Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38
гр. Дряново,
14.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 29.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Кремена Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 442/ 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът *** основава
исковата си претенция на обстоятелството, че въз основа на подадено заявление е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Р.Ш.Р..
В рамките на предвидения от законодателя срок по чл. 415 от ГПК е предявен
установителен иск относно вземането на длъжника.
Посочват, че
вземането произтича от следните обстоятелства : На 05.04.2017г. бил сключен
договор за потребителски кредит № **********. Договорът бил сключен при
следните параметри : сума на кредита 600 лв, срок 11 месеца, размер на вноската
66,40 лв, годишен процент на разходите 49,88 %, годишен лихвен процент 41,17 %,
лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение 730,40 лв. Избран и закупен пакет
допълнителни услуги : възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
660,55 лв. и размер на вноска по закупен пакет допълнителни услуги : 60,05 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги : общо задължение
1390,95 лв., общ размер на вноска 126,46 лв., дата на погасяване 20 ден от
месеца.
Заявяват, че ищецът
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 07.04.2017г.
превел паричната сума в размер на 600 лв. по посочената от ответника банкова
сметка. ***е по договора за потребителски кредит, като го сключил за срок от 11
месеца с месечна вноска в размер на 126,46 лв. и падежна дата всяко 20-то число
на месеца. В резултат на неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че
платил само три пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска след
изпадане в забава съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора за
потребителски кредит на 26.09.2017г. договорът бил прекратен автоматично от
страна на ищцовото дружество, като до ответника било изпратено писмо на
29.09.2017г., с което същият бил уведомен, че договорът бил едностранно
прекратен, а задължението по заема обявено за предсрочно изискуемо.
Моли съда да установи
съществуването на вземане в полза на *** срещу ответника в размер на 920,83
лв., неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират
разноски.
В дадения от съда
срок е постъпил отговор от особения представител на ответника адвокат М. П. ***.
В същия се твърди, че между договора за кредит, споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги и общите условия били налице съществени
противоречия, от които не ставало ясно какво точно е задължението на ответника,
за какъв период дължи лихва за забава и от коя дата. С подписване на споразумението
задължението на ответника се увеличило със 720,60 лв. Посочва, че Р. подписал
споразумението като неразделна и задължителна част от основния договор, без
това да било необходимо. Тази клауза заобикаляла императивно правило на ЗПК и
се явявала нищожна по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като тези два бонуса
реално не били осъществени. Поради което счита, че претенцията в размер на
720,60 лв. е неоснователна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 297/ 2018г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, гр. ***
против Р.Ш.Р. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 89/ 11.06.2018 г., като е разпоредено да заплати сумата от 920,83 лева -
главница по Договор за
потребителски кредит № **********/ 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 75 лв – разноски по
делото, включващи 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от
25.07.2018г. съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в
едноседмичен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
Не е спорно по
делото, че на 05.04.2017 г. между *** и
ответника Р., като длъжник, бил сключен Договор за потребителски кредит ***” № **********,
по силата на който дружеството е превело по сметка на ответника сумата 600 лв. Последният
се е задължил да върне сумата за срок от 11 месеца при месечна вноска в размер
на 66,40 лв., годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,88 лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги ответникът се задължил да заплати сумата
660,55 лв. при месечен размер на вноската по закупен пакет от допълнителни
услуги 60,05 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги е в размер на 1390,95 лв., общ размер на вноска 126,45 лв. и дата на
погасяване 20 ден от месеца. Видно от представеното преводно нареждане за
кредитен превод от 07.04.2017г. ищцовото дружество е превело по сметка на
ответника сумата 600 лв.
Ищцовото дружество признава в исковата молба, че ответникът
е заплатил по договора сумата 509,90 лв.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът е направил четири
погасителни вноски на обща стойност 509,90 лв. След датата на прекратяване на
договора ответникът е направил едно плащане на 11.12.2017г. на стойност 127 лв.
Остатъкът от задължението на ответника е в общ размер на 922,79 лв., от които
444,74 лв. главница, 57,70 лв. договорна лихва и пакет от допълнителни услуги
420,35 лв. Размерът на дължимата лихва за забава е 22,48 лв. за периода от
12.12.2017г. до 11.06.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК.
*** представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Поради което следва да се приеме, че дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4
от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, а и не се оспорва от ответника, че
на 05.04.2017 г. между страните
е сключен Договор за потребителски кредит ***” № **********, по
силата на който ответникът е получил по банков път сумата 600 лв. За погасяване на
дадената парична сума е договорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 %,
годишен процент на разходите 49,88 %, срок на кредита 11 месеца и размер на
вноската по кредита 66,40 лв. Доколкото
по делото не се спори от ответника подписването на цитирания договор за кредит
и получаването на сумата от 600 лв., за него възниква задължение да я върне.
Ищцовото дружество представя
уведомително писмо от 29.09.2017г., с което длъжникът е информиран, че съгласно
Общите условия към договор за кредит № **********, считано от 26.09.2017г.
същият е едностранно прекратен. По делото не са представени доказателства, че
писмото е получено от длъжника. Независимо от горното обаче съдът приема, че
към датата на подаване на заявлението в съда (11.06.2018г.) вземането за
главницата е било изискуемо, тъй като към тази дата срокът на договора е бил
изтекъл. Видно от представения погасителен план на л. 23 от делото падежът на
последната погасителна вноска е на 20.03.2018г.
По отношение
вземането за закупен пакет допълнителни услуги. Ищцовото дружество представя
подписано от длъжника и кредитора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Съгласно уредбата на същото страните са договорили
кредитора да предостави на длъжника по негово искане и при изпълнение на
посочените в общите условия изисквания една или всички от посочените услуги,
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Договорено е, че
клиентът има право, но не е длъжен, да поиска фактическото предоставяне на
всяка една от горепосочените услуги през цялото време на изпълнение на
договора, като изпълни изискванията за осъществяване на всяка една от
изброените услуги, договорени и описани в общите условия. Страните се
съгласяват, че 15% от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни
услуги, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за
предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит.
Тази уредба,
макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), по същество противоречи на духа на закона. В
договора изрично е договорено, че само 30 % от договорената такса за услугата
„Кредит у дома“ покрива разходите на кредитора по събирането на дълга, а
останалата част по същество е печалба на кредитора. С оглед гореизложеното
следва изводът, че тази договорна клауза заобикаля императивното правило на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на
годишна база по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор тази такса не
е включена в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли
лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането ѝ
се явява нищожна по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Освен на горепосоченото
основание, тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието
ѝ с добрите нрави, тъй като същата е в размер доближаващ по размер
предоставената в заем главница. С оглед гореизложеното съдът приема, че клаузата
на договора за закупуване на допълнителен пакет от услуги е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че въпреки указаната на ищеца доказателствена
тежест по делото не са ангажирани никакви доказателства, че допълнителните услуги,
за които е предвидено заплащането на такса, са реално предоставени, което
допълнително обосновава нейната недължимост. Видно от представените общи
условия на *** към договор за потребителски кредит допълнителните услуги са
уредени в чл. 15, като в разпоредбите на чл. 15.2.3, 5.3.4 и 15.4 е предвидено
в случаите на отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяна на дата на падеж страните да подписват допълнително
споразумение, каквото не е представено по делото. По
същество всички включени в допълнителния пакет услуги се свеждат до средство за
съществено увеличение на цената на основното кредитиране, като предлагането им
като предимство от кредитора води до икономически резултат идентичен със
значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен
процент и разходи по кредита. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите
предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на допълнителния пакет услуги като средство за заобикаляне на
закона. Поради което претенцията за сумата 420,35 лв. – незаплатена
такса за пакет допълнителни услуги следва да се отхвърли, като неоснователна.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което се кредитира от съда изцяло, като обективно и компетентно
дадено се установява, че общия размер на осъществените плащания от страна на
ответника възлиза на 509,90 лева. При установеното по-горе относно нищожността
на клаузата за такса допълнителни услуги следва да се приеме, че е дължима
сумата 162,80 лв. за неплатена главница по договора. Тази сума се получава, като от общо дължимата главница
600 лв. (претендирана е само главница) по договора за потребителски кредит се
извади частта, която е погасена от кредитополучателя, а именно 420,35 лв.
съобразно извлечението по сметка на л. 39 от делото. Сумата по главницата се
дължи ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018г. (датата на постъпване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда) до окончателното изплащане. Предвид всичко изложено следва да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 162,80 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски
кредит № **********/ 05.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2018г. до
окончателното ѝ изплащане, като искът за разликата над този размер до
пълния претендиран от 920,83 лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 88,40 лв.
съразмерно с уважената част от иска. Юрисконсултското
възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер
на 100 лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на
13,26 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът не е претендирал заплащане на
разноски, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявани
от
пълномощника юрисконсулт Р.И.И., че Р.Ш.Р., ЕГН **********,*** дължи по
Договор за потребителски кредит № **********/ 05.04.2017г. СУМАТА 162,80 лв., (сто шестдесет и два
лв. и осемдесет ст.) – главница, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 11.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 297/ 2018г. по описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за
разликата до пълния претендиран размер на главницата от 920,83 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.Ш.Р.,
ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявани от
пълномощника юрисконсулт К.К.А. СУМАТА 88,40
лв. (осемдесет и осем лева и четиридесет ст.) – разноски в исковото производство и СУМАТА 13,26
лв. (тринадесет лв. и двадесет и шест ст.) – разноски за заповедното
производство по ч. гр. дело № 297/ 2018г.
по описа на Районен съд Дряново.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Габрово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :