Решение по дело №1897/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 229
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Мирослав Цветанов Марков
Дело: 20193630101897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

229/14.4.2020г.

 

08.04.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на десети март през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

Районен съдия: М. Марков

 

при секретаря М. Найдева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело № 1897 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1  от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за съществуване на вземането.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.415 ГПК във вр. с чл.79, ал.1  от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от  „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ***, представлявано от Пл.С., Я. Д., Г.К., чрез пълномощника юрисконсулт М.М. срещу Д.О.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особен представител С.Е. – адвокат от Адвокатска колегия - гр.Шумен.

В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, длъжникът е осъден да плати на ищеца-кредитор „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, СУМАТА от 254,48 лева (двеста петдесет и четири лева и 48 стотинки) – главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия съгласно фактура, издадена в периода от 13.09.2018 г. до 13.12.2018 г., включително за обект с абонатен №***, гр. Шумен, ул. ***, по клиентски №***, с МОРАТОРНА ЛИХВА в общ размер 9,13 лева (девет лева и 13 стотинки), представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите, посочени в таблица в т.9 от заявлението, до 13.03.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.03.2019  г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМИТЕ, представляващи разноски по заповедното производство: 25,00 лева /двадесет и пет лева/ – платена дължима държавна такса по заявлението и 50,00 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на посочените вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№965/2019 г. по описа на РС-Шумен.

Ответникът представя писмен отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК.

Страните се представляват, чрез процесуалните си представители. Преди първото по делото открито съдебно заседание, от ищецът  представя писмени доказателства, които безпротиворечиво сочат, че след завеждане на иска ответникът е заплатил потребяваната от него ел.енергия, ведно с лихвата. С оглед цялостното заплащане на претендираните суми, както ищецът, така и ответникът искат от съда да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Ищецът претендира сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени  положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1  от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от  “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, ***, законен представител П.С.С., Я.М. Д. и Г.К., пълномощник М.М. – юрисконсулт срещу Д.О.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в размер на сумата от 254,48 лева (двеста петдесет и четири лева и 48 стотинки) – главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия съгласно фактура, издадена в периода от 13.09.2018 г. до 13.12.2018 г., включително за обект с абонатен №***, гр. Шумен, ул. ***, по клиентски №***, с МОРАТОРНА ЛИХВА в общ размер 9,13 лева (девет лева и 13 стотинки), представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите, посочени в таблица в т.9 от заявлението, до 13.03.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.03.2019  г. до изплащане на вземането.

По делото от страна на ищеца, се признават обстоятелствата, че след предявяване на иска, ответната страна е изпълнила изцяло задължението си. Ищецът по същество не поддържа претенцията си, като иска от съда да бъдат отхвърлени предявените искове, но да му бъдат присъдени направените в настоящото производство съдебни разноски.

Съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК е длъжен вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Безспорно това са изявленията на ищеца за пълно погасяване на задълженията, след започване на производството, които се подкрепят от представените писмени доказателства от същия, както и от заключението, дадено от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските.

Предвид изхода на спора, исканията на страните и представените доказателства за извършените от тях разноски съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските, съобразно уважената част от исковете. Относно юрисконсултското възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са дължими в размера посочен в списъка за разноските.  Размерът им, съпоставен с минималните размери на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

Независимо, че исковата претенция ще бъде отхвърлена изцяло, съдът е на мнение, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. По същество същият  признава иска, но основанията за това са във връзка с чл.235, ал.3 от ГПК и са възникнали след получаване на исковата молба.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

 ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1  от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от  „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ***, представлявано от Пл.С., Я. Д., Г.К., чрез пълномощника юрисконсулт М.М. срещу Д.О.  Й. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особен представител С.Е. – адвокат от Адвокатска колегия - гр.Шумен, с които се иска да бъде прието за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в размер на 254,48 лева (двеста петдесет и четири лева и 48 стотинки) – главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия съгласно фактура, издадена в периода от 13.09.2018 г. до 13.12.2018 г., включително за обект с абонатен №***, гр. Шумен, ул. ***, по клиентски №***, с МОРАТОРНА ЛИХВА в общ размер 9,13 лева (девет лева и 13 стотинки), представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите, посочени в таблица в т.9 от заявлението, до 13.03.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.03.2019  г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№965/2019г., поради погасяване на задължението след предявяване на иска.

ОСЪЖДА Д.О.Й. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ***, представлявано от Пл.С., Я. Д., Г.К., чрез пълномощника юрисконсулт М.М. - направените от ищеца разноски, в общ размер на 600,00 лева, от които 525,00 лева (петстотин двадесет и пет лева), представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 75,00 лeва  - разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д.№965/2019г. по описа на РС-Шумен.

 

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: