Решение по дело №639/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на С. К. З. от гр. Пазарджик, [улица], ет. 5, ап. 20 против Отказ с рег. № 1818з-466/13.05.2025 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Пазарджик за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие.

Жалбоподателят – С. К. З. – прави искане за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Излага съображения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в подадени след него лично и от представителя му писмени защити. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – началникът на Районно управление "Полиция" – Пазарджик – оспорва жалбата в писмена защита, подадена от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, поискало издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, по което заявление е постановен отказ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнало на 17.03.2025 г. с подадено от жалбоподателя заявление до началника на Районно управление "Полиция" – Пазарджик за издаване на разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие за спортни цели. Към заявлението са приложени документи включително удостоверение за членство в спортен клуб и удостоверение, че клубът е регистриран в Българския стрелкови съюз. По искане на ответника жалбоподателят е представил и допълнителни документи за уточнение на конкретното оръжие, което желае да придобие и конкретната стрелкова дисциплина в която ще участва, а именно, тренировъчен план и удостоверение, че за дисциплините, в които взема участие жалбоподателят използва огнестрелно оръжие с калибър 9х19 от вида пистолет, издадени от председателя на УС на Армейски спортен клуб "Тракия". По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка от служители на Районно управление "Полиция" - Пазарджик, които с Докладна записка № 1818р-10284/26.03.2025 г. и Докладна записка № 1818р-10422/27.03.2025 г. са констатирали от една страна, че жалбоподателят има условия за съхранение на оръжието, и няма психично заболяване, но независимо, че е реабилитиран, е осъждан за престъпления от общ характер, включително за престъпление по чл. 339 от НК, което е пряко свързано с контрола над оръжията. Проверката е приключила с мнението, че не следва да се издава разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Мнението на проверяващите служители е възприето от ответника, който е издал обжалвания отказ. Актът е мотивиран, както с наличието на множество предишни осъждания на жалбоподателя, така и с недоказването от негова страна на сериозни и уважителни причини, обосноваващи по несъмнен начин необходимостта от придобиване на оръжието.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореният отказ е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 4, вр. чл. 79, ал.1 от ЗОБВВПИ - началникът на съответното РУ на МВР по постоянния адрес на жалбоподателя, а именно РУ - Пазарджик, поради което не са налице основания водещи до неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение.

Една от основните предпоставки за издаването на разрешение за дейностите по носене и съхранение на огнестрелно оръжие е обосноваването на основателна причина за това, въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение, в посочения по-горе текст на закона. Тази причина следва да бъде посочена в заявлението и доказана от заявителя, съобразно конкретните му твърдения. В разглежданата хипотеза искането е направено по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ и към него са приложени доказателства, че заявителят не се води осъждан, за него няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения, не е регистриран с психично заболяване, както и че е член на спортен клуб АСК-Тракия-Пловдив. Не са ангажирани доказателства, които да обосноват по несъмнен начин необходимостта от придобиване на оръжие за спортни цели, като наличие например на доказателства за постигнати значими спортни успехи или достатъчно данни за постигането им в бъдеще. Напротив членската карта на жалбоподателя от спортното дружество е издадена през 2025 г. и той е участвал в първия си турнир едва на 09.04.2025 г., т.е. след подаване на заявлението си за издаване на разрешение за придобиване на оръжие.

Непротиворечиво в практиката на съдилищата е възприето становището, че осъществяването на дейностите по ЗОБВВПИ, показват висок риск от обществена опасност и следва да бъдат мотивирани от сериозни причини. Членуването в клуб по стрелба не е основателна причина по смисъла на чл. 58, ал.1, т.10 от закона и само по себе си не може да обоснове необходимост от издаване на разрешение. Притежаването на лично огнестрелно оръжие не е предпоставка за упражняване на този вид спорт, тъй като съответните стрелкови клубове разполагат със служебни оръжия, което предоставят за ползване на своите членове, а съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОБВВПИ физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба само на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор.

При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и трябва да бъде изследвана от настоящия съд. При липсата на данни за извършвана спортна дейност в един по-продължителен период от време, както и данни за постигнати спортни успехи или за постигането им в бъдеще, се налага извода, че не е обоснована необходимост от придобиване на оръжие за спортни цели. Нещо повече, видно от доказателствата по делото жалбоподателят е започнал да практикува стрелковия спорт много скоро преди да подаде заявлението си за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Горните обстоятелства водят до извод, че членуването в спортния клуб е по повод и във връзка с подаденото заявление за издаването на исканото разрешение, а не обратното. (вж. Решение № 3480 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм.д. № 14591/2013 г., VII о. и Решение № 7758 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 47/2014 г., VII о.).

Несъстоятелни са доводите на разпитания свидетел и възраженията на жалбоподателя, че за постигането на по-големи спортни резултати е необходимо използването на лично оръжие. Многократното използване на конкретно оръжие и привикването към него в пълна степен може да бъде осъществено с конкретно служебно оръжие, притежавано от стрелковия клуб и е въпрос на вътрешна организация на тренировъчния процес. Не може да бъде достатъчен аргумент за издаване на разрешение и евентуалната по-ниска цена на патроните, при закупуването им извън спортния клуб. Разходите за практикуване на съответната спортна дейност, мястото на извършването й и цялостната логистика, свързана със съответните спортни занимания са въпрос на възможности и преценка на съответното лице и не могат да бъдат аргумент за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие

Следователно, административният орган правилно е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие за спортни цели. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените доказателства изводът е, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на жалбоподателя. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, органът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ.

В този смисъл е постоянната практика на ВАС и на административните съдилища, например: Решение № 570 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2020 г., VII о., Решение № 3196 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11092/2019 г., VII о. Решение № 2295 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6029/2017 г., VII о., Решение № 112 от 20.12.2022 г. на АдмС - Габрово по адм. д. № 206/2022 г., Решение № 557 от 30.03.2017 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2585/2016 г. и много други.

С оглед изхода на делото е основателно искането за присъждане на разноски в полза на учреждението на ответника. Доколкото не е посочен размер на претенцията за юрисконсултско възнаграждение следва да му бъде присъдено такова в минималния предвиден в закона размер от 100 лв.

Затова съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на С. К. З. от гр. Пазарджик, [улица], ет. 5, ап. 20 против Отказ с рег. № 1818з-466/13.05.2025 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Пазарджик за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие.

Осъжда С. К. З. от гр. Пазарджик, [улица], ет. 5, ап. 20 да заплати на Областна дирекция на МВР - Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.