№ 66
гр. Силистра, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Ели Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500083 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 11/11.01.2022г., постановено по гр.д. № 911/2021г. по
описа на СРС, е отхвърлен предявеният от К. ИВ. Г. срещу „4 ФИНАНС“
ЕООД гр. София иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на за
заплащане на сумата от 51.27 лева, представляваща платена без основание
такса за експресно разглеждане, предвидена в Договор за кредит №
98561И002/17.07.2018г., заедно със законната лихва, считано от 30.06.2021г.
до окончателното изплащане на задължението. Осъдена е К. ИВ. Г., с ЕГН
**********, да заплати на „4ФИНАНС ЕООД“, с ЕИК *********, сумата от
150 лева- разноски по делото.
Недоволна от решението, е останала К. ИВ. Г., която го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че решението е неправилно и моли съда да
го отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявените от
нея искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД гр. София изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
1
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което и по
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания. По посоченото в жалбата относно
правилността на обжалваното решение:
Жалбата е основателна.
Предмет на въззивното обжалване в настоящото производство, са
предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. При иск с
тази правна квалификация в тежест на ищеца е да установи факта, че е дал
имуществено благо на ответника, като същото подлежи на връщане в случай,
че ответникът на свой ред не установи съществуването на правнопризната
причина за разместването на благата, което му дава право да задържи
полученото.
Не се спори относно приетите за установени от първоинстанционния
съд факти, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между страните по спора е възникнало правоотношение по
повод на сключен Договор за кредит № **********/17.07.2018г., който е
потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и
че ищцата е погасила задълженията си по договора, включително и това за
такса за експресно разглеждане на искането й за отпускане на кредита.
При това положение се явява установен фактът на даване на
процесната сума от жалбоподателката, съответно получаването й от
въззиваемото дружество. Следователно подлежи на преценка съществуването
на правнопризната причина, даваща право на въззиваемия да задържи сумата,
предмет на осъдителната претенция.
Предвид обстоятелството, че процесният договор е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, то към него са приложими
разпоредбите на този закон.
Съгласно т.2.1 от процесния договор, кредиторът се задължава в срок
от 7 календарни дни, считано от получаването, да даде отговор на
Кредитополучателя дали искането му за отпускане на кредит е одобрено, а
съгласно т. 2.2 кредитополучателят може да заяви, че желае да се ползва от
предоставената от кредитора незадължителна услуга за експресно
разглеждане на кандидатурата му за кредит, която му гарантира отговор по
искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му. В случай
че заяви, че желае да ползва тази услуга, кредитополучателят дължи такса за
експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата по кредита./т.2.4/.
В т.2.5 се уточнява, че таксата за експресно разглеждана на кандидатурите за
кредит се заплаща от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът
бъде одобрен и не се заплаща, ако искането за отпускане на кредит бъде
отхвърлено.
Ищцата не оспорва заявяването и ползването на тази услуга, но твърди,
2
че клаузата, предвиждаща заплащането на процесната такса за експресно
разглеждане, по своето естество е свързана с усвояването и управлението на
кредита, а съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗКП кредиторът не може
да събира такива такси. Предвид на това, клаузата противоречи на закона,
поради което е нищожна на основание чл.26,ал.1,т.1 от ЗЗД и заплатената от
нея такса в размер на 51,27 лв. се явява недължимо платена.
СРС е приел, че изложените съображения от ищцата касаят
недействителността на договора за кредит, но не и преддоговорните
отношения между страните, каквото се явява и заплащането на таксата за
експресно разглеждане на кандидатурата за кредита на кредитополучателя по
т.2.4, тъй като тази такса се дължи за услуга, която не попада в кръга на
посочените в чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, а касае услуга, предоставена преди
сключване на договора, която няма връзка с условията и параметрите на
кредита, както и няма задължителен характер и получаването на кредита не е
обусловено от ползването й, респективно от заплащането й.
Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит /ал.1/, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /ал.2/,
както и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие /ал.3/.
Спорно в случая е дали процесната такса е „допълнителни услуги“ по
смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК или е такса, свързана с усвояване и
управление на кредита.
Под „допълнителни услуги“ следва да се разбират дейности, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора
за кредит /свързани с предоставяне на паричната сума и нейното връщане в
уговорените срокове/, като целта им е да покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Такива, по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, са например издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното
поведение на клиента. В този см. и Решение № 1559 от 8.03.2017 г. на СГС по
гр. д. № 8969/2016 г., потв. с решение № 490 от 28.02.2018 г., пост. по т. д. №
3001/2017 г. на СфАС, допуснато до кас. обж. и потвърдено с Решение № 345
от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о.
В контекста на гореизложеното не е допълнителна услуга по см. на
чл.10а, ал.1 ЗПК таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, тъй като в резултат на предоставянето на тази услуга от кредитора,
потребителят придобива право да бъде приоритетно обслужен, като
документите му се придвижат по-бързо и получи исканата сума по- бързо, т.е.
това е дейност, пряко свързана с предоставянето на паричната сума по
кредита, което е видно и от разписаното в т.2.5 от Договора /начислява се
след като кредитът е вече отпуснат, и то спрямо сумата по този кредит, което
3
потвърждава, че е свързана с основното задължение на кредитора-
предоставяне на заем/
Ето защо, се налага изводът, че така начислената и събрана от ищцата
такса е свързана с усвояване на кредита и е начислена в противоречие с
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, която установява забрана за
начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на
кредита. Това, че формално е посочено в договора, че таксата за експресно
разглеждане на заявлението е допълнителна незадължителна услуга и е
свързана с кандидатстването за кредит, за разлика от таксите и комисионните,
свързани с усвояването или управлението на кредита, които предполагат
наличието на вече одобрен и отпуснат кредит, не означава, че по своята
същност в действителност тя не е такса, свързана с усвояването на кредита. В
този см. и Р. № 691 от 9.12.2021 г. на ОС-Пловдив по в. гр. д. № 2100/2021г., Р.
№ 504 от 4.11.2021 г. на ОС-Пловдив по в. гр. д. № 1879/2021 г., Р. № 41 от
18.02.2022 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 942/2021 г., Р. № 146 от 4.07.2019
г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 323/2019 г., Р. № 823/22г. на СГС в. гр. д. №
10128/2021, Р. № 262242 от 5.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 12322/2020 г.
Поради това е налице противоречие на клаузата на т. 2.4 от договора
със Закона /чл.10а, ал.2 ЗПК/, което обосновава нейната нищожност. По този
начин се налага извод за начална липса на основание заемодателят да задържи
получената на основание нищожната клауза такса за експресно разглеждане
на кандидатурата за кредит на ищцата, възлизаща на 51,27 лв.
С оглед на всичко изложено не е налице соченото от въззиваемото
дружество основание да задържи процесните суми. Това налага атакуваното
решение да бъде отменено, а предявеният осъдителен иск за заплащане на
сумата от 51,27 лв., представляваща недължимо платена такса за експресно
разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем по Договор за кредит №
98561И002/17.07.2018г., заедно със законната лихва върху главницата.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски за двете инстанции,
възлизащи на 1075 лв., от които 50 лв. - платена държавна такса пред СРС
/стр.21 от първоинстанционното дело/, 25 лв. - ДТ пред СОС /стр. 9 от
въззивното дело/ и 1000 лв. – заплатен адвокатски хонорар за
представителство пред СОС /стр.30 от въззивното дело/. След приключване
на делото по същество пред СРС е представен договор за правна помощ,
сключен между ищцата и адв. Н., съгласно който е платен адвокатски хонорар
в размер на 1 000 лв. за процесуално представителство пред СРС, но това
доказателство е несвоевременно представено, след приключване на хода по
същество на делото, и не следва да се взема предвид от съда.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11/11.01.2022г., постановено по гр.д. № 911/2021г.
по описа на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, ул. Д.Хаджикоцев 52-54, с ЕИК *********, да заплати
на К. ИВ. Г. от гр. Силистра, с ЕГН **********, сумата от 51.27 /петдесет и
един лев и 27 ст./ лева, представляваща платена без основание такса за
експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, предвидена в
Договор за кредит № 98561И002/17.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1 075 /хиляда седемдесет и пет лева/ лв. –
направени от нея разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5