Решение по дело №178/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 335
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Минчева Велкова
Дело: 20194500500178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N335

                                 

гр.Р., 09.10.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Р.НСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ       в

публичното заседание на  десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

       ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия

 

                               

при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N178 по описа за  2019   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

 

С решение №27 от 08.03.2019 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 4170/2018 г. е отменено на основание на основание чл.301, ал.1, т.1 от ГПК въззивното решение от 05.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 852/2016 г. по описа на Р.нския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съдът като съобрази указанията на ВКС, доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М.С.М. и И.Г.М. *** против В.Б.С., К.Г.Ц. и Г.Г.С. иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС с предмет:  1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 с площ 475 кв. м., находящ се в гр.Р. ул.“ Л.и за предаване на владението върху 140 кв. м. от този имот, съединен с искане по чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна на нотариален акт №32, т.ХХІ, дело №11338 от 24.11.1997 г. на РН, с който наследодателят на ответниците Г.Ц.С.е признат за собственик по давностно владение на незастроено дворно място от около 140 кв. м.

От  събраните по делото доказателства, както и от приетата СТЕ, назначена съобразно дадените указания на ВКС, се установява че с нотариален акт №126, т.ІІІ, дело № 750/ 1956 г. на РН, К.Т.Ц.и Ц.С.Ц. придобиват правото на собственост  върху лозе от 2, 1 дка в м. Ч.", находяща се в землището на Р.. Съгласно кадастралния план на гр.Р., одобрен през 1957 г.  този имот е с пл.№ 234. Първият регулационен план за тази част е одобрен през 1959 г.  като имота е заснет с пл. №.234 и за него са отредени прарцели Х-234, ХІ- 234, ХІІ-234, ХІІІ-234, 876 в кв.579 и ХV-234 и ХVІ- 234 в кв.580.

С нотариален акт №144, т.ІХ, дело №4298/1970 г. за собственост по регулация Ц. и К.Ц.са признати за собственици по силата на дворищна регулация на дворно място от 290 кв.м., съставляващо парцел ХІ-234 в кв.579. С нотариален акт № 77, т. VІІ от 28.12.1974 г. за покупко- продажба на недвижим имот на основание предварителен договор Ц. и К.Ц.продават на Г.И.Д.- третия етаж от сградата, построена върху 110 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от общите части и по 1/ 3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ 418 кв.м., представляващо имот пл.№Х-234 в кв.579 по плана на гр.Р.. С нотариален акт №76/1974 г. същите прехвърлят на Г.К. правото на собственост върху първия етаж от сградата, както и 1/ 3 ид.ч. от дворното място с площ от 418 кв.м., съставляващо имот с пл.№ Х-234 в кв. 579.

През 1979 г. е изработен нов кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №217 от 04.07.1979 г. и застроителен план на жилищен микрорайон „Дружба“, одобрен със заповед  №216  от 04.07.1979 г.  Процесният имот е с № 1744 в кв.579 с площ от 466 кв.м. и за него е отреден парцел ХІІІ-1744 с площ от 374 кв.м.- урегулиран. Имотната граница между имоти 1744 и 1745 не съвпада с дворищно- регулационната граница между парцели ХІІІ-1744 и парцел ХV-1745.

С нотариален акт за собственост  №57, дело 2345 от 2.10.1980 г. и нотариален акт за неговата поправка съсобствениците на парцел ХІІІ-1744 г. са придобили  по регулация с парцел ІХ-1744- за жилищно строителство собствеността върху 27 кв.м.

С нотариален акт №34, т. №ІІ от 03.03.1987 г. К.Ц.прехвърля на сина си Г.Ц.С.притежаваната от нея 1/ 3 ид.. от дворно място, представляващо парцел ХІІІ-1744 в кв.579 с площ от 374 кв.м.

С нотариален акт №167, т.VІІ от 10.05.1991 г Г.и П.Д.прехвърлят на И.М. и М.М.  собствения си недвижим имот, представляващ трети етаж от триетажна жилищна сграда, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 418 кв.м., представляващо имот пл.№ Х-234, за който е отреден парцел ХІІІ-1744 в кв.579, а с нотариален акт №164, т.І, дело №81 от 18.04.2013 гГ.Д. дарява на И. и М. М.9 кв.м. от имота.

С решение по адм. д. № 187/1993 г. на РОС е отменено отчуждаването от К.Т.Ц.и Ц.С.Ц., извършено през 1967 г. за ДМЗ "Г.Д.“ по реда на ЗПИНМ, за което е изплатено обезщетение през 1988 г. Реституираният имот е с площ 915 кв. м. Въз основа на решението е изработен и одобрен със заповед № 96/21.01.1994 г. проект за частично изменение на регулационния и застроителния план  в кв.579 за парцели ІХ-1744, 1747 и ХІІІ-1744. С н. а. №50, т.ІХ, дело № 5098 от 09.08.1995 г. Г.Ц.С.и други лица са признати за собственици по реституция на дворно място с площ от 915 кв.м. , представляващо парцел ІХ-1744 в кв.579 с описани граници. В акта е посочено, че собственици на парцел ХІІІ- 1744 в кв.579 са Ц.С., Г.Д. и Г.К., както и че  за имот 1744 в кв.579 е отреден парцел ІХ-1744 с площ от 1062 кв.м.

С нотариален акт №32, дело 11338 от 24.11.1997 г. наследодателят на ответниците е признат за собственик на основание давностно владение на 140 кв. м., находящо в се в гр., ул.“Л.Е.“ с  граници: улица, М.  М., парцел ІХ-1744 и имот 1745 от кв.579, която част е между регулационната и имотна граница на парцел ХІІІ-1744 и имот 1744.

Със заповед №302 от 10.03.1998 г. е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план, съгласно което се преотрежда част от площта на парцел ІХ -за жилищно строителство в парцел ІХ-и се образуват нови парцели, отредени за други имоти. Със същата заповед е променена дворищната регулация между парцели ХІІІ-1744 и ХV-1745 и между парцели ІХ-1744 и Х-1745. С тази заповед е предвидено изменение на регулацията между парцели ХІІІ-1744 и ХV-1745 като дворищно регулационната линия съвпада с имотната граница съгласно графичната част и означенията на регулационния план. Измененията са отразени в плана като площта на имот 1744 е 473 кв.м. Тази заповед е влязла в сила.

С последваща заповед  от 2003 г. е одобрен план за улична регулация и план за регулация на кв.. 809-862 като съгласно същата процесния имот е 1744  в кв.853 и с площ от 473 кв.м. като няма отреждане на УПИ. Съгласно кадастралната карта процесният недвижим имот е посочен като  ПИ с идентификатор 63427.4.220  и с площ 475 кв.м.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени по съображения, че жалбоподателите и ищци в първоинстанционното производство не са установили площта на процесния имот като на база на събраните доказателства е прието, че същият е с площ от 352 кв.м., че площта на имота е формирана от парцел ХІ-234 в кв.579, който по нотариален акт е с площ от 290 кв.м. и придадените по регулация 27 кв.м., а спорните 140 кв.м. не били част от него.

Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС,  е средство за правна защита на правото на собственост, което право може да се упражни и от съсобственик срещу владещия имота без правно основание за това, в т.ч. и друг съсобственик. В процеса в доказателствена тежест на жалбоподателите е да установят, че са собствениците на имота- предмет на иска, както че същият се владее от ответниците без правно основание.

Жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижимия имот- предмет на иска с нотариален акт № 167/10.05.1991 г. като придобивният способ е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Наследодателят на ответниците  Г.С.Ц. с нотариален акт №32, дело 11338 от 24.11.1997 г. е признат за собственик на основание давностно владение на 140 кв. м., находящо в се в гр., ул.“Л.Е.“ с  граници: улица, М.  М., парцел ІХ-1744 и имот 1745 от кв.579, която част е между регулационната и имотна граница на парцел ХІІІ-1744 и имот 1744. Този факт дава основание да се приеме, че между страните е налице спор за процесната част, което е породило и правният интерес от претендираната защита.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/21.03.2013 г. по т.д.№ 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 483 от ГПК/отм./, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то констативния нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.

За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

В настоящият случай в доказателствена тежест на всяка от страните е да установи в процеса правата си- съответния фактически състав на посоченото в нотариалния акт придобивно основание.

Жалбоподателите следва да установят, че са придобили правото на собственост върху процесните 140 кв.м., респ. ответниците да установят придобивното основание на техния праводател.

Установено е по делото, че с  нотариален акт № 77, т. VІІ от 28.12.1974 г. за покупко- продажба на недвижим имот на основание предварителен договор Ц. и К.Ц.продават на Г.И.Д. / праводателя на жалбоподателите/ третия етаж от сградата, построена върху 110 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от общите части и  1/ 3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ 418 кв.м., представляващо имот пл.№Х-234 в кв.579 по плана на гр. С нотариален акт №76/1974 г. Ц.прехвърлят на Г.К. правото на собственост върху първия етаж от сградата, както и 1/ 3 ид.ч. от дворното място с площ от 418 кв.м., съставляващо имот с пл.№ Х-234 в кв. 579.

Въз основа на прехвърлителните сделки Ц., Г.Д. и Г.К. са станили съсобственици с равни права- по 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от 418 кв.м., съставляващо имот пл.№Х-234 в кв.579 по плана на гр., което има характеа и на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС.

С приетата по делото експертиза на в.л.Д.И., която съдът кредитира като неоспорена от страните и обосновано и компетентно дадена, се установява че прехвърлителите К.Ц. Ц.са били собственици на лозе с площ от 2.1 дка в м. Ч.“ в землището на гр.Р. като за тази част от града през 1957 г. е одобрен  кадастралния план на гр.Р., съгласно който  имота е с пл.№234.  Първият регулационен план за тази част от града  е одобрен през 1959 г. и имота е заснет с пл. №.234 като за него са отредени прарцели Х-234, ХІ- 234, ХІІ-234, ХІІІ-234, 876 в кв.579 и ХV-234 и ХVІ- 234 в кв.580.  Вещото лице е посочило, че поради лошото състояние на плана не може да се определи площта на отделните парцели към този момент. През 1967 г. част от имота е отчужден  по реда на ЗПИНМ без да е установено по делото кои точно части са отчуждени и с каква площ.

Установено е, че с нотариален акт №144, т.ІХ, дело №4298/1970 г. за собственост по регулация Ц. и К.Ц.са признати за собственици по силата на дворищна регулация на дворно място от 290 кв.м., съставляващо парцел ХІ-234 в кв.579. Цитирания нотариален акт легитимира Ц.като собственици на парцел ХІ-234 в кв.579, който е с площ 290 кв.м. С нотариалните актове от 1974г. обаче същите са прехвърлили на Г.Д. и Г.К. по 1/3 ид.ч от правото на собственост върху друг имот- пл.№ Х-234 в кв.579 като и в двата нотариална акта площта на същия е записана 418 кв.м. С оглед на това възражението на ответниците, че в двата акта площта била погрешно посочена е неоснователно, тъй като описаната в нотариален акт № 144/1970 г. площ е за друг недвижим имот, а именно парцел ХІ-234, който не е идентичен с имот пл.№ Х-234- предмет на прехвърлителните сделки.

Посоченото дава основание на съда да приеме, че в резултат на  прехвърлителната сделка Г.Д. е придобил правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от 418 кв.м., съставляващо имот пл.№ Х-234 в кв.579 по плана на града.

Установено е също, че през 1979 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план и застроителен план като процесният имот е с пл.№ 1744 в кв.579 с площ от 466 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ-1744 – с площ 374 кв.м. урегулиран.

Разпоредбата на чл. 110 от ЗТСУ/ отм./ сочи, че предвижданията на дворищно-регулационния план имат вещно отчуждително действие. С оглед разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗТСУ /отм./ съдебната практика приема, че отчуждителното действие на дворищно- регулационния план е условноако регулацията е приложена. В настоящия случай са налице доказателства, че по силата на регилационните изменения съсобствениците на имота са придобили по регулация 27 кв.м. и няма данни за други уредени регулационни отношения. Липсата на данни за прилагане на регулацията дава основание да се приеме, че този дворищно- регулационнен план не е породил отчуждителното си действие и в резултат на същото съсобствениците на имота, вкл. и праводателят на жалбоподателите не са загубили правото си на собственост върху площта на имота- над 374 кв.м., каквато е площта на парцела, до притежаваните от тях 418 кв.м.

При действието на този дворищно- регулационен план на 10.05.1991 гГ.и П.Д.са прехвърлили на жалбоподателите правото на собственост върху третия етаж от жилищната сграда, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място с площ от 418 кв.м, представляващо имот пл.№ Х-234 , за който е отреден парцел ХІІІ-1744 в кв.579 по плана на града.

Установи се също, че след отмяна на отчуждаването от 1967 г. със заповед № 96/1994 г. е одобрен проект за частично изменение на регулационния и застроителния план на кв.579 за парцели ІХ-1744, 1747 и ХІІІ-1744. За реституираната част от имот 1744 с площ от 915 кв.м. е отреден парцел ІХ-1744 с площ от 1062 кв.м. Съдът приема, че това частично изменение на регулационния план не засяга придобитите от жалбоподателите идеални части  от дворно място с площ от 418 кв.м., за което е отреден парцел ХІІІ-1744 в кв.579.

След реституирането на имота наследодателят на ответниците с  нотариален акт №32, дело 11338 от 24.11.1997 г. е признат за собственик на основание давностно владение на 140 кв. м., находящо в се в гр.Р., ул.“Л.Е.“ с  граници: улица, М.  М., парцел ІХ-1744 и имот 1745 от кв.579, която част е между регулационната и имотна граница на парцел ХІІІ-1744 и имот 1744 – т.е. същото е част от притежаваното в съсобственост дворно място от жалбоподателите.

Ответниците не са навели доводи и съответно не са ангажирали доказателства, че тази част от съсобствения имот в резултат на регулационни промени е станала част от имот- собственост на наследодателя им, поради което не може да се обоснове извод, че е налице прилагане на регулацията съобразно посочените с  ТР № 3/1993 г. начини - чрез владение и придобиване по давност на придаваемото се место от имот към съседен парцел от този от съседите, който е останал във владение на това место / чл. 33, ал. 1 изр. 2 ЗТСУ /отм./, или чрез издаване на констативен нот. акт на основание чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./

В нотариалният акт на наследодателя е посочено, че същият е признат за собственик на спорните 140 кв.м. незастроено дворно място по давностно владение- продължило повече от десет години, а не по реституция и в този смисъл настоящият състав не споделя разбирането на ВКС, изразено в отменителното решение,  че наследодателят е признат за собственик по регулация на процесните 140 кв. м. и този акт го легитимира като собственик, до опровергаване на констатациите на нотариуса.

Не се твърди и няма доказателства същият да е придобил собствеността върху тази част по реституция. Съгласно приетата експертиза за реституираната част от имота с площ от 915 кв.м. е отреден съседен парцел- ІХ-1744 в кв.579 с площ от 1062 кв.м. като същата не засяга правата на собствениците на парцел ХІІІ-1744 по посочените по- горе съображения.

Със заповед №302 от 10.03.1998 г. е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план, съгласно което се преотрежда част от площта на парцел ІХ -за жилищно строителство в парцел ІХ-и се образуват нови парцели, отредени за други имоти. Със същата заповед е променена дворищната регулация между парцели ХІІІ-1744 и ХV-1745 и между парцели ІХ-1744 и Х-1745. С тази заповед е предвидено изменение на регулацията между парцели ХІІІ-1744 и ХV-1745 като дворищно регулационната линия съвпада с имотната граница съгласно графичната част и означенията на регулационния план. Измененията са отразени в плана като площта на имот 1744 е 473 кв.м. Тази заповед е влязла в сила. Вещото лице е посочило, че тази регулация не е приложена и е направило извод, че за да стане част от парцела следва да бъде заплатена от собствениците на етажната собственост- т.е. вещото лице е приело, че за да настъпи отчуждителното действие на регулационния план следва да е налице плащане.

Проследявайки хронологично регулационните промени на притежавания от жалбоподателите недвижим имот, съдът счита, че не е необходимо да е налице плащане, тъй като по вече посочените съображения не е настъпило вещно отчуждителното действия на предходните регулации по отношение на притежаваните от собствениците на етажната собственост права върху дворното място с площ от 418 км.ч. и придобитите от тях по регулация 27 кв.м.

Дори да се приеме обратното, то с приемането на ЗУТ отпадна отчуждителното действие на дворищно регулационния с изключение на плановете по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. В пар. 6 от ДРЗУТ е предвидема възможност регулационните сметки за придаваемите места да бъдат уредени по инициатива на правоимащите лица, ако подадат заявление за това в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ. Ако не сторят това, отпада автоматично отчуждителното действие на заварените от ЗУТ регулационни планове. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в  ТР № 3/2013 г. на ОСГК.

По делото не са наведени нито доводи, нито са релевирани доказателства, които да установяват уреждане на регулационните сметки от правоимащаните в законоустановения срок, поради което автоматично е отпаднало отчуждителното действие на  на заварените от ЗУТ регулационни планове.

В подкрепа на  този извод  и факта, че със заповед №1378/2003 е одобрен план за улична регулация и план за регулация  на квартали от 809-862 като процесния имот е 1744 в кв.853 и е посочен с площ 473 кв.м. като за него няма отреждане на УПИ.

Изложеното дава основание съдът да приеме, че жалбоподателите са установили правото си на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния имот, описан съобразно действащата кадастрална карта, а ответниците не са установили по делото елементите от фактическия състав на придобивното основание на наследодателя си.

Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново решение, с което исковете бъдат уважени.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на ответниците по жалбата. В полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените от тях разноски, вкл. и тези за осъщественото процесуално представителство пред ВКС, в който смисъл са и дадените указания.

 

По изложените съображения Р.нският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

           ОТМЕНЯ решение № 571 от 22.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 7094/2014 год. на нския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.С., ЕГН **********, К.Г.Ц. ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН **********, че И.Г.М., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН ********** са собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 63427.4.220 с административен адрес гр., ул.“Л.Е.“ № 7 с площ от 475 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, при съседи: ПИ 63427.4.223;ПИ 63427.4.222;ПИ 63427.4.219 и ПИ 63427.4.387 и  ОСЪЖДА    В.Б.С., ЕГН **********, К.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН ********** да предадат на  И.Г.М. ЕГН ********** и М.С.М. ЕГН ********** владението на 140 кв.м от ПИ с идентификатор 63427.4.220, които държат без основание.

           ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 32,т.ХХІ от 24.ХІ.1997 год.на нотариус при РРС , с който Г.С.Ц. е признат за собственик по давностно владение на незастроено дворно място от около 140 кв.м.

           ОСЪЖДА  В.Б.С., ЕГН **********, К.Г.Ц., ЕГН ********** и Г.Г.С., ЕГН ********** да заплатят на И.Г.М. ЕГН ********** и М.С.М. ЕГН ********** сумата 1570 лв. съдебни разноски за производството.

          

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: