О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 668
Бургас, 27.04.2022 г.
Бургаският административен съд, XX-ти състав, в
закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
след
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 582 по описа за 2022г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 159 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Административното
дело е образувано по жалба от С.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат С.К. ***,
против Отказ за спиране от движение на т. а. „Волво ВХ12“ с рег. № А7502 МК, обявено на 25.03.2022 г., с искане да бъде
отменен.
С разпореждане от 18.04.2022 г., съдът е дал указания
на жалбоподателя да уточни административния акт, който оспорва, вкл. датата на
издаването му и датата на съобщаването му на жалбоподателя.
С допълнителна молба вх. № 3815/20.04.2022
г. жалбоподателят е посочил изрично, че предмет на оспорване е Отказът на началника на сектор „Пътна полиция“ да изпълни
Постановление на ЧСИ Илко Бакалов от 18.02.2022 г. за спиране от движение на
товарен автомобил рег. № А7502 МК, собственост на длъжниковото дружество „Данди
транс 08“ ЕООД, обективиран в писмо, налично на л. 5 от делото.
Уточняващата молба е подадена от
името на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат С.К., но без
подпис на подателя. С разпореждане на съда от 21.04.2022 г. му е оказано да
подпише молбата, което е изпълнено своевременно.
Административният орган представя
по делото заверено копие на преписката по жалбата, без да взема отношение по
нея.
Съдът, след като се запозна със
съдържанието на жалбата, административната преписка и представените към тях
писмени доказателства намира, че същата е недопустима поради следните
съображения.
С оглед направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя уточнение съдът приема, че предмет
на оспорване в настоящото производство е Отказът на началника на сектор „Пътна
полиция“ да изпълни постановление на ЧСИ Илко Бакалов от 18.02.2022 г. за
спиране от движение на товарен автомобил рег. № А7502 МК, обективиран в писмо с рег. № 469000-5843/17.03.2022 г.
Изпълнителното дело с №
20217050400143 е образувано въз основа на изпълнителен
лист от 02.04.2021 г. издаден по ЧГД № 8071/2019 г. на РС Бургас и на
изпълнителен лист от 29.03.2021 г. издаден по ГД № 9779/2019 г. на РС Бургас,
срещу ответника „Данди транс 08“ ЕООД с Булстат *********. Сезиран от
взискателя С.Д.Д. с молба от 14.02.2022 г., ЧСИ е издал процесното постановление
с изх. № 1421/16.02.2022 г., входирано на 23.02.2022 г. в деловодството на ОД
на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
На съдебен контрол за законосъобразност пред административните съдилища
подлежат индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК. За да притежава белезите на административен
акт, властническото волеизявление на административен или друг, овластен да
действа като административен орган, следва едностранно да предизвиква
пораждане, изменение и прекратяване на административни или други
правоотношения.
На първо място, обжалваното писмо няма характера и обема на индивидуален
административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК. Видно от същото е, че обективира
кореспонденция между началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Бургас и ЧСИ
Иван Бакалов.
Разпоредбата на чл. 431, ал. 6 от ГПК дава право на съдебния изпълнител с постановление да поиска от органите на
МВР да спре от движение превозно средство, собственост на длъжника. Това е
правомощие, което законодателят е предоставил на съдебния изпълнител в
качеството му на орган на власт и не зависи от издаване на нарочен за целта
индивидуален административен акт с основание чл. 171, ал.
1, т. 2 от ЗДвП
като принудителна административна мярка.
Видно от разпоредбите на чл. 171, ал.
1 от ЗДП органът на
изпълнителната власт може да спре от движение МПС на точно и изчерпателно
посочени правни основания, като тази принудителна административна мярка се
прилага с индивидуален административен акт, сред които не е посочен чл. 431, ал. 6 от ГПК. От стенограмата на 41 - вото Народно събрание от обсъжданията на
проектите на Закон за изменение и допълнение на
ЗДвП - № 202-01-3 от 18.01.2012 г., №
254-01-18 от 17.02.2012 г. и № 254-01-35 от 7.03.2012 г. с § 16, чл. 171, т. 2, е видно, че законодателят е отказал
създаването на нова "б. "з" като ново правно основание за
издаване на заповед по чл. 171, ал.
1 от ЗДП със следния
текст: "в случаите и сроковете по чл. 431, ал. 6 от ГПК". По този начин е гарантирано съдебният изпълнител да упражнява това
свое правомощие по чл. 431, ал. 6 от ГПК без да зависи от актовете на изпълнителната власт.
В случая е налице отказ на орган на изпълнителната власт да изпълни
постановление на съдебен изпълнител, което поражда правоотношение между
съдебния изпълнител и началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Бургас като
административен орган, които не подлежи на съдебен контрол от административния
съд. Следователно писмото на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Бургас до ЧСИ, с което отказва да изпълни постановление на съдебния
изпълнител, не представлява индивидуален административен акт, тъй като с това
писмо не се създават права или задължения и не се засягат непосредствено права,
свободи или законни интереси на лица или организации.
Необходимо е да се прави разлика между принудителната административна мярка
по чл. 171, ал.
1, т. 2 от ЗДвП,
която се прилага по инициатива на административния орган и обезпечителната
мярка по чл. 431, ал. 6 от ГПК в изпълнителното производство, която се налага с постановление на съдебния
изпълнител и само се изпълнява от органите на МВР. Това
означава, че се касае не за отказ за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2
от ЗДвП, а за
неизпълнение на обезпечителна мярка по чл. 431, ал. 6 от ГПК. В разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ГПК е предвидена възможност за
съдебния изпълнител да налага глоби при неизпълнение на негови нареждания, чрез
издаване на постановление по реда на ал. 2 на същия член.
Съдът намира за необходимо да обсъди и посоченото в жалбата основание за
оспорване на процесния отказ, а именно цитирания чл. 257 от АПК.
На първо място посочената разпоредба е отменена – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г. Евентуално приложима с оглед искането за осъждане на
началника на сектор "Пътна полиция" за извършване на фактически
действия, би била тази на чл. 256, ал. 2 от АПК. Както беше посочено по-горе,
чл. 431, ал. 6 от ГПК създава правомощие на съдебния изпълнител да поиска от
органите на Министерството на вътрешните работи да спрат от движение за
определен срок моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение.
Частният съдебен изпълнител, какъвто в случая е сезиралият административния
орган изпълнител, е частно лице, на което държавата е възложила публична
функция - чл. 2, ал. 1
от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). С оглед на това при изпълнение на
възложените му публични функции той не защитава свои лични права и интереси, а
осъществява нормативно установена дейност по изпълнение на правозащитната
функция на държавата.
С оглед на този правен статус на частния съдебен изпълнител
правоотношенията, които възникват между него и орган на Министерството на
вътрешните работи, във връзка с осъществяване на правомощията им не са
отношения на власт и подчинение, а отношения между два органа. Отношенията
между два органа, без изрична законова разпоредба, не са предмет на
регламентация от Административнопроцесуалния кодекс. Защитата, която чл. 256 от АПК дава на правните субекти е защита срещу
неизвършването на фактически действия, което органът е длъжен по закон да
извърши след поискване, но тези фактически действия имат своя
административноправен характер. В случай на неизпълнение на разпореждане на
ЧСИ, същият има възможност да санкционира лицето, което не изпълнява
разпореждането му по реда на чл. 93 от ГПК, в рамките на производството на
принудителното изпълнение, тъй като правоотношенията които възникват между
участниците в това производство не са административноправни и не се регулират
от разпоредбите на АПК.
Следователно писмото писмо с рег. № 469000-5843/17.03.2022 г., за което се твърди, че обективира Отказът
на началника на сектор „Пътна полиция“ да изпълни постановление на ЧСИ Илко
Бакалов от 18.02.2022 г. за спиране от движение на товарен автомобил рег. № А7502
МК, не представлява индивидуален
административен акт. В този смисъл е константната практика на ВАС на РБ – напр.
Определение № 4404 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 3692/2013 г., Седмо
отделение, докладчик председателят Йовка Дражева, Определение № 531 от
18.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 13876/2015 г., Седмо отделение, докладчик
съдията Соня Янкулова, Решение № 314/10.01.2014 г. пост. по адм. дело №
9919/2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд., Определение № 12591/01.10.2013 г. пост.
по адм. дело № 13122/2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд., Определение № 1208/24.01.2013
г. пост. по адм. дело № 792/2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд., Определение №
7987/05.06.2012 г. пост. по адм. дело № 5559/2012 г. по описа на ВАС, VІІ отд.
и др.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита, че жалбата е недопустима, поради което същата следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Ето защо и на основание чл. 159, т. 1 от АПК
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез адвокат С.К. ***, против Отказът на началника на сектор „Пътна полиция“ да
изпълни постановление на ЧСИ Илко Бакалов от 18.02.2022 г. за спиране от
движение на товарен автомобил рег. № А7502 МК, обективиран в писмо с рег. №
469000-5843/17.03.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 582 по описа на Административен съд Бургас за 2022
г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: