Р Е Ш Е Н И Е
№ 653 11.05.2017г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд XVI
граждански състав,
На двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
секретар М.Д.,
като разгледа
докладваното от съдия С. Петрова
гражданско дело № 8026
по описа за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на К.Я.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** – адвокат К. против „ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ
10” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 8130, ж.к. мест. Ачмълъчите, бл. бл. сгр. Пясъчни лилии, вх.
офис 1, представлявано от В.Р. Д., с която
се претендира признаване на уволнението, извършено със Заповед №
12/01.12.2016г. на управителя на ответното дружество за незаконно и постановяване
на неговата отмяна,
както и да бъде възстановен на
заемната от него предишна длъжност „пазач” в ответното дружество. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през 2014г. е сключен трудов договор между
страните, по силата на който ищецът изпълнявал в ответното дружество длъжността
„пазач” с място на работа гр. С.. С няколко допълнителни споразумения трудовото
възнаграждение на ищеца било променяно. Изтъква се, че на 13.12.2016г. му е
връчена заповед № 12/01.12.2016г. на управителя на ответното дружество, в която
се посочва, че трудовото правоотношение е прекратено по молба на работника, по
която е постигнато взаимно съгласие. Заявява, че никога не е отправял нито
устно, нито писмено волеизявление до работодателя за прекратяване на трудовия
договор. Счита, че липсва
взаимно съгласие, поради което и извършеното уволнение само на това основание е незаконно.
Предявените
искове са обективно кумулативно съединени и са с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се исковете като неоснователни,
като се излагат подробни доводи за това. Сочи се, че законосъобразно е
прекратено трудовото правоотношение, поради изразено от ищеца изрично желание
за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Също търси присъждане на направените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор между страните за съществувалото между тях трудово
правоотношение по сключен трудов договор № 7 от 03.09.2014г., съгласно който ищеца
е приел да изпълнява длъжността „пазач” към ответното дружество, с уговорено
основно месечно възнаграждение в размер на 340 лева, като с допълнителни
споразумение размерът на трудовото възнаграждение е увеличен.
Със Заповед № 12/01.12.2016г. същото е прекратено на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 01.12.2016г. В
заповедта е посочена причина за прекратяване на трудовия договор – молба на
работника, по която е постигнато взаимно съгласие. По делото не е представена посочената
в цитираната заповед молба, изходяща от работника, а напротив към отговора е
приложено предложение, изходящо не от работника, а от работодателя „ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ 10” ЕООД, с което работодателят отправя предложение на К.Я.К. за прекратяване по взаимно съгласие на трудовото му правоотношение с
дружество „ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ 10” ЕООД, възникнало по силата на трудов договор №
7/03.09.2014г., считано от 26.11.2016г. В същото се излага, че ако работникът е
съгласен с така направеното предложение, следва в седмодневен срок да изрази
своето съгласие.
Не са представени доказателства, сочещи наличие на писмено волеизявление на
К.Я.К. за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Ответникът се домогва да докаже, че ищецът
се е явил в офиса на дружеството и е заявил изрично, че приема отправеното
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
С оглед правното естество на първия от исковете – за отмяна на уволнението,
в тежест на работодателят-ответник е да докаже законосъобразността на същото.
Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ урежда възможността за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Законът предвижда, че страната, към която е отправено предложението, е длъжна
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му. В противен случай се счита, че предложението не е прието. Законосъобразното прекратяване на трудовия
договор на основание посочената разпоредба изисква насрещни съвпадащи писмени
волеизявления на страните, съдържащи ясната им, категорична и безусловна воля
за прекратяване на обвързващото ги правоотношение по взаимно съгласие. В този
смисъл и Решение № 10/01.02.2017г. на ВКС по гр. д. № 2801/2016 г., III г. о.,
постановено по чл. 290 ГПК.
Спорът е сведен до наличието на такова съгласие от страна на работника. Доводите на ответника, че работникът ясно е
изразил волята си за прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,
не се споделят от съда. В настоящия случай не само не са ангажирани
доказателства за наличие на писмено волеизявление на К.Я.К. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните,
но не се и твърди, че такова е изявено писмено от ищеца. Взаимното съгласие се
счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за
прекратяване на трудовия договор. Волеизявленията на страните се правят в
писмена форма и тя е необходима за тяхната действителност. За пълнота следва да
се отбележи също, че не може да се приеме, че с подписването от работника на
заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 от КТ
фактическият състав на тази разпоредба е осъществен. Подписът на работника под
заповедта удостоверява единствено получаването й, а не е израз на воля за
прекратяване на трудовия договор. Писменото волеизявление трябва да е изявено
изрично, а не с конклудентни действия, състоящи се в подписване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор. Следователно подписването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ не е
писмено съгласие по смисъла на тази разпоредба. По изложените съображения
твърдението, че уволнението е незаконосъобразно, поради липса на постигнато
съгласие за прекратяване на договора, е основателно. Съдът намира, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е прекратено незаконосъобразно.
Обжалваното уволнение е незаконно и като такова следва да бъде отменено, което
налага уважаване на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Основателността на главния иск за отмяна на незаконното уволнение обуславя
и основателността и на претенцията по чл.334, ал.1, т.2 от КТ, поради
което уволнения, като носител на
потестативното право за възстановяване на работа, следва да бъде възстановен на
заеманата длъжност – „пазач” в предприятието на ответника с място на работа – град
С..
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ в тежест на ответника
- работодател следва да бъдат възложени
и дължимите на държавата държавни такси за уважения неоценяем иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 50 лева и държавна такса в размер от 50 лева за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ или общо държавни такси в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на К.Я.К., ЕГН **********, извършено на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ със Заповед №
12/01.12.2016г. на управителя на „ПЯСЪЧНА
ЛИЛИЯ 10” ООД, ЕИК *********, връчена на К. на 01.12.2016г.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.Я.К., ЕГН **********, на заеманата от него длъжност „пазач” преди
уволнението му, извършено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед № 12/01.12.2016г. на управителя на „ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ 10” ООД.
ОСЪЖДА „ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ 10” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 8130, ж.к. мест.
Ачмълъчите, бл. бл. сгр. Пясъчни лилии, вх. офис 1, представлявано от В.Р. Д. да
заплати на К.Я.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** – адвокат К., сумата
от 400 лева (четиристотин лева) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ 10” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. 8130, ж.к. мест. Ачмълъчите, бл. бл.
сгр. Пясъчни лилии, вх. офис 1, представлявано от В.Р. Д., на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, да заплати на Районен съд-Бургас държавна такса в общ размер от 100
лева (сто лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от 11.05.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала!М.Д.