Решение по дело №2512/2018 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			10.06.2019
					Дупница

 

Номер                                   Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	05.06.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2512		2018

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, е предявило срещу Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК и чл.79 от ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 186, 92 лв. – незаплатени услуги за абонатен номер ********* за периода 01.11.2016 г. – 28.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 439, 80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за мобилен номер 0897 416575 и по договор за лизинг за мобилен номер 0899 407191. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в следните договорни правоотношения:

- договор от 21.12.2015 г. за мобилни услуги с предпочетен номер 0897 416575, клиентски номер ********* за срок от 24 месеца и договор за лизинг на телефон марка Самсунг Галакси А3 срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 505, 77 лв. на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 21, 99 лв.;

- договор от 24.12.2015 г. за мобилни услуги с предпочетен номер 0899 407191, за срок от 24 месеца и договор за лизинг на телефон марка Самсунг Галакси А3 срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 505, 77 лв. на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 21, 99 лв.

Поради неизпълнението на задължения на ответника в размер на 186, 92 лв. ищецът е прекратил договорите за мобилни услуги.

Съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, прекратяването на договора за мобилни услуги има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на всички дължими суми по договорите за лизинг в размер по всеки от тях на 219, 90 лв.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Впоследствие получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорват исковете поради несъответствие с издадената заповед за изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства: договор от 21.12.2015 г. за мобилни услуги, сключен между него и Р.С.Д. за предоставяне на ответника на мобилни съобщителни услуги за срок от 2 години, с изрично посочване, че за неуредените в договора въпроси се прилагат Общите условия на оператора; договор от 21.12.2015 г. за лизинг на телефон марка Самсунг Галакси А3 срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 505, 77 лв. на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 21, 99 лв. Изрично е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия на оператора, приложени и подписани от ответницата, в чл.12, ал.2 от които е предвидена предсрочна изискуемост на всички оставащи вноски при прекратяване на договора за мобилни услуги. Представен е и договор от 24.12.2015 г. за мобилни услуги, сключен между ищеца и Р.С.Д. за предоставяне на ответника на мобилни съобщителни услуги за срок от 2 години и договор от 24.12.2015 г. за лизинг на телефон марка Самсунг Галакси А3 срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 505, 77 лв. на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 21, 99 лв., при същите Общи условия.

Във връзка с изпълнението на задълженията на страните по посочените договори ищецът е представил фактура от 01.12.2016 г. с обща сума на плащане 74, 21 лв., от които 30, 26 лв. – абонаментни такси и ползвани услуги; 43, 98 лв. - лизингови вноски; фактура от 01.01.2017 г. с обща сума на плащане 151, 65 лв., от които 33, 46 лв. – абонаментни такси и ползвани услуги; 43, 98 лв. - лизингови вноски; 74, 21 лв. - задължения от предходен период; фактура от 01.02.2017 г. с обща сума на плащане 186, 92 лв., от които 43, 98 лв. - лизингови вноски; 151, 65 лв. - задължения от предходен период; фактура от 01.03.2017 г. с обща сума на плащане 1367, 51 лв., от които 439, 80 лв. - лизингови вноски; 186, 92 лв. - задължения от предходен период; неустойка поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги - 740, 79 лв.

Приложено е ч.гр.д. № 1665/2018 г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Видно от заявлението и издадената заповед за изпълнение, заявителят е претендирал и съдът е издал заповед по чл.410 ГПК за 626, 72 лв. – главница, произтичаща от неплатени далекосъобщителни услуги; 88, 79 лв. – лихва от 17.03.2017 г. до 08.08.2018 г.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1665/2018 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът носи доказателствена тежест за обстоятелствата, въз основа на които твърди, че е носител на претендираното вземане: сключването на описаните договори с ответника, както и размера на дължимите по тях суми за ползвани, но незаплатени услуги.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването на описаните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг.

От представените писмени доказателства се установява наличие на незаплатени абонаментни такси и услуги по договорите в размер общо на 186, 92 лв.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК се установява дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта е издадена. Поради това следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск, но няма пречка да се претендира част от сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.

 По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен чрез признаване по отношение на ответницата съществуване на вземането на ищеца за сумата 186, 92 лв., представляваща незаплатени услуги за абонатен номер ********* за периода 01.11.2016 г. – 28.02.2017 г.

По делото е безспорно, че ищцата е преустановила плащанията на задълженията по сключените договори за мобилни услуги, което е довело до тяхното прекратяване. Съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия на оператора по договорите за лизинг, при прекратяване на договора за мобилни услуги настъпва предсрочна изискуемост на всички оставащи вноски, които са начислени в последната издадена на ответника фактура от 01.03.2017 г. и възлизат общо на 439, 80 лв. Поради това предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 75 лв., адвокатско възнаграждение – 180 лв., възнаграждение на назначения особен представител на ответника – 300 лв./ в размер общо на 555 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1665/2018 г. по описа на ДРС /в размер на 25 лв. – държавна такса и 180 лв. - адвокатско възнаграждение/ съразмерно с уважения установителен иск в размер на 58, 50 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Д., ЕГН **********, че дължи на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 186, 92 лв. – незаплатени услуги за абонатен номер ********* за периода 01.11.2016 г. – 28.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 439, 80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг за мобилен номер 0897 416575 и по договор за лизинг за мобилен номер 0899 407191.

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 555 лв. както и разноски по ч.гр.д. № 1665/2018 г. по описа на ДРС в размер на 58, 50 лв. съразмерно с уважения установителен иск.

Присъдените суми да се преведат по банковата сметка на „Теленор България" ЕАД при "Ситибанк Европа" АД: ВG52СIТI92501000104111.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: