Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.09.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 8927 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Г. Ф., ***-
длъжник по
изпълнително дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., срещу постановление за разноски от 19.06.2019 год., в
частта, с която е отказано да се намали адвокатското възнаграждение, поради
неговата прекомерност. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за разноски на
ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнението
в полза на взискателите по изп.дело в размер на сумата от 2190 лв./ с включен
ДДС/. Твърди се, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Ответниците по частната жалба и взискатели по изпълнението- М.С.Д.и Д.С.Д., не вземат становище по подадената частна жалба.
ЧСИ М.Д. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на
жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д. е образувано на 11.06.2019 г. по молба на М.С.Д.и
Д.С.Д., подадена чрез пълномощника им адв.Щ.Щ., въз основа на изпълнителен лист
от 07.06.2019 г., издаден от Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 3 състав по гр. дело № 9432/2017 г., срещу Г. Ф., ***
за заплащане на сумите посочени в него.
Към молбата за образуване на
изпълнителното дело са представени два
договора за правна защита и съдействие от 11.06.2019 год., от които се установява,
че между всеки един от взискателите по делото М.С.Д.и Д.С.Д. и адв.Щ.Щ. е
сключен договор, и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
1095 лв. с ДДС за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуване
и представителство по изпълнително дело.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Г.
Ф., ***, чрез своя процесуален представител юрк.К.Янев е депозирал на
13.06.2019 год. писмено възражение, с което е направено възражение за
прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в
частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 2190 лв., като е
поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С постановление за разноски от 19.06.2019
год., ЧСИ е отказал да намали приетите изпълнителни разноски на основание
чл.78, ал.5 от ГПК по изпълнително дело № 20197870400098,
като е изложил мотиви в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в
постановление от 19.06.2019 год. има характер на постановление за разноски и
подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и
определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата
е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство./
в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год.
на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед
данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
11.06.2019 год., пълномощника на взискателите- адв.Щ.Щ. не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателите адвокат, чието възнаграждение е уговорено в размер на сумата от по
1095 лв., с ДДС/ за всеки един от двамата взискатели/ или общо в размер на
сумата от 2190 лв./ за двамата взискатели/ за процесуално представителство в
изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело,
единствено подаване на молба на 11.06.2019 год. до ЧСИ М.Д. за образуването му
въз основа на издадения от СГС, І Г.О., 3 с-в по гр.дело № 9342/ 2017 год.,
изпълнителен лист от 07.06.2019 год. В тази връзка съдът приема, че дължимите от
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на по 240 лв./ с ДДС/-
за всеки един от двамата взискатели- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателите адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски от длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на
длъжника, чрез неговия процесуален представител по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата
от 2190 лв. / с ДДС/ общо за двамата взискатели, следва да бъде намалено до
размер на сумата от по 240 лв./ с ДДС/ за всеки един от двамата взискатели.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ М.Д. от 11.06.2019 год., в частта,
с която е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на всеки
един от двамата взискатели адвокатско възнаграждение в размер на 1095 лв./ с
ДДС/, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240 лв./ с ДДС/.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от частния
жалбоподател съдебно-деловодни разноски в настоящето производство е
неоснователно, независимо, че частната жалба е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
частна жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателите
/ответници по жалбата/ не са дали повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателите не може да носят отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски от 19.06.2019
г., по изп.дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано да се
намали адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя М.С.Д., ЕГН **********, по
изп.дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., адвокатско възнаграждение от 1095 лв./ хиляда
деветдесет и пет лева, с ДДС/, до размер на сумата от 240 лв./ двеста и
четиридесет лева, с ДДС/.
НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя Д.С.Д., ЕГН **********, по
изп.дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., адвокатско възнаграждение от 1095 лв./ хиляда
деветдесет и пет лева, с ДДС/, до размер на сумата от 240 лв./ двеста и
четиридесет лева, с ДДС/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.