РЕШЕНИЕ
№ 2641
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100514301 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 13102/25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 39881/2022 г. на
Софийски районен съд, 174 състав, съдът е отхвърлил предявените от Н. Л. Б. срещу
Е. С. К. искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на Е. С. К. да заплати на Н.
Л. Б. следните суми: 5000 лева, преведени на 02.10.2019 г., 4000 лева, преведени на
05.05.2020 г., 5000 лева, преведени на 02.06.2020 г., 2894,97 лева, преведени на
03.06.2020 г., 4394,97 лева, преведени на 02.07.2020 г., 4000 лева, преведени на
04.08.2020 г., 1744,97 лева, преведени на 05.08.2020 г., 4000 лева, преведени на
02.09.2020 г., 1394,97 лева, преведени на 03.09.2020 г., 4000 лева, преведени на
03.04.2021 г., 1441 лева, преведени на 05.04.2021 г., 4000 лева, преведени на 07.05.2021
г., 4000 лева, преведени на 02.06.2021 г., 4000 лева, преведени на 02.07.2021 г., 1251
лева, преведени на 04.07.2021 г., 4000 лева, преведени на 03.08.2021 г., 2653,07 лева,
преведени на 04.08.2021 г., 4000 лева, преведени на 02.09.2021 г., 2503,07 лева,
преведени на 03.09.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане.
Със същото решение СРС е отхвърлил предявените под евентуалност от Н. Л. Б.
срещу Е. С. К. искове с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на Е. С. К. да заплати
на Н. Л. Б. следните суми: 5000 лева, преведени на 02.10.2019 г., 4000 лева, преведени
на 05.05.2020 г., 5000 лева, преведени на 02.06.2020 г., 2894,97 лева, преведени на
03.06.2020 г., 4394,97 лева, преведени на 02.07.2020 г., 4000 лева, преведени на
04.08.2020 г., 1744,97 лева, преведени на 05.08.2020 г., 4000 лева, преведени на
02.09.2020 г., 1394,97 лева, преведени на 03.09.2020 г., 4000 лева, преведени на
1
03.04.2021 г., 1441 лева, преведени на 05.04.2021 г., 4000 лева, преведени на 07.05.2021
г., 4000 лева, преведени на 02.06.2021 г., 4000 лева, преведени на 02.07.2021 г., 1251
лева, преведени на 04.07.2021 г., 4000 лева, преведени на 03.08.2021 г., 2653,07 лева,
преведени на 04.08.2021 г., 4000 лева, преведени на 02.09.2021 г., 2503,07 лева,
преведени на 03.09.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Н. Л. Б.. Релевирани са
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че СРС е
обсъдил само доказателствата, представени от ответницата, но не е взел предвид
доказателствата на ищеца. Сочи се, че крайните изводи на съда не съответстват на
действителното положение. Твърди се, че не е изготвен правилен доклад по делото,
тъй като не е посочено какво е разпределено в доказателствената тежест на
насрещната страна. Поддържа се, че обжалваното решение е немотивирано, като не е
изяснено защо се дава вяра на едни доказателства, а не на други. Поддържа се, че по
делото не е спорно, че страните са съдружници във „Витоша Брокер” ООД, както и че
ищецът е направил поредица от преводи в полза на ответницата в общ размер от 64
278,02 лева. Излагат се съображения, че е неправилен изводът на СРС, че тези суми са
заплащани от ищеца като трудови възнаграждения на ответницата. Поддържа се, че
ищецът няма качеството работодател по смисъла на КТ. Твърди се, че в обжалвания
акт не са обсъдени предпоставките за уважаване на евентуалните искове по чл. 55, ал.
1 ЗЗД. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да
се постанови нова такова, с което да се уважат главните осъдителни искове по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД или евентуалните такива по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Претендират се разноски.
Въззиваемата Е. С. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че
процесните суми са превеждани въз основа на отношенията между страните и
дружеството „Витоша Брокер” ООД, което е работодател на Е. К.. Поддържа, че съдът
правилно е установил, че от 01.07.2019 г. Е. К. е придобила право на пенсия, но е
продължила да престира трудовата си сила в дружеството въз основа на договора за
управление от 30.10.2009 г. Твърди, че съдът правилно е мотивирал решението си и с
оглед периодичността на процесните плащания, които са извършвани от 2. до 5. число
на съответния месец. Поддържа, че в нито един момент ищецът не е оспорвал
фактите, изложени в отговора на исковата, респ. не е оспорвал представените от
ответницата доказателства. Твърди, че СРС правилно е разпределил доказателствената
тежест на страните, като е дал и надлежни указания във връзка с доказателствата.
Твърди, че СРС е мотивирал решението си на база представените доказателства и
направените от страните възражения. Предвид изложеното моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
2
акт намира следното:
В исковата молба се твърди от ищеца Н. Л. Б., че с ответницата Е. С. К. са
съдружници във „Витоша Брокер“ ООД. Твърди се, че дружеството се представлява от
управителя Е. С. К.. Твърди се, че между страните по делото са сключени няколко
договора за заем, по силата на които заемателят Е. С. К. е следвало в седемдневен срок
да върне предоставените й заемни средства. Поддържа се, че общо предоставената в
заем сума на Е. С. К. за периода 01.07.2019 г. – 31.12.2021 г. възлиза на 64 278,02 лева.
Твърди се, че сумите са предоставени с общо 19 банкови превода. Заявява се, че всяка
парична сума е преведена въз основа на отделен договор за заем. При условията на
евентуалност се поддържа, че всяка от сумите, предоставени на Е. С. К. чрез банкови
преводи в периода 02.10.2019 г. – 03.09.2021 г., е получена без основание.
В отговора на исковата молба ответницата Е. С. К. излага съображения за
неоснователност на исковете. Твърди, че действително страните по делото са
съдружници във „Витоша Брокер” ООД. Поддържа, че ищецът освен това работи в
дружеството като финансов директор при уговорено основно месечно възнаграждение
в размер на 3000 лева. Поддържа, че впоследствие са сключени общо четири
допълнителни споразумения с Н. Л. Б., с които са уговорени допълнителни трудови
възнаграждения. Сочи, че самата тя е изпълнявала функциите на управител на
дружеството от 01.11.2009 г., като съгласно договор за управление е следвало да
получава основно месечно възнаграждение от 3000 лева. Поддържа, че с три
допълнителни споразумения дружеството е поело задължение да заплаща и на
ответницата допълнителни възнаграждения за осъществяваната дейност. Твърди, че й
е отпусната пенсия, считано от 31.05.2019 г., но е продължила да осъществява
функциите на управител на „Витоша Брокер” ООД, както и да обслужва клиенти на
дружеството. Твърди, че след пенсионирането си, с оглед съкращаване на разходите за
осигуровки на дружеството, е постигнала споразумение с ищеца Н. Л. Б. за това Н. Л.
Б. да й изплаща дължимите се месечни възнаграждения съгласно договора за
управление. Твърди, че възнагражденията й е следвало да се начисляват и изплащат
ежемесечно на ищеца Н. Л. Б., който да ги превежда след това по сметката на
ответницата, с основание на превода „захранване”. Твърди, че в процесния период за
управителя е внасяно от дружеството само здравна осигуровка. Във връзка с
посоченото поддържа, че между страните никога не са сключвани договори за заем.
Твърди, че отношенията й с ищеца се основават на съдружието им във „Витоша
Брокер” ООД и сключените между всяка от страните и дружеството трудов договор,
респ. договор за управление. Поддържа, че от подадените от нея данъчните
декларации е видно, че не е декларирала задължения по сключени договори за заем.
С оглед на така наведените твърдения от страните Софийски районен съд е
сезиран с 19 главни обективно кумулативно съединени помежду си осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и с 19 евентуални
обективно кумулативно съединени помежду си осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за
неправилност въззивният съд намира следното:
По главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД:
За уважаване на всеки от тези искове в тежест на ищеца е да установи пълно и
главно следните обстоятелства: 1/ постигане на съгласие между страните по делото за
сключване на договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание и предаване
от страна на ищеца на заемната сума на ответника; 2/ изискуемост на задължението на
ответника за връщане на предоставената му в заем парична сума.
3
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът Н. Л. Б. е превел на ответницата общо сумата от 64 278,02
лева с банкови преводи, както следва:
- 5000 лева, преведени на 02.10.2019 г.;
- 4000 лева, преведени на 05.05.2020 г.;
- 5000 лева, преведени на 02.06.2020 г.;
- 2894,97 лева, преведени на 03.06.2020 г.;
- 4394,97 лева, преведени на 02.07.2020 г.;
- 4000 лева, преведени на 04.08.2020 г.;
- 1744,97 лева, преведени на 05.08.2020 г.;
- 4000 лева, преведени на 02.09.2020 г.;
- 1394,97 лева, преведени на 03.09.2020 г.;
- 4000 лева, преведени на 03.04.2021 г.;
- 1441 лева, преведени на 05.04.2021 г.;
- 4000 лева, преведени на 07.05.2021 г.;
- 4000 лева, преведени на 02.06.2021 г.;
- 4000 лева, преведени на 02.07.2021 г.;
- 1251 лева, преведени на 04.07.2021 г.;
- 4000 лева, преведени на 03.08.2021 г.;
- 2653,07 лева, преведени на 04.08.2021 г.;
- 4000 лева, преведени на 02.09.2021 г.;
- 2503,07 лева, преведени на 03.09.2021 г.
Всички горепосочени преводи са извършени при посочено основание за
банковите операции „захранване”.
В Решение № 244/21.01.2020 г. по гр.д. № 983/2019 г. на III Г.О. на ВКС е
подробно разяснено, че „В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1
ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен
договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил
едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и
пр. И ако върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал
заемни средства, то при оспорване на иска, ответникът установява възраженията
си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В
случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на
какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг
източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства.
(...)
Доколкото ищецът твърди, че това основание е договор за заем, следва да
установи в процеса не само предаването на сумата, което е част от фактическия
4
състав на договора за заем, но и другите му елементи, а именно поето насрещно
задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора ако
има такива /срок на връщане, лихва и пр./. В производството по иск с правно
основание чл.240 ЗЗД ищецът следва да установи предаването не просто на
средства, а на „заемни средства”, което предполага установяване на това им
качество. Следователно задължението на ответника по иска да установи своите
възражения за недължимост на сумата, по същество не освобождава ищеца от
задължението да докаже основанието на иска си. Последното произтича от
общото правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в
нормата на чл. 154 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите
, на които основава своите искания или възражения”.
В гореизложения смисъл са също така Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. №
417/2010 г. на ВКС, Решение № 283/03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на IV Г.О. на
ВКС и Определение № 1430/14.12.2012 г. по гр.д. № 933/2012 г. на III Г.О. на ВКС.
С изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото на ищеца Н. Л. Б. е
указано, че по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД същият носи тежестта да докаже, че ответницата Е. С. К. се е задължила
да върне предадените й суми в едноседмичен срок от получаването им. На основание
чл. 146, ал. 2 ГПК СРС е указал на ищеца Н. Л. Б., че не сочи никакви доказателства за
твърдението си, че ответницата Е. С. К. е поела задължението да върне предадените й
суми в едноседмичен срок от получаването.
Независимо от правилно дадените от СРС указания ищецът Н. Л. Б. не е
ангажирал никакви доказателства, от които да се установява, че страните в
настоящото производство действително са сключили 19 договора за заем, съгласно
които ответницата Е. С. К. е следвало в едноседмичен срок да върне на ищеца Н. Л. Б.
всяка от предоставяните й заемни суми.
Недопустимо е да се презумира въз основа на безспорно установения факт на
предаване на ответницата Е. С. К. на парични суми в общ размер от 64 278,02 лева, че
ищецът Н. Л. Б. е предавал тези пари в заем, а ответницата Е. С. К. ги е приемала със
задължението да ги върне обратно.
На основание чл. 154 ГПК и при процесуално бездействие на страната да
докаже изявленията си, след като са й дадени указания, че не сочи доказателства,
съдът следва да приеме, че твърдените обстоятелства не са се осъществили. С оглед
горецитираната трайна съдебна практика на ВКС въззивният съд намира, че СРС
правилно е приел, че в случая главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД са недоказани и поради това подлежат на отхвърляне в цялост.
По делото не се доказва между страните да са сключвани договори за заем.
По евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За уважаване на тези искове в тежест на ищеца е да установи пълно и главно
предаването на ответната страна на паричните суми, посочени в исковата молба. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е налице
правно основание да задържи получените парични суми или че е върнал обратно на
ищеца полученото.
Оплакванията на въззивника, че с доклада по делото СРС е допуснал
нарушения, са неоснователни. Видно от материалите по делото по евентуалните
искове, също както и по главните, първата инстанция е разпределила в съответствие
със закона доказателствената тежест между страните.
Както се посочи по-горе, безспорно е, че процесните парични суми в общ
размер от 64 278,02 лева са били предадени от ищеца Н. Л. Б. на ответницата Е. С. К.
5
по банков път на посочените в исковата молба дати.
По делото е безспорно, а и се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ, че Н. Л.
Б. и Е. С. К. са съдружници във „Витоша Брокер” ООД. Безспорно е и че Е. С. К. е
вписана като управител на това дружество и към днешна дата.
По делото е представен Трудов договор № 06/31.05.2010 г., сключен между
„Витоша Брокер” ООД и Н. Л. Б., по силата на който Н. Л. Б. е приел да изпълнява
длъжността „финансов директор” в отдел „Управление”. Съгласно договора
работодателят се е задължил да изплаща основно месечно трудово възнаграждение от
3000 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % върху основното месечно трудово
възнаграждение.
Представено е Допълнително споразумение № 1 от 01.07.2010 г. към Трудов
договор № 06/31.05.2010 г., от което е видно, че страните са се споразумели на Н. Л. Б.
да се изплаща по едно месечно брутно трудово възнаграждение за Коледа и Великден
и по пет брутни трудови възнаграждения за реализиране на приход от комисиони над
360 000 лева за една финансова година и положителен финансов резултат.
Представено е Допълнително споразумение № 2 от 01.07.2010 г. към Трудов
договор № 06/31.05.2010 г., от което е видно, че страните са се споразумели на Н. Л. Б.
да се изплаща по едно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3000 лева
за реализиране на допълнителни приходи от комисиони. Страните са се съгласили
споразумението да се сключи за срок до 31.07.2010 г.
Представено е Допълнително споразумение № 2 от 30.12.2010 г. към Трудов
договор № 06/31.05.2010 г., от което е видно, че страните са се споразумели на Н. Л. Б.
да се изплаща допълнително възнаграждение „супер бонус” и допълнително
възнаграждение „целеви бонус”.
Представено е Допълнително споразумение № 3 от 01.01.2011 г. към Трудов
договор № 06/31.05.2010 г., от което е видно, че страните са се споразумели на Н. Л. Б.
да се изплаща допълнително възнаграждение, изчислено като процент от реализирани
собствени продажби.
Представена е Заповед № 190/20.04.2022 г. на „Витоша Брокер” ООД за
прекратяване на трудовия договор, сключен с Н. Л. Б.. Заповедта е подписана от
управителя Е. С. К.. Същата е връчена на Н. Л. Б. на 20.04.2022 г. и от този момент е
прекратено трудовото правоотношение на Н. Л. Б. с „Витоша Брокер“ ООД.
Представен е Договор за управление № 01/30.10.2009 г., сключен между
„Витоша Брокер” ООД и Е. С. К., по силата на който на Е. С. К. е възложено да
осъществява функциите на управител на дружество. Съгласно договора дружеството
се е задължило да изплаща основно месечно възнаграждение от 3000 лева, както и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %
върху основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение, изчислено
като процент от реализираните продажби.
Представено е Допълнително споразумение № 1 от 01.06.2009 г. към Договор за
управление и контрол № 1/30.10.2009 г., от което е видно, че страните са се
споразумели на Е. С. К. да се изплаща по едно месечно брутно трудово
възнаграждение за Коледа и Великден и по пет брутни трудови възнаграждения за
реализиране на приход от комисиони над 360 000 лева за една финансова година и
положителен финансов резултат.
Представено е Допълнително споразумение № 2 от 01.07.2009 г. към Договор за
управление и контрол № 1/30.10.2009 г., от което е видно, че страните са се
споразумели на Е. С. К. да се изплаща по едно месечно брутно трудово
6
възнаграждение в размер на 3000 лева за реализиране на допълнителни приходи от
комисиони. Страните са се съгласили споразумението да се сключи за срок до
31.07.2010 г.
Представено е Допълнително споразумение № 3 от 01.01.2011 г. към Договор за
управление и контрол № 1/30.10.2009 г., от което е видно, че страните са се
споразумели на Е. С. К. да се изплаща допълнително възнаграждение, изчислено като
процент от реализирани собствени продажби.
Тоест от горепосочените писмени доказателства, които не са оспорени от ищеца
Н. Л. Б. се установява, че всеки от съдружниците Н. Л. Б. и Е. С. К. е имал право да
получава основно месечно възнаграждение от „Витоша Брокер“ ООД в размер на 3000
лева. Установява се и че всеки от съдружниците е имал право на еднакви
допълнителни възнаграждения, които да му бъдат изплащани от дружеството.
По делото е представено Разпореждане № **********/10.10.2019 г. на НОИ, от
което се установява, че на Е. С. К. е опредЕ. пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 31.05.2019 г.
От представеното от ищеца Н. Л. Б. извлечение от банковата му сметка при
„Юробанк България“ АД, с IBAN *********, се установява, че освен процесните
спорни 19 превода ищецът Н. Л. Б. е превел по сметка на Е. С. К. и следните суми:
- 5000,00 лева, преведени на 05.03.2020 г.;
- 5000,00 лева, преведени на 02.04.2020 г.;
- 465,84 лева, преведени на 03.04.2020 г.;
- 1736,87 лева, преведени на 06.05.2020 г.
И четирите горепосочени превода са извършени при основание „захранване“.
Освен това от представеното от ищеца Н. Л. Б. извлечение от банковата му
сметка се установява, че същият е получавал възнаграждения от „Витоша Брокер“
ООД по сметката си при „Юробанк България“ АД, с IBAN **************, както
следва:
- 5373,74 лева, получени на 04.07.2019 г., с основание на превода „заплата
05/2019“;
- 13 473,74 лева, получени на 02.10.2019 г., с основание на превода „заплата
05/2019“;
- 3473,74 лева, получени на 03.12.2019 г., с основание на превода „заплата
11/2020“;
- 5000,00 лева, получени на 03.01.2020 г., с основание на превода „заплата
12/2019“;
- 7500,00 лева, получени на 05.03.2020 г., с основание на превода „заплата
2/2020“;
- 10 931,68 лева, получени на 02.04.2020 г., с основание на превода „заплата
03/2020“;
- 8973,73 лева, получени на 05.05.2020 г., с основание на превода „заплата
03/2020“;
- 13 289,94 лева, получени на 02.06.2020 г., с основание на превода „заплата
03/2020“;
- 5394,97 лева, получени на 02.07.2020 г., с основание на превода „заплата
03/2020“;
- 8989,94 лева, получени на 04.08.2020 г., с основание на превода „заплата
7
03/2020“;
- 8289,94 лева, получени на 02.09.2020 г., с основание на превода „заплата
03/2020“;
- 3489,94 лева, получени на 03.11.2020 г., с основание на превода „заплата
03/2020“;
- 3489,94 лева, получени на 02.12.2020 г., с основание на превода „заплата
03/2020“;
- 3489,94 лева, получени на 06.01.2021 г., с основание на превода „заплата
12/2020“;
- 3000,00 лева, получени на 02.03.2021 г., с основание на превода „заплата
2/2021“;
- 8382,85 лева, получени на 02.04.2021 г., с основание на превода „заплата
3/2021“;
- 8000,00 лева, получени на 07.05.2021 г., с основание на превода „заплата
4/2021“;
- 7000,00 лева, получени на 02.06.2021 г., с основание на превода „заплата
5/2021“;
- 8003,93 лева, получени на 02.07.2021 г., с основание на превода „заплата
6/2021“;
- 10 306,14 лева, получени на 03.08.2021 г., с основание на превода „заплата
7/2021“;
- 10 000,00 лева, получени на 02.09.2021 г., с основание на превода „заплата
8/2021“;
- 2506,14 лева, получени на 04.10.2021 г., с основание на превода „заплата
9/2021“;
- 4000,00 лева, получени на 02.11.2021 г., с основание на превода „заплата
10/2021“;
- 4000,00 лева, получени на 03.12.2021 г., с основание на превода „заплата
11/2021“.
От представените от ответницата Е. С. К. извлечения от банковата сметка на
„Витоша Брокер“ ООД се установява, че на ищеца Н. Л. Б. са преведени следните
възнаграждения по банкова сметка при „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN
************:
- 2500,00 лева, преведени на 03.10.2019 г.;
- 2500,00 лева, преведени на 05.05.2020 г.;
- 2500,00 лева, преведени на 02.06.2020 г.;
- 3394,97 лева, преведени на 02.07.2020 г.;
- 2500,00 лева, преведени на 04.08.2020 г.;
- 2500,00 лева, преведени на 02.09.2020 г.;
- 2500,00 лева, преведени на 02.04.2021 г.;
- 2489,94 лева, преведени на 07.05.2021 г.;
- 2489,94 лева, преведени на 02.06.2021 г.;
- 2500,00 лева, преведени на 02.07.2021 г.;
От представеното от ищеца Н. Л. Б. банково извлечение се установява, че
ищецът е превеждал парични средства от сметката си в „Юробанк България“ АД, с
8
IBAN *********, по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN ************ и с
получател Н. Л. Б.. Тоест може да се заключи, че сметка при „Уникредит Булбанк“ АД,
с IBAN ************, по която са правени гореизброените четири превода от „Витоша
Брокер“ ООД, също е на ищеца Н. Л. Б..
От представените от ответницата Е. С. К. извлечения от банковата сметка на
„Витоша Брокер“ ООД се установява, че на Н. Л. Б. са преведени следните
възнаграждения по банкова сметка при „Обединена българска банка“ АД, с IBAN
*********:
- 3000 лева, преведени на 03.08.2021 г.;
- 3006,14 лева, преведени на 02.09.2021 г.
От представеното от ищеца Н. Л. Б. банково извлечение се установява, че
същият е превеждал парични средства от сметката си в „Юробанк България“ АД, с
IBAN *********, по сметка в „Обединена българска банка“ АД, с IBAN ********* и
с получател Н. Л. Б.. Същата сметка е посочена и в неоспорен и представен по делото
имейл от Н. Л. Б. до Е. С. К. от 07.04.2022 г. /л. 142 от делото на СРС/. Тоест може да
се заключи, че сметка при „Обединена българска банка“ АД, с IBAN *********, по
която са направени горепосочените два превода от „Витоша Брокер“ ООД, е на ищеца
Н. Л. Б..
От представени от ответницата Е. С. К. справки е видно, че:
- през м. 06.2020 г. на Н. Л. Б. са заплатени 2000,00 лева в брой, представляващи
заплата за м. 05.2020 г.
- през м. 10.2020 г. на Н. Л. Б. са заплатени 7000,00 лева в брой, представляващи
заплата за м. 09.2020 г.
- през м. 05.2021 г. на Н. Л. Б. са заплатени 10 000,00 лева в брой,
представляващи заплата за м. 04.2021 г.
- през м. 06.2021 г. на Н. Л. Б. са заплатени 11 000,00 лева в брой,
представляващи заплата за м. 05.2021 г.
- през м. 07.2021 г. на Н. Л. Б. са заплатени 10 000,00 лева в брой,
представляващи заплата за м. 06.2021 г.
- през м. 09.2021 г. на Н. Л. Б. са заплатени 3000,00 лева в брой, представляващи
заплата за м. 08.2021 г.
Ответницата Е. С. К. е представила също така:
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 09.2019 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 15 973,74 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 04.2020 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 11 473,73 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 05.2020 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 17 789,94 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 06.2020 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 8789,94 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда на
9
чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 07.2020 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 11 489,94 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 08.2020 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 17 789,94 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 03.2021 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 10 883,85 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 04.2021 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 20 489,94 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 05.2021 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 20 489,94 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 06.2021 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 20 503,93 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 07.2021 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 13 306,14 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК;
- Разчетно-платежна ведомост на „Витоша Брокер“ ООД за м. 08.2021 г., от
която е видно, че на Н. Л. Б., финансов директор, се изплаща възнаграждение в размер
на 16 006,14 лева. Н. Б. Л. е подписал ведомостта, като подписът не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК.
От горепосочените разчетно-платежни ведомости, чието съдържание не е
оспорвано от ищеца Н. Л. Б., не се установява да е начислявано месечно
възнаграждение на управителя Е. С. К..
Установява се, че размерът на начисленото възнаграждение на Н. Б. Л. по всяка
от представените разчетно-платежните ведомости е равен на сбора от изплатеното по
банков път и полученото в брой съгласно неоспорените от ищеца Н. Л. Б. и обсъдени
по-горе счетоводни документи.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира, че
правилно е прието от първата инстанция, че в случая представените писмени
доказателства водят до извода, че процесните парични суми в общ размер от 64 278,02
лева са превеждани от Н. Л. Б. на Е. С. К. във връзка със сключения между
ответникацата и „Витоша Брокер” ООД договор за управление.
Безспорно се установява, а и не се оспорва от ищеца Н. Л. Б., че и след
пенсионирането си Е. С. К. е продължила да осъществява управлението на „Витоша
Брокер” ООД, както и да работи с клиенти на дружеството.
10
От обсъдените по-горе доказателства се потвърждават и твърденията на
ответницата Е. С. К., че страните в производството са постигнали споразумение
дължимото възнаграждение на управителя Е. С. К. да се начислява на името на Н. Л.
Б., а последният да го превежда след това на Е. С. К.. Този извод се обосновава с
факта, че процесните преводи към Е. С. К. са извършвани в същия ден или един или
два дена, след като по сметката на Н. Л. Б. са постъпвали месечните трудови
възнаграждения, изплащани му от работодателя „Витоша Брокер”. И четирите превода
към Е. С. К. в периода 05.03.2020 г. – 06.05.2020 г., които не са предмет на настоящото
производство, също са извършени непосредствено след получаване на трудовото
възнаграждение от „Витоша Брокер“ ООД.
Освен това извършваните преводи към Е. С. К. са нареждани почти ежемесечно
през процесния период. А през месеците, в които не се установява от извлечението от
сметката на Н. Л. Б. при „Юробанк България” АД да са извършвани преводи от Н. Л.
Б. към Е. С. К., изплащаното към ищеца Н. Л. Б. месечно трудово възнаграждение от
„Витоша Брокер“ ООД е било значително по-ниско.
С оглед на изложеното дотук въззивният съд приема, че извършените банкови
преводи през процесния период са осъществени на годно правно основание – сключен
договор за управление между Е. С. К. и „Витоша Брокер” ООД, както и постигнато
споразумение между съдружниците във „Витоша Брокер” ООД – Е. С. К. и Н. Л. Б., за
това дължимите възнаграждения към управителя Е. С. К. да се изплащат чрез
съдружника Н. Л. Б.. В този смисъл настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд в съответствие със събраните по делото доказателства е
отхвърлил и евентуалните осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Следователно обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено в цялост.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемата Е. С. К..
Същата е представила в последното съдебно заседание пред СГС списък по чл. 80
ГПК, с който е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. По
делото е представен Договор № 852149/04.01.2024 г., по силата на който Е. С. К. е
възложила на адв. Росица Г. осъществяването на процесуалното представителство по
делото пред СГС. Видно от посочения договор за правна помощ страните са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, което адвокатът е удостоверил, че е
заплатено в брой при подписване на договора. Съгласно Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна
помощ следва да се разглежда като разписка за полученото адвокатско
възнаграждение.
Тоест следва да се приеме, че претендираните от въззиваемата Е. С. К. разноски
от 4000 лева са реално сторени и подлежат на присъждане в цялост. В съдебното
заседание пред СГС процесуалният представител на въззивника Н. Л. Б. – адв. И. Г.,
изрично е заявил, че не възразява срещу размера на претендираните от въззиваемата
разноски.
Предвид гореизложеното на въззиваемата следва да се присъдят за въззивното
производство разноски от 4000 лева за заплатен адвокатски хонорар.
С оглед цената на всеки от обективно съединените искове и на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Нито
един от предявените искове не е с цена по-висока от 5000 лева.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13102/25.07.2023 г., постановено по гр.д.
№ 39881/2022 г. на Софийски районен съд, 174 състав.
ОСЪЖДА Н. Л. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
*************, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. С. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „***********, сумата от 4000 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12