задържи
в касата си или ще внесе по банкова сметка, ***. Т.е. и услугата по т.2 е
лишена от основание за потребителя. Всички услуги по т.2,3,4 създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като за тях потребителя заплаща такса, а срещу тази такса не получава
нищо.
Услугите, които биха могли да имат основание за заемателя са тези по т.1 и
т.5, но те са свързана с управление на кредита и за тях кредиторът не може да
събира такси. Освен това не са „допълнителни“ услуги а са разходи по кредита,
които е следвало да се включат в ГПР. Предвид изложеното договорените
„допълнителни услуги“ нарушават значително равновесието между правата и
задълженията на страните, следователно договорът за допълнителни услуги е
недействителен.
Сключеният договор за застраховка нарушава изискването за добросъвестност и
също води до значително равновесието между правата и задълженията на страните
по смисъла на чл. 143 ал.1 от ЗЗП. За да
защити интерес на стойност 1200 лева потребителят трябва да заплати
застрахователна премия в размер на 949 лева. На съдът е служебно известно от
други производства свързани с кредити предоставяни от „Микро Кредит” АД, че
размерът на заплащаните застрахователни премии към „Уника Живот“ АД надхвърля
пазарните цени за съответната застрахователна услуга десетки пъти, както и че
значителна част от застрахователната премия е заплащана като комисионна на
„Микро Кредит” АД в качеството му на застрахователен посредник. Това нарушава
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по смисъла на чл. 143 ал.1 от ЗЗП, поради което
договорът за застраховка е недействителен.
Н.В.М. е получил сумата 1200 лева по договора за заем с „Микро Кредит” АД,
като получаването е удостоверено изрично в договора. Н.В.М. е платила по договора общо 1026
лева, което се признава от ищеца. Договорът е недействителен по посочените
по-горе съображения и Н.В.М. дължи връщане само на чистата стойност на кредита-
1200 лева. Тъй като е върнала 1026 лева, то Н.В.М. остава да дължи 174 лева
главница и вземането в този размер съществува, а в останалата част не. Искът за
главница следва да се уважи в размер на 174 лева, а за горницата да се
отхвърли. Иска за договорна лихва следва да се отхвърли, а останалите искове за
установяване на вземания са недопустими и производството по тях следва да се
прекрати, тъй като за такива вземания заповед за изпълнение не е издавана.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Съобразно цитираното тълкувателно решение на ищеца следва да се присъдят и
разноски по ч.гр.дело № 7479/2019г. в размер на 42,40 лева от общо направените разноски в размер на 75 лева. На ответницата следва да се присъдят 40,70 лева разноски в заповедното
производство съразмерно на неоснователно заявената претенция. За настоящото
производство съдът определя възнаграждение на ищеца за юрисконсулт в размер на 150
лева, от които следва да му се присъдят 14,38 лева, както и 28,76 лева за
държавна такса или общо 43,14 лева. На ответницата в настоящото производство
следва да се присъдят 271,23 лева разноски. Така на ищеца се дължат общо
разноски по двете производства 85,54 лева, а на ответницата 311,93 лева. След
насрещна компенсация на задълженията за разноски “Агенция за събиране
на вземания” АД следва да заплати на Н.В.М. 226,39 лева разноски. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за събиране на вземания” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 срещу Н.В.М., ЕГН ********** с адрес *** за
заплащане на сумата 174 лева със
законната лихва за периода от 10.12.2019г. до окончателното изплащане, което
вземане произтича от договор за заем № 1192-00043199 от 09.10.2018г. сключен
между Н.В.М. и „Микро Кредит” АД, и е било
прехвърлено на 10.05.2019г. по договор за цесия на “Агенция за събиране
на вземания” АД и за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 7479/2019г. на РРС, като отхвърля иска за установяване на същото
вземане над уважения размер до предявения размер от 863,28 лева и отхвърля иска за 100,24 лева договорна
лихва по посочения договор за периода 09.02.2018г. до 09.10.2019г, като прекратява
производството по исковете за възнаграждение по договор за допълнителни
услуги, за застрахователна премия и за лихви върху тези вземания.
ОСЪЖДА “Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК ********* да заплати на Н.В.М., ЕГН ********** с
адрес *** разноски след насрещна компенсация, общо по настоящото дело и по
ч.гр. дело 7479/2019г. на РРС в размер на 226,39
лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/