РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Монтана, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630201515 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23 – 0996 - 001293/15.06.2023г. на
Началник РУ - М. към ОДМВР - М. са наложени на Г. О. Б., с посочен адрес в
гр.М., представляван в съдебно заседание от баба му Н. П. А.,
административни наказания - глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от
право да управлява мпс за срок от 1 (един) месец, за административно
нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Б. моли да
бъде отменено. Призован за открито съдебно заседание, Б. не се явява лично,
тъй като живее със семейството си в Н., представлява се съгласно чл.61, ал.2,
т.2 от ЗАНН от баба му Н. П. А., която поддържа жалбата и моли да се отмени
НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна като административнонаказващ орган Началник
РУ - М. към ОДМВР – М., не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, поддържана
1
съгласно чл.61, ал.2, т.2 от ЗАНН от бабата на жалбоподателя Н. П. А..
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 02.06.2023г. след 01:00 часа в гр.М., ул.О., с посока на движение от
ул.Д. Е. към ул.О., водачът на л.а. „П.“ с рег. № ХХХХХХХ, бил спрян за
полицейска проверка от св.С. Н. С. и св.Д. М. Л., и двамата полицаи при РУ –
М.. Водачът – жалбоподателя Г. О. Б., роден ХХХХг., спрял и слязъл от
автомобила на ул.А. в кв.К., гр.М., и една тогава разбрал, че ще му се
извършва полицейска проверка.
Според св.Л., водачът Б. влизал и излизал многократно от автомобила,
за което му бил съставен АУАН № 1293, бл. № 968904/02.06.2023г. за
административно нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. О. Б. живее преимуществено в чужбина, Н.. На
02.06.2023г. Б. бил заедно със св.Х. Е. Л., пътувал в гр.М., кв.К., ул.А., когато
бил спрян за полицейска проверка.
Въз основа на изготвения АУАН, в който било посочено, че след
надлежно подаден сигнал за спиране, водача Б. слиза от автомобила като не
изпълнява разпореждане да остане в него, Началник РУ - М. към ОДМВР - М.
като административнонаказващ орган (АНО), оправомощен със Заповед №
8121з-1632/21г. на МВР намерил, че Б. е извършил административно
нарушение по смисъла на чл.6, т.2 от ЗДвП, и издал обжалваното НП,
санкционирайки го на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
В рамките на съдебното следствие св.С. посочва, че в посочения час в
акта спрели за проверка лек автомобил, като същият се съобразявал с
подадените му сигнали, спрял и водачът слязъл от въпросния автомобил,
без да са му разпоредили да слиза от автомобила. Водачът бил длъжен,
когато му се извършва полицейска проверка, да остане на място с
поставен обезопасителен колан. Св.Л. посочва, че става въпрос за водач, млад
мъж роден ХХХХг., който при спирането веднага слязъл от автомобила.
Било му разпоредено да не слиза. Не помни дали е имал възражение.
Със сигурност не е имало нищо от типа, че е бил притеснен и е тръгнал към
тях да представи документите си. При спиране на автомобила, полицейско
задължение и абсолютен закон е, да отидат до водача и да му кажат причината
защо го спират. Досега няма такъв случай да слезе от автомобила водачът и да
тръгне към проверяващите. Доколкото си спомня св.Л., водача Г. влизал и
излизал многократно от автомобила, за което му е съставен АУАН.
Св.Х. Е. Л., посочва, че на 02.06.2023г. бил заедно с Г.. Понеже той
бил много време в чужбина и се бил прибрал да се видят, били излезли
с Х., след което Г. трябвало да закара Х. до вкъщи в кв.К., на ул.А., където
живее баба му. Като го закарал, дал мигач да завива към уличката и той
вече почти бил завил, едно дълго кръстовище е, а патрулката била бая по-
надолу, има, няма три пресечки по-надолу, когато полицаите пуснали
светлините. Г. и Х. били на ул.А. и Г. отбил пред къщата на бабата на Х..
2
Тъкмо си отварял вратата на л.а. Х., и полицаите малко преди това били
пуснали бурканите (светлините на полицийския автомобил). Полицаите не
били пуснали бурканите на ул.Д. Е., а на ул.О. пуснали светлините на
полицейския автомобил, били на три пресечки от тях, а Г. вече бил в завоя.
02:00 часа може да е било, когато казали на Г. да се подпише, казали на
някакъв човек да дойде да подписва някакви документи. Бая по-рано била
случката, към 01:00 часа. После им казали след 30 – 40 минути някъде да
отидат пред районното управление в М.. Къщата на бабата на Х. е точно на
кръстовището, завива се и малко по-напред, Г. трябвало да отбие вече.
Полицаите много късно пуснали светлините, на практика може би искали, че
като са пуснали светлините, на секундата да се спре. Полицаите
помолили Г. да излезе от колата и да им покаже пожарогасител и аптечка.
Когато са го спрели, действително Г. слязъл от колата, от началото той
просто си бил отворил вратата и си седял, полицая му казал да си седне в
колата и той седял, след това полицая го извикал да му покаже Г. дали
има пожарогасител и аптечка, Г. ги показал, всичко както си трябва било,
после полицая му казал да изчака в колата, писал му документ (фиш), че не си
носи СУМПС. Казал му, че като не носи контролен талон значи все едно няма
книжка. Г. му казал, че тъй като живее в чужбина не е знаел, че трябва да носи
талона и полицая му написал фиш за 10 лева. Те много късно подали сигнала
и Г. и Х. първоначално не ги видели. Вече със слизането от колата Г. видял, че
полицейската кола е зад тях. Това ставало много бързо. Полицая му казал да
остане в колата и той си влязъл, той не е знаел, че го спира полиция. Те
вече давали мигач и завивали към уличката и както почти вече бил спрял,
и полицаите пусканали бурканите, ама Г. вече почти бил спрял и те там
трябвало да слизат при бабата на Х.. Полицаите дошли при тях, полицая
казал: „полицай Д., проверка“. Г. направил каквото трябва. Той изпълнил
всичките разпореждания на полицая. Те дошли при тях и казали на Г. да си
влезе в автомобила и той си влязъл и изпълнявал разпорежданията им. Дал си
шофьорската книжка и те му казали, че като няма контролен талон все едно
няма книжка. Малко след това, месец, два, три премахнали контролните
талони. Приключила проверката и написали акт за неизпълнение на
разпореждане.
Жалбоподателят Г. О. Б. не дава обяснения, тъй като видно от данните
по делото (писмени и гласни), се намира извън страната със семейството си.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че административнонаказващия орган (АНО) НЕ е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.6,т.2 от ЗДвП.
Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал
извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Водачът Б. няма несъмнени данни по
АНП и настоящето дело, да не е спазил ВИНОВНО задълженията си като
3
водач на МПС, който да НЕ е изпълнил разпорежданията на лицата (св.С. и
св.Л.), упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката
на пътя и правилата за движение.
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин, в т.ч. и относно часа на извършването му
(посочен е в АУАН и НП час на извършване - 02:14 часа, който не се доказва
чрез гласните доказателства по делото), тъй като кредитира показанията на
св.Х. Е. Л., поради това, че показанията на св.С. Н. С. (актосъставител) на
практика подкрепят показанията на св.Х. Л.. Случващото се е било в тъмната
част на денонощието, Г. Б., роден ХХХХг., живеещ преимуществено в
чужбина, бидейки спрян за полицейска проверка, спрял на подадения сигнал
за спиране, но не изчакал в управлявания л.а., а слязъл от него защото в
близост била къщата на бабата на Х. и в последния момент възприел, че му се
извършва полицейска проверка. На практика св.С., който е актосъставител не
посочва, да е отправял разпореждане към водача Б. да остане в л.а., където да
изчака започване на полицейската проверка. Св.Л. твърди, че към водача Б.
било разпоредено да остане в л.а., но Б. слизал и влизал в л.а., многократно.
Тези показания не се потвърждават от показанията на св.С., който е
актосъставител и който не посочва, към Б. да е отправяно разпореждане да
остане в л.а. При тези противоречиви гласни доказателства, съдът приема, че
напрактика към водача Б. не е отправяно изрично разпореждане да остане в
л.а. и да не слиза от него. И двамата свидетели, проверяващи не съобщават за
други установени нарушения в хода на извършената полицейска проверка, на
която безприкословно водача Б. се е подчинил. Не на последно място св.Х. Е.
Л. посочва, че на разпореждането Г. да остане в л.а., Г. влязъл в л.а. и седнал, и
след това изпълнявал и другите разпореждания на проверяващите полицаи.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административното нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за недоказано по
несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения АУАН, за оборена.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.6, т.2 от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение,
формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до
недоказаност на административното нарушение и ограничаване правото на
защита на нарушителя Б.. Липсата на възражения в АУАН (технически това е
невъзможно) или след това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не следва да се тълкува
във вреда на нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52,
ал.4 от ЗАНН.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението по
чл.6, т.2 от ЗДвП, самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателя Г.
О. Б. и най – вече неговата вина. Според настоящият съд неправилно е бил
4
приложен материалния закон, което е имало за последица ограничаване
правото на защита на нарушителя и в крайна сметка е довело да недоказаност
на извършеното административно нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП. Видно от
приложената и приета справка за нарушител/водач относно жалбоподателя Б.,
роден ХХХХг., придобил правоспособност и има издадено СУМПС от
19.07.2022г., е допуснал малобройни и не значими по тежест административни
нарушения по ЗДвП, вследствие на което са били издадени 1 бр. влязло в сила
НП и 3 бр. фишове, които са заплатени от Б., видно от справката.
Настоящият съд взе предвид и Решение на Съда (шести състав) от 21
ноември 2024 година по дело C-61/23 на СЕС относно допустимостта на
разпоредбата на чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), като намира, че процесното административно нарушение е
маловажно и следва да се приложи чл.28 от ЗАНН. Процесното
административно нарушение е маловажно, въпреки действащата разпоредба
на чл.189з от ЗДвП, поради другите многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства – посоченото за извършено административно нарушение не е
доказано да е извършено по несъмнен начин, става дума за млад водач роден
ХХХХг., придобил СУМПС от м.07.2022г., допуснал малобройни други
нарушения по ЗДвП, не са установени и посочени други нарушения при
извършената му полицейска проверка на 02.06.2023г. и не на последно място,
наложените административни наказания, НЕ съответстват на тежестта на
извършеното административно нарушение и на личността на водача Б.,
имайки предвид справката за нарушител/водач (л.9 от делото).
Жалбоподателят Б. не претендира разноски, поради и което съдът не се
произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0996 - 001293/15.06.2023г.
на Началник РУ - М. към ОДМВР - М., с което на Г. О. Б., с посочен адрес в
гр.М., ул.Р. № 5, са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер
на 100 (сто) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от 1 (един) месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5
6