№ 5730
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20241100502242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. Г. Г. срещу решение № 19001/19.11.2023
г., постановено по гр.д. № 24328/2023 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, в частта, с
която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя
искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1686,65 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 23.09.2019
г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 409216, ведно със
законната лихва, считано от 23.09.2022 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 51518/2022 г. по описа на СРС, 168 състав.
Жалбоподателят - Н. Г. Г. твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинна енергия за процесния
имот в периода, предмет на делото. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови
1
друго такова, с което да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата и моли
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – ТАЕС „Нелбо
Инженеринг“ ЕООД не е подало отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 1892,76 лв., представляваща стойността на
топлинни енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. ****, аб. № 409216, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51518/2022 г. по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че ответницата дължи
заплащането на предоставените топлинни услуги в имот, находящ се в гр. София, гр.
София, ул. ****, аб. № 409216. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, както следва:
1884,83 лв., представляваща 1/ 2 част от стойността на доставената топлинни енергия
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб.
№ 409216, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 279,88 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.10.2019 г. до 14.09.2022 г.; 7,93 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; 3,19 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 06.07.2022 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 29.10.2022 г., като в
законоустановения едномесечен срок същият е подал възражение срещу нея, поради
което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил установителен иск за сумата от
1892,76 лв., представляваща остатък от главница.
Искът е уважен частично, като е установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 1686,65 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода от 23.09.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб.
2
№ 409216, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 51518/2022 г. по описа на СРС, 168 състав. За разликата над
уважения размер от 1686,65 лв. до претендирания размер от 1892,76 лв. /или за сумата
от 206,11 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия, доставена
за периода от 31.05.2019 г. до 22.09.2019 г./, като погасен по давност.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Разгледано по
същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът относно наличието на
облигационно отношение между страните.
В отговор на оплакването по жалбата, въззивният съд приема следното:
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Според т.1 от тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за
ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния
кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият
бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови
нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия
бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако
3
такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши
съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия
бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само
по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг
дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна
енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
в качеството си на съсобственици.
В настоящия случай, видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот от
22.03.2007 г., лицето Л.П.Г. е придобило собствеността по отношение на имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „****.
Видно от Решение № 523205 от 01.11.2018 г., постановено по гр.д. № 60606/2018
г. по описа на СРС, 92 състав, влязло в сила на 01.11.2018 г., Л.П.Г. е сключил брак с
ответницата Н. Г. Г. на дата 26.08.2007 г., т.е. след придобиване на процесния
недвижим имот. С въпросното решение бракът между двамата е прекратен, като
семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „****, представляващо апартамент №
2 /еднолична собственост на Л.П.Г./, е предоставено за ползване на съпругата Н. Г. Г. и
детето до навършване на пълнолетие на детето, което към датата на постановяване на
решението и влизането му в сила /01.11.2018 г./ е било на 10 години.
Видно от Заявление-декларация /на лист 14/, едва на дата 21.12.2021 г. /след
изтичане на процесния период/ ответницата Н. Г. Г. е поискала откриване на партида
на нейно име в ищцовото дружество за процесния имот, като е приложила
бракоразводното решение.
С оглед изложеното и като съобрази постановките, дадени в цитираното
Тълкувателно решение, настоящият състав намира, че ответницата е придобила
качеството „потребител“ на топлинна енергия за процесния имот едва на тази дата
21.12.2021 г. – след изтичане на процесния период, поради което и не дължи
заплащане на стойността на ползваната в имота за този период от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. топлинна енергия.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част
част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявеният
установителен иск за сумата от 1686,65 лв., представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 23.09.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. ****, аб. № 409216, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51518/2022 г. по описа на СРС, 168 състав,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, за първата инстанция и за заповедното производство
право на разноски има само ответницата и въззивница в настоящото производство.
Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която същата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 37,85 лв.
разноски за държавна такса в исковото производство и още 37,85 лв. разноски в
заповедното производство, както и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата от още 267,33 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство /разликата между присъдения и пълния
претендиран размер/, както и сумата от 325 лв. – разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото въззивно производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 ГПК/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19001/19.11.2023 г., постановено по гр.д. № 24328/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 168 състав, в частта, с която е признато за установено по
исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. Г. Г., ЕГН **********, дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1686,65 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 23.09.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот,
находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 409216, ведно със законната лихва, считано от
23.09.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51518/2022 г. по описа на СРС,
168 състав; както и в частта, с която Н. Г. Г., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 37,85 лв. разноски за държавна такса в исковото производство и още 37,85
лв. разноски в заповедното производство, както и сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
5
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н. Г. Г. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, сумата от 1686,65 лв., представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 23.09.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. ****, аб. № 409216, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2022 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51518/2022 г. по описа на СРС, 168 състав,
като неоснователен.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от
1686,65 лв. до претендирания размер от 1892,76 лв. /или за сумата от 206,11 лв.,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия, доставена за периода от
31.05.2019 г. до 22.09.2019 г./, като погасен по давност, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, сумата от още 267,33 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и
сумата от 325 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото въззивно производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – ТАЕС „Нелбо
Инженеринг“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6