РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500596 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№2254/16.03.2022г., подадена от Н. Д. Р., родена на **********г.,
гражданка на *** и Н. А. Ф., родена на **********г., гражданка на ***, чрез назначения
особен представител-адв. Виржиния Хайк - БАК, срещу Решение №39/21.02.2022г.,
постановено по гр.д.№1220/2021г. по описа на Районен съд- Несебър.
С посоченото решение, Несебърският районен съд е осъдил Н. Д. Р., с постоянен адрес:
***, да заплати на ,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Генерал Владимир Вазов“№3, сграда
,,Метални панели и конструкции“ ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо
Тенев, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 70.59 лева, съответстваща на квотата
на съсобствеността – 75% от цялата дължима сума- 94,12 лева, представляваща незаплатена
стойност по издадени фактура №********** от 27.08.2018г. и фактура №********** от
26.08.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в ***, с
идентификатор 51500.505.76.2.24 аб.№719058, с отчетен период 29.09.2015г.-16.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 21.0.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, сумата от 16.33 лева – лихва върху главницата, съответстваща на квотата й в
собствеността -75%от цялата дължима лихва от 21.77 лева за периода 27.09.2018г.-
1
20.09.2021г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК- сумата от 375 лева, съответстваща на
квотата й в съсобствеността- 75% от цялата дължима сума от 500 лева, представляваща
разноски в настоящото производство, от които 100 лева- държавна такса, 300 лева – внесен
депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
С цитираното решение, съдът е осъдил Н. А. Ф., с постоянен адрес: ***, да заплати на
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД , на основание чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД сумата от 23.53
лева, съответстваща на квотата й в съсобствеността – 25% от цялата дължима сума- 94.12
лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури№********** от
27.08.2018г. и фактура №********** от 26.08.2019г., за доставена , отведена и пречистена
вода до имот, находящ се в ***, с идентификатор 51500.505.76.2.24, аб.№719058, с отчетен
период 29.09.2015г.-16.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 21.0.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, сумата от 5.44 лева- лихва върху главницата,
съответстваща на квотата й в собствеността- 25% от цялата дължима лихва от 21.77 лева за
периода 27.09.2018г.- 20.09.2021г. , а на основание чл.78, ал.1 от ГПК- сумата от 125 лева,
съответстваща на квотата й в съсобствеността – 25% от цялата дължима сума от 500 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева – държавна такса;
300 лева- внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Жалбоподателят намира
същия за неправилен и необоснован, като излага подробни съображения,
На първо място се изразява несъгласие с извода на съда относно потребеното количество
вода от ответниците(въззивници), както и че отчитането се извършило при условията на
чл.24, ал.4 от Общите условия на ВиК оператора(при отказ на потребителя да осигури
достъп). Подчертава се, че не било осъществено и твърдяното от ищеца сканиране
показанията на водомерите. Навеждат се доводи във връзка с представените от ищеца
фактури.
Излага се становище за неизправност на въззиваемото дружество като страна в процесната
облигационна връзка. Твърди се, че същото не изпълнило задълженията си съгласно чл.7,
т.6 от Общите условия- да отчита показанията на средствата за измерване в съответните
срокове(чл.23,ал.1,т.3 от ОУ). Изтъкват се факти и обстоятелства, установени от
съдържанието на приложените по делото писмени доказателства. Отбелязва се, че
фактуриране на потребеното количество вода било извършено едва на 27.08.2018г.
Развиват се съображения, че поради неизпълнение задължението от страна на оператора за
отчитане потреблението на абонатите в предвидените в ОУ срокове, следвало да бъде
изключена отговорността на потребителя.
Излагат се аргументи за изтекла в полза на въззивниците(ответници) погасителна давност за
главницата от 30.38 лева като остатък от фактурата от 27.08.2018г., както и за
претендираното върху същата сума обезщетение за забава.
2
Навеждат се доводи за наличие на неравноправна клауза –чл.33, ал.2 от ОУ. Твърди се, че
първоинстанционният съд формирал изводите си въз основа на представени от ищеца
доказателства, представляващи негови едностранни изявления.
Посочва се, че присъждането на обезщетение за забава за периода след 13.03.2020г. и за
периода от два месеца след отмяна на извънредното положение, се явявало в противоречие с
императивната разпоредба на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.
В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна-
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с който същата се оспорва изцяло.
На първо място се твърди, че водният оператор доказал по категоричен начин по делото
произхода на претендираната главница за ползваните в имота на ответниците ВиК услуги,
както и наличието на валидно облигационно правоотношение между страните.
Посочва се, че от представеното от ищеца извлечение от карнета, се установявали данни,
съдържащи хронологична последователност на показанията на измервателния уред.
Пояснява се, че се касаело за специфичен вид услуги, при които отчитането подлежало на
установяване посредством едностранно съставяне на документи (без полагане подпис на
потребителя). Навеждат се доводи в тази насока.
Заявява се, че при предоставяне на водоснобдителни и канализационни услуги от оператора
и получаването им от консуматора, за последния винаги възниквало задължение за
заплащане на определената за тях цена в посочения срок. Подчертава се, че в случая било
налице частично плащане на главницата по данъчна фактура №********** от 27.08.2018г.,
което се явявало потвърждение на стопанската операция, обективирана в счетоводния
документ, а именно: наличие на процесните два броя измервателни уреди; обема на
отчетена консумация и съответната единична цена, съотнесена към измерваното количество.
Твърди се, че действията на ответниците/въззивници били насочени към извънсъдебно
признание на паричното задължение(Определение№498/04.07.2017г. по гр.д.№4797/2016г.
на ВКС).
Посочва се, че В и К операторът изпълнил задълженията си по непрекъснато водоподаване,
като се установявало и наличието на индивидуален уред за периодично отчитане. Развиват
се съображения относно регулярността на отчетите, като се цитира съдебна практика на
БОС(Решение№V-22–03.04.2017г., постановено по в.гр.д.№1912 по описа на БОС.).
Оспорват се наведените в жалбата доводи за погасени по давност вземания. Отбелязва се, че
след като в случая било налице частично плащане , следвало да намери приложение нормата
на чл.76, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.116 ,б.,,а“ от ЗЗД.
Навеждат се доводи, че съгласно приложимите Общи условия на оператора, потребителите
се задължавали да заплатят дължимите суми за ползвани ВиК услуги в 30-дневен срок след
3
датата на фактуриране. Посочва се, че процесната фактура била издадена на 27.08.2018 г. и
тридесетдневния срок изтичал на 27.09.2018г. Подчертава се че предвиденият законов
тригодишен срок за погасяване по давност на периодични вземания, не бил изтекъл към
датата на предявяване на иска.
Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като
неоснователна. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция
разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Страните нямат доказателствени искания.
Въззивниците, представлявани от назначения особен представител адв. Хайк процесуален
представител в с.з. поддържат подадена въззивна жалба.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв.Попова поддържа подадения
писмен отговор. Претендира разноски. В указания от съда срок представя писмени бележки.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл.259 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Ищцовото
дружество твърди, че ответниците са абонати на „В и К” ЕАД, заведен е в системата под
аб.№719058 за обект на потребление, находящ се в *** и му дължат сума в размер на 115,89
лв., вкл. 94,12 лв. главница, разделно в квоти:сумата от 70,59 лв., представляваща ¾ за
съответстваща на притежаваните от Н. Д. Р. вещни права върху имот и сума в размер на
23,53 лв., представляваща ¼ от дълга, съответстваща на притежаваните от Н. А. Ф. вещни
права върху имота лв. и сумата от 21,77 лв. обезщетение за забавено изпълнение дължимо за
периода от 27.09.2018г. дължимо разделно при същите квоти-16,33 лв. за първата и 5,44 лв.
–за втората ответница, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба.
Ответниците, чрез назначения им особен представител адв.Хайк, оспорват предявените
искове. Излагат подробни доводи, за неизправност на ищеца, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл.7,т.6 ОУ да отчита в установените срокове. Направено е възражение
за погасяване по давност на главницата от 30,38 лв. по фактурата от 27.08.2018г.
Страните ангажират доказателства съобразно твърденията си.
По делото е безспорно, че въззиваемото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
4
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т.
1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така
посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР ОУ на доставчика на
ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В
случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника,
съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички
абонати на дружеството.
Не е спорно също така, че ответниците са собственици на СО с идентификатор
51500.505.76.2.24 по КККР на гр. Несебър с адрес *** при следните квоти 75 % за Р. и 25 %
за Ф. /вж н.а. за покупко-продажба №4 том VIII, рег.№6796, дело №1324 от 03.09.2021г. по
описа на Нотариус Мария Бакърджиева, рег. №110/ и в това си качество са потребители на
на ВиК услуги и имат открита партида с аб. №719058.
По делото са представени издадените от ищеца през процесния период 2 бр. фактури за
отчетена вода, съответно фактура от 27.08.2018г. за сумата от 130,98 лв. и фактура от
26.08.2019г. за 63,74 лв. Срокът за плащане на фактурите е 30-дневен от датата на
издаването им.
Видно от представените справка-извлечение от електронния карнет водомерите са отчитани
с мобилно устройство, като и за двата периода е извършено реално отчитано като за периода
за периода 29.09.2015г.-10.08.2018г.- за първия водомер 53 куб.м., а за втория-2 куб. м. , а за
периода 11.08.2018г. -16.08.2019г.–за първия водомер потреблението е 13 куб.м., а за втория
за същия период-9 куб.м. Издадените фактури са за точно това количество потребена вода.
От представените доказателства се установява, че процесния СО е от сезонен характер и се
ползва от чужди граждани. Очевидно е, че потреблението на вода е само през летния сезон.
Съобразно чл.23, ал.1, т.3 от приложените по делото ОУ е допустимо отчитане на водомери
два пъти годишно, когато се касае за обекти със сезонен характер, а съгласно чл.24, ал.4 от
същите ОУ отчитане може да се извършва в рамките и на по-дълъг период-една година. В
случая отчитането е извършено един път в годината, в летните месеци на 2018 г. и 2019г.,
когато е бил обитаван СО. Отчитането е станало, чрез „виждане“ от мобилното устройство
на водомера, което означава реален, а не „служебен“ отчет. Съдът намира, че това
обстоятелство по никакъв начин не може да се направи извод, че са нарушени правата на
5
ответниците, доколкото е извършен реален отчет в тяхно присъствие и е отчетена само
доставената и потребената вода, а не служебни количества на базата на прогнозни такива по
чл.40 от ОУ.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно наличието на договорно
правоотношение между страните, както и че въззивникът е ползвал услугите на
въззиваемото дружество, поради което следва да заплати стойността на ползваните услуги в
уважения размер. Установено е по делото, че въззиваемото дружество е изпълнявало
задължението си за предоставяне на услугата водоснабдяване на въззивника в качеството му
на потребител на В и К услуги за процесния период, доставеното количество вода е
измерено и остойностено по определените цени, като са издавани фактури. Няма твърдения,
нито доказателства по делото въззивниците да са изправната страна по договора, а именно
да са заплатили стойността на предоставената му услуга от въззиваемото дружество. Тук
следва да се посочи, че въззиваемото дружество признава за частично плащане по ф.
№********** от 27.08.2018г., която е на стойност на 130,38 лв., поради което претендира
остатъка от 30,38 лв. Предвид изложеното претенцията е основателна и доказан в пълния
предявен размер, съобразно описаните по-горе квоти на съсобственост.
Според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, абонатът трябва да заплаща потребените услуги в
30-дневен срок от издаване на съответната фактура. В случая има потребена услуга,
издадени са фактури, но няма данни абонатът да е заплатил сумите при падежирането им.
Ето защо с настъпване на падежа въззивниците са изпаднали в забава и дължи и мораторно
обезщетение от падежа на всяка фактура. Общата лихва за забава върху главниците по
фактурите, касаещи потреблението съобразно квотите на собственост са съответно 16,33 лв.
са Р. и 5,44 лв. за Ф..
Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по първата фактура по давност,
тъй като исковата претенция е предявена преди изтичането й. С оглед на гореизложеното
съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Сторените разноски
са за възнаграждение на особен представител -300 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на въззивниците.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №39/21.02.2022г., постановено по гр.д.№1220/2021г. по описа
на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА Н. Д. Р., родена на **********г., гражданка на *** и Н. А. Ф., родена на
6
**********г., гражданка на *** с адрес: ***, да заплатят на ,,Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.,,Победа“, ул.,,Генерал Владимир Вазов“№3, сграда ,,Метални панели и конструкции“
ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Тенев, сумата от 300 лв./триста лв./,
представляващи разноски за възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7