Р Е Ш Е Н И Е
№...698... 21.05.2018г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На осми
май две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Румяна Мишева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2202 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.109 от ЗС.
Ищецът
„Терра тет“ ЕООД, ЕИК201078840, със седалище и адрес на управление: ***, със
съдебен адрес:***, адв.С., моли съда да осъди ответника „Розова долина екс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен
адрес:***, адв.Н.Д., да премахне за своя сметка частта от приблизително
360кв.м. от навес метална конструкция /складова база, масивна стоманобетонна
сграда/, с обща застроена площ 712кв.м., с която част навесът навлиза и е разположен
в притежавания от него ПИ №502.1924, с площ от 13422кв.м., находящ се в ***, с
административен адрес: ул.“**“№**, за който е отреден УПИ І-1923, 1924 от
кв.142 по РП на ***, целият застроен и незастроен от 17007кв.м., с площ при
отреждането от 3664кв.м. за ПИ №502.1923 и от 13422кв.м. за ПИ №502.1924, тъй
като : навесът е изграден без необходимите строителни книжа и разрешителни и
съставлява незаконна постройка, която не може да бъде узаконена, нетърпима е и
подлежи на събаряне; ответникът е придобил описания навес, след като той е бил
нече незаконно построен, и противоправно държи частта от около 360кв.м. от него
в собствения му имот; ответникът смущава обективно правото му на собственост по
отношение на неговия ПИ №502.1924, като: го препятства да упражнява това право,
включително правото да ползва имота, в неговия пълен обем; смущава възможността
му да реализира инвестиционните си намерения в имота, като навлизащата в имота
част от навеса ограничава обслужването и използването на пазара, изграден от ищеца
в имота му по силата на Разрешение за строеж №***г.; препятства пълноценното
използване на притежавания от него за търговската дейност, с цел развиване на
търговската му дейност, като навлизащата в имота част от навеса пречи на ищеца
да постави в имота си преместваеми съоръжения, извън вече поставените такива
въз основа Разрешения с №№2, 3 , 4 и 5- всички от ***г.
Пледира по
същество за уважаване на иска с присъждане на разноските по представения в с.з.
от 08.05.18г. списък. Развива съображения и с писмена защита
вх.№14657/15.05.18г.
В срока по
чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№
33119/02.11.17г. /л.39-л.40/, с който предявеният иск е оспорен като
неоснователен, по съображения, че: за процесния навес наистина няма строителни
книжа, но е бил допустим както по разпоредбите, действали по време на
извършването му, така и по действащите разпоредби на ЗУТ, като е признат за
търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПЗР на ЗУТ с Удостоверение за търпимост
изх.№**г.; като търпим, строежът не подлежи на премахване или на забрана за
ползване и има постоянен статут по действащия ПУП на ***; ищецът, който е
придобил, както и ответникът, правото си на собственост върху имота, в който
навесът се намира, при извършена публична продан, е приел имота такъв, какъвто
е бил при проданта, без възражения, което поведение съставлява мълчаливо
съгласие за наличие на търпим строеж в имота му.
Пледира по
същество за отхвърляне на иска с присъждане на разноските по по представения в
с.з. от 08.05.18г. списък. Развива съображения и с писмена защита
вх.№15142/18.05.2018г.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество следва да се
отхвърли като неоснователен, воден от следните съображения:
І.По
допустимостта.
Твърденията
на ищеца, че ответникът смущава правата му собственик на ПИ, като държи върху
него незаконен и нетърпим строеж, който му пречи да реализара свободно
търговската си дейност и инвестиционните си намерения, поради което иска да
бъде осъден за премахването му, поставят иска му в хипотезата на чл.109 от ЗС и
го правят допустим.
ІІ.По
основателността.
Правно
релевантни за предявения иск са фактите, че ищецът е собственик
на имота; че върху
този имот ответникът осъществява неоснователно
въздействие /действие или бездействие/; че
това неоснователно въздействие /действие или
бездействие/
на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените.
Фактите, че
ищецът е собственик на ПИ №502.1924, за който имот е отреден УПИ І-1923,1924 от
кв.142 по плана на ***, и че в югозападния ъгъл на този имот попада част от
масивна стоманобетонна сграда/навес с метална конструкция, с обща площ от 712кв.м.,
са признати за безспорни между страните, като само за точната площ, с която
частта от сградата с идентификатор 502.1994.2 /виж скица №503/27.07.17г. на л.26-л.27/ попада в имота на ищеца, е
имало спор, и тази част, като такава от 333кв.м., е установена с приетото в
с.з. от 08.05.18г. заключение на допуснатата СТЕ /виж заключението на
л.114-л.120/.
Безспорни
между страните, като признати от ответника, са и твърденията на ищеца, че за
сградата липсват строителни книжа и разрешителни.
Твърденията
на ответника, че както той, така и ищецът, са придобили правата си на
собственост, съответно върху сградата и върху ПИ, при извършена публична
продан, както и че при придобиване на правата му върху ПИ ищецът е знаел за
намиращата се върху него сграда, се установяват с приложените от противната
страна към исковата молба Постановление за възлагане на недвижим имот от ****г.
на ***В. К.при *** П. И. и Постановление за възлагане на недвижим имот от
23.02.16г. на ***В. К. при *** П. И. по изп.дело №2011821041279, видно от които
/виж двете постановления на л.6 и л.7-8/, съответно:
ПИ
№502.1924 с площ 13 422кв.м., за
който, както и за ПИ 502.1923 на Стоков пазар ЕООД, с площ от 3664кв.м., е
отреден УПИ І-1923,1924-за други цели от кв.142 по плана на ***, целият застроен
и незастроен от 17 007кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в
него, с изключение на масивна сграда-тоалетна със застроена площ от 33кв.м. и
навес метална конструкция /складова база/ със застроена площ от 712кв.м., е
възложен на ищеца „Терра тет“ ЕООД, след извършена в периода
30.06.15г.-30.07.15г. публична продан, като постановлението от ****г. е влязло
в сила на 20.08.15г.;
Ответникът
„Розова долина екс“ ЕООД е станал собственик на ПИ 000314, находящ се в
землището на ***, ведно с всички подобррения и приращения в имота, както и ведно с построените в същия
ПИ и в УПИ І-1923,1924 от кв.142 по плана на ***, целият застроен и незастроен
от 17007кв.м., за който са отредени ПИ 502.1923 с площ 3664кв.м. и ПИ 502.1924
с площ 13 422кв.м., една тоалетна и девет броя навеси, измежду които и
навес метална конструкция/складова база/ с площ от 712кв.м., след извършена в
периода 11.01.16г.-11.02.16г. публична продан, като постановлението за
възлагане от 23.02.16г. е влязло в сила на 21.07.16г.
Всички
продаваеми по посочените две постановления за възлагане недвижими имоти- ПИ и
сгради, са били при провеждане на двете публични продани през 2015г. и 2016г.,
довели до възлагането им в собственост на страните по делото, собственост на
„Катрин Ко“ ЕООД, ***, а не на „Стоков пазар“ ЕООД, както ответникът твърди, но
ако се съди от поканата, изпратена от ищеца до ответника през март 2017г. /виж
л.13-л.14/, както и от представени и от двете страни по делото писмени
доказателства, издадени на името на „Стоков пазар“ ЕООД, от които желаят да се
ползват, може да се смята, че и на ищеца е известно, щото собственик на
процесната сграда към един по-ранен момент, през 2005г., е бил „Стоков пазар“
ЕООД, посочен като собственик в издаденото на 01.08.05г. от *** удостоверение
за търпимост на описаните там сгради, включително на метален навес /складова
база/- 712кв.м. по т.8, и признат за неин собственик с приложения от ответника
към отговора му, неоспорен от ищеца в производството констативен нотариален акт
№/*, том *., рег.№*6, дело №**г. на нотариус С* К* /виж н.а. на л.47/.
Спорът между
страните е съсредоточен върху обстоятелствата търпим ли е навесът, собственост
на ответника, част от който попада в ПИ, собственост на ищеца, и създава ли
попадащата от него част в имота на ищеца за последния пречки да упражнява
правото си на собственост, по-големи от обикновените.
По тези
спорни между страните факти, съдът намери за установено в производството, че
при открито производство по оспорване истинността на представеното от ответника
удостоверение за търпимост №***5г., презаверено на 19.09.16г. /виж л.46/, в
подкрепа на твърдението му, че макар да е изграден без строителни книжа,
навесът е търпим строеж и като такъв не подлежи на събаряне, ищецът не успя да
обори успешно верността на това удостоверение, както и че събраните от него
доказателства не установиха частта от сградата на ответника, попадаща в имота
му, да му създава пречки за ползването на ПИ, по-големи от обикновените, поради
което искът му следва да се отхвърли като неоснователен, воден от следните
съображения:
По въпроса за търпимостта на строежа и въпроса съставлява
ли държането му от ответника, върху терена на ищеца, неоснователно действие на
ответника по смисъла на чл.109 от ЗС:
С приетия по
делото доклад твърденията на ответника, че строежът е търпим, има траен статут
и като такъв не подлежи на премахване, както правилно ищецът сочи с писмената
си защита, са наистина поставени в тежест на ответника, тъй като на тях е
основал с отговора си становището, че предявеният срещу него иск е
неоснователен- т.е. ще черпи от установяването им благоприятни за себе си
последици, но не може да се сподели от съда извода, направен от ищеца с
писмената му защита, че ответникът не е установил постановения в негова тежест
факт, че строежът е търпим.
За
установяване на същия факт, ответникът е представил удостоверение за търпимост
№**г., презаверено на 19.09.16г. /виж л.46/.
Доводът на
ищеца, че издаденото удостоверение за търпимост не може да произведе никакво
правно и фактическо действие, тъй като е нищожен акт /виж л.5,абзац четвърти/,
е за пръв път наведено с писмената му защита, поради което съдът не му дължи
отговор по същество, тъй като така би лишил другата страна от правото да
реализира защита в тази връзка и да изложи съображенията си, в нарушение на
принципите на равенство на страните и състезателното начало, установени от чл.9
и чл.8 от ГПК, макар чл.17 от ГПК да дава право на съда да взема становище по
всички въпроси, които имат значение за решаване на делото, освен по въпроса
дали е извършено престъпление, включително и като се произнася инцидентно по
валидността на административните актове, независимо дали те подлежат на съдебен
контрол, и като отговорът на същия въпрос в случая несъмнено би имал значение
за даване отговор на спорния между страните въпрос дали строежът е търпим,
приет от съда за установен именно с представеното от ответника удостоверение за
търпимост.
Същото
удостоверение, по съображения, изложени в с.з. от 27.02.18г. по повод
повдигнатото от ищеца оспорване на истинността му, както и в с.з. от 08.05.18г.
- по повод молба вх.№13598/04.05.18г. на ответника, които се поддържат изцяло и
с това решение, е третирано от съда като официален удостоверителен документ по
смисъла на чл.193 от ГПК, ангажиращ съда с материална доказателствена сила
относно фактите, че описаните в него сгради са изградени преди м.февруари
1986г., ремонтирани са в периода 1996г.-2000г. и са били допустими по
действащите към момента на построяването им строителни и архитектурни правила и
норми.
И тук, само
като допълнителен мотив, който не е бил нарочно изтъкнат в с.з. от 27.02.18г. и
от 08.05.18г. съдът ще добави, че за да счете коментираното удостоверение за
търпимост за официален удостоверителен документ, е взел предвид и
обстоятелствата, че той е бил подписан от компетентния да го издаде по силата
на пар.16,ал.1 от ПЗР във вр. с чл.145,ал.1 от ЗУТ /в ред. към датата на
издаването му/ орган- *** на ***.
Удостоверението
очевидно е било третирано и от ищеца като валиден и ангажиращ с
удостоверителната си сила документ, въпреки доводите му с писмената защита, ако
се съди по процесуалното му поведение в с.з. от 27.02.18г., в което е оспорил
истинността му и е поискал да се открие производство по проверка верността на
съдържанието му, досежно отразеното в него време на построяване на сградите, с
твърдение, че спорният навес е построен след 01.01.02г., което прави
неприложима за него разпоредбата на пар.16 от ПЗР на ЗУТ, и следователно не е
търпим, както и от становището, което е взел в с.з. от 08.05.18г., по повод
докладваната от съда молба на ответника от 04.05.18г., че пътят му да обори
доказателствената му сила е именно този по чл.193 от ГПК.
При
възложена му тежест да обори истинността на удостоверението за търпимост,
представено от ответника, което обстоятелство ищецът е пропуснал да посочи в
писмената си защита, той не е провел успешно доказване на неговата неистинност-
невярност на съдържанието му досежно времето на изграждане на строежа.
Ищецът е
събрал за целта в с.з. от 08.05.18г. показанията на св.К. и св.К., първият от
които е заявил, че когато работел в „Р**“ през 2002г., сградата я ползвали за
*** и я строили през 2002г., а вторият, че тази е най-новата постройка, която
се направила през 2002г., като покойният му сега чичо, бил един от нейните строители.
На
безпротиворечивите показания на св.К. и св.К. относно времето на изграждане на
навеса, част от който се намира в имота на ищеца, противоречат :
Показанията
на св.К., дадени в с.з. от 08.05.18г., който, също като първите двама
свидетели, е жител на *** и има като тях преки впечатления от *** в града,
ненарушени от пролежаването му в мястото за задържане на лица, лишени от
свобода поради осъждане, където е бил в периода 2007г.-2009г., който е заявил,
че сградата на склада е отпреди 2000г. и е строена 97-98г., че помни, че е
строена по време на правителството на Жан Виденов, като справка в Уикипедия
сочи, че правителството на Жан Виденов е сформирано на 25.01.95г. и разпуснато
на 12.02.1997г.;
Неоспореният
от ищеца констативен нотариален акт от 2005г. /л.47/, с който „Стоков пазар“
ЕООД е признат за собственик на описаните в акта девет броя навеси и една
сграда- тоалетна, измежду които и навес метална конструкция /складова база с
площ 712кв.м., построени в следните имоти, находящи се в ***№, собственост на
същото дружество, а именно: в друг терен нестопански с имотен №000314 в м.“***“
в землището на ***, с площ 43.513дка, и в УПИ І-1923,1924 от кв.142 по плана на
***, с площ от 17007кв.м., който е отреден за ПИ №1923 с площ от 3664кв.м. и ПИ
с №1924, с площ от 13422кв.м., въз основа на извършена в „Стоков пазар“ АД,
регистрирано по ф.д. №3984/96г., съгласно устава му, вписан под №130, том 8 от
02.09.96г. на нотариуса при ПРС, апортна вноска от страна на ***, акционер в
капитала на „Стоков пазар“ АД, преобразувано в „Стоков пазар“ ЕООД с Решение
№3719/08.06.2001г. по ф.д. №1842/2001г. на ПОС;
Пълното
съответствие по описание-навес метална конструкция, навес с бетонови колони и
масивна сграда тоалетна, както и по площ, на навесите и тоалетната по т.1-т.8,
т.10 и т.11 от удостоверението за търпимост, послужило и като един от
документите, въз основа които констативният акт е съставен, с описаните в
констативния акт навеси и сграда, на които „Стоков пазар“ ЕООД е признат за
собственик въз основа на извършения в АД апорт, съгласно устава му, вписан през
1996г.;
Отговорът,
даден от в.л. Г. в с.з. от 08.05.18г. на въпрос на съда, че е запознат с
приложения в кориците на делото констативен нотариален акт и смята, че
описанието в него на навеса с метална конструкция /складова база/, застроен на
площ от 712кв.м., е достатъчно, за да се заключи, че този навес е идентичен с
навеса, предмет на изготвеното от него по делото заключение /виж л.126гръб,
отговора на в.3 и заключението на л.114-л.120/.
Предвид тези
противоречия, съдът не споделя съображенията в писмената защита на ищеца, че
следва да се даде вяра на показанията на доведените от него свидетели, а
преценявайки в съвкупност описаните по-горе доказателства счита, че с
най-голяма тежест в случая са данните, съдържащи се в констативния нотариален
акт, защото не е възможно сгради, които не са съществували преди 1996г., да
бъдат апортирани като неимуществена вноска в капитала на „Стоков пазар“ АД в
началото на същата година, и като процесният навес, с отговора на в.л. Г., е
опознат като еднакъв с описания в констативния акт такъв с площ от 712кв.м.
Доводът на
ищеца в писмената му защита /л.6,абзац пети/, че ответникът неоснователно се
позовава на представения от него констативен нотариален акт, тъй като
последният е издаден въз основа на документ с невярно съдържание-
удостоверението за търпимост, категорично не може да се сподели от съда,
защото, извън чисто процесуалния момент, че не е бил оспорен, видно от описа на
документите, представени пред нотариуса при изготвянето му, удостоверението за
търпимост, истинността на което ищецът е оспорил в производството, е само един
от многото други документи, въз основа които „Стоков пазар“ ЕООД е бил признат
за собственик на направената в дружеството апортна вноска, включваща и процесния
навес. Впрочем, измежду тези документи е и АОС №2447/06.05.1996г., данните за
който фигурират и в представения от ищеца, за да го ползва в производството,
одобрен на името на „Стоков пазар“ ЕООД проект от 2005г. /виж л.87,т.6/.
Доводът на ищеца,
че постройката, находяща се понастоящем в имота му, не е същата, която е
предмет на издаденото удостоверение за търпимост, тъй като то касае навес, т.е.
обект, открит от една или от всички страни, а събраните по делото данни сочат,
че на място се намира масивна сграда, изпълнена с ограждащи стени, врати и
прозорци, също не е в състояние да разколебае извода на съда относно
доказателствата, които кредитира във връзка с оборване верността на времето на
построяване на спорния навес, посочена в удостоверението за търпимост,
доколкото отговорът на в.л. Г. за идентичност на навеса от констативния акт с
този, който е предмет на заключението му, е еднозначен, въпреки различните
описания, които строежът е получил в различни документи или по плана,
възпроизведени в т.4 от констативната част на заключението.
Произволен е
и доводът на ищеца, че в югозападната част от имота не е имало изграден търпим
строеж, тъй като, ако това беше така, едва ли за същата щеше да се одобри
проект, предвиждащ застрояването и, както е установил с представения от него
одобрен проект от 2005г. От една страна, от т.4 на констативната част на в.л.
Г. е видно, че той е припознал пакетажния цех по т.11 от легендата в проекта на
л.77, като една и съща със сградата в югозападния ъгъл на имота, която е
предмет на заключението. В проекта, представен от ищеца, се говори за
продължаване на дейността, която е била развивана от 1971г. от *** в *** и само
за нейното модернизиране от „Стоков пазар“ ЕООД. И накрая, всеки собственик на
терена, какъвто в случая е бил „Стоков пазар“ ЕООД, би могъл във всяко едно
време да реши да изгради върху собствения си терен нещо различно от онова,
което е било налично върху него, без това да означава, че щом за новото
строителство, за което има нужда от разрешение за строеж, е одобрен проект,
старото е нетърпимо такова.
Доводът на
ищеца, че сградата не съотвества на градоустройствените предвиждания към
настоящия момент, тъй като различни нейни части се намират в различни имоти, с
различен статут- имоти в регулация и земеделски земи, макар последното да е установено с приетото
по делото заключение на в.л. Г., също не може да се вземе предвид от съда като
релевантен към повдигнатото от него оспорване на верността на издаденото удостоверение
за търпимост, доколкото с него е удостоверено тяхното съответствие със
строителните правила и норми към момента на изграждането им, а не съгласно този закон, която алтернативна
възможност пар.16 от ПЗР на ЗУТ предвижда в случаите на удостоверяване на
търпимостта им.
Поради
горните съображения, съдът не споделя и тезата на ищеца, че ищецът не е
установил търпимостта на строежа, както и че като продължава да го държи в
неговия имот, със самото му неоснователно държане, вече създава за него като
собственик едно нетърпимо положение.
Във връзка с
последното и доколкото ищецът се е позовал в писмената си защита на ТР
№4/06.11.17г. по т.д. №4/15г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че той е
интерпретирал даденото с т.3 на това ТР тълкуване извън рамките на същинския му
смисъл, тъй като то изрично е постановило, че за признаване основателността на
иска по чл.109 от ЗС е необходимо установяване кумулативното наличие на
неоснователност на действията на ответника и на създаването с тези действия на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем, които пречки са по-големи от обичайните, а в контекста на този казус това
би означавало, дори да се беше установило, че строежът е нетърпил/незаконен, че
това не би било достатъчно, за да се заключи, че държането му на терена на
ищеца от страна на ответника само по себе си му пречи да упражнява правото си
на собственост.
Наистина, с мотивите на решението по т.3 е
взето и становище, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение
е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си
в пълен обем, но във връзка с него ищецът е пропуснал и още един важен
акцент от тези мотиви– осъществяваните
от ответника действия в собствения на ищеца имот или поддържането на създадени в резултат на такива действия
състояния в имота, следва да са такива при
липса на облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
В конкретния случай, поддържаното от
ответника състояние на държане на спорния навес върху терена на ищеца, както
ответникът правилно изтъква още с отговора си, не е неоснователно действие,
защото, още при покупката на имота на публична продан ищецът е бил наясно, че
правото му на собственик на терена ще бъде ограничено и че като негов
собственик той ще трябва да търпи отделеното от него право на собственост върху
двете сгради, находящи се на този терен, описани с постановлението за
възлагане- тоалетна от 33кв.м. и навес метална конструкция /складова база/ със
застроена площ от 712кв.м., станали при публична продан собственост на
ответника и по този начин, на основание чл.64 от ЗС, даващи му право да се
ползва от земята доколкото това е необходимо за ползване на постройката според
нейното предназначение, тъй като с постановлението за възлагане, въз основа
което е придобил правото си на собственост върху постройките, включително тези,
находящи се върху терена на УПИ І-1923,1924, не е постановено друго.
С оглед на
казаното в последния абзац, съдът счита, в случая неоснователно действие или
бездействие на ответника по смисъла на чл.109 от ЗС, като една от кумулативно
необходимите предпоставки за основателността на предявения иск, не е
установено, което е достатъчно за отхвърлянето му, и без да се коментира
наличието на останалите изискуеми се предпоставки- да създава пречки на собственика
за ползването на собствеността му, по-големи от обичайните.
Ето защо,
тези останали предпоставки, както и доводите на ответника за неоснователност на
иска, касаещи незасегнати по-горе аспекти, съдът не намира за необходимо да
обсъжда подробно.
По останалите релевантни предпоставки.
Все пак, за
да не останат без отговор, тъй като съставляват релевантни за основателността
на иска факти, съдът счита, че събраните от ищеца доказателства, в чиято тежест
е поставено установяване на обстоятелствата, че частта от сградата на
ответника, попадаща върху имота му, създават за него пречки за ползването на
собствеността му, по-големи от обичайните, не са достатъчни, за да се признае
наличието и на тези предпоставки, по следните съображения:
От
показанията на двамата доведени от ищеца свидетели за обстоятелствата какви
други обекти са разположени върху имот 1924, собственост на ищеца, по
показаната им скица- приложение №4 към приетото по делото заключение на вл.Г.
се установи, че в частта от стария ***, сега на фирма „Терра тет“ със
собственик К.Ч. /св.К./, на К., бивш *** на *** /св.К./, на изток, по цялото
протежение границата с ул.“***“, са разположени *** за ***, ***, *** /св.К./,
*** за ***, ***, *** /св.К./, по протежение на западната граница на имота са обособени
места за *** на ***- клетки, навес /св.К./, рампа за ***, оградена територия за
***, плътна ограда в една част-може би навес за *** /св.К./, а по южната
граница, там където са надписите Р 137 и Р 138, на югоизток от процесния навес,
са разположени *** за ***, *** -3броя /св.К./, павилиони и навес за хранене,
два-три броя /св.К./, които изнасят и маси на открито, в посока на север, по
вертикалата от надписите /св.К./, на север от павилионите и под навеса, който
опира в частта от спорната сграда /св.К./.
По
отношение на пречките, които процесния навес създава за собственика, показания
е дал само св.К. и те не са преки, а са основани единствено на онова, което
неговият приятел и съученик от техникума в *** К.Ч. му е споделял, тъй че съдът
не може само върху тях да обоснове извод за наличие за пречки за собственика,
по-големи от обичайните, да ползва имота си.
Освен
горното, показанията на св.К. не могат да обосноват подобен извод и защото:
По
отношение на необходимостта от нов вход, който да бъдел отворен от запад, откъм
***, на мястото на процесния навес, каквито намерения имал собственикът на
„Терра тет“, тъй като не можело да се влиза и излиза, съдът не намира за
установена реална пречка за собственика в използването и обслужването на ***,
тъй като:
Св.К. се
опита да прикрие наличието на вход от изток, който първо посочи, а после се
коригира и посочи такъв от север, а после е говорил за вход от север за коли и
вход от юг за пешеходци, но св.К. е дал показания, че от север има два входа-
един за колите и за ***, и един за *** за ***, както и че има трети вход от
югоизток, направен по искане и за улеснение на хората, които да могат да
излизат и направо да отидат в другата част на ***, която е на юг от южната
граница на имота на ищеца, вместо да излизат от север и тогава да се върнат
обратно по цялото източно протежение на имота на ищеца, по ул.“***.“ назад, за
да влезнат в другата част на ***;
Св.К. е
заявил първо, че новият вход от запад приятелят му искал да е за коли, а не за
пешеходци, а точно след едно изречение е казал, че сега трябва да има вход
откъм *** за улеснение на хората на ***, каквато нужда очевидно е вече
задоволена с отворения нов югоизточен вход;
Св.К.
неколкократно е питан за очертанието с пунктир, нанесено на север, над спорния
навес, показано му на скица-приложение 4, за да си състави съда впечатление по
каква причина само спорният навес пречи за евентуално отваряне на вход от
запад, след като в непосредствена близост до него се намира и друг обект, за
който даде объркани отговори, сочейки го първо като друг навес, собствен на
фирмата на приятеля му, който не знае как се позва, но междувременно питайки се
не е ли това всъщност спорния навес.
Извън
пречката за ползване, показания за която е дал св.К., изразяваща се в липса на
вход от запад, каквато ищецът не е и навеждал конкретно с исковата молба,
твърдението му, че навлизащата в имота му част от навеса на ответника
ограничава използването и обслужването на изградения от него по силата на
разрешение за строеж №42/04.07.16г., *** за *** и *** за ***с обслужващи и
търговски сгради, въведен в експлоатация, не може да се счете от съда за
доказано и само по силата на писмените доказателства, които е представил /виж
л.18-л.20/, тъй като измежду тях липсва графичната част на одобрения с Решение
VІІ, взето с Протокол №25/29.06.16г. на ЕСУТ при *** инвестиционен проект за строителството на обект „***“, ЗП
-510.17кв.м. /РЗП-510.17кв.м./, въз основа който е издадено представеното по
делото разрешение за строеж /л.18/, а при липсата му, макар и строежът да е
въведен в експлоатация на 28.09.16г. /виж л.19/, за съда остава неизвестно къде
точно върху имота на ищеца са разположени разрешените му с одобрения и
реализиран проект сгради и дали те са в близост до частта от навеса на
ответника, съответно- тази негова близост да пречи за изполването им.
Противоречиви
бяха показанията на двамата свидетели на ищеца и по отношение пречките, които
процесният навес създава на ищеца за ползване на монтираните от него върху
собствения му терен преместваеми обекти- павилиони за бързо хранене и офис и
санитарен възел /виж разрешенията на л.21-л.24/.
Ищецът
не е представил по делото схемите за поставяне на тези обекти, описани в
разрешенията за поставяне, за да се направи преценка дали това са павилионите,
за които двамата свидетели са дали показания или не, но съдът приема, че
доколкото павилионите за бързо хранене по разрешенията за поставяне са три броя
и свидетелите са говорили за три, два- три павилиона, може да се смята, че
показанията им са за поставяне на павилионите
по разрешенията, в които, възможност за изнасяне на маси на открито не е
описана.
Отстоянието
на навеса на ответника до павилионите на ищеца е определено с голяма разлика в
показанията на двамата свидетели- 20м. от св.К. и 5-10м. от св.К. и ищецът не е
поискал този въпрос да бъде изследван от допуснатата по делото СТЕ, която би му
дала съвсем точен отговор и така би се отговорило и на въпроса дали близостта
на навеса пречи на ползването им.
По
отношение на пречките, свързани с използване на ***, св.К. е заявил, че
всъщност изнасяните на открито маси на север от павилионите пречат на хората,
които идват от север и искат да излязат от *** през входа в югоизточния ъгъл
към ул.“***“, тъй като са в близост до *** по източната граница и тези в средата
на ***.
Показанията
на св.К., че намеренията на Ч. да сложи на мястото на спорния навес още 6-7
павилиона за търговия с хранителни продукти, тъй като там било най-подходящо,
не могат да се смята за показателни като пречка за реализиране на
инвестиционните намерения на собственика в тази връзка.
При
уредбата на чл.154 от ЗУТ, съдът счита, че инвестиционните намерения по смисъла
на ал.1 от цитираната норма, ищецът, като собственик на имот пл.№1924 в УПИ
І-1923,1924, е реализирал успешно въз основа на издаденото му Разрешение за
строеж №**г., поради което, и по аргумент от чл.154,ал.5,изр.посл. от същата,
не може да извърши промяна в инвестиционните си намерения за обекта, описан в
разрешението.
Ако ли
пък се касае до негова идея за поставяне на нови преместваеми обекти по смисъла
на чл.56 от ЗУТ, то такива на мястото на спорния навес той няма как да иска да
му се разреши да бъдат поставени, тъй като ответникът има право да държи същия
на неговия терен, по силата на вече
цитираната разпоредба на чл.64 от ЗС.
Затова
съдът намери искът за неоснователен и като такъв счита, че следва да бъде
отхвърлен.
В частта за
разноските.
И двете страни претендират разноски по представени от тях
в с.з. от 08.05.18г. списъци, като с отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.3
от ГПК, разноски се следват само на ответника.
Ответникът претендира по списък разноски от
3500лв.-адвокатско възнаграждение по договор от 31.10.17г. /виж списъка на
л.123/.
Ответникът установи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000лв., с представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 31.10.17г. /л.124/, от който е видно, че от уговореното
по него възнаграждение от 3500лв, платимо в брой по следния начин: 2000лв. -в
деня на подписване на договора и 1500лв.-в деня на първото съдебно заседание,
изплатени съгласно т.3 са 2000лв.
Ищецът е повдигнал възражение за прекомерност на
изплатения от противната страна хонорар за адвокат, без да развие съображения
за причините, поради което съдът го обсъди през призмата на предпоставките,
закрепени от чл.78,ал.5 от ГПК, и го намери за неоснователно, тъй като
заплатеното от ответника възнаграждение не е прекомерно с оглед на
действителната права и фактическа сложност на случая.
Делото е както с правна, така и с фактическа сложност.
Част от повдигнатите от ищеца с исковата молба оплаквания
относно създаваните му от ответника пречки, касаещи обстоятелствата, че
ответникът държи върху имота един незаконен и нетърпим строеж, са били към
датата на завеждане на делото все още противоречиво разрешавани от съдилищата
при разглеждане на негаторни искове, което е наложило въпросът „Необходимо ли е
ищецът, предявил иск по чл.109 от ЗС, във всички случаи да доказва, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право“ да
бъде включен в предмет ана образуваното т.д. №4/15г. на ОСГК на ВКС, което е
само по себе си показателно за правната сложност на спора.
Исковете по чл.109 от ЗС, поради естеството си, а така е
в случая, с оглед наведените оплаквания за пречки, изискват събирането на
множество различни доказателства, за да бъде конкретно установено наличието на
предпоставките, изискуеми от закона за тяхната основателност, поради което са
сложни и от фактическа страна. Така е в този случай, в който за установяване на
релевантните обстоятелства са ангажирани писмени и гласни доказателства, както
и заключение на вещо лице, изискващи внимателен прочит и анализ.
Искът е бил предявен на 04.09.17г., преди постановяване
на ТР №4/06.11.2017г. на ОСГК на ВКС, с т.1 от което е дадено задължително
тълкуване за начина, по който следва да се определи цената на иска в различните
визирани от същата точка хипотези, при посочена от самия ищец цена на иска му
от 87 680.90лв.
При така посочената цена на иска, съгласно чл.7,ал.2,т.3
от Нар.№1/04г., минималният размер на следващото се за процесуално
представителство и защита по делото адвокатско възнаграждение, е в размер на
3160.43лв.- т.е договореното го надвишава с около 340лв., която разлика е
несъществена.
При тези мотиви съдът счете, че уговореното адвокатско
възнаграждение от ответника не е прекомерно с оглед правната и фактическа
сложност на делото, макар и да надвишава незначително минималния размер,
предвиден от Нар.№1/04г.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от „Терра тет“ ЕООД, ЕИК201078840, със седалище и адрес на
управление: ***, със съдебен адрес:***, адв.С., срещу ответника „Розова долина
екс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:***, адв.Н.Д., иск по
чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника да премахне за своя сметка частта от
приблизително 360кв.м. от навес метална конструкция /складова база, масивна
стоманобетонна сграда/, с обща застроена площ 712кв.м., с която част навесът
навлиза и е разположен в притежавания от ищеца ПИ №502.1924, с площ от
13422кв.м., находящ се в ***, с административен адрес: ул.“**“№**, за който е
отреден УПИ І-1923, 1924 от кв.142 по РП на ***, целият застроен и незастроен
от 17007кв.м., с площ при отреждането от 3664кв.м. за ПИ №502.1923 и от
13422кв.м. за ПИ №502.1924, тъй като : навесът е изграден без необходимите
строителни книжа и разрешителни и съставлява незаконна постройка, която не може
да бъде узаконена, нетърпима е и подлежи на събаряне; ответникът е придобил
описания навес, след като той е бил нече незаконно построен, и противоправно
държи частта от около 360кв.м. от него в собствения му имот; ответникът смущава
обективно правото му на собственост по отношение на неговия ПИ №502.1924, като:
го препятства да упражнява това право, включително правото да ползва имота, в
неговия пълен обем; смущава възможността му да реализира инвестиционните си
намерения в имота, като навлизащата в имота част от навеса ограничава
обслужването и използването на ***, изграден от ищеца в имота му по силата на
Разрешение за строеж №***г.; препятства пълноценното използване на притежавания
от него за търговската дейност, с цел развиване на търговската му дейност, като
навлизащата в имота част от навеса пречи на ищеца да постави в имота си
преместваеми съоръжения, извън вече поставените такива въз основа Разрешения с
№№2, 3 , 4 и 5- всички от **г.
Осъжда „Терра тет“ ЕООД, ЕИК201078840, със седалище и адрес на
управление: ***, със съдебен адрес:***,
адв.С., да заплати на „Розова долина екс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, със съдебен
адрес:***, адв.Н.Д., сумата от 2000-две хиляди лева, разноски в производството,
като отхвърля възражението на ищеца за прекомерност на заплатения от противната
страна адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: