№ 74
гр. С.З., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР М. ХРИСТОВ
Членове:АННА Т. ТРИФОНОВА
ТРИФОН ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от АННА Т. ТРИФОНОВА Въззивно търговско
дело № 20225501000540 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 804/30.09.2022г., постановено по гр.д. №
706/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от П. З. П. против „Д.-О.З.“ ЕАД за сумата в размера над 18
718,74 лв. до предявеният размер от 20 000 лв., представляваща дължима се
главница за застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско+“ (доколкото за разликата от 17 690.12 лв. до 18 718.74, дължимото се
застрахователно обезщетение е погасено чрез прихващане); за сумата в
размера над 2 673,17 лв. до предявеният размер от 3 022лв.,
представляваща дължима се лихва за забава за периода от 27.08.2020 г. до
21.02.2022 г., изчислена върху главница от 20 000 лв.; както и за сумата в
размер на 232,61 лв. представляващи дължими се разноски, възложени в
тежест на ищеца.
Въззивникът П. З. П. излага съображения за неправилност на
постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС в обжалваните
части и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Няма направени доказателствени искания.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„Д.-О.З.“ ЕАД, с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във
въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение
в обжалваната част като законосъобразно и правилно. Претендират се
разноските по делото. Има направено искане за назначаване на съдебна
автотехническа експертиза, като поставя въпрос към същата.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно чл. 405,
ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ.
Ищецът П. З. П. моли съда постанови решение, с което да осъди „Д.-
О.З.“ ЕАД да му заплати сумата в размер 20 000 лв., представляващи част от
дължимо застрахователно обезщетение в размер на 30 006, 74 лв. по договор
за имуществено застраховане, ведно с дължимата законна лихва за забава,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на вземането, както и да осъди ответника да му заплати сумата в
размер 3 022.22 лв., представляваща законната мораторна лихва върху
горепосочената частично предявена главница за периода от 27.08.2020 до
дата 21.02.2022 г. Претендира и направените в производството разноски.
Ответникът "Д.-О.З." ЕАД, в едномесечния срок е депозирал писмен
отговор, чрез упълномощения си представител, в който не възразява по
допустимостта на иска, но оспорва претенциите по основание и размер.
Въззивният съд намира за безспорно, че между страните по делото е
сключен договор за автомобилна застраховка "Каско +" по отношение на
собствен на ищеца лек автомобил марка "БМВ", с рег. № ***, с период на
действие на договора 27.12.2019 г. – 26.12.2020 г., в който е настъпило ПТП,
за което е образувана щета № № 44012312002017, по която "Д.-О.З." ЕАД е
заплатил на П. З. П. застрахователно обезщетение в размер на 28 993, 26 лв.
на 27.08.2020г.
Не е спорно, че вследствие настъпилото ПТП, застрахователят е
определил щетата като „тотална“, поради което е прекратена регистрацията
на автомобила.
2
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение е прието от съда, по която вещото лице инж. С.Н. посочва, че към
датата на ПТП действителната стойност на застрахования автомобил е 57 800
лв. Стойността на ремонта, по средни пазарни цени, възлиза на 45 008.12 лв.,
което показва, че е налице тотална щета по смисъла на КЗ. Вещото лице
посочва, че при наличие на тотална щета, действително дължимото
обезщетение, изчислено съобразно чл.22, ал.2 от Методиката към Наредба 24,
е в размер на 43 350 лв.
По делото е изслушано и заключение по повторна съдебна
автотехническа експертиза, което е прието от съда като компетентно и
добросъвестно изготвено. Вещото лице инж. Васил Кондов посочва, че
средната пазарна стойност на увредения автомобил, към датата на ПТП, е 63
616 лв. Стойността на ремонта, по средни пазарни цени, възлиза на 48 729, 56
лв., което показва, че е налице тотална щета, по смисъла на КЗ. Размерът на
вредите по автомобила, изчислен след приспадане на запазените части от
средната му пазарна стойност, към датата на ПТП, е 47 712 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Основният спорен въпрос между страните е размерът на
претендираното обезщетение
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът
на действително причинените вреди, като обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото
3
към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно
застрахователят в хипотеза на предявен иск от увредения собственик,
заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (в
този смисъл Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
ТО). Поради това въззивният съд намира възраженията, изложени във
въззивната жалба, че вредата за П. З. П. е в размера на действителната
стойност на имуществото към момента на настъпване на увреждането - 57 500
лв. за неоснователни.
В настоящия случай, въззивният съд също възприема, заключението на
повторната съдебно - автотехническа експертиза, съгласно което вредите на
застрахования автомобил са на стойност 47 712 лв. От тази стойност следва
да се приспадне, заплатената от ответното дружество сума в размер на 28 993,
26 лв. и неплатената от ищеца застрахователна премия в размер на 1 028, 62
лв. Поради това размера на застрахователното обезщетение е в размер на
17 690, 12 лв. и до тази сума предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен. Върху уважената главница съдът е присъдил и дължимата лихва за
забава в размер на 2673.17 лева.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото П. З. П. следва да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 555, 60 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 804/30.09.2022г., постановено по гр.д. №
706/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. З. П., ЕГН **********, от гр. С.З., ***, със съдебен адрес
гр. С.З., бул. ***, чрез адв. И. С. да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.** направените във въззивното
4
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 555, 60 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5