О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
……… 2018 година гр.ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 03.01.2018год., в състав:
СЪДИЯ ВЪВ
ВОС: УЛЯНА САВАКОВА
разгледа докладваното от съдия Савакова ЧНД N
1538/2017год.по описа на ВОС за 2017година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на адв. Н.В. като
пълномощник на И.К.Х. –фактически съжител на починалата при раждане С.Г.В , срещу постановление за прекратяване на досъдебно
производство ДП 82/2017 година по описа на ОСлС Варна
,постановено на 08.12.2017 г. под № 3524 /2017 година на Окръжна прокуратура гр.Варна ,с което наказателното производство е било прекратено,
на осн. чл.243 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 24 ал.1 т.1
от НПК, поради липса на съставомерно деяние по чл. 123 от НК.
Жалбата
е процесуално допустима ,тъй като е подадена в срока по чл. 243 ал.4 от НПК и
от легитимирано лице..
В същата
са наведени следните основания с искане за отмяна на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство : твърди се ,че фактическата
обстановка не е изяснена в пълен обем ,като се иска назначаване на допълнителна
СМЕ с участието на реаниматор.,с искане на същата да бъдат поставени
допълнителни въпроси ,подробно описани в жалбата.
Съдът като
взе предвид вменените му в задължение правомощия за проверка на обосноваността
и законосъобразността на прокурорския акт намери за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано след подадена жалба до ОП
гр. Варна, от И.К.Х. за причиняване на смърт на фактическата му съпруга ,с
която живеели на семейни начала от двадесет години поради лекарска грешка.
В хода на разследването е била
се установена следната фактическа обстановка.
Свидетеля И.Х. и настоящ жалбоподател и
починалата С.Г.В живеели на семейни начала и имали три дъщери - Е. - на 19 г. ,Г.
- на 12 г., А.М.- на 9 г.В желанието
си да имат син С.В.имала осем бремености ,от които
три раждания на момичетата ,като се очаквало раждането на четвъртото им дете –
син. Останалите четири бременности били прекъсвани по медицински път.
На 09.02.2017 год. им се родил
син - Никос.
Последната бременост
на С.В.протекла нормално, не е имало
никакви здравословни проблеми и бременната не е търсила лекарска помощ. Ходила
редовно на консултации при д-р П.в гр. Аксаково, която била консултирала С..
при раждането на всичките им деца.
Всички изследвания на В. били добри, но в последните дни преди раждането, получила болки и по тази причина на
07.02.2017 год. свид. Х. я завел в болницата при д-р П...
Последната я прегледала и казала че нямало никакво разкритие, а освен това
оставали още две седмици до раждането -терминът на В. бил за 22-23.02.2017 год.
Свид.Х. твърди, че на пациентката
е бил направен ехографски преглед
при който се установило, че всичко е нормално. Само главичката на детето била
застанала напречно – „много се въртяло и затова били болките". Д-р П.им дала
документите от прегледите на В., и им казала, да отидат в старото родилно във
Варна, където да търсят д-р П.., който бил и завеждащ отделение.
На 08.02.2017 год. в сряда
сутринта, около 08.30-09.00 часа Х. и В. се явили в Окръжна болница и се видели
с д-р П.., който приел и прегледал бременната. Казал, им, че още нямало
разкритие, имало две седмици до раждането й им препоръчал да се приберат в у
дома.Заради болките, д-р П.. изписал на В. болкоуспокояващи лекарства - „Нош-па" и др. Свид.Х. уведомил д-р
П.., че д-р П.от Аксаково е казала, че трябвало да се направи секцио при раждането, а д-р П.. им обяснил, че
детето било обърнато нормално засега
нямало нужда да се прави каквото и да е.След като се прибрали в дима си в
Аксаково, за времето от 17 30- 20 00 часа жената отново получила болки и била откарана в болницата.
Била прегледана от д-р П.., който казал, че ще я приемат за наблюдение, но за
сега раждане не се очаквало, поради слабо разкритие.
В стаята където била настанена В. имала мобилен
телефон и съпругът и можел да звъни и да се чува с нея.
Свид.Х. твърди, че се прибрал вкъщи и звънял по
телефона на жена си многократно, но никой не му вдигал. Около 00.45 часа
звъннал на една санитарка, която познавал и я запитал защо не може да се чуе с
жена си.
Санитарката обещала да провери
и след 5 минути се обадила и казала, че в отделението не й вдигат телефона.
Около 01.15 часа, Х. отишъл в болницата и потърсил д-р П.., но не го
открил и понеже много се вълнувал и
вдигал шум при него дошла дежурна медицинска сестра, която му обяснила че жена
му не е добре и се борят за живота и.
Малко по късно пострадалия
видял жена си, като я извеждали от отделението на носилка. Тя била с посиняла ycта и по тялото й имало кръв. Болната била отведена в интензивно
отделение в Окръжна болница.
Свид.Х. се видял c д- р П.. , който му обяснил,
че екипа направил всичко възможно да спаси родилката, но тя получила кръвоизлив
и емболия, след което починала.
В досъдебното производство са били разпитани в качеството на свидетели всички
лекуващи лекари, участвували в етапите на родилния процес ,реанимационните
мероприятия , посочени от изисканите и получените документи от болничното
заведение, касаещи конкретния случай.
По делото е назначена тройна съдебно
медицинска експертиза, изготвена от експерти от катедра „Съдебна медицина",Родилно
отделение, и Патоанатомия към Медицински
университет гр. Плевен, на които били предоставени всички налична медицинска документация относно
пострадалото лице - С.Г.В и всички доказателства по досъдебното производство, включително
хистологичните препарати – 22 бр.парафинови блокчета от тъканите на починалата
на жена -по искане на доц. д-р Лисаев, изготвени от
трима патоанатоми /т.2 л.47/.
В резултат на така събраните
гласни и множество писмени доказателства и хистологичната изследване -Тройната
съдебно медицинска /т.2 л.75и следващите/ е дала обоснован и компетентен отговор на всички поставени и от органите на ДП
въпроси ,относими към всичси медицински действия
извършени по отно шение на
пострадалата .
От заключението на СМЕ е
установено че : С.В.постъпила за раждане в МБАЛ „Св. Анна" - Варна на 08.02.2017 год. в 20.10 часа. Жената била бременна
в последния, десети лунарен месец, осма по ред
бременност при четири предходни раждания. Към 22.30 ч. разкритието й било 5 см., околоплодния мехур бил отворен
инструментално. Към 23.30
ч. била направена симулация.на родовата дейност с Окситоцин 5Е и към 00.05 ч. на 09.02.2017 год. се родил
жив плод. Плацентата се отделила
спонтанно, а при ревизия на матката
били екстрахирани кръвни съсиреци.
Четиридесет минути по късно
родилката направила рязък хемодинамичен срив - кръвно налягане 80/50 и пулс 116 удара в минута, които в 01.00ч. били съответно 80/40 и 150 удара в мин., възбудена
и неконтактна, с разхвърляни,
некоординирани движения. Пациентката направила кръвоизлив от тъмна
лакова (несъсирваща се) кръв към
01.20 ч., с каквато била пълна и маточната кухина, установено при спешно извършената
операция - хистеректомия. След оперативно пациентката била преведена в реанимацията, на ИБВ, с провеждана ардиопулмонална ресусцитация, преливане на плазма
и кръв, но към 04.50 ч. настъпил смъртен изход.
По въпроса относно причината за смъртта на
лицето С.Г.В - това е кардиогенен шок, провокиран от ДИК синдром, последствие на амниотична емболия.
Тази диагноза се потвърждавала
и при съдебномедицинското изследване, което установявало остра следкръвоизливна анемия, както и кръвоизливи във
вътрешните органи и меките тъкани на малкия таз. На въпроса било ли
е проведено правилно и адекватно лечение на пациентката и ако не, при
провеждане на правилно лечение, щеше ли да
настъпи летален изход за лицето,
отговорът на експертите бил-медицинските действия в конкретния клиничен случай са
протичали в три етапа : водене на раждането ,медицински действия при настъпване на хемодинамичен срив и
действия в ОАИЛ.
Медицинските
действия и в трите етапа отговаряли на изискванията за правилна медицинска
практика в подобни критични ситуации. Раждането било проведено по естествен
начин, тъй като липсвали показания за оперативно родоразщирение
.
Раждането приключило четири часа по – късно ,в
00,05часа на 09.02.2017 година с раждане на жив плод от мъжки пол .В 00,45часа
родилката направила рязък хемодинамичен срив -
кръвното налягане паднало до 80/50 с тахикардия (учестен пулс), а в 01.20 ч.
настъпва обилен кръвоизлив от матката от несъсирваща се (лакова) кръв.
Клиничната картина била на остра кръвозагуба и
развитие на ДИК - синдром, който е животозастрашаващо
състояние, изразяващо се в коагулопатия(нарушение в
кръвосъсирването), която води до профузни
кръвотечения в различни тъкани и органи. Той може да настъпи като усложнение на
масивни травми, изгаряния, инфекциозни заболявания и др. След операцията в
03.35 ч. родилката била преведена в ОАИЛ, където била продължена реанимацията в
пълен обем, но в 04.50 ч. настъпила смъртта. В данните по делото не се
установили неправилни медицински действия.
СМЕ е
отговорила и на друг важен въпрос от нейната компетентност а именно -в
зависимост от състоянието на пациентката, както и съпътстващите го усложнения,
неизбежен ли е бил леталния изход? - изходът от настъпилата причинноследствена
верига от усложнения зависила от множество фактори - тежест на емболията, на
нарушенията в кръвосъсирването, състоянието на пациентката.
В конкретния
клиничен случай проявите на емболията (рязък и неочакван хемодинамичен
срив с неврологични прояви), както и бързо настъпилото нарушение на хемокоагулацията говорели за масивна емболия, при която смъртта е най-вероятен изход.
На въпроса,
допуснати ли са лекарски грешки при лечението на С.Г.В, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пациентката, отговорът бил —
в данните по делото не се намирали такива за неправилни медицински действия или
бездействия. Избрания подход за водене на раждането бил правилен. Оперативната
интервенция за отстраняване на матката била по жизнени показания, тъй като тя
била основния източник на кръвотечение. Предприетите реанимационни действия
били съответни на състоянието на пациентката. Смъртта била настъпила от тежко
усложнение на бременността и раждането - амниотична емболия, чието предвиждане не е
възможно във всеки случай, а още повече овладяване, когато емболията е масивна
и е довела до развитието на коагулопатия (ДИК -
синдром). Между
медицинските действия и настъпилия фатален резултат няма причинно-следствена
връзка.
От така събраните достатъчно доказателства
по делото, не е установено от обективна
и субективна страна да е наличен състав на престъпление от общ характер.
Колкото до направените в
жалбата искания –същите са неоснователни ,тъй като и медицинските документи и свид. показания и категоричните отговори на СМЕ дават ясен и
категоричен отговор и на поставените в
нея въпроси ,поради което и не се налага събирането на други доказателства .
Предвид изложеното, може
да се направи правно обоснования извод за обоснованост на постановлението на
ВОП и неговата законосъобразност с оглед извода, че е налице основание за
прекратяване на наказателното производство, за извършено престъпление по чл.
123 ал. 1 от НК, на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК като деянието не съставлява престъпление по
горния текст. Поради това и изводът на прокурора ,че липсва
съставът на престъплението е правилен и законосъобразен и постановлението за
прекратяване следва да се потвърди на основание чл. 243 ал.6 т.1 от НПК,а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
Поради
изложеното и на посоченото основание съдът :
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ДП. № 82/2017година.
Определението подлежи на обжалване от И.К.
*** пред Апелативен съд Варна в 7-
дневен срок от съобщаването му .
Да се уведоми и ВОП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: