Р Е Ш
Е Н И
Е № 85
Гр. Сливен, 20.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретар Радост Гърдева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 317 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявена
е искова молба от Ц.Г.К. срещу В.Д.В. и Я.В.А., в която се твърди, че с влязла
в сила присъда № 23/06.02.18г. по НОХД № 1700/17г. на РС Сливен, изменена с
решение № 50/11.07.18 г. по ВНОХД № 244/2018 г. на ОС - Сливен, ответниците са
признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 149 ал.4 т.1 във вр. с
ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, а именно за това, че на 30.07.2017 г. в гр.
Твърдица, в съучастие помежду си като съизвършители, са извършили действия с
цел да възбудят и удовлетворят полово желание, без съвкупление по отношение на
лице ненавършило 14-годишна възраст, а именно Ц.Г.К., като деянието е извършено
чрез употреба на сила и от две лица. С присъдата на ответниците е наложено
наказание 4 год. лишаване от свобода за всеки от тях, което да търпят при
първоначален общ режим. Твърди се, че вследствие на извършеното от тях умишлено
престъпление – блудство, изразяващо се в насилствено събличане на връхните
дрехи, опипване по корема, галене по гърдите и половия орган, както и
извършеното проникване с пръсти във влагалището, довело да разкъсване на
девствената ципа, на ищцата са причинени неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания, както и душевни такива, произтичащи от преживения стрес и
срам за цял живот. Случилото се отразило негативно на психиката на ищцата, като
е провокирало повишена тревожност, избягващо поведение, емоционална лабилност и
чувство на неприятност. Особено тежко в психологично отношение за ищцата се
отразил момента на насилствена дефлорация, извършена по особено брутален начин
от ответниците и съпроводено със силна болка от проникването с пръстите в
половия орган. Ищцата дълго време след извършеното над нея посегателство
изпитвала страх да излиза сама от дома си, преживяла случилото се, не желаела
да посещава училище и обществени места, не можела да спи, плачела постоянно.
Консултирана е с психолог, като в продължителен период от време с нея се
провеждали беседи. Независимо от оказаната й психологична помощ ищцата и към настоящия момент изживявала случилото
се посегателство над нея, като породилото се в нея чувство на тревожност,
избягващо поведение и емоционална лабилност все още не е преодоляно.
Предвид
гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което осъди двамата
ответници, в условията на солидарност, да заплатят сумата в размер на
30 000 лв., представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди
във връзка с причиненото й на 30.07.2017 г. непозволено увреждане.
Исковата молба е връчена редовно на двамата
ответници, като в законно установения срок не е депозиран писмен отговор.
В
с.з. ищцата се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа изцяло исковата претенция и моли за уважаването й.
В
с.з. ответниците се явява лично, като признават изложените обстоятелства и
факти в исковата молба, както и основателността на претенцията по размер.
Правно основание на претендираните права – чл. 45 вр. чл.86 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими и изцяло основателни.
На осн. чл.300 от ГПК постановената присъда по присъда № 23/06.02.18г. по НОХД № 1700/17г. на РС Сливен,
изменена с решение № 50/11.07.18 г. по ВНОХД № 244/2018 г. на ОС - Сливен е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По искане на ищеца и при условията на чл.237, ал.1 от ГПК съдът е приключил
съдебното дирене поради признанието на ответниците за верността на всички факти
и обстоятелства изложени в исковата молба. Ответниците са признали предявените
искове, както в тяхното основание, така и по размер. На осн. чл.237, ал.4 от ГПК даденото
признание на иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с
решение съобразно признанието.
Предвид горното и на осн. чл.237, ал. 2 ГПК съдът следва да
постанови решение, с което уважи предявените искове в заявените размери, като
присъди на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер
на 30 000лева, дължими при условията на солидарност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 30.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СлОС държавна такса в размер
на 1 200лева.
Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен
състав при Сливенски окръжен съд, на осн. чл.237 от ГПК
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.Д.В. с
ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас и Я.В.А. с ЕГН **********
***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас, в условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ
на Ц.Г.К. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка Д.К.К. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с причиненото й на
30.07.2017г. непозволено увреждане – престъпление по чл.149, ал.4,т.1 вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 30.07.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Д.В. с
ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас и Я.В.А. с ЕГН **********
***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Сливенски Окръжен съд сумата в
размер на 1200лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :