РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Монтана 15 март 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в публично заседание на 26.02.2021
г., троен административнонаказателен състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Александрина Александрова в присъствието на
Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 30 по описа на АдмС Монтана за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение
от 17.11.2020 г. по АН дело № 206/2020 г. на Районен съд – Берковица е
потвърдено Наказателно Постановление № 32-0000117/10.15.2019 г., издадено от
Началник ОО „АА” в ГД „АИ” Монтана, с което на В.П.Р.,***, е наложено
административно наказание, затова че като водач на товарен автомобил М*** 1323 А***
с рег. № С*** извършва превоз за собствена сметка от точка до точка на
територията на РБългария, като в момента на проверката не представя заверено
копие на лиценз на Общността или удостоверение на МПС за извършване на
обществен превоз на товари.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която
твърди, че същото е неправилно поради
нарушение на материалния закон, и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че фирма „НИК КО Т*** 2000"
ООД, разполага с Лиценз на Общността № 13605 със срок на валидност до
08.07.2025 г., като на контролния орган е предоставено заверено копие с №
**********. Счита, че сайта на ИААА не дава информация, кои са регистрационните
номера на вписаните в лиценза на превозвача товарни автомобили, както и не дава
информация дали един автомобил е добавен или е отписан, поради което за
превозвача не става ясно, след като разполага с лиценз на Общността, доказал е
финансова стабилност и е наел с договор за наем МПС, защо информацията не е отразена
и не е взета в предвид. Моли да се вземе в предвид и факта, че отговорността по
отношение на лиценза не е на водача, а на превозвача, както и факта, че
товарният автомобил не е собственост на В.Р.. Моли да се уважи подадената жалба
или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, ако се установят
съществени нарушения на съдопроизводствените правила или следва да се установят
факти, за които е необходимо и събиране на писмени доказателства. В писмени
бележки моли да се вземе предвид, че фирма "И*** К*** " ЕООД,
разполага с договор за наем на МПС, считано от 01.03.2019 г. с лицензираната
фирма „НИК КО Т*** 2000" ООД, чийто Лиценз на Общността е с № 13605 със
срок на валидност до 08.07.2025 г., като на контролния орган е предоставено
заверено копие № **********.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС правилно и
законосъобразно. Издаденото Наказателно постановление отговаря изцяло на
изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Установена е фактическата обстановка, която правилно
е описана в диспозитива на наказателното постановление. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с
касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и
правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага Решението на РС да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
постанови обжалваното решение, с което потвърждава издаденото Наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Берковица приема, че на 18.04.2019 г. около 15.20 часа в гр. В*** , ул “Република"
по маршрут С*** -Монтана-В*** -С*** оспорващият управлява товарен автомобил „М***
1323 А*** " c peг. № С*** , от категория N3 c максимално допустима маса
над 12 тона, като извършва превоз на товари за собствена сметка между два
пункта на територията на Р България с ППС без заверено копие на лиценз на
Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията
на РБългария. Деянието е констатирано от св. Ст.Георгиев и колегата му Л.Б*** и
двамата инспектори в ОО „АА" гр. Монтана, които на процесната дата
извършвали проверка на територията на гр. В*** . Съдът кредитира изцяло
събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни
и непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. Този съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
в процедурата по издаване на процесното наказателното постановление субект
следва да е дружеството превозвач. Видно от цитираната санкционна норма субект
на нарушението е водачът на превозното средство, той е наказателноотговорното
лице, затова и в тази хипотеза законът предвижда единствено наказание
„глоба", тъй като субект е винаги физическото лице, управляващо ППС/МПС. При
нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, законодателят не предвижда
дружеството превозвач да носи отговорност, затова и не регламентира наказание
„имуществена санкция". Отговорността на водача е лична и той в изпълнение
на нормата на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП следва да представи копие на лиценза на
Общността или съответното удостоверение. Непредставянето им е нарушение,
съответно на чл. 93, ал. 1 или 93, ал. 2 от ЗАвП. Видно от доказателствата по
делото за съответния товарен автомобил не е издавано заверено копие на лиценза
на Общността или на Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на РБ по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП. С оглед на установената липса на
издадено копие от посочените документи, то правилно е ангажирана отговорността
на водача по чл. 93, ал. 1, а не по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. С оглед установените
технически особености на товарния автомобил - допустима максимална маса над 12
тона, за да се извършва превоз за собствена сметка между два пункта на
територията на Република България, е необходимо лицето, за чиято сметка се
извършва превозът да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на
товари, като копие от този лиценз следва да бъде представен от водача при
проверка. Ангажираната административнонаказателна отговорност на водача на МПС
по чл. 93 от ЗАвП е различна и отделна от тази, която се предвижда по чл. 96 и
следващите от ЗАвП. Представените от жалбоподателя лиценз за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на „НИК
КО Т*** 2000" ООД и
договор за наем на моторно превозно средство от 01.03.2019 г. не променят
изводите на съда. Съдът не констатира основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на
същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието от
типичните случаи на нарушения от същия вид. Санкционната норма е приложена
правилно от административнонаказващия орган, поради което районният съд приема обжалваното
наказателно постановление за законосъобразно.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, конкретни такива не се и
сочат в касационната жалба. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалния закон, въз основа на относимите за повдигнатия спор доказателства.
В
касационната жалба не се навеждат нови съображения, не се представят
доказателства, а съображенията, както в жалбата, така и в писмените бележки са
навеждани пред първата инстанция, която ги е обсъдила в мотивите на своето
решение, които се споделят изцяло, без необходимост от преповтаряне, като съдът
препраща към мотивите на този съд, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 46,
ал. 2 от ЗНА.
За
пълнота към изложението на въззивния съд, настоящият състав следва да отбележи,
че нормата на чл. 12б от ЗАвП предвижда условията, на които следва да отговаря
едно МПС, което е с допустима максимална маса над 12 тона, за да може с него да
се извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на
територията на Република България. Текстът на цитираната норма предвижда, че за
да се извършва превоз с такова МПС, каквото е управлявано от касатора по време
на извършената проверка, лицето, за чиято сметка се извършва превозът, следва
да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или да e
физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за
подпомагане на земеделските производители.
В
случая не са представени доказателства, че лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, т.е. работодателят на водача, последният установен с приложената на
л. 19 от въззивното дело справка, е или регистриран като земеделски стопанин,
или е лице, притежаващо лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
В
случая нарушението е затова, че няма издаден лиценз на Общността, а представеният
такъв на друга фирма, която е наела управляваното МПС по сключен договор за
наем, не обуславя по право, нито че за същото това МПС има издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници или товари, нито създава предпоставки за
прехвърляне на лиценза от едно дружество на другото. В тази връзка в тежест на
административнонаказаното лице е да докаже наличието на издаден лиценз и то
именно за лицето, за чиято сметка се извършва превозът, което в случая не е
направено, въпреки че в проведеното административнонаказателно производство
касаторът е разполагал с всички законови
възможности.
Относимата
санкционна норма към така установеното нарушение е нормата на чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП - Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
С
текста на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП законодателят вменява именно на водача на
моторно превозно средство, което е с максимално допустима маса 12 тона и с
което се извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари, отговорността да следи, че за така управляваното от него моторното
превозно средство е налице удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, респ. има заверено копие на лиценз на Общността. Незнанието на закона в
тази връзка никога не е било оневиняващо.
С оглед на изложеното
касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно и
обосновано.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение от 17.11.2020 г. по АН дело № 206/2020 г. на
Районен съд – Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: