Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              гр.София, 30.09.2019 г.

                  В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                   

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                  Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 8927 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Ф., ***- длъжник по изпълнително дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., срещу постановление за разноски от 19.06.2019 год., в частта, с която е отказано да се намали адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за разноски на ЧСИ, в частта, с която е отказано  намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнението в полза на взискателите по изп.дело в размер на сумата от 2190 лв./ с включен ДДС/. Твърди се, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответниците по частната жалба и взискатели по изпълнението- М.С.Д.и Д.С.Д., не вземат становище по подадената частна жалба.

ЧСИ М.Д. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д. е образувано на 11.06.2019 г. по молба на М.С.Д.и Д.С.Д., подадена чрез пълномощника им адв.Щ.Щ., въз основа на изпълнителен лист от 07.06.2019 г., издаден от Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 3 състав по гр. дело № 9432/2017 г., срещу Г. Ф., *** за заплащане на сумите посочени в него.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени два договора за правна защита и съдействие от 11.06.2019 год., от които се установява, че между всеки един от взискателите по делото М.С.Д.и Д.С.Д. и адв.Щ.Щ. е сключен договор, и е договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1095 лв. с ДДС за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуване и представителство по изпълнително дело.

           В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Г. Ф., ***, чрез своя процесуален представител юрк.К.Янев е депозирал на 13.06.2019 год. писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 2190 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери.

С постановление за разноски от 19.06.2019 год., ЧСИ е отказал да намали приетите изпълнителни разноски на основание чл.78, ал.5 от ГПК по изпълнително дело № 20197870400098, като е изложил мотиви в тази насока.

           При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в постановление от 19.06.2019 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 11.06.2019 год., пълномощника на взискателите- адв.Щ.Щ. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателите адвокат, чието възнаграждение е уговорено в размер на сумата от по 1095 лв., с ДДС/ за всеки един от двамата взискатели/ или общо в размер на сумата от 2190 лв./ за двамата взискатели/ за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 11.06.2019 год. до ЧСИ М.Д. за образуването му въз основа на издадения от СГС, І Г.О., 3 с-в по гр.дело № 9342/ 2017 год., изпълнителен лист от 07.06.2019 год. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на по 240 лв./ с ДДС/- за всеки един от двамата взискатели- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателите адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски от длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението  на длъжника, чрез неговия процесуален представител по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 2190 лв. / с ДДС/ общо за двамата взискатели, следва да бъде намалено до размер на сумата от по 240 лв./ с ДДС/ за всеки един от двамата взискатели.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за разноски на ЧСИ М.Д. от 11.06.2019 год., в частта, с която е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на всеки един от двамата взискатели адвокатско възнаграждение в размер на 1095 лв./ с ДДС/, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240 лв./ с ДДС/.

          По отношение на разноските:

Искането за присъждане на сторените от частния жалбоподател съдебно-деловодни разноски в настоящето производство е неоснователно, независимо, че частната  жалба е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод частна жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателите /ответници по жалбата/ не са дали повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателите не може да носят отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                Р     Е     Ш     И    :

 

 ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски от 19.06.2019 г., по изп.дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№ 787, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано да се намали адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА  на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя М.С.Д., ЕГН **********, по изп.дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., адвокатско възнаграждение от 1095 лв./ хиляда деветдесет и пет лева, с ДДС/, до размер на сумата от 240 лв./ двеста и четиридесет лева, с ДДС/.

НАМАЛЯВА  на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя Д.С.Д., ЕГН **********, по изп.дело № 20197870400098 по описа на ЧСИ М.Д., адвокатско възнаграждение от 1095 лв./ хиляда деветдесет и пет лева, с ДДС/, до размер на сумата от 240 лв./ двеста и четиридесет лева, с ДДС/.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                                                              2.