Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 228/06.06.2017 г.
гр. М***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – М*** , ІІІ
състав в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 17 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по протест срещу заповед на Началник
на РДНСК, с която е отхвърлен протест срещу разрешение за строеж с правно
основание чл.216, ал.6 във връзка с чл.216, ал.1, т.2 и по
реда на чл.215 от ЗУТ.
Оспорващият прокурор Емил Овчаров
при Районна прокуратура – М*** с протеста, инициирал настоящето дело оспорва
заповед № ДК–10–СЗР–11/13.12.2016 г. на Началник на Регионална Дирекция за
Национален строителен контрол – Северозападен район, с която е отхвърлен протеста
срещу разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г. на Главния архитект на Община М***
и технически инвестиционен проект за “Автомивка с пункт за смяна на масла и
гуми – етапно. І етап: Автомивка с техническо помещение; ІІ етап: Пункт за
смяна на масла и гуми – V категория“ в поземлен имот № 48489.6.759 от
кадастралната карта на гр. М*** . В депозирания протест, който не е поддържан в
съдебно заседание, оспорващият поддържа, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като оспореното разрешение за строеж страдало от
съществен порок водещ до неговата нищожност – съществени противоречия с материално-правната
норма на чл.53а от ЗУТ. Поддържа, че в издаденото разрешение за строеж не е
било разрешено изграждането на входно-изходна рампа към бул. „А*** С*** “, тъй
като това би следвало да стане върху имот, публична общинска собственост –
тротоар, без за това да има решение от Общински съвет – М*** . В протеста се
поддържа, че има и писмен сигнал от Областно пътно управление (ОПУ) – М*** до
Община М*** и ОДМВР-М*** , в който се излагали твърдения за изграждането на тази
входно-изходна рампа без съгласуване и разрешение от ОПУ-М*** , което
представлявало грубо нарушение на Закона за пътищата (ЗП), доколкото бул. „Ал.
Стамболийски“ в този участък е част от републикански път І-1(Е-79), преминаващ
през гр. М*** . Поддържа се в протеста, че на практика се извършвала дейност в
обхвата на пътя (част от който е тротоара) и това съставлявало пряко нарушение
на чл.26, ал.1, т.2 от ЗП. Предлага на съда да отмени заповедта като
незаконосъобразна, като алтернативно се иска обявяването й за нищожна.
Ответникът по жалбата – Началникът на Регионална
Дирекция за Национален строителен контрол – Северозападен район, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорват протеста и молят
съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен,
мотивирайки се с проведения административен контрол от началника на РДСНК – СЗР
и извършена проверка на съответното разрешение за строеж, при която не били
установени закононарушения във връзка с неговото издаване. Поддържат, че
заключението на разширената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) било обективно
и компетентно изготвено, в унисон с мотивите на протестираната заповед.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДНСК – СЗР.
Заинтересованата страна Главен архитект
на Община М*** , чрез процесуалния си представител в съдебно заседание,
оспорват протеста и молят съда да
го отхвърли като неоснователен. Считат, че представеното заключение от тройната
съдебно-техническа експертиза потвърждава, че разрешението за строеж,
потвърдено с протестираната заповед на Началник РДНСК-СЗР е издадено
законосъобразно, същото е правилно и като такова следва да остане в сила.
Претендират и разноски по представения в съдебно заседание списък.
Заинтересованата страна „М*** – К*** “ ЕООД, с ЕИК * ,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, навеждат доводи за
законосъобразност на обжалвания акт, поддържайки, че изложените в протеста оплаквания били
преди всичко по отношение на законосъобразността на издаденото от Главния
архитект разрешение за строеж и не се отнасяли до неговата валидност. Дори и да
били доказани и основателни, същите не могли да обосноват огласяване на нищожност
на разрешението за строеж при всички положения в цялост, но и конкретно в
частичен вид по отношение на т. 9. Поддържа, че съображенията на прокурора били
неоснователни по същество, тъй като Главният архитект не е нарушил нормата на чл.
53а от ЗУТ, в каквато насока били заключенията на двете съдебно-технически
експертизи. В процесния имот нямало заварени и търпими строежи, невключени в
режима на застрояване на поземления имот, каквито визирала цитираната правна
норма. Считат, че правилно вещото лице Т. в заключението на единичната
съдебно-техническа експертиза е приела, че временната входно-изходна рампа не
представлявала и строеж по смисъла на закона, т.е. не само, че не била заварен
търпим строеж, а въобще не представлявала строеж. Правят възражение относно
примата на приложението на нормите на ЗУТ спрямо Закона за пътищата, при което
било валидно и съображението, че при липсата на строеж и липсата на ново
строителство оставал висящ въпроса и било безпредметно обсъждането дали е
следвало главния архитект да изисква разрешение от стопанина на пътя – Областно
пътно управление, тъй като нямало ново строителство в обхвата на пътя и такова
задължение спрямо главния архитект не е съществувало. Изтъкват и съображения от
процесуален характер – считат, че първоначалния протест на прокуратурата до
Началника на РДНСК срещу разрешението за строеж е просрочен, тъй като видно от
входящите номера на документацията по административната преписка, е бил подаден
повече от 4 месеца, след като било издадено разрешението за строеж и е изтекъл
законовия 14-дневен срок за протестиране на същото. Искането за прогласяване на
нищожност на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК било недопустимо,
тъй като нормата уреждала оспорване и протестиране на административни актове по
съдебен ред пред съда, каквото в случая липсвало. Предмет на протеста било
разрешението за строеж пред Началника на РДНСК, който е административен орган,
а нормите на ЗУТ и АПК не предоставяли правомощия на прокурора безсрочно във
времето да подава протести срещу разрешения за строеж, позовавайки се на
тяхната нищожност, поддържайки всъщност незаконосъобразност, толкова повече, че
съгласно нормата на чл.216, ал.6 от ЗУТ, самият Началник на РДНСК не притежавал
правомощия да прогласява нищожност на разрешенията за строеж. Поддържат, че протеста
на прокуратурата в случая е с цел да бъдат заобиколени процесуални правила и
последиците от пропуснатия срок за обжалване и по този начин да инициира
производство по оспорване на издаденото разрешение за строеж, което било в противоречие
с буквата и на духа на закона, който предполагал стабилитет на издадените
разрешения за строеж, свързани със сериозни инвестиции и не би могло след
влизане в сила на разрешението за строеж и извършване на строителство, в
продължение на години да стои висящ въпроса с тяхната валидност. Молят да се отхвърли
протеста и да им се присъдят разноските по делото.
Окръжна Прокуратура – М*** , чрез представителя им в съдебно
заседание, поддържат, че внимателния анализ на доказателствата по делото не
давал основание да се приеме, че протеста на прокурора от Районна прокуратура
бил основателен. Категоричното заключение на вещите лица, съвкупно обсъждано с
останалите доказателства, не водел до друг извод освен до това, че
съображенията на прокурора от Районна прокуратура не били потвърдени в хода на
делото, респективно не били издържани и правните изводите в протеста. Предлага
на съда да постановите решение, с което като приеме, че атакуваната заповед, с
която е оставено в сила разрешението за строеж, е законосъобразна, същата да
бъде оставена в сила.
По допустимостта на протеста.
Депозираният протест от прокурор Емил Овчаров от
Районна прокуратура – М*** е предявен от оправомощен процесуален субект –
прокурора в хипотезата на чл.147, ал.2 във връзка с чл.16, ал.1, т.1 от АПК,
имащ правомощието да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни
административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове,
като с това следи за спазване на законността в административния процес. По
отношение на сроковете, въз основа на процесуалното възражение от страна на
процесуалния представител на заинтересованата страна „М*** - К*** “ ЕООД, съдът
намира, че протеста срещу разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г. е подаден с
вх. № ДК-04-96-00-927/28.11.2016 г. (л.17 по делото) т.е. след изтичане на едномесечния
срок по чл.149, ал.4 от АПК във връзка с чл.215 ЗУТ за оспорване на
законосъобразността. Доколкото, обаче, с протеста се е искало обявяване на
нищожност, то по разбиране на съда е бил допустим такъв протест, предявен в
срока по чл.149, ал.5 от АПК т.е. безсрочно във времето. Съдът не възприема
изразеното становище на процесуалния представител на заинтересованата страна „М***
– К*** “ ЕООД за недопустимост на такъв протест и заобикаляне на закона.
Доколкото нормата на чл.149, ал.5 от АПК е общ закон и може да бъде дерогирана
само от изричен специален закон, то съдът не счита, че разпоредбата на чл.215,
ал.3 от ЗУТ следва да бъде тълкувана стеснително в смисъл, че за прокурора няма
възможност за предявяване на протест с искане за обявяване на нищожност. Това
разбиране на съда се извежда от общите правомощия на прокуратурата и функциите
в надзора за законност и специфичните проявления на тези правомощия и принципите
на административния процес, намерили място в разпоредбите на чл.16 във връзка с
чл.147, ал.2 от АПК. Няма изрична процесуална разпоредба, която да ограничава
правомощията на прокурора да атакува административни актове, издадени по реда
на ЗУТ с искане за обявяване на тяхната невалидност (обявяване на нищожност). Издаването
на валидни и законосъобразни административни актове е приоритетна цел на закона
и никои други съображения, дори от вида на изтъкнатите от процесуалния
представител за правна сигурност и закрила на инвестициите, не могат да имат
предимство.
Протестираната заповед № ДК–10–СЗР–11/13.12.2016 г. на
Началник на Регионална Дирекция за Национален строителен контрол – Северозападен
район, с която е отхвърлен протеста срещу разрешение за строеж № 43/14.06.2016
г. на Главния архитект на Община М*** е получена от Районна прокуратура на
20.12.2016 г. (л.15 по делото), а протеста е депозиран в деловодството на РДНСК
на 28.12.2016 г. (л.9 по делото) т.е. спазен е 14-дневния срок по чл.215, ал.4
от ЗУТ.
Следва изрично да се отбележи, че предмет на съдебния
контрол по настоящето дело е искането за обявяване на нищожност на
административния акт – разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г. на Главен
архитект на Община М*** . Доколкото в производството пред административния
орган – Началника на РДНСК-СЗР е предявено искане за обявяване на нищожност
(искането за отмяна на акта поради материална незаконосъобразност е било
преклудирано поради изтичане на срока за такъв протест), то и в настоящето
съдебно производство не могат да се правят искания и да се навеждат доводи в
тази насока, а само и единствено по отношение на искането за обявяване на
нищожност, тъй като, и в това отношение съдът изцяло възприема възражението на
процесуалния представител на „М*** – К*** “ ЕООД, в противен случай би се дерогирал
преклудиращия ефект на изтеклия срок.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, както и заключенията по назначените единична и разширена съдебно
– технически експертизи, намери за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 1575/14.08.2015 г. на Кмета на Община М***
(л.36-37) е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) –
план за регулация и застрояване на УПИ ІІ от кв.39 по действащия регулационен
план на VІІІ-ми микрорайон на гр. М*** , с който е изменена уличната регулация
към бул. „А*** С*** “ и е разширен тротоара, като се е изменило и застрояването
в УПИ ІІ в кв.39, спрямо новата улична регулация откъм бул. „Ал. Стамболийски“,
при спазване на характера и начина на застрояване – свободно, ниско, съгласно
чертежа. С договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост (л.31) Община М*** е продала на заинтересованата
в настоящето производство страна „М*** – К*** “ ЕООД незастроен поземлен имот с
идентификатор 48489.6.759 по ККР на гр. М*** с площ от 883 кв.м. за сумата от
70 640 лева.
Въз основа на тази сделка, приобретателите на имота „М***
– К*** “ ЕООД са внесли при Главен архитект на Община М*** заявление вх. №
70-00-820/06.06.2016 г. за одобряване на инвестиционен проект под № 41/2016 г.
в регистъра на Община М*** , като с разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г.
Главен архитект на Община М*** е издал разрешение за строеж: “Автомивка с пункт
за смяна на масла и гуми – етапно. І етап: Автомивка с техническо помещение; ІІ
етап: Пункт за смяна на масла и гуми – V категория“ в поземлен имот № 48489.6.759
от кадастралната карта на гр. М*** с административен адрес – гр. М*** , ул. „А***
С*** “ № 56.
Въз основа на постъпилия протест от прокурор при
Районна прокуратура – М*** , със заповед № ДК-10-СЗР-11/13.12.2016 г.,
Началникът на РДНСК-СЗР е отхвърлил протеста, с мотиви, че разрешението за
строеж е законосъобразно издадено, тъй като в същото под т.9 като условие,
свързано с изпълнението на строежа, била посочена необходимостта от изграждане
на временна входно-изходна рампа към бул. „А*** С*** “, която да се използва до
реализирането на улица ОТ 1476-1478. Рампане не е била част от предмета на РС №
43/14.06.2016 г., издадено за етапно строителство на „Автомивка с пункт за
смяна на масла и гуми“, като първи етап е разрешена „Автомивка с техническо
помещение“, а като втори етап - „Пункт за смяна на масла и гуми“, тъй като никъде
в предмета на строителното разрешение не е включена като отделен етап или като
част от етап „Временна входно-изходна рампа“. Изграждането на такава било
посочено единствено в т.9 от условията за извършване на строителството, като
единствената възможност за достъп до имота, в който ще се извърши строителството.
Входно-изходната рампа била ситуирана в одобрения и съгласуван на 14.06.2016 г.
инвестиционен проект, част „Пътна“, но такъв строеж не е разрешен по надлежния
ред, нито с разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г., което се потвърждавало и
от предприетите от Община М*** действия – производство по реда на чл.225а от ЗУТ, съставен е Констативен акт № 10/10.11.2016 г. за установено нарушение на
чл.148, ал.1 ЗУТ. Възможността за изпълнение на временен комуникационно
транспортен достъп към бул.„А*** С*** “ била обективирана и в Становище от инж.
П*** Т*** „експерт по транспорт, организация и безопасност на движението“,
съгласно Удостоверение № 004/10.01.2013 г. на Университет по архитектура,
строителство и геодезия. Макар участъкът от бул. „А*** С*** “ при км 109+620
съвпадал с републикански път 1-1 (Е-79) и съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата (ЗП) е в управление на Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно
Областно пътно управление (ОПУ) – М*** , неоснователно било прието, че
изпълнението на разрешеното строителство се извършвало в нарушение на чл.26,
ал. 1, т.2, б. „а“ от ЗП – забрана за изграждането на сгради и съоръжения,
както и реконструкцията им в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение
на органа, в чието управление е пътя. В конкретния случай тази разпоредба на ЗП
била неприложима, тъй като разрешеното строителство не се извършвало в обхвата
на пътя - и първи етап „Автомивка с техническо помещение“ и втори етап „Пункт
за смяна на масла и гуми“ се извършвали изцяло в УПИ II, кв.339 по плана на гр.М***
, собственост на възложителя „М*** – К*** “ ЕООД. Административният орган е
приел също, че обслужващите зони на републиканските пътища, съгласно чл.7 от ЗП
се определяли само извън урбанизирани територии и селищни образувания, а
предвид факта, че разрешеният строеж е в урбанизирана територия - УПИ II.
кв.339 по плана на гр.М*** , разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗП и в
тази си част била неприложима. Приложима била разпоредбата на чл.6, ал.3 от ЗП,
съгласно която „…в границите на урбанизираните територии ограничителната
строителна линия се определя с устройствените и застроителните планове…“.
Съгласно действащия регулационен и застроителен план за УПИ II, кв.339 по плана
на гр.М*** , одобрен със Заповед № 1575/14.08.2015 г. на Кмета на Община М*** ,
влязла в законна сила на 17.08.2015 г., същият бил с отреждане „за обществено
обслужване“, застрояването било свободно и ниско при съобразяване с улична
регулация откъм бул. „А*** С*** “. Налице било съответствие с действащия
застроителен план на разрешеното и изпълнено в УПИ II, кв.339 по плана на гр.М***
строителство, предвид което не било налице твърдяното нарушение на ЗП,
респективно заобикаляне на закона. Приел е съща така, че соченият в протеста
като нарушен чл.53а от ЗУТ бил неприложим, предвид факта, че в УПИ II, кв.339
по плана на гр.М*** , нямало нито заварени, нито търпими строежи, още по-малко
невключени в режима на застрояване на УПИ, тъй като имота не е бил застроен,
както е бил придобит от възложителя на 23.12.2015 г., видно и от Договор за
продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, вписан в Служба по
вписванията – М*** под № 4, том 27, рег. № 8874/29.12.2015 г.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
първоначална единична съдебно-техническа експертиза, в одобрения инвестиционен
проект за строеж „Автомивка с пункт за смяна на масла и гуми-етапно, 1-ви етап:
Автомивка е техническо помещение; ІІ-ри етап: Пункт за смяна на масла и гуми“ в
УПИ II, кв.339 по плана на гр. М*** , има предвидена входно - изходна рампа към
бул.“А*** С*** “. Същата е изградена на място и представлява елемент от
„Вертикалната планировка“, част „Геодезическа“, както и от част „Пътна“ от инвестиционния
проект на обекта. Вещото лице дава заключение също така, че входно-изходната
рампа не представлява самостоятелен строеж по смисъла на §5, т.28 от ДР на ЗУТ.
Не е заварен или търпим строеж, а е включен в режима на изпълнението на
„Вертикалната планировка“ при застрояване на урегулирания поземлен имот II,
кв.339, като изцяло се намира в тротоара на бул. „А*** С*** “, като не препятства
използването му по предназначение. Не отговаря по смисъла на чл.33а от ЗУТ, за
премахване от възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж, тъй
като в УПИ II, в кв..339 по плана на гр.М*** не е бил застроен. В поземления
имот не е имало заварени и търпими строежи, невключени в режима на застрояване
на УПИ II, кв.339. На място няма изградена улица от ОТ 1476 до ОТ 1478. При
условие, че улицата не е изградена, вещото лице дава заключение, че няма в
момента друга техническа възможност за транспортен достъп към имота, освен
предвидения от към бул. „С*** “, за да се спази изискването на чл.66 от ЗУТ. Изпълнената
на място „входно-изходна рампа“ е „посочена в т.9 от условията за извършване на
строителството по Разрешение за строеж № 43/14.06.2016г, като единствена
възможност за достъп до имота, в който ще се извърши строителството и
ползването на имота до изграждането на улица ОТ 1476 - ОТ 1478. Вещото лице
прилага и фотоснимки на входно-изходната рампа, както и на други такива
съоръжения по бул. „С*** “ и на други места в града. Съдът възприема в
основната му част заключението на вещото лице, доколкото същото е професионално
изпълнено и отговаря на поставените задачи, като не дава отговори на правни
въпроси, което е в правомощията на съдебния състав, като само по отношение на
вида на временната входно-изходна рампа възприема заключението на разширената
СТЕ.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената
разширена съдебно-техническа експертиза, незастроения урегулиран поземлен имот
с идентификатор 48489.6.759 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.М*** , собственост на дружество „М*** – К*** “ ЕООД, съгласно действащия
подробен устройствен план, с отреждане „За обществено обслужване“, е с лице към
бул. „А*** С*** “ и улица с ОК 1476 - ОК 1478, като улица не е изградена. В Разрешение
за строеж № 43/14.06.2016 г. е разрешено етапно изграждане на обекта, като
първи етап е „Автомивка с техническо помещение“, а втори етап: „Пункт за смяна
на масла и гуми“. Разрешеното строителство е само за УПИ II, кв.339 по плана на
гр.М*** . Никъде в предмета на разрешението за строеж не е включено като етап
или част от етап изграждането на временна входно-изходна рампа. Разрешеното
строителство съответствало на предвижданията на действащия ПУП за регулация и
застрояване за УПИ II, кв. 339 по плана на гр.М*** , а нормата на чл. 53а от ЗУТ била неприложима, тъй като в УПИ II от кв.339 по плана на гр.М*** нямало
заварени сгради. Вещите лица установяват, че в предмета на разрешението за
строеж не е включено като етап или част от етап изграждането на „временна
входно-изходна рампа“. Необходимостта от изграждането на такава е посочено
единствено в т.9 от условията за извършване на строителство. Тъй като улицата,
предвидена в действащия подробен устройствен план за транспортен достъп до
имота, не е реализирана, е било необходимо да се осигури временен транспортен
достъп, съгласно разпоредбите на чл.190 от ЗУТ, след което да бъде издадено
разрешение за строеж на „временна входно-изходна рампа“. Съдът възприема
заключението на вещите лица по разширената СТЕ, доколкото същото е професионално
изпълнено и отговаря на поставените задачи, като не дава отговори на правни
въпроси, което е в правомощията на съдебния състав, а по отношение на вида на
временната входно-изходна рампа дава заключение, което е съобразено и с
характера на съоръжението, като осигуряващо временен транспортен достъп, тъй
като обектът не може да функционира без достъп.
От правна страна, съдът след цялостната проверка на
оспорения акт по основанията на чл.146 АПК във връзка с чл.149, ал.5 от АПК и чл.215,
чл.213 и чл.219 от ЗУТ намира, че при постановяване на оспорваната заповед
административния орган не е допуснал релевираните с жалбата пороци, които да са
довели до постановяване на правно невалиден (нищожен) административен акт. По
отношение на искането за обявяване на нищожност, съдът намира, че в съдебната
практика по приложението на АПК не е единно становището дали нищожността, като
едно положение на пълна изначална правна недействителност на административния
акт, е възможна при тежки нарушения на материално-правни разпоредби или при
особено съществени нарушения на административно-производствени правила т.е.
основанията за отмяна по чл.146, т.3-4 от АПК. Доста често тази практика се е
ориентирала към становището, че нищожност на административен акт може да се
релевира и прогласява само и единствено при тежки нарушения на компетентността
и формата на акта т.е. основанията за отмяна по чл.146, т.1-2 от АПК. Настоящият
съдебен състав счита принципно, че нищожност на АА е налице при особено тежки
нарушения по всички основания за отмяна по чл.146, т.1-5 от АПК, което е
приложимо, по силата на нормите на чл.213 и чл.219 от ЗУТ, и в производствата
по съдебния контрол над индивидуални административни актове, постановени по
реда на ЗУТ. Поради това съдът ще обсъди и анализира доводите в протеста по
отношение на нарушения по всички основания по чл.146 от АПК, но само в рамките
на искането за обявяване на нищожност.
Актът е издаден от компетентен орган – длъжностно
лице, на което е вменено изпълнение на функциите на Главен архитект на Община М***
. По делото е представено решение № 11/06.06.2016 г. на Главен архитект на
Община М*** А. Т*** , с което на основание §1, ал.4 от ДР на ЗУТ е предоставила
своите функции на длъжностно лице, заемащо длъжността Главен експерт „Устройство
на територията“, притежаващо пълна проектантска правоспособност за периода
06.06.-27.06.2016 г. Същото длъжностно лице е издало и оспореното с протеста с
искане за обявяване на нищожност разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г.
Разрешението за строеж е постановено съобразно с
целите на закона, в установената от закона писмена форма, с реквизитите,
регламентирани от общия процесуален закон – чл.59, ал.2 от АПК, при изложени
фактически и правни основания от компетентния орган (така и на л.24, стр.І-ІІ по
делото) т.е. от гледна точка на формата на акта в рамките на съдебния контрол
по настоящето дело не се установяват нарушения, а още по-малко особено тежки
нарушения, които да обосновават недействителност на административния акт.
Не се установи да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, доколкото по преписката са събрани
всички доказателства от значение за случая – представения със заявлението
технически инвестиционен проект е в пълна степен окомплектован в различните
части, въз основа на което органа е изяснил релевантните факти и е издал
разрешението за строеж.
Всъщност в протеста не се претендира наличие на някое
от основанията на чл.146 АПК, освен противоречие с материално-правни разпоредби
– основанието по чл.146, т.4 от АПК. При издаването на разрешението за строеж
не са допуснати противоречия с материално-правни разпоредби. Дружеството-инвеститор
„М*** – К*** “ ЕООД са подали искането за одобряване на инвестиционен проект,
легитимирайки се като собственик на имот (доколкото представения титул за
собственост – договор за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост
не е оспорен в съдебно производство). На практика с атакуваното разрешение за
строеж не се разрешава извършване на самостоятелен строеж входно-изходна рампа.
Макар и част от инвестиционния проект в част „Вертикална планировка“ и част „Пътна“,
в обхвата на разрешението за строеж не попада такова съоръжение и, както
поясниха вещите лица по назначената разширена СТЕ, за реализацията на такова
съоръжение, което, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, е строеж, е необходимо
издаването на ново разрешение за строеж. Отразеното в т.9 на атакуваното
разрешение е по характера си временно съоръжение, което дава възможност за
достъп до имота с идентификатор 48489.6.759, в който се изгражда строежа “Автомивка
с пункт за смяна на масла и гуми – етапно. І етап: Автомивка с техническо
помещение; ІІ етап: Пункт за смяна на масла и гуми – V категория“.
Представените със заключението на вещото лице по единичната СТЕ фотоснимки
дават възможност да се заключи, че доводите в протеста не са основателни. Макар
поначало входно-изходната рампа да представлява строеж, нейните строителни
характеристики показват много малка или на практика почти незабележима разлика
от характеристиките на тротоарното платно на бул. „А*** С*** “, в което е
инкорпорирана самата рампа. От друга страна по делото се установи категорично
от двете заключения по единичната и разширената СТЕ, а не се спори и от
страните, че достъп до имот с идентификатор 48489.6.759 (УПИ ІІ, кв.339) няма
по улицата, предвидена в устройствения план, доколкото такава поне в участъка
от ОТ 1476 до ОК 1478, не е изградена. Единственият възможен достъп до имота е
по бул. „А*** С*** “ и направената временна входно-изходна рампа е с това
предназначение – да осигури достъп до имота. Настоящият съдебен състав в
съдебните актове и по други дела е застъпвал тезата, че регламентирането на
обществените отношения във връзка с устройството на територията, инвестиционното
проектиране и строителството, макар и да налага определени ограничения върху
собствеността за устройствени цели, не може и не следва да елиминира изначално
възможността на титулярите на субективните права на собственост да осъществяват
тези права поне в минимален обем. Освен това съдът намира, че цитираната в
протеста норма на чл.53а от ЗУТ не е приложима в случая, а още по-малко може да
обоснове нищожност на разрешението за строеж, доколкото от една страна се
отнася до по-късен момент на реализация на инвестиционни намерения и касае
въвеждането в експлоатация на строежи, а от друга страна в УПИ II, кв.339 по
плана на гр.М*** , не е имало нито заварени, нито търпими строежи, още по-малко
невключени в режима на застрояване на УПИ, тъй като имота е придобит от
възложителя, като незастроен.
Неоснователно и е позоваването в протеста на
противоречие на акта с норми от Закона за пътищата. Както правилно е отбелязал
в контролиращия акт Началника на РДНСК-СЗР, обслужващите зони на
републиканските пътища, съгласно чл.7 от ЗП, се определят само извън
урбанизирани територии и селищни образувания, а предвид факта, че разрешеният
строеж е в урбанизирана територия - УПИ II. кв.339 по плана на гр.М*** ,
разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗП е неприложима. Освен това както
се отбеляза – входно-изходната рампа не препятства използването на
републикански път, част от бул. „Ал. Стамболийски“. Приложима е разпоредбата на
чл.6, ал.3 от ЗП, съгласно която в границите на урбанизираните територии
ограничителната строителна линия се определя с устройствените и застроителните
планове. Съгласно действащия регулационен и застроителен план за УПИ II, кв.339
по плана на гр.М*** , одобрен със Заповед № 1575/14.08.2015 г. на Кмета на
Община М*** , влязла в законна сила на 17.08.2015 г., същият бил с отреждане
„за обществено обслужване“, застрояването било свободно и ниско при
съобразяване с улична регулация откъм бул. „А*** С*** “. Налице е съответствие
с действащия застроителен план на разрешеното и изпълнено в УПИ II, кв.339 по
плана на гр.М*** строителство, поради което липсва нарушение на ЗП.
Искането за обявяване на разрешение за строеж за
нищожно е неоснователно. Както вече се отбеляза по-горе, няма такова особено
съществено противоречие с материално-правна норма, която изначално да отрича
възможността за издаване на такъв акт. Доколкото акта е издаден от компетентен
орган, в установената от закона писмена форма и с мотиви и реквизити,
предписани от закона, като при това липсват съществени нарушения на административно-производствените
правила и разрешението не е в противоречие с материално-правни норми, като
същото съответства и на целта на закона и е издадено при спазване на принципите
на административния процес, то съдът намира, че правилно и законосъобразно
Началника на РДНСК – СЗР е отхвърлил протеста с искане за обявяване на
нищожност на разрешение за строеж № 43/14.06.2016 г. Издаденото разрешение за
строеж е правно валиден и действителен административен акт. Протестът на
прокурор при Районна прокуратура – М*** е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. С оглед претенциите за разноски и на основание чл.143 от АПК, същите
следва да бъдат уважени като се присъдят разноски, на основание чл.8, ал.2, т.1
от Наредба № 1/09.07.2004 г., както следва: на РДНСК – СЗР – 600 лева; на
Главен архитект на Община М*** – 915,92 лева; на „М*** – К*** “ ЕООД – 820
лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл. 5 от АПК във връзка с чл.149, ал.5 от АПК и чл.147, ал.2 във връзка с
чл.16 от АПК и чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.213 и ч.219 от ЗУТ, следва да се
отхвърли протеста, затова съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с протест от прокурор
Емил Овчаров при Районна прокуратура – М*** , с която се оспорва заповед № ДК–10–СЗР–11/13.12.2016
г. на Началник на Регионална Дирекция за Национален строителен контрол – Северозападен
район, с която е отхвърлен протеста срещу разрешение за строеж № 43/14.06.2016
г. на Главния архитект на Община М*** и технически инвестиционен проект за “Автомивка
с пункт за смяна на масла и гуми – етапно. І етап: Автомивка с техническо
помещение; ІІ етап: Пункт за смяна на масла и гуми – V категория“ в поземлен
имот № 48489.6.759 от кадастралната карта на гр. М*** .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор при Районна прокуратура – М*** , да заплати направените по делото
разноски на Дирекция за национален строителен контрол, чрез РДНСК – СЗР, в
размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор при Районна прокуратура – М*** , да заплати направените по делото
разноски на Главен архитект на Община М*** в размер на 915,92 лева (деветстотин
и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор при Районна прокуратура – М*** , да заплати направените по делото
разноски на „М*** – К*** “ ЕООД, с ЕИК * , в размер на 820 (осемстотин и
двадесет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: