Решение по дело №209/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20192300500209
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                27.09.2019 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      24   септември   2019   година

В открито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                     ВЕСЕЛА СПАСОВА                                                          

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №209 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на от Е.Г. ***, против, в Решение №353/16.05.2019г. постановено по гр.д. №3947/2018г. по описа на ЯРС в частта, на същото касаещо квотата от по 1/36 идеална част определена за съделителите М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г., от допуснатите до делба подробно описаните в съдебното решение съсобствени недвижими земеделски имоти между страните по делото. Във въззивната жалбата се сочи, че решението в частта на същото касаещо квотите определени на възивника Е.Г.Г. и останалите наследници на М. И. И. в размер на от по 1/36 ид.части, е неправилно, поради нарушение на материалният закон и е немотивирано. Сочи се, че предмет на делбата са недвижими имоти възстановените на И. И.М., който е оставил за наследници 4 деца и посочените по-горе лица - М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г. наследяват дела на неговия син М. И.И.. Последният наследявал 1/4 от наследството на баща си, и по реда на заместване на двете му починалите деца син и дъщеря - вуйчото на въззивника С.М. И. и майката на въззивника Й. М. Г., оставили по трима наследника (преживял съпруг и две деца), всеки от съделителите М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г. наследява по 1/6 от дела на М. И. И., и при така посочените дялове пресметнато като краен резултат квотата от правото на собственост за всеки от тях следва да бъде по 1/24 идеална част. Сочи се, че при посочените в решението квоти, които били правилно определени за останалите съделители, сбора на всички квоти не е равен на единица, а на 11/12 идеални части, което също е показател за неправилно разпределени квоти, и в частност тези на лицата, които заедно с въззивника наследяват дела на общия им наследодател М. И. И.. Предвид изложеното и по съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част, и постановяване на друго, с което да се определи квота на всеки от съделителите: М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г. в сразмер от по 1/24 идеална част в делбата на процесните имоти.

В с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемите А.М. и Д.И. в о.с.з. изразяват становище за основателност на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Жалбата се преценя като основателна, по следните съображения:

Установено е в случая, и страните не спорят, че  предмет на делбата са недвижими имоти възстановени с решение №02-26/20.10.2000г., постановено по преписка 13623/17.03.1992г. на ПК при община Тунджа на наследниците на И. И. М., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Б.. Не е налице спор между страните по отношение на имотите, които са били притежавани от И. И. М. и по отношение на които следва да бъде извършена делбата.

Не се спори и относно квотите на съделителите по 1/8 идеална част за Д.И.С. и Й.И.Б., 1/20 идеална част за Т.Д.Ф.  и 9/20 идеални части за Т.Д.Ф.  и Х.И.Ф..

Твърденията са за неправилно определени квоти при делбата на съделителите: М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г. наследници на сина на общия наследодател И. И. М.- М. И. И..

Видно от Удостоверение за наследници №78/20.03.2018г. на И. И. М., б.ж. на с.Б. обл.Я. поч. на *********г., след смъртта си същият е оставил за свои наследници – преживялата го съпруга – Й. К. М., починала на *****г. и четири деца, от които както следва: синове - М. И. И., починал на *****г.; Д.И. И., починал на *****г.; И. И. М., починал на **********г., и дъщеря - Е. И. Й., починала на *******г.

След смъртта си М. И. И., починал на ******г. е оставил за свои наследници – преживялата го съпруга – И.С.И., починала на *******г. и две деца, от които както следва: син- С. М. И., починал на ********г.,  и дъщеря- Й. М. Г., починала на 08.11.2014г.

След смъртта си С.М. И., починал на ******г. е оставил за свои наследници – преживялата го съпруга – М.А.И., А.С.М.- син и И.С.И. - дъщеря.

След смъртта си Й. М. Г., починала на *******г. е оставил за свои наследници –  Г.Н.Г.- съпруг, Д.Г.И. - дъщеря и Е.Г.Г. -син.

При това положение, от гореизложеното следва, че след смъртта на И. И. М., той е бил наследен от четирите си деца и от съпругата си Й. К. М., респ. след смъртта на последната, делът на всяко едно от четирите деца е бил в размер на 1/4  ид. част. Т.е. синът му М.И. И. е получил по наследство 1/4 ид. част от процесните имоти, а след смъртта му и тази на съпругата му И.С.И., починала на *********г., всяко едно от двете му деца С. М. И.и Й. М. Г. е получило  по 1/8 ид. част. Наследниците на С.М. И.: съпруга – М.А.И., А.С.М.- син и И.С.И. - дъщеря, на осн. чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН са го наследили в равни части, т.е. са получили по 1/24 ид. част. Наследниците на Й. М.Г.: Г.Н.Г.- съпруг, Д.Г.И. - дъщеря и Е.Г.Г. -син, на осн. чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН са я наследили в равни части, т.е. са получили по 1/24 ид. част.

Ето защо, ЯОС счита, че а жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като атакуваното решение, следва да бъде отменено в обжалвана му част, касаеща квотата от по 1/36 идеална част определена за съделителите М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г., от допуснатите до делба имоти, като вместо това квоатана тези съделители следва да бъде определена в размер на по 1/24 идеална част за всеки от тях.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №353/16.05.2019г. постановено по гр.д. №3947/2018г. по описа на ЯРС,  в обжалваната му част, с която съдът е определил квотите за съделителителите М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г., при които да се извърши делбата, в размер на по 1/36 идеална част за всеки от тях, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ квоти за съделителителите М.А.И., А.С.М., И.С.И., Г.Н.Г., Д.Г.И. и Е.Г.Г., при които да се извърши делбата, в размер на по 1/24 идеална част за всеки от тях.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.