Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 386 / 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Илияна Георгиева, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 3/2021г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Я.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез
адвокат Т.Д., е оспорил решение № 260478/20.11.2020г. по АНД № 3952/2020г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №
20-0769-001532/22.05.2020г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР - Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.174,
ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
същия закон е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от същия закон е наложена глоба в размер
на 10 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и наложеното наказание явно е несправедливо. Иска обжалваното решение
да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Дарин
Христов, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Я.Д.И. е наказан за това, че на 30.04.2020г. в 02:20ч. в община Бургас на път № 6009
от с.Миролюбово посока ПП І-6 на км 1 преди разклона за гр.Бургас и гр.Айтос, като
водач на собствения си лек автомобил марка „Форд“ с рег. № А 85 42 МВ, отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, фабричен № ARBB-0029, както и не изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Освен това И. не носел СУМПС и контролен талон към него. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП наказва се с глоба 10 лв.
водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административните нарушения и при налагане на наказанията и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
В
касационната жалба не се съдържат конкретни възражения. Касаторът е оспорил
атакуваното решение на районния съд с твърдения, че е постановено в нарушение
на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и
наложеното наказание е явно несправедливо, без да излага конкретни възражения.
При
постановяване на решението си районният съд е спазил всички регламентирани в
процесуалния закон правила. Призовал е надлежно съответните страни и по този
начин е предоставил възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства на
твърдението си, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Проведено е
открито съдебно заседание, по време на което са приети всички събрани
доказателства, в т.ч. представената административнонаказателна преписка.
Жалбоподателят е бил представляван от своя процесуален представител адвокат Д.,
който е взел участие в съдебното следствие. Всички зададени от него въпроси към
свидетелите са били допуснати от съда. Като свидетели са разпитани
актосъставителят и двамата свидетели от акта. Разпитан е и един свидетел, воден
от жалбоподателя – настоящ касатор. След приключване на съдебното следствие е
дадена думата на страните за прения, след което съдът в рамките на
препоръчителния едномесечен срок е постановил решението си. В него са обсъдени
всички събрани доказателства, анализирани са показанията на свидетелите и съдът
е достигнал до извода, че обжалваното наказателно постановление е издадено
законосъобразно.
При
постановяване на това решение съдът не е допуснал нарушения на материалния
закон. Правилно е приел, че при издаване на оспореното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата,
регламентирана в ЗАНН, които да са довели до нарушаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Всички факти,
описани в това постановление, са доказани посредством допустими от закона
доказателствени средства. Правилно административнонаказващият орган е приел, че
е нарушена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като е установено по несъмнен
начин, че настоящият касатор е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на наличието на употреба на алкохол. Не е
изпълнил предписанията за изследване с доказателствен анализатор и
предписанието за медицинско изследване чрез вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. С наказателното постановление е установено още едно нарушение – на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът на МПС не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и контролен
талон към него.
В
заключение следва да се посочи, че настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите, изложени от районния съд в обжалваното решение и на основание чл.221,
ал.2, предл.последно от АПК препраща към тях.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260478 от 19.11.2020г. постановено по
АНД № 3952/2020г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: