РЕШЕНИЕ
№ 260014/06.08.2020год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на 06.07.2020год. / шести юли през две хиляди и двадесета година
/, в състав:
Председател: Рени Ковачка
при
секретаря Златка Стоянова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело № 51 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба ,
подадена от М.Н. Т. против „
Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.С.. По
изложени в исковата молба съображения ищцата претендира от ответника заплащане
на сумата от 30 000 лева ,представляваща част от 90 000 лева , като обезщетение за претърпени
в резултат на ПТП, станало на ***год. неимуществени вреди, виновният за което
ПТП водач на автомобил е застрахован при ответника по риска „ гражданска
отговорност“. Ищцата претендира присъждането и на законна лихва считано от ***год.
до окончателното изплащане на обезщетението, както и на направените по делото
разноски. Ищцата твърди , че на ***год.
около 16.20часа на ул.“ ***“ срещу № * в
*** е била блъсната от движещ се на
заден ход л.а марка „ Опел Вектра“ с ДК № ***,
управляван от водача М.И.М. , в следствие на което паднала и ударила тялото и главата си в пътната
настилка. Ищцата твърди ,че при удара получила множество натъртвания и
охлузвания, изпитала уплаха, стрес и силни болки. Посочва ,че непосредствено след удара била транспортирана
в СПО в МБАЛ „ Р.Ангелова“ гр.П.,където при прегледа било установена звездовидна лезия
под дясната вежда с подкожен хематом, палпаторна и
спонтанна болка в областта на лява раменна
става и дясна гръдна половина. Твърди ,че търпените болки в областта на дясна
гръдна половина, на дясна раменна става и главоболието се засилили през нощта и
на следващия ден, което наложило провеждане на нов медицински преглед. На него
било устанвено:
„ изразен хаматом на лицевия череп със силни болки в
дясна зигоматимна
област и дясна темпорална област,затруднено носово дишане.Охлузвания и кръвонасядания в
горни и долни клепачи. Щади движенията на дясната гръдна половина.силна
болезненост по предна аксиларна линия и натиск върху
9 и 10 ребро.Хематом в дясна раменна става с болезнени ограничени
движения.Направени са й били раменна ортеза и
предписани озболяващи и криотерапия.. Ищцата твърди
,че страданията й продължили и през следващите дни,започнала да се стряска и
събужда през нощта,да усеща замайване,което наложило консултация с невролог и
прием на медикаменти. При последващ преглед по повод
продължилото замайване,било й установено повишено кръвно налягане. Ищцата твърди също така ,че поради продължаващите
болки в дясното рамо, ограничените движения, появилата се болка в гърба и поялната област отново била прегледана от специалист,който
констатирал наличие на мускулна ригидност и скованост на раменната й мускулатура, палпаторна болка при
натиск в раменната става ,болезнени и ограничени движения,наличие на болков синдром при натиск на лумбални
прешлени, издадена лордоза,
ограничени движения в лумбалния сегмент на гръбначния
стълб с опасваща болка в кръста,поради което е и била назначена терапия , изразяваща
се в кортикоблокада, раменна ортеза
и ортеза лумбостат на
кръста, обезболяващи и мазила. Сочи ,че пътният инцидент се е отразил негативно
и на психиката й, тъй като започнала да
получава паник атаки , да вдига кръвно налягане ,
спрял й менструалния цикъл и й установили захарен диабет.Установената й
първична хипертония наложила провеждане на медикаментозна терапия като на проведено на 08.11.2018год.
изследване било установена увеличена глюкоза.
Претърпеният инцидент наложило ползването на продължителен болничен отпуск за
периода от 07.09.2016год.до 17.02.2017год.
Ищцата твърди ,че и към настоящия момент не се чувства добре, изпитва
болки в дясното рамо и лумбалната област,което
наложило продължаване на медикаментозната терапия.
Ищцата сочи водача на
автомобил „ Опел вектра“ като виновник на претърпяното ПТП и това е отразено и в съставения Констативен
протокол за ПТП № ***. Предвид на това и предвид факта ,че виновният водач е
застрахован при ответното дружество по риска „Гражданска отговорност“ ,
претендира от застрахователя заплащане
на обезщетение за претърпените от нея в
размер на 30 000 лева / частично/ ,
в следствие на пътния инцидент, неимуществени вреди, който оценява на
90 000 лева.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът- ЗД „ЛЕВ Инс“ АД гр.С. е депозирал писмен отговор , в който е
оспорил иска по основание и размер. Според ответника представения от ищцата препис от НП № *** не е влязло в сила ,поради което не установява
фактическия състав на деликта. Счита , че
представените по делото писмени документи, включително и съставения протокол за
ПТП № ***год. не доказва твърдените от
ищцата в резултат на ПТП-то наранявания,
като оспорва наличието на причинна връзка на посочените от ищцата здравословни
проблеми с претърпяното ПТП. Оспорва
настъпилото на ***год. събитие да съставлява деликт,
а при алтернативност- прави възражение за съпричиняване като оценява риска на пешеходката в
съотношение 20%, което моли да бъде съобразено при определяне на размера на застрахователното обезщетение.
Счита претендираното обезщетение за прекомерно
завишено.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, ищцата е депозирала допълнителна искова
молба, в която е изложила доводи във връзка с
вината на водача, управлявал блъсналия я лек автомобил и е оспорила
твърденията на ответника за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Уточнила е обстоятелствата , при които е настъпило ПТП и е оспорила съставения
протокол за ПТП ,в частта му
относно „ Схема на ПТП-то“ с твърдения
за неправилно отразяване на мястото на удара, местонахождението и мястото на
движение на автомобила ,нейното местонахождение при удара. Навела е доводи ,че съставените във връзка с
процесното ПТП протокол и НП съставляват документи по см. на чл.271,
ал.3 от НПК,както и е обосновала наличието на причинна връзка на посочените от
нея заболявания с претърпения пътен инцидент. Счита, че са налице всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е подал допълнителен писмен
отговор , в който е възразил срещу описания в допълнителната искова молба
механизъм за настъпване на травмите, считайки че противоречат на житейската
логика и физическите закони.
Като трето лице-помагач по делото на страната на ответното дружество е
конституиран М.И.М., който не изразява становище по иска.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приет констативен протокол за ПТП № *** , съставен от младши автоконтрольор при РУ-Б. за посетено на място ПТП, настъпило на ***год., в който като участници са вписани съответно
М.Н.Т. като пешеходец и М.И.М. ,
като водач на лек автомобил марка „ Опел
Вектра“ с рег.
№ ***, собственост на И. М. П.. В
протокола е посочено като обстоятелства, нарушения ,причини и условия за ПТП- „
при движение на заден ход, водача не се
убеждава,че пътят за МПС е свободен и блъска пешеходка стояща зад автомобила“, в
резултат на което пешеходката е пострадала с натъртвания и охлузвания. Констатациите
в протокола относно местоположението на участниците в процесното
произшествие са отразени на схема ,неразделна част от него.
Протоколът
и схемата са оспорени от ищцата касателно отразеното
в тях местоположение на пострадалата пешеходка , както и по
отношение отразените наранявания, поради
което е открито производство по чл.193 от ГПК.
От приложеното по делото писмо вх.№ 249000-1994/29.10.2019год. се установява
,че във връзка с Протокол за ПТП от ***год.
е образувана административно –наказателна преписка. На М.М.
е съставен акт № ***год. за установяване на
административно нарушение, за това ,че на ***год. , около 16.20ч.,в *** по
улица „ ***“ в посока на движение от ул.“ ***“ към ул.“ ***“ срещу № *,
управлява л.а Опел Вектра с рег.№ ***- собственост на
И. м. П. ЕГН ********** 1. като при движение на заден ход не се убеждава че пътят зад ППС е свободен и
блъска пешеходец ,стоящ зад МПС 2.
напуска ПТП, 3. водача управлява МПС без СУМПС и к.т към него , с което виновно
е нарушил чл.40, ал.1 ,чл.123, ал.1, т.2 б.“Б“, чл.150 от ЗДвП. В акта е отразено
,че от нарушението М.Н. Т. е претърпяла
вреди , а въз основа на него е издадено наказтелно
постановление № ***год. За цитираните в
акта нарушения , водачът М.М. е лишен от право да управлява МПС за 4 чесеца и му е наложено наказание „ глоба“ в размер на
370лева . Наказателното постановление е
влязло в сила на ***год.
За установяване механизма на ПТП е
изготвена съдебна- автотехническа експертиза и
са събрани гласни доказателства. Разпитан е като свидетел И. К. , който е очевидец на произшествието.
Свидетелят сочи ,че в деня на инцидента
през ***год. бил извикан от ищцата да среже с машина дърва за огрев,които били
стоварени на отсрещния тротоар на улицата срещу къщата на ищцата. Свидетелят сочи ,че
той и ищцата били застанали на тротоара ,непосредствено до струпаните дърва
,когато движещ се на заден ход по
улицата лек автомобил ударил ищцата в
таза,при което тя залитнала и паднала на пътното платно. Според свидетеля
автомобилът продължил да „ връща назад“ и ищцата попаднала до раменете под
колата. Свидетелят разяснява ,че започнал да удря по капака на колата и след
спирането на автомобила извадил попадната под него ищца.След това водачът се качил в колата
и избягал. Свидетелят уточнява ,че
дървата се намирали върху тротоара,но не и върху пътното платно ,както и че
автомобилът първо преминал по улицата и след това се върнал по нея на заден
ход,движейки се в непосредствена близост до тротоара. Потвърждава ,че в момента
на съприкосновението между автомобила и
ищцата последната се намирала на тротоара ,както и че автомобилът се е движел
по пътното платно , непосредствено до тротоара. Уточнява ,че при удара ищцата е залитнала с
дясното рамо към пътното платно, че е паднала върху пътното платно, че се е
намирала до раменете между двете задни гуми на абвтомобила
, а краката й сочили към предната му
част. Посочва ,че задната дясна гума на автомобила не е прегазила ищцата,както
и че автомобилът не се е качвал върху тротоара.
Свидетелят посочва ,че ищцата била извадена от под
автомобила от него и стринката на ищцата и че цялата била в кръв, оплаквайки се
от болки в кръста,както и че от кръвта се било образувало кърваво петно върху пътното платно. Кръвта ,според
свидетелят, текла от главата на
ищцата,която след като извикали
линейка,била откарана в бърза помощ.
Във връзка с процесното
ПТП е разпитан като свидетел И.В.С.- съставител на протокола за ПТП № ***. Същият не е очевидец на ПТП, но е
изготвил протокола и отразил обстоятелствата в него на база показанията на
свидетеля И. К. –очевидец на произшествието. Свидетелят сочи ,че ищцата не била пострадала сериозно, поради
което и не са запазили местопроишествието до идване
на оперативна група ,каквото задължение имат в случая на тежко ПТП. Посочва , че
след като не е извикана оперативна група, на мястото на инцидента не е имало
кръв. Посочва ,че водача на автомобила, блъснал ищцата, не бил намерен на
местопроизшествието ,както и че се е движел на заден ход ,при която маневра е
блъснал намиращата се зад автомобила ищца. Уточнява, че виновният за
произшествието водач бил издирен и
намерен на адреса ,на който живее и че протоколът за ПТП е съставен в районното управление .
Посочва ,че от бърза помощ ги били уведомили ,че пострадалото лице е освободено,поради
което не били съставили констативен протокол. Посочва също така ,че схемата на
ПТП е съставена по показания на свидетеля И. К. ,като потвърждава подписа си
под нея , както и обстоятелството ,че е изготвил същата. Уточнява ,че не си спомня
дали свидетелят му е казал къде се е
намирала ищцата в момента на удара ,но е категоричен че тротоарът е бил зает от
трупи и такива е имало както върху бордюра ,така и върху пътното платно.
От изготвената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява най-вероятния
механизъм на настъпване на ПТП. Вещото лице посочва ,че лекият автомобил „ Опел Вектра“ се е
намирал на ул.“ ***“ в близост до кръстовището с ул.“ ***“,когато водачът
предприема маневра движение на заден
ход, насочвайки се по посока към ул.“ ***“. В района на дом № * на ул.“ ***“,движейки
се на заден ход по пътното платно не забелязва
ищцата,в резултат на което настъпва контакт между задната част на МПС и
тялото на пострадалата. Посочва ,че към момента на удара автомобилът се е
движел с ниска скорост- под 8 км.ч,предвид липсата на деформации по детайлите
на МПС/ и в резултат на удара, посоката на движение и тежестта на тялото
,същото пада върху асфалтовата настилка, а МПС го застига и частично преминава
над него/ без прегазване/. Посочва също
така ,че така описания механизъм на
настъпване на ПТП е възможен само ако към
момента на първоначалния контакт
с МПС, пострадалата се е намирала зад коридора на движение на автомобила.
От експертизата се установява ,че предприетата
маневра, довела до удара с пешеходеца е „ движение на заден ход“,при която
водачът на л. а. трябва да е сигурен ,че коридорът на движение за МПС е сободен и
ако това не е така, просто не трябва да започва движението си. В случая
управлявания от М.М. автомобил е спрял движението си
напред преди кръстовището с ул.“ ***“,което означава ,че водачът е разполагал с
възможността да не потегля назад, като по този начин би предотвратил
настъпването на ПТП.В с.з. вещото лице ,изготвил експертизата уточнява ,че ако
водачът е следял пътя е щял да спре,тъй като се е движил с ниска скорост,но е
имало вероятност и да не спре.
По делото е изготвена комплексна
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява ,че в следствие претърпяното ПТП ищцата е получила контузия в
областта на дясна темпорална и дясна зигоматична
област с изразен подкожен хаматом в областта на дясна
орбита-горни и долни клепачи, звездовидна лезия/рана/
в областта на дясна вежда със затруднено носово дишане,котузия
в областта на дясна гръдна половина със щядащи
движения на гръдния кош заради болков синдром,както и
контузия в областта на дясна седалищна област с хематом по дясно бедро и
контузия на дясна раменна става с
хематом в тази област,което е довело до ограничаване на движението на ставата
за 30дни. В експертизата се посочва ,че вследствие на травмата, ищцата е
получила т.н. „ травматичен периартрит“, описан като
„синдром на удареното рамо“, заради контузията и едновременното преразтягане на ставката капсула заедно със сухожилията на
раменния пояс и с появата на кръвонасядания. Ставата в последствие е била скована и ригидна с ограничаване на движенията като оздравителния
процес е бил продължителен. В резултат на ПТП ищцата е развила постравматично емоционално разстройство,като е провеждала и
провежда към момента лечение с успокояващи и антидепресанти
и невропротиктивни средства. Била е временно нетрудоспособна от 07.09.2016год. до 17.02.2017год. за 165
дни,като към момента има белезникав белег от раната в областта под дясната
вежда с обща дължина около 3 см,представляващ лек козметичен дефект .Установява
се също така ,че ищцата има хронични заболявания- „ захарен диабет“ и „
артериална хипертония“ ,както и че по този повод е провеждала лечение.Предвид страхово-тревожни
изживявания е приемала и приема Деанксит, курсове с невротоп и парацетамол.
В съдебно
заседание вещото лице-неврогол уточнява ,че данните
за страхово тревожни изживявания са съобщени от ищцата и тя ги свързва с
преживения стрес във връзка с инцидента. Подадените данни за употребявани от ищцата медикаменти са въз
основа на нейни твърдения,като липсват писмени документи в тази насока.
Представена е рецепта за изписан на ищцата на
18.12.2018год. дексофен,както и амболаторен лист за
извършен на 04.01.2019год.преглед по повод персистиращи
болки в кръста при натоварване и усукване в дясно рамо при отвеждане.
По делото е разпитана като свидетел В.Т.Д.,която е личен лекар на ищцата.
Свидетелката посочва ,че ищцата е диабетик,че във връзка с лечението на диабета
и се изписват лекарства по рецептурна книжка,както и
че приема лекарства за хипертония. Не знае ищцата да е имала хормонални
смущения,нито да е имала хипертонична криза.Знае за претърпения от нея пътен
инцидент,като при проверка на медицинската
документация на ищцата по повод
призоваването й като свидетел е констатирала ,че ищцата е идвала за преглед при
нея на ***год.,когато й е съобщила за претърпения инцидент. Причината била
наличието на болки в гърба и дясното рамо и главоболие. Ищцата е била без
неврологична симптоматика и по повод
ограничените болезнени движения й е даден болничен отпуск за 14 дни. Свидетелкатата посочва ,че на ищцата е извършила повторен
преглед на ***год., по повод оплаквания от главоболие и световъртеж и е била
насочена към невролог.Сочи също така ,че
ищцата се е лекувала от хипертония и диабет,че през месеците септември, октомври
и ноември е идвала за продължаване на болничен отпуск и изписване на редовните
лекарства,като предполага че й е изписала след инцидента болкоуспокояващи,преди
неврологът да определи конкретната терапия.
Като свидетел е разпитан и Г. М. Б.-син на
ищцата, който е бил в непосредствена близост до инцидента- в дома на своята
майка ,но не е очевидец. От терасата на същата свидетелят посочва че е видял
линейка и полиция и е разбрал ,че майката му е блъсната от
автомобил и откарана по спешност в Бърза помощ.
Свидетелят установява ,че след връщане на майка му у дома ,същата имала
аркада на дясната вежда и превръзка с лепенка.
Свидетелят посочва ,че майка му останала няколко дни на легло,че била
стресирана и уплашена,като се оплаквала постоянно от болки в ръката, главата и
гръдния кош.Станала разсеяна, блуждаеща, изпитвала стрес и страх при пресичане
на улица.Първият месец след индицента майка му била
на легло, като често му споделяла ,че не може да спи и има болки в
главата.Станала нервна, започнала да качва кръвното. Твърди ,че кръвното на майка му преди
инцидента било нормало,а след това започнало да се
качва По наследство имала „диабет“ и приемала лекаства.
Свидетелят посочва ,че до ***год. майка
му не е работила , а той се прибрал в жилището си в ***. Там се преместила и
майка му, която го обгрижвала тъй като страдал от
заболяване,което изисквало грижи. Посочва , че майка му пътувала от *** до ***
с кола , придружавана от някой от братята му.
С молба вх.№ L-3221/12.09.2017год. до ответното дружество ищцата е заявила претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение като й е
предложено такова в размер на 2800 лева
/ писмо изх.№ 11486/06.12.2017год./ . С
писмо вх.№ L-2014/16.07.2018год. е изразила неудовлетворение
от предложеното й обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е отказала
неговото получаване, претедирайки токава
в размер на 90 000 лева. Размерът
на предложеното обезщетение е потвърдено от застрахователя с писмо изх.№
10132/18.09.2018год.,като няма данни да е изплатено на ищцата. Твърдения в този смисъл не са изложени и от
ответното застрахователно дружество.
При така
установената фактическа обстановка ,съдът досига до
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, каквата възможност е предоставена от закона в полза на
увреденото лице. За да е основателен така предявения иск следва да бъде
доказано наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството му на застраховател и прекия причинител на пътно-транспортното
произшествие /М.И.М. /, в качеството му на водач на лек автомобил марка „ Опел“,
модел „ Вектра“ с рег.№ *** застрахован по риска „ гражданска
отговорност“. Следва да са налице и кумулативните предпоставки по чл.45 от ЗЗД,
а именно – извършено виновно от водача на лек автомобил марка „ Опел“ противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно следствена връзка вреди за
пострадалия.
Съдът
приема ,че към момента на процесното ПТП между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „ Опел“ , модел
„ Вектра „ с рег.№ ***, управляван от М.М. е налице валиден договор за застраховка „
Гражданска отговорност“ , което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Налице са и признаците на фактическия състав на
непозволеното увреждане.От доказателствата по делото се установява ,че на ***год.
е настъпило пътно транспортно произшествие ,при което е пострадала ищцата. Установява
се ,че това е станало при движение на заден ход на лек автомобил „Опел Вектра“
“ с рег.№ ***, управляван от М.М. и че в резултат на удара ищцата е паднала върху пътното платно и
попаднала между задните две колела на автомобила , без да бъде прегазена от
тях. Установява се също така наличието
на противоправно
деяние от страна на деликвента-водач на лекия автомобил „ Опел“ , който е допуснал нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, -„
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди ,че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
другите участници в движението..“ и на ал.2- „ по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,което да му сигнализира
за опасности“.
Спорен
момент в механизма на настъпване ПТП се явява въпроса дали при осъществуване на контакта между автомобила и ищцата
последната се е намирала зад автомобила
или в дясно от него,на тротоара. В
съставения протокол за ПТП № *** и схема към него е отразено ,че в момента на
съприкосновението между лекия автомобил и ищцата последната се е намирала на
пътното платно зад автомобила,в която част протоколът е оспорен от ищцата и по отношение на него е открито
производство по чл.193 от ГПК.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с материална доказателствена
сила и установява ,че фактите са се
осъществили така,както е отразено в него. Страната ,която оспорва верността на удостоверените в протокола
факти, следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена
сила на документа.
Съдът
намира,че доказателствената удостоверителна сила на
протокола за ПТП касателно местоположението на ищцата
в момента на контакта с лекия автомобил, не е пълно и главно оборена. Този свой извод
основава с констатациите на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза ,която възприема като обективно и компетентно дадена . В нея е
посочен най-възможният механизъм на
настъпване на процесното ПТП, а при него първоначалният
контакт с МПС е било възможно да се осъществи единствено и само ако пострадалата ищца се е намирала зад коридора
на движение на автомобила,така както е отразено и в оспорения протокол и схема.
Причинените в резултат на противоправното
деяние от страна на деликвента неимуществени вреди се изрязяват в
изпитаните от ищеца болки и страдания от получените увреждания от
пътно-транспортното произшествие.Същите са установени с изготвената по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза, представените медицински документи и събраните
гласни доказателства. Чрез тях е оборена материалната доказателствена
сила на оспорения констативен протокол №
***,в частта му относно отразените в него наранявания на ищцата като получени
от процесното ПТП.Тук следва да се отбележи че ищцата
претендира обезщетение за неимуществени вреди за увреждания ,които не се
установяват по делото да са във връзка с претърпяното ПТП. От показанията на личния лекар на ищцата
,разгледани във взаимовръзка с показанията на св. Б.-неин син /последните
преценени съгласно чл. 172, ал.1 от ГПК /се установява ,че ищцата е страдала от заболявания „ хипертония“
и „диабет“ преди датата на реализиране на ПТП. Няма
категорични данни тези заболявания да са се обострили
или влошили след инцидента , както и да се е налагала хоспитализацията на
ищцата или спешно лечение. След ПТП,
видно от показанията на св. Д. / личен лекар на ищцата/, ищцата
е продължила регулярно да я посещава за изписване на медикаменти по здравна
книжка за заболяванията „ хипертония „ и „ диабет“ . Не се установява ищцата да е имала и хормонални проблеми, още
повече такива ,възникнали след процесния инцидент.
Предвид вида и характера на претърпените от
ищцата в резултат на процесното ПТП увреждания, съдът
намира ,че същата би била справедливо обезщетена за претърпените от нея болки и
страдания със сумата от 20 000 лева. При определяне размера на обезщетението съдът
взе предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида , характера
и тежестта на травмите, продължителността на временната
нетрудоспособност, общият лечебен и
възстановителен период,наличието на негативни последици върху психичното
състояние на ищцата, както и нейната възраст. Така определения размер на обезщетението
съответства на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и е достатъчен да репарира ищцата за неблагоприятните
последици настъпили за нея в резултат на непозволеното увреждане. При
определяне на размера на обезщетението съдът се съобрази с Постановление № 4 от
23.12.1968год. на ПВС на ВС на НРБ , както и взе предвид и практиката по чл.290
от ГПК на ВКС по отношение преценката на неимуществените вреди. Размерът на обезщетението е съобразен и с
лимита на застрахователното обезщетение, така и с обществено икономическите
условия в страната.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване по чл.51 от ЗЗД.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя постадалия е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Изводът за последното не може да почива на предположения, а следва да
бъде доказано по категоричен начин по делото. В случая безспорно се установи
,че пострадалата ищца е блъсната от
водача на автомобил „ Опел Вектра „ след като се е
намирала на пътното платно,в коридора на движение на абтомобила
и на място ,където няма пешеходна пътека . По този начин сама се е поставила в
опасност , нарушавайки разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗДвП .
Съобразявайки гореизложеното съдът приема за
основателно , направеното от ответното страна възражение за съпричиняване.
Налице е основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението с 20 % , тъй като на толкова съотвества приноса на пострадалата за настъпване на вредите. При отчитане на
приетото съпричиняване, обезщетението за
неимуществени вреди следва да се намали с 4 000 лева ,като предявения от ищцата иск
се уважи за сумата от 16 000 лева и се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер на частичния иск от 30 000 лева или за сумата от
14 000 лева.
Върху
сумата от 16 000 лева застрахователят дължи обезщетение за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя , а не от датата на реализиране на ПТП и в този смисъл е възприетото
в Решение № 128/04.02.2020год.
,постановено по т.д. № 2466/2018год. на ВКС.
Обезщетението за забава за периода от датата на деликта
до предявяване на претенцията пред застрахователя върху обезщетението за
претърпени от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП се
дължи от деликвента
на основание чл.86 от ЗЗД ,но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание на застрахователния
договор. На основание чл. 493, ал.1 ,т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. Ето защо прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане
от застрахователя на обезщетение за забава за периода от датата на увреждането- ***год. до датата на
заявяване на претенцията на ищцата пред застрахователя - 12.09.2017год. се
явява неоснователен и следва да се
отхвърли, а следва да се уважи за
периода от 12.09.2017год. до окончателното изплащане на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски ,които са в
размер на 1 946.67лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника 46.67лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска, както
и сумата от 200 лева юрисконсултско
възнаграждение , дължащо се на основание чл.78, ал.8 от ГПК и определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“
АД с ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на М.Н.Т. с ЕГН ********** от *** на основание чл. 432 , ал.1 от КЗ сумата от 16 000
лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на пътно транспортно произшествие , настъпило на ***год. в *** по вина на водача на лек автомобил марка
„ Опел Вектра“ , с рег.№ *** , застрахован по застраховка „Граждаска
отговорност“ при ответника , ведно със
законната лихва, считано от 12.09.2017год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000
лева ,част от глобалната сума от
90 000 лева поради установено съпричиняване и за
претендираното обезщетение за забава за периода от
06.09.2016год. до 12.09.2017год. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на М.Н.Т. с ЕГН ********** от *** разноски по делото в размер на
1 946.67лева.
ОСЪЖДА М.Н.Т.
с ЕГН ********** от *** да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление: *** сумата от 46.67лева разноски по делото и 200
лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: