Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8800 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 500 лв. – главница,
чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 77,84 лв. – договорна
лихва, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на
иска 454,24 лв. –неустойка, чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 45,23 лв.
–лихва за забава и чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД 45
лв. такса разходи.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***срещу Ц.Е.М.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 1.10.2017 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „***" АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на
което вземането на „***" АД, произтичащо от договор за паричен заем № ***/31.03.2017
г. , е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди,
че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, ЕИК ***е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК ***. Твърди, че „***” АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до К.Р.С., е
изпратено от страна на „***" АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-ИАМ/*** от 02.10.2017 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор
за паричен заем № ***/31.03.2017 г. Писмото се е върнало в цялост, като в
известието за доставяне е отбелязано, че пратката е непотърсена от получателя.
До ответникът е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от
страна на „***” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ *** от 30.11.2018
г., изпратено чрез куриер с обратна разписка до настоящия адрес на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Към момента на депозиране на исковата молба
не се е върнала все още обратна разписка към товарителница № 68116226. Към
исковата молба представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „***” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/*** от 30.11.2018 г.. което да бъде
връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Излага правни съображения във връзка с връчването на увеомлението.
Твърди,
че на 31.03.2017 г. между „***“ АД /Заемодател/ и Ц.Е.М. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. Твърди, че с подписването на договора Заемодателят се е задължил
да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Твърди, че предоставянето в собственост на посочената в договора сума
от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Твърди, че
погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 577,84 лв. Твърди, че
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 77,84 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 26.11.2017 г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 72,23 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
30.04.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.11.2017 г.
Твърди, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че
Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява
се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание чл. 16, ал. 2 от
сключения Договор за паричен заем, Заемателят е декларирал, че е запознат с
Тарифа за таксите на „***“ АД, като в случай че забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
{изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. Твърди, че на основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00
лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***“
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди, че
предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 454,24 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на
56,78 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Твърди, че по този начин, погасителната вноска, която следва
да заплаща Заемателят е в размер на 129,01 лева. Твърди, че на основание Закона
за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 1.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 45,23 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е извършил
плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на договора е изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска, а именно 26.11.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Моли
да бъде признато за установено по
отношение на ответникът Ц.Е.М., ЕГН **********,*** че дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ***следните суми: 500,00 лв. ( Петстотин лева), представляващи
главница по Договор за кредит; 77,84 лв. (Седемдесет и седем лева и 84
стотинки), представляващи договорна лихва: от 30.04.2017 г. до 26.11.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 454,24 лв.
/Четиристотин петдесет и четири лева и 24 стотинки/, представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение: за периода от 30.04.2017 г. до
26.11.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,23 лв. (Четиридесет и
пет лева и 23 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от
1.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва
за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни
разноски.
В
срокът по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Заповед № 2993 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 4803/2019
г. на РС Плевен със същата е разпоредено длъжникът Ц.Е.М., ЕГН **********,***, да заплати на
кредитора „А.з.с.н.в. ЕАД, със седалище и адрес на управление ***-р ***, с ЕИК ***,
представлявано от Н.С., сумата от 500,00 лева главница, 77,84 лева договорна
лихва за периода 30,04,2017 г. – 26,11,2017 г., 45,00 лева такса разходи,
454,24 лева неустойка за неизпълнение на договорни задължения за периода
30,04,2017 г. – 26,11,2017 г., 45,23 лева обезщетение за забава за периода
01,05,2017 г. – 02,07,2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 03,07,2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и деловодни разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към
ДВ бр.8/24,01,2017 г.Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
Видно от Договор за паричен заем № ***/31.03.2017г.,
сключен между ***в качеството на заемодател и Ц.Е.М., в качеството на заемател,
страните са се съгласили, че заемодателя
предоставя на заемателя заем в размер на 500,00 лв., който заемателя се
задължавда да върне на 8 месечни погасителни вноски по 72,23 лв. датите на
плащане на всяка вноска са 30.04.2017г.,30.05.2017г.,29.06.2017г.,29.07.2017г.,28.08.2017г.,
7.09.2017г., 27.0.2017г., 26.11.2017г., при фиксиран лихвен процент по заема 40
%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0,11 %. Обща дължима
сума от Заемателя 577,84 лв.. съгласно чл.3 с подписването на настоящия договор
Заемателят удостоверяване, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната
сума, като договорът има силата н разписка
за предадената, съответно получена сума. Уговорен е ГПР от 49,01. Съгласно чл.4 от договора
заемателя е се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да
предостави на „***“АД едно от следните обезпечения - две физически лица -
поръчители, всяка от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1
000,00 лв., да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „***“АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за
период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да
представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с
валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника -
неустойка в размер на 454,24 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска
в размер на 56,78 лв. Съгласно чл.16, ал.2 от Договар заемателят заявява, че е
запознат и съгласен с Тарифа за таксите на *** АД, която се намира на видно
място в офиса в интернет страницата easycredit.bg. Видно от
приложената Тарифа е предвидена такса „разходи за събиране на вземането при
забава в плащането на вноска повече от 30 дни 9 лв., но не повече от 45,00 лв.
В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в
български левове. Под договора ответникът е положил подпис. Подпис е положен
върху всяка страница от договора.
Между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., с който страните
се съгласили за сключване на договор, по силата на който първият се е задължава
да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени в физически лица,
които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е
съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна
база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната
дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са
договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и
значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от
датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителя се задължава да
представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД „***“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне н.в.н. „А.з.с.н.в.“ ООД
съгласно приложение № 1 от 01.10.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г.
***“ АД е овластил “А.з.с.н.в.“ ООД с правата да
уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата
на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на
16.11.2010 г. между „***“ АД.
В препис извлечение от приложение № 1/01.10.2017
г. към договор за продажба вземания на „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ АД от 16.11.2010
г. се посочва вземане към длъжника Ц.Е.М. по договор № ***, по който е
отпусната сума в размер на 500,00 лв., с общ размер на задължението от 1032,08
лв., размер на дълга към 01.10.2017 г. – 1084,51 лв.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът,
действайки като пълномощник на „***“ АД, е направил изявление, че въз основа
приложение № 1/01.10.2017 г. към договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сключен между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ АД, н. „А.з.с.н.в.“ АД са
прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем № ***. Към 02.10.2017 г.
задълженията възлизат на 1084,51 лв., като ответникът е поканен да ги заплати в
5-дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка, след което ще
ѝ бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Писмото е изпратено
с препоръчано писмо с обратна разписка и върнато, тъй като пратката е
непотърсена.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи
за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на
задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на
основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да
докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото
прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми..
Не се спори между страните, че вземането на „***(кредитор)
от Ц.Е.М. (кредитополучател), договор за потребителски кредит № *** от 31.03.2017
г. е прехвърлено по силата на процесния договор за цесия на ищеца по делото А.з.с.н.в.
ЕАД.
Съдът
намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба. Както
приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. Връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за
редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът
счита, че цесията, извършена посредством процесиня договор за продажба и
прехвърляне на вземания е породила действие спрямо ответника и той дължи
плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца.
Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия, длъжника може да
противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на
стария кредитор преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива
твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.
Видно от Договор за паричен заем № ***/31.03.2017г.,
сключен между ***в качеството на заемодател и Ц.Е.М., в качеството на заемател,
страните са се съгласили, че заемодателя
предоставя на заемателя заем в размер на 500,00 лв., който заемателя се
задължавда да върне на 8 месечни погасителни вноски по 72,23 лв. датите на
плащане на всяка вноска са
30.04.2017г.,30.05.2017г.,29.06.2017г.,29.07.2017г.,28.08.2017г., 7.09.2017г.,
27.0.2017г., 26.11.2017г., при фиксиран лихвен процент по заема 40 %, лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора 0,11 %. Обща дължима сума от
Заемателя 577,84 лв.. съгласно чл.3 с подписването на настоящия договор
Заемателят удостоверяване, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната
сума, като договорът има силата н разписка
за предадената, съответно получена сума. Уговорен е ГПР от 49,01. Съгласно чл.4 от договора
заемателя е се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да
предостави на „***“АД едно от следните обезпечения - две физически лица -
поръчители, всяка от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1
000,00 лв., да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „***“АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за
период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да
представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с
валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника -
неустойка в размер на 454,24 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска
в размер на 56,78 лв. Съгласно чл.16, ал.2 от Договар заемателят заявява, че е
запознат и съгласен с Тарифа за таксите на *** АД, която се намира на видно
място в офиса в интернет страницата easycredit.bg. Видно от приложената Тарифа
е предвидена такса „разходи за събиране на вземането при забава в плащането на
вноска повече от 30 дни 9 лв., но не повече от 45,00 лв. В договора е
удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български левове. Под
договора ответникът е положил подпис. Подпис е положен върху всяка страница от
договора.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали
уговореното в процесния договор относно размера на месечното плащане в размер
на 72,23 лв., срока на договора – 8 месеца,
падеж на месечните вноски 30.04.2017г.,30.05.2017г.,29.06.2017г.,29.07.2017г.,28.08.2017г.,
7.09.2017г., 27.0.2017г., 26.11.2017г., при фиксиран лихвен процент по заема 40
%, обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва
изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за
това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план,
следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а
също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване
по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част
то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се
формира сумата от 72,23 лв., съставляваща размер на месечна. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер
на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Не
е посочено в стойността на всяка една месечна вноска какъв е размерът на
главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително неустойката,
уговорена в чл.4, ал.2 от Договора следва да бъде отразена в погасителен план,
тъй като съгласно посочената уговорка, неустойката се заплаща също разсрочено,
заедно с всяка от погасителелните вноски, като към размера на всяка вноска се
от вноските, посочени в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 56,78 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание –
липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност
(нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Само за пълнота на изложението може да се посочи,
че настоящият съдебен състав намира клаузите за дължими от ответника неустойка
и такса разходи за събиране на просрочени задължения за нищожни на основание
чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК
съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. №
1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по
описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014
г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II
т.о., ВКС. От систематичното тълкуване
на клаузите на чл. 4 от Договора между „***”
АД и ответника, предвидената по делото неустойка в размер на 454,24 лв. излиза извън
типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Същата е уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален
размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е
нищожна и плащане по нея не се дължи.
Десежно претенцията за заплащане на такса разходи
в размер на 45лв. Страните в клаузата на чл. 8 от договора са уговорили в
случай на забава отговорност на заемателя за разходи за събиране на вземанията
на кредитора, която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период, но не повече от
45 лв.
Съдът
намира тази клауза за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза на
чл. 8, ал. 1 от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК,
съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава
не може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от
императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на
потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора се
въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на
забава на длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно
тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели
погасителни вноски, тъй като те са уговорени предварително, като абсолютни суми
и в отнапред определени граници. Разноските, необходими за събиране на всяко
конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени
предварително. В договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори,
ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на служител, от която следва, че
те ще варират според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те
са определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия по чл.
8, ал. 1 от договора, представляват разходи за управление на кредита. Те са
свързани с неговото събиране, а всяко действие по събирането му е действие по
управление на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за
такса разходи от 45 лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна
договорна клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се
ангажираха доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята
на кредитора е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го
освобождава от задължението да докаже действителното им извършване.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, съгласно т.3 от Договора, че ответника по
делото е получил заемната сума в размер
на 500 лв. Той не е ангажирал доказателства за плащане на сумата. Видно, че
крайния срок на договора за заем е настъпил, поради което ответника е останал
задължен за главница в размер на 500,00 лева. Мораторна лихва върху получената
чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи
от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява
исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата
от 500,00 лв. лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № *** от 31.03.2017
г., поради което следва да бъде уважен в целия си предявен размер.
Предявените искове за заплащане на сумата от 77,84
лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.04.2017 г. до 26.11.2017г.,
сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи, сумата от 454,24 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения за периода от
30.04.2017г. до 26.11.2017г. и 25,23 лева обезщетение за забава за периода от
01.05.2017г. до 02.07.2018г., за които е издадена Заповед № 2993/04.07.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 4803/2018 г. по описа на
Районен съд – Плевен се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени в предявените си размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 33,41 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение /225,00+100лв./съразмерно
с уважената част на претенцията в размер 144,79 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Ц.Е.М., ЕГН **********,***, че дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата
от 500,00 лева, в едно с лихвата за забава считано от 03.07.2017г. до
окончателното изплащане са сумата, представляваща главница по Договор за паричен
заем № *** от 31.03.2017 г., сключен между „***АД (кредитор) и Ц.Е.М.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в.
с Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.10.2017г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 2993/04.07.2018г. по ч.гр.д.№ 4803/2018
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Ц.Е.М., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 77,84 лева,
представляваща договорна лихва за
периода от 30.04.2017г. до 26.11.2017г. по Договор за паричен заем № *** от
31.03.2017 г., сключен между „***АД (кредитор) и Ц.Е.М. (кредитополучател),
вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в. с Рамков договор за
цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.10.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 2993/04.07.2018г. по ч.гр.д.№ 4803/2018 по описа на
РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Ц.Е.М.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване
за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 45,00 лева, представляваща такса Договор за паричен заем
№ *** от 31.03.2017 г., сключен между „***АД (кредитор) и Ц.Е.М.
(кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в.
с Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.10.2017г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 2993/04.07.2018г. по ч.гр.д.№
4803/2018 по описа на РС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Ц.Е.М.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника по делото дължи на ищеца
сумата от 454,24 лева, представлаваща неустойка Договор за паричен заем № *** от 31.03.2017
г., сключен между „***АД (кредитор) и Ц.Е.М. (кредитополучател), вземането по
който е прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в. с Рамков договор за цесия от
16.11.2010г. и Приложение № 1/01.10.2017г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2993/04.07.2018г. по ч.гр.д.№ 4803/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.-***против
Ц.Е.М.,
ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника по делото дължи на ищеца
сумата от 45,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2017г.
до 02.07.2018г. по Договор за паричен заем № *** от 31.03.2017 г., сключен
между „***АД (кредитор) и Ц.Е.М. (кредитополучател), вземането по който е
прехвърлено от кредитора н.А.з.с.н.в. с Рамков договор за цесия от 16.11.2010г.
и Приложение № 1/01.10.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2993/04.07.2018г. по ч.гр.д.№ 4803/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.Е.М., ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата
от 33,41 лв. направени деловодни разноски по ч.гр.д.№4803/18 по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.Е.М., ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М.Д.Д.–***сумата
от 144,79 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: