М О Т И В И:

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при РП - Плевен на 05.10.2017 г., който е установил, че са налице основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу В.П.Й., с ЕГН: ********** *** досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на обвиняемия Й. от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

         За РП - Плевен представител не се явява и не изразява становище по съществото на делото.

Обвиняемият В.П. Вапцаров не оспорва описаната в постановлението на РП - Плевен с предложение по чл. 78а НК, фактическа обстановка и дадената правна квалификация на деянието, признава изцяло вината си, изказва съжаление за стореното и моли за налагане на наказание „Глоба“ в минимален размер, поради затрудненото му материално състояние.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият В.Й. и непълнолетната Р.С.и двамата от град Тръстеник се запознали в началото на 2017 година. Отношенията помежду им се задълбочили, което довело до оформянето на интимна връзка.

В началото на месец май 2017 година обвиняемият предложил на Р.С.да заживеят заедно в обитавания от страна на обвиняемия В.Й. съвместно с родителите му жилищен имот, находящ се в град Тръстеник на улица „Никола Вапцаров“ № 21. Непълнолетната Станкова, която била прекъснала обучението си за придобиването на съответната образователна степен приела отправеното и от страна на обвиняемият В.Й. предложение.

На 20.05.2017 година обвиняемият В.Й. и Р.С.обявили решението си да заживеят съвместно пред родителите си на което последните не реагирали отрицателно. От отразения момент обвиняемият и непълнолетната С.заживели на съпружески начала в едно домакинство. Същите осъществявали полови контакти, като отношенията им били като на съпрузи. Непълнолетната С.била ангажирана с обичайните задължения в домакинството ,като семействата на същите подготвили през лятото и тържество „годеж“, съобразно обичаите на населението от съответната етническа принадлежност.

В края на лятото, родственик на непълнолетната Р.С., чиято майка обичайно упражнявала трудова дейност в чужбина бил осведомен за напускане на същата на предходното и жилище и установяване на конкретно място в дома на обвиняемият Й.. Вследствие на убеждението си за осъществено по отношение на непълнолетната престъпно поведение по принудително отвеждане от дома й. А.И. С.депозирал жалба пред РП - Плевен.

Въз основа на изявленията от същата се предприели съответните действия по установяване местонахождението на непълнолетната Р.С.и причините за обитаването и на чуждо жилище от които се събрали данни за осъщественото от страна на обвиняемия В.Й. *** инкриминирано деяние.

От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че освидетелстваното непълнолетно лице правилно възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриването на обективната истина по предварителното разследване, като по отношение на Стайкова не са установени данни за умствена недоразвитост или психично разстройство.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото   гласни и писмени доказателства, и тези прочетени на основание чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло.

От обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, които са логични, последователни и без противоречиви, се установява, че обвиняемият е извършил инкриминираното деяние, посочено в постановлението на РП - Плевен.

         От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Обвиняемият В.П.Й. с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.191, ал. 1 от НК, тъй като на 20.05.2017 г. в град Тръстеник, като пълнолетно лице, без да е сключило брак заживяло съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – Р.А.С.– родена на *** ***.

         От обективна страна е налице заживяването на обвиняемия на съпружески начела с жертвата на престъплението, изразяващи се в  установяване на фактически отношения, наподобяващи в значителна степен тези, които възникват между съпрузите.

         В хода на съдебното следствие се установи, че обвиняемия и пострадалата живеели от месец май 2017 г. в общо домакинство и водели интимен живот. Свидетелката Р.А.С.е лице ненавършило 16 години към момента на започване на съвместното съжителство с обвиняемия.

         Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез самото установяване на фактическо съжителство между обвиняемия и пострадалата непълнолетна. Това е станало с доброволното съдействие на пострадалата и родителите на тези лица. Деянието е продължено по своя характер и е престъпление на просто извършване, защото НК не предвижда никакви други последици, освен установяването на процесните фактически отношения между двете горепосочени лица. Между тези лица не е сключен брак до приключване на делото, а деянието е довършено с напускането на пострадалата на дома, в който живеела с обвиняемия.

         От субективна страна инкриминираното деяние е извършено с пряк умисъл. Деецът е искал, целял настъпването на обществено опасните последици. Той е разбирал противоправния и обществено опасен характер на деянието, но въпреки това не е преустановил престъпната си деятелност. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението. Разбирал е, че пострадалата не е навършила 16 години и не само е предвиждал, но е й искал да заживее съпружески с нея, като непълнолетната и нейните близки, както и близките на обвиняемия са съдействали доброволно за конкубинатите отношения между обвиняемия и непълнолетната пострадала.

         Съобразно гореизложеното, съдът прие, че обвиняемият В.П.Й. е осъществил престъпното деяние по чл.191, ал.1 от НК, посочено в акта на РП - Плевен и го призна за виновен по така предявеното му обвинение.

         Безспорно е, че разпоредбата на чл. 191, ал.1 НК защитава важни обществени отношения по защитата на подрастващите и гарантирането на правата им. Не се спори, че ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки пол и малолетно или непълнолетно лице от женски пол, както и между непълнолетно лице от мъжки пол и непълнолетно или малолетно лице от женски пол, като правило има като последица вреди за подрастващите, в това число негативни последици за образованието и нормалното социално развитие на личността и не на последно място ранна бременност.

         Тези обстоятелства са преценени от законодателя принципно, както при криминализирането на действията на пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст или 14-годишна възраст. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи.

         В конкретния случай по делото се установи фактическа обстановка, която по категоричен начин сочи на изключително ниска степен на увреждане на обществените отношения. Не са налице или са явно незначителни и останалите вредни последици от ранното съжителство, то не е изиграло негативна роля по отношение на социалното развитие на непълнолетните.

         Да се приеме, че традициите изключват съставомерния характер на деянието по чл.191, ал.1 НК на практика означава при тълкуване на закона да се създава нов закон, различен от този, който е създаден от компетентния орган.

         Встъпването в брак на непълнолетни е само по себе си причина за ог***но безпокойство. Не бива да се подценява и обществената опасност на тези деяния, която се обективира в няколко направления: преждевременното раждане, което смущава нормалното психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация.

         Ранните бракове представляват една заплаха за реализацията на правото на образование, гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето.

         Налице е съставомерно деяние по чл.191, ал.1 от НК и авторството на същото се установява категорично.

         При определяне на вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното :

         Непосредствен обект на престъпно посегателство са обществените отношения, които възникват по повод на правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите.

         Личността на обвиняемия е с невисока степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието и чистото му съдебно минало.

                Съдът, след като взе предвид изложеното и това, че към момента на извършване на престъплението обвиняемия е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление от общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, че е полагал грижи за пострадалата, че не са настъпили имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.78а от НК, освободи деецъ от наказателна отговорност и му наложи по чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание глоба в минимален в размер от 1000лв.

         Съдът изцяло споделя доводите на защита за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, т.к. са налице условията за това предвидени в закона, съобразно и съдебната практика на ВКС на Р.България. В тази насока е и разпоредбата на чл.78а,ал.5 от НК, от която при систематично тълкуване е видно, че обвиняемият може да бъде освободен от наказателна отговорност и при кумулативно и алтернативно предвидени санкции за извършено престъпление, при условие, че се касае за наказания, които са по-леки от предвидените в чл.78а,ал.1,б.”А” от НК наказания лишаване от свобода. Да се приеме, че обвиняемият и лицата извършили престъпления, които са наказуеми по-леко от санкциите, предвидени в чл.78а,ал.,б.”А” от НК не могат да бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на Гл.8 от НК би означавало да бъдат третирани по-тежко от лицата, които трябва да бъдат наказани за престъпления, за които се предвиждат наказанията лишаване от свобода, посочени в чл.78а,ал.1,б.”А” от НК. Такъв извод противоречи и на систематичното тълкуване на правните норми от Гл.8, раздел ІV от НК.

Според съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция визирани в чл.36 от НК.

         Причина за извършване на инкриминираното деяние от обвиняемия е незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: