№ 20359
гр. С., 09.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110102539 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 11627/17.01.2023г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 31677/06.02.2023г. на СРС, и Молба, вх. № 227394/11.08.2023г. на СРС,
подадена от „***********“ ЕАД срещу П. П. М. във връзка със Заповед №
12261/30.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 14691/2022г. на СРС. Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на
длъжницата В.И.М..
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. А.Т. е предявил срещу П. П. М. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - магазин в град С., ж.к. "********“, бл. 32,
вх. Б, магазин № 2, аб. № ********, както следва:
154,98 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.11.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.03.2022г.) до
окончателното им изплащане;
23,39 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 31.12.2019г.-07.03.2022г.;
25,39 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-
м.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (21.03.2022г.) до окончателното им изплащане;
5,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-07.03.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че ответникът потребява топлинна енергия
за топлоснабдения имот, но не сключил писмен договор за продажба на такава, както
изисквал чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Стойността на потребената топлинна енергия не била
1
заплатена. По този начин той се обогатил неоснователно за сметка на „***********“ ЕАД,
което се обеднило със стойността на доставената топлинна енергия и останалите дължими
във връзка с нея суми. Въз основа на тези обстоятелства ищецът обосновава възникнало за
ответника задължение да му заплати цената на доставеното количество топлинна енергия по
месечни прогнозни сметки и изравнителни такива. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Трифонов / юрк. Маноилова.
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. П. М. чрез назначения му особен
представител адв. Б. Х. Д. не се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата
молба. В насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява, като се
представлява от адв. Д. /особен представител/, която оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „*************“ ООД е депозирало Молба, вх. №
228950/14.08.2023г. на СРС, към която представя писмени доказателства относно отчитането
и дяловото разпределение на топлинната енергия в имота. За насрочените по делото
публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия и услуги в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като
се явява фактически потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца или наличието на основание да получи съответното количество
топлинна енергия от ищеца, в това число сключен писмен договор. Доказателствената
тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи неизпълнено
на падежа парично задължение и продължителността на забавата. В тежест на ответника е
да докаже заплащането на съответните суми, съответни обстоятелствата, които го
освобождават от това задължение. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 163/17.09.2007г., т. 3, рег. № 2691, дело № 542/2007г. на
Нотариус № *** – С.П., В.И.М. е закупила недвижим имот – магазин № 2 с площ от 33,35
кв.м. в изградената в груб строеж сграда, находяща се в град С., изградена в УПИ II, кв. 2 по
плана на град С., м. „********“. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-1528/05.12.2007г. на
ГИС-С., така описаната сграда е с административен адрес: град С., ж.к. „********“, бл. 32 с
вх. А и вх. Б. Видно от Нотариален акт № 164/17.09.2007г., т. 3, рег. № 2693, дело №
543/2007г. на Нотариус № *** – С.П., същият апартамент е ипотекиран в полза на банка
като обезпечение за отпуснат кредит. В нотариалния акт е посочено, че апартаментът е
придобит по време на брака между В.И.М. и П. П. М.. Последният е подписал нотариалния
акт. Затова и съдът приема, че апартаментът е придобит по време на брака и съставлява
съпружеска имуществена общност. Доказателства, които да оборят това заключение,
включително за прекратяване на брака, не бяха ангажирани. Няма данни и за последващо
отчуждаване на имота, поради което следва да се приеме, че за процесния имот М. и М.а са
2
били негови собственици в режим на съпружеска имуществена общност.
Вземайки предвид естеството на топлоснабдения имот – магазин, като самостоятелен
недвижим имот и факта, че принципно той е предназначен да служи за осъществяване на
стопанска дейност, съдът намира, че ответникът като негов собственик следва да бъде
третиран като "небитов клиент" за доставяна топлинна енергия. Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ обаче определя, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди. Такъв по делото не е доказано, а и не се твърди, да е
сключен. При това положение ищецът не разполага с възможност да търси заплащане на
предоставените от него услуги на договорно-облигационно основание. Когато
топлоснабдителното предприятие не разполага с правна възможност да търси стойността на
доставената на дружеството-ответник топлинна енергия на договорно основание, същото
може да стори това с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според който всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва като свои
елементи обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ
факт и това разместване на блага настъпва без основание. Обогатяването може да се
изразява и в спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, в това
число за да заплати разноските за снабдяване на имота си с топлинна енергия.
Съдът намира, че двамата съпрузи отговарят солидарно за задълженията, свързани с
доставка на топлинна енергия до имота им, независимо, че същият е по предназначението си
магазин. Отговорността на съпрузите за заплащане на разноските, свързани с доставката и
отчитането на топлинна енергия до имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, е солидарна на основание чл. 32, ал. 1 СК (арг. р.1/27.01.2014г.-
гр.д.7043/2013г.-ІVг.о., р.455/01.11.2012г.-гр.д.928/2012г.-ІVг.о.). Съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, свързани със задоволяване на нуждите на семейството. Под
"нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите
лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко
закупено от съпрузите по време на брака /дори и закупуването на недвижими имоти/ с
посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна (така
р.75/30.06.2020г.-гр.д.3594/2019г.-ІІІг.о., р.293/19.11.2013г.-гр.д.3267/2013г.-ІІІг.о.). Такова
доказване в случая не е проведено. Следователно отговорността остава солидарна.
Установяването на количеството доставена топлинна енергия, на стойността и цената
ù, проверката на правилното отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите
делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и
прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за
изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по
съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената топлоенергия, съответно каква е нейната стойност,
3
като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните
суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на
съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на
процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен
за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността
на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза
е базирало заключението си върху данните за потребената и отчетена топлинна енергия за
имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ù с установените изисквания
и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящият състав на съда
намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз
основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно Наредба № Е-РД.01-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването,
Наредбата за топлоснабдяването /отм./ и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и
извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. От заключението му се
установява, че сградата е топлофицирана, като от общия топломер в абонатната станция се
приспадат технологичните разходи. Разпределението на топлинната енергия е в
съответствие с нормативната уредба, а измерването ù е осъществено с метрологично годни
уреди. Установено е, че за процесния период е доставена топлинна енергия на стойност
139,17 лева. Ответникът, въпреки че не е имал сключен в писмена форма договор за
доставка на топлинна енергия, е потребил такава в имота си без да заплаща цената ù. По
този начин той се е обогатил със стойността , а ищецът е обеднял. Следователно
предявеният иск е основателен до размера на сумата от 139,17 лева, като за горницата
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е искът за лихви върху главницата за топлинна енергия. В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок, поради което и съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от
деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди
завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът
изпада в забава (така р.394/27.11.2015г.-гр.д.3034/2015г.-ІVг.о.). Приложената на л. 29 от
делото покана, изх. № П-2673/31.03.2017г. на „***********“ ЕАД, е от преди процесния
период. Представеното на л. 28 от делото писмо, изх. № П-/не се чете//02.07.2021г. на
„***********“ ЕАД няма доказателства да е връчено на ответника.
Неоснователни са исковете за дялово разпределение и лихвите към него. Това е
така, тъй като ответникът не е потребител на топлинна енергия и по отношение на него не
намират приложение общите условия и специалните правила за разпределение на топлинна
енергия между етажни собственици, тъй като същите са приложими само за лица в
договорни отношения с топлоснабдителното предприятие. Сумите за дялово разпределение
4
са дължими само от потребители на топлинна енергия, какъвто ответникът не е, поради
което и не се е обогатил със съответните суми. Наред с това ищецът не е представил
доказателства да е заплатил съответни разноски за извършване на дяловото разпределение,
т.е. не е доказано обедняване.
Доколкото ответникът не е подал отговор на исковата молба, всички негови
материалноправни възражения срещу дължимостта на процесните суми следва да се считат
за преклудирани на основание чл. 133 ГПК /арг. р.153/12.07.2013г.-гр.д.1317/2013г.-ВКС,
IIг.о./.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и
двете страни, но ответникът не е доказал да е сторил такива. Ищецът своевременно е заявил
претенция за разноски, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 24,99 лева, в която сума е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното исково производство в размер от 791,38 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база
100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
59, ал. 1, че П. П. М., ЕГН **********, от град С., дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
магазин в град С., ж.к. "********“, бл. 32, вх. Б, магазин № 2, аб. № ********, солидарно с
В.И.М., ЕГН **********, за която Заповед за изпълнение № 12261/30.04.2022г., издадена по
ч.гр.д. № 14691/2022г. на СРС, е влязла в сила, сумата от 139,17 лева за главница за
доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.11.2019г.-м.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (21.03.2022г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над 139,17 лева до пълния му предявен размер от 154,98 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
град С., срещу П. П. М., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание по чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - магазин в град С., ж.к. "********“, бл. 32, вх. Б, магазин № 2, аб. №
********, както следва:
23,39 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 31.12.2019г.-07.03.2022г.;
25,39 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-
м.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (21.03.2022г.) до окончателното им изплащане;
5,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-07.03.2022г.
5
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
24,99 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 14691/2022г. на
СРС).
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
791,38 лева, представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 2539/2023г. на
СРС).
Решението е постановено при участието на „*************“ ООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6