№ 44
гр. Шумен, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500002 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба с вх.№ 10475/25.11.2021 г. от Д. СВ. СТ.,
действаща чрез пълномощника си адв. С.Е. от ШАК, против Определение № 1634/10.11.2021
г. по гр.д.№ 1677/2021 г. на ШРС, с което не е допуснато главно встъпване на трето лице и е
върната исковата й молба.
Жалбоподотелката излага, че определението на ШРС е постановено в противоречие с
т.3 на ТР № 3/2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, според което лицето, придобило
права на съделител /съсобственик/ по силата на разпоредителна сделка по време на първа
фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба може да замести своя праводател
със съгласието на всички съделители, да встъпи или да бъде привлечен като трето лице или
да участва като главна страна по реда на чл.225 ГПК. Счита, че аргументите на ШРС
противоречат и на тълкуването по т.1 от ППВС № 4/1964 г., според което в съдебната делба
могат да участват трети лица при условията на чл.181 ГПК /отм./, тъй като това участие ще
спомогне за охраняване интересите на страните и на третите лица и ще се постигне
процесуална икономия, като ще стане излишен и недопустим следващ процес между тях.
Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното определение и да уважи молбата за
главно встъпване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна СВ.
СТ. СТ., действащ чрез пълномощника си адв. С.М. от ШАК, в който изразява становище за
основателност на жалбата.
Въззиваемата страна Д. СТ. Д. не е депозирал отговор на частната жалбата и не е
изразил становище по нея.
Производството по гр.д.№ 1677/2021 г. делото пред ШРС е образувано по иск за делба
1
/в първа фаза/, предявен от Д. СТ. Д. против СВ. СТ. СТ., по отношение на два недвижими
имота: 1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.104.1.26, находящ се в
гр. Шумен, бул. ....а № 31, ет.7 ап.26, придобит на осн. наследство и съдебно решение по
чл.19, ал.3 от ЗЗД, при квоти ¾ за ответника С.С. и ¼ за ищеца Д.С.; и 2/ УПИ с площ 880
кв.м. за който е отреден парцел ІІІ – 276 от кв. 23 по плана на с. ...., общ. Велики Преслав,
заедно с къща и стопански сгради, както и долни стаи върху тях, придобит по наследство
при равни квоти – по ½ ид.ч.
Постъпила е молба с вх.№ 8802/21.10.2021 г. от Д. СВ. СТ., с искане да бъде
допуснато главно встъпване, на основание чл.225 ГПК, тъй като с нот. акт. за дарение, след
образуване на гр.д. № 1677/2021 г. по описа на ШРС ответникът С.С. /неин баща/ й дарил
притежаваната от него ½ ид.ч. от втория имот, предмет на делбата.
С определение № 1634/10.11.2021 г. ШРС е отхвърлил искането на Д. СВ. СТ. за
допускане на главно встъпване по делото, както и искането й за допускане на съвместно
разглеждане в делбеното производство на предявеният от нея иск, като неоснователно.
Прекратил производството по предявения от нея иск за делба и върнал исковата й молба.
Според съда действително молителката има самостоятелни права върху единия от делбените
имоти и може да встъпи в делото при условията на чл.218 от ГПК, за да помага на
праводателя си в съответствие с чл.226, ал.2 от ГПК. По отношение на нея приложение
намира разпоредбата на чл.226, ал.3 от ГПК и евентуално постановеното решение, ще
съставлява присъдено нещо и спрямо нея. От тук според съда произтича и недопустимостта
на предявения от нея иск срещу ищеца и след като независимо от участието й в процеса
решението по него я обвързва, предявеният по-късно иск за същото искане на осн. чл.126
ГПК като по-късно заведен е недопустим. Първоинстанционният съд е посочил, че искът не
е насочен срещу двете страни.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи: Видно от приложените по делото доказателства, налице е
разпоредителна сделка, извършена при наличието на висящо делбено производство в първа
фаза на делбата от ответника в полза на неучастващо в съсобствеността лице.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска
за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл.
и когато исковата молба е вписана.
С решението по допускане на делбата съдът следва да се произнесе по въпросите
между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки
съделител.
Със задължителната практика по т.3 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
3/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при извършено разпореждане със спорното право от
съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във
фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК
(отм.)/.
2
Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза
на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател
само със съгласието на всички съделители.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по
извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/,
ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна.
С посоченото тълкувателно решение е прието, че приобретателят може да участва
като главна страна, ако встъпи в делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181
ГПК (отм.)/. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата
независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е
участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита
прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Ако предмет на делбата са няколко имота и имотът, част от който е бил прехвърлен в
хода на делбеното производство се падне в дял на прехвърлителя, вещноправните последици
на решението по извършване на делбата ще настъпят в правната сфера на приобретателя.
Ако обаче този имот се падне в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да
претендира връщане на даденото по договора от прехвърлителя - чл.192 ЗЗД.
Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще
настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното
производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало
неизвестно за съда.
Допустимост на главно встъпване в делбеното производство е прието и съгласно т.1
на ППВС № 4/30.10.1964 г., според което макар делбата да е особено исково производство,
не съществува основание разпоредбата на чл.121 ГПК (отм.), респ. чл. 226 от действащия
ГПК да не се прилага и в случаите, когато в течение на делбеното производство някой от
съделителите прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността
лице. Глава 29 ГПК /глава 28 ГПК-отм./ не съдържа специални правила досежно
конституирането на страните в това производство. Приложение следва да намерят общите
правила на ГПК, уреждащи процесуалноправното положение на страните при извършено в
хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата.
С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че като лице, притежаващо
самостоятелни права върху имуществото, предмет на делбата, приобретателят може да
встъпи в делото и по реда на чл. 225 ГПК. Така той ще може да упражни лично правото си
да участва в производството по прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия
му се дял от делбеното имущество, включително като защити становището си за начина на
прекратяване на съсобствеността. Молбата не противоречи на същността на главното
встъпване, при което се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в
едно и също исково производство предявен иск, с иска, който претендиращото главно
встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника, и претендира за себе си изцяло или
частично правото предмет на първоначалния иск. Следва да се посочи, че искът е предявен
3
срещу двете страни – СВ. СТ. СТ. и Д. СТ. Д..
Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а
атакуваното определение в обжалваните му части следва да бъде отменено, като
жалбоподателката бъде конституирана като главно встъпила страна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1634/10.11.2021 г. по гр.д.№ 1677/2021 г. на ШРС, в частта
в която е отхвърлено искането за допускане главно встъпване и е прекратено
производството по предявения от Д. СВ. СТ. иск за делба и вместо това постановява:
ДОПУСКА главно встъпване на Д. СВ. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Шумен, бул. „....а“ № 31, ет.7, ап.26, като приема за съвместно разглеждане предявената от
нея искова молба с вх.№ 8802/21.10.2021 г. в производството по гр.д.№ 1677/2021 г. на
ШРС.
Връща делото на ШРС за продължаване на процесуалните действия по разглеждане
на исковете.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4